Р Е
Ш Е Н
И Е № 55
гр.Кюстендил, 13.05.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение ,
в откритото заседание
на седемнадесети април
през две хиляди и деветнадесета година,
в състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при секретаря Любка Николова
като разгледа
докладваното от съдия Братанова НЧХД
№ 39
по описа за 2019 г. на
КнОС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част III, глава XХІ НПК- “Въззивно
производство”.
С присъда №61 на Кюстендилския районен съд от 11.10.2018г. по
НЧХД № 1491/2017г. на ДнРС подсъдимите К.А.К. и Р.И.Я.
са признати за виновни в това, че 06.07.2017г. следобед, в гробищния парк на с.
Коняво, Община Кюстендил в съучастие като съизвършители
са причинили на Л.Т. У. *** на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК,
имащо характер на лека телесна повреда,
с което са извършили престъпление по чл.
130, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 НК. Приложена е разп. на чл.78А от НК, като подсъдимите К. и Я. са
освободени от наказателна отговорност и им е наложено административно
наказание глоба в полза на държавата в
размер на по 1 500 лева за всеки от тях. Уважен
е и предявения от частния тъжител Л.Т. У. /починал в хода на процеса,
като в същия са конституирани до участие неговите правоприемници В.Л.У. и Т.Л.У./
граждански иск в размер на 1 000 лева, представляващи обезщетение за
претърпените от наследодателя на ищците неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането. Подсъдимите са осъдени да заплатят посочената
сума солидарно, както разноските по делото на частния тъжител и следуемата се държавна такса.
Адв.Н.Д.
и адв. Г.М.- защитници на подсъдимата Р.И.Я. обжалват с въззивна
жалба посочената присъда в частта, в която подс.Я.
е призната за виновна в извършване на посоченото престъпление, както и в
осъдителната гражданска част. Във въззивната жалба се инвокират
съображения за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди
се, че доказателствения материал по делото е обсъден
превратно и че присъдата страда от липса на мотиви. Иска се отмяна на присъдата
и постановяване на нова, оправдателна присъда, респ. отхвърляне на гражданските
искове. Предявено е алтернативно искане за намаляване на размера на наложеното
административно наказание.
Присъдата се обжалва и от адв.В.
П.- защитник на подсъдимата К.А.К. в частта, в която подсъдимата К. е призната
за виновна в извършване на посоченото престъпление и в осъдителната гражданска
част. Във въззивната
жалба се сочат идентични доводи за неправилна преценка на доказателствения
материал по делото. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова,
оправдателна присъда, респ. отхвърляне на гражданския иск. Предявено е алтернативно искане за намаляване
на размера на наложеното административно наказание
Повереникът
на въззиваемите страни Т.Л.У. и В.Л.У.- адв. Ю.С.
изразява становище за неоснователност на въззивните
жалби. Пледира се за потвърждаване на осъдителната присъда на КнРС и присъждане на разноски за въззивния
съд.
Пред въззивния
съд адв.М. и адв.П. поддържат въззивните си жалби и
искат оправдаване на подсъдимите, респ. за намаляване на размера на наложеното
наказание.
Подсъдимите Р.И.Я. и К.А.К.
твърдят, че са невинни и искат постановяване на оправдателна присъда.
Кюстендилският окръжен съд, след
цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен
материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност и като
съобрази релевираните в жалбите оплаквания, доводите и възраженията
на страните, счита, че въззивните жалби на
подсъдимите са основателни в частите на
наложеното административно наказание. Съображенията за това са следните:
За да признае подсъдимите Р.Я. и
К.К. за виновни в извършването на престъпление по чл. 130, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 НК, в мотивите на атакуваната присъда първоинстанционният съд е приел следната фактическа
обстановка, която изцяло се споделя и от въззивния съд:
Починалият в хода на
производството тъжител Любен У. и подс. К. имали семейни гробни места в с.
Коняво. Отношенията между тях се влошили във връзка с извършени строителни
работи от У. по гроба на починалата му съпруга.
На 06.07.2017 г. У. приключвал
довършителните работи по гробното място в гробищния парк. Там се намирали
и св. С.и В., почистващи гробни места в
съседство.
След като приключили, се
обадили на У., който ги помолил да му помогнат при изхвърлянето на натрупан
боклук около гроба на сестра му, намиращ се в съседство. Те се съгласили и се
отправили към въпросния гроб, а той започнал да си събира вещите. Теренът в
парка бил хълмист, гробищният парк бил условно терасиран, като отделните алеи
били на различни нива. Най- високата част представлявала алея, която била
продължение на входната циментова пътека на парка, последната с ширина около 1
метър. От входа на парка разстоянието до гробните места на страните било около
45 метра.
Мястото, към което се
отправили св. С. и В., се намирало на около 40 метра по посока изхода и било
разположено в по- ниска част на парка.
В този момент в парка пристигнали
подсъдимите- майка и дъщеря и се отправили
към тяхното гробно място. Между К. и У. възникнал скандал по повод спора
им за гробните им места. Св.С. и В.спрели да работят и започнали да гледат по
посока мястото на У.. Преместили се на няколко метра, тъй като от
местоположението, където се намирали, нямали видимост. Забелязали, че У. се
движи по посока на изхода по циментовата пътека, а подсъдимите били зад него.
Тази пътека била разположена в най- дясната част на най- високото ниво на
парка, като по – ниското ниво било на около
0,5- 0,7 метра от нея. Пътеката играела и ролята на своебразна подпорна
стена. На около 10 метра преди изхода подсъдимите са забързали, застигнали У. и
двете едновременно го блъснали с ръце в
гърба.
Вследствие на удара У. загубил
равновесие, залитнал напред и встрани дясно от пътеката, като паднал от нея на
по- ниското ниво и се озовал върху друго гробно място. К. се обърнала към У. с
думите „дано там си останеш“ и заедно с дъщеря си напуснала своевременно
гробищния парк. У. почуствал силна болка и започнал да вика за помощ. Виждайки
и чувайки това, св. С.и В.му се притекли на помощ. Помогнали му да стане и да
се качи в автомобила си, паркиран близо до входа на парка. По негово желание го
закарали в дома му.
На следващия ден У. съобщил за
случилото се на кмета на селото- св. Д.Б., която възприела наличието на синини
в тазобедрената му област и че накуцвал.
На 10.07.2017 г. се снабдил с
медицинско свидетелство.
От назначената по делото СМЕ на
в.л. д.р Д.се установява, че същият е претърпял следните увреждания: кръвонасядания и охлузвания по поясно
седалищната област и хематом в дясна тазова половина, обхващащ и дясна лумбална
област. Те могат да бъдат по механизъм
на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят да са получени по време и
начин, по който се съобщава, както и по друг начин; най- вероятно са причинени
при съприкосновението на челото и коляното в неравната повърхност на земята.
Срокът на възстановяване за посочените увреждания е около 20-25 дни, през който
период от време пострадалият е търпял
болки и страдания.
На 11.06.2018 г. тъжтелят починал
при управление на МПС и настъпило ПТП. По този случай било образувано ДП.
За да стигне до описаната
фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал всички доказателства,
необходими за правилно решаване на делото.
Направил е анализ на събрания по
делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както
поотделно, така и в съвкупност. Провел е изключително пълен и подробен разпит
на св. С., В., Б., на св. Д., като е
провел и очна ставка между св. С., В.и Д.. Показанията на първите трима са
обсъдени пълно и всестранно. КнРС е посочил причините, поради които приема
показанията на тези свидетели, като е изложил и мотивите за това, респ. в тази
насока е спазил изискванията на разп. на чл. 305, ал.3 НПК. Следва да се
подчертае, че показанията им са изцяло безпротиворечиви и последователни, в тях
не са налице съществени противоречия и КнРС правилно ги е кредитирал. Тяхната
достоверност е проверена съвестно от КнРС чрез извършване на следствен
експеримент, резултатите от който са обективирани в надлежно изготвен по делото протокол по реда на чл.168 НПК. Резултатите от него
потвърждават видимостта на свидетелите към мястото на случката и са
свидетелство за тяхната обективност. КнРС е изложил убедителни аргументи
относно достоверността на показанията на св. В. и С., като е акцентирано на
съвпадането им със заключението на СМЕ. КнРС не е пренебрегнал наличието и на
отделни разминавания между тях, като ги е обоснил със субективното възприятие
на всеки отделен свидетел и мотивирано е
посочил, че същите не касаят главния факт, обект на доказване- а именно кой е
причинителя на увреждането. Същевременно КнРС не е оставил без внимание и
противоположните показания на св. Д., които освен че са вътрешно противоречиви,
се опровергават им от последователните
показания на първата група свидетели.
КнРС е
изложил и убедителни доводи за причините, поради които отхвърля обясненията на
подсъдимите К. и Я.. При обсъждането им се е съобразил с двоякия характер на
тези обяснения- като на годно пряко доказателствено средство по см. на чл.115 НПК от една страна и като на
израз на защитната позиция на подсъдимите т друга. При тяхната съспоставка с останалите гласни доказателствени средства
КнРС е обосновал причините, поради които
не ги кредитира в частта на механизма на претърпяното увреждане. В тази им част
същите обосновано са възприети като израз на защитната им позиция.
При обсъждането на
доказателствения материал КнРС стриктно
е спазил процесуалните правила и ясно е заявявил на какви доказателствени
средства се дава вяра, в коя част и защо-
в тази насока е спазил изискванията на разп. на чл. 305, ал.3 НПК и не е
допуснал нарушение на чл.14 НПК. Наличието на преки доказателства, изразяващи
се в пок. на св. В.и С., които предават лични, а не опосредени възприятия
относно начина на извършване на деянията, съпоставени с преките впечатления на
св. Б. относно наличието на увреждане у пострадалалия и със заключението на СМЕ на д-р Д. относно
механизма на травмите на пострадалия, налагат единствения възможен извод за
доказаност на авторството на деянието. В този смисъл КнРС е направил правилни и
обосновани изводи относно авторството на деянието, механизма на причиняването
му, правната квалификация, обективна и субективна страна на същото, които
напълно се споделят от въззивния съд.
Не се споделят доводите във
възивните жалба на подс. Я. и подс. К. за допуснати нарушения от страна КнРС
при оценката и проверката на гласните доказателствени средства. Отхвърлят се
доводите, че разминаванията в
показанията на св. С. и В.били съществени.
Доводите във връзка с липсата на яснота в показанията им относно
причината за тяхното местонахождение в
гробищния парк и относно момента на идването на двете подсъдими нямат отношение
във връзка с главния факт, подлежащ на
доказване. Поставянето по съмнение на достоверността на показанията на св. С.
поради увредения му слух са несъстоятелни, доколкото този свидетел изрично
сочи, че е видял момента на блъсването от страна на двете подсъдими на
пострадалия. Акцентирането в жалбата на местоположението на пострадалия след
момента на падането, следва да се обясни с денивелацията на терена и с
различните субективни възприятия на свидетелите, респ. неочакваността на
случая. На различното описание на
дрехите на тъжителя от страна на
свидетелите също се придава тежест, каквато това обстоятелство не притежава.
Такава тежест се придава и на момента на оплакването на тъжителя пред св. Б. В
случая са налице обективни следи от увреждането на У., обективирани в медицинското свидетелство, което е пряк доказателствен източник за част от
обстоятелствата от предмета на доказване,
свързани с обективните травматични увреждания на пострадалия.
Не се споделят и доводите в
посочените жалби за липса на мотиви от страна на КнРС по отношение на
обясненията на подсъдимите. Такива са налице, като КнОС ги допълва в следния аспект: Подсъдимите по принцип не
отричат срещата си с пострадалия на 06.07.2017г., както и че са отишли на
гробищния парк само за да видят дали е нарушен целостта на гроба /срвн.
обясненията на подс. Я. л.84 и подс. К.-л.85/. Показанията на св. Д. според
настоящия състав са компроментирани от несъстоятелната теза за начина, по който
случайно е срещнал подсъдимите. Неговото местонахождение в парка не е
потвърдено от пок. на св. С.и св. В., а
и дори да се приеме, че е бил там, възприятията му не касаят самия начин на
причиняване на увреждането, а последващи събития. В този аспект обясненията на
подсъдимите с оглед двойствения им характер не могат да се приемат като пряко
доказателствено средство, а единствено- като израз на защитната им позиция.
Отхвърля и довода за
невъзможността за получаването на процесното увреждане на пострадалаия У. с
позоваване за това на СМЕ. Посочената експертиза не е кредитирана частично от КнРС в частите относно
становището, че увреждането не води до разстройство на здравето. Обосновано
КнрС е посочил, че това е правен въпрос. Същевременно тази СМЕ се интерпретира
превратно от защитата, тъй като в същото
нито се отрича давността на уврежданията, нито пък механизма на получаването
им; отделно от това последните пряко са били възприети от св. В.и С., а на
следващия ден- и от св. Б.. Позоваването
пък на друга СМЕ, част от доказателствата по друго ДП във връзка с последваща смърт на тъжителя,
която не е назначена в настоящето поризводство по предвидения в НПК ред, е несъстоятелно и се отхвъря от
настоящата инстанция.
КнРС е изложил и аргументирани
доводи относно деянието по чл. 130, ал.1 НК от обективна и субективна
страна, които изцяло се споделят, но
следва да се допълнят по отношение на съучастието между двамата съизвършители.
В този аспект следва да се отбележи, че КнРС правилно е възприел
доказателствата по делото и е приел, че подсъдимите са действали като
съучастници в условията на съизвършителство, доколкото анализът на
доказателствата по делото несъмнено сочи, че двете подсъдими едновременно, по
едно и също време са упражнили натиск с ръце в тялото на пострадалия в областта
на гърба, като са го бутнали. Същевременно двамата съучастници са имали общ умисъл за задружно осъществяване на
конкретното престъпно поведение. Всеки от тях при осъществяване на своята
проява е осъзнавал, че участва в престъплението заедно с другия съучастник, всеки е действал
със съзнанието, че участва в
изпълнението на престъплението и всеки е искал от така съчетаната престъпна
дейност да бъдат осъществени всички обективни признаци на престъпния състав.
Безспорно е, че нараняванията на пострадалия са причинили
разстройство на здравето без опасност за живота, което е дало основание на КнРС
да квалифицира телесните повреди като такива по
чл.130, ал.1 НК. Пострадалият е претърпял кратковременно разстройство на
здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма
или тъканите, доколкото е получил кръвоносядания и охлузвания в поясноседалищна
област. Тези увреди представляват разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК, доколкото не са завинаги, постоянни, трайни или временно
опасни за живота- в същия см. е и ППВС № 3/ 27.09.1979г. на Пленума на ВС. Леките телесни повреди, причинени от двете
подсъдими са две, но същите следва да се квалифицират като една, доколкото практиката безспорно е приела, че когато
деецът причини на едно лице еднакви по характер телесни увреждания, се касае до
причиняването на една повреда, защото в резултат на посегателството се
осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на едно и
също престъпление- т.17 на същото ППВС.
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния
съд относно приложението на чл. 78А от НК при определяне на наказанието
по отношение на двамата подсъдими. КнРС правилно е
посочил предпоставките, визирани в този текст и е преценил, че основанията в него са налице, респ. че същият следва да
бъде приложен. В този аспект подсъдимите законосъобразно са били освободени от
наказателна отговорност и им е наложено административно наказание „глоба” в полза
на държавата.
При определяне на размера на
наложените административни наказания съдът обаче е определил наказание в размер над минималния, определен в
посочената разпоредба, без да се съобрази със степента на обществена опасност
на деянието и дееца. Същият следва да бъде намален до минимума, предвиден в
чл.78а от НК, а именно- 1 000 лева. Размерът на наказанието следва да се
намали и по отношение на двете подсъдими.
КнОС счита, че присъдените
обезщетения по уважените граждански искове срещу двете подсъдими, доколкото
същите са осъдени солидарно да заплатят на въззиваемата страна сума в размер на
1 000 лева, са справедливи и не се
налага изменение на присъдата в гражданската й част. Вследствие причиненото от
деянието на подсъдимите увреждане, въззиваематата страна Любен Ушув е понесъл
неимуществени вреди, които безспорно следва да бъдат възстановени. Безспорно в
случая са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по
чл.45 ЗЗД, като пострадалия У. несъмнено е от кръга на лицата, имащи въможност
да търсят обещетение за неимуществените
вреди, причинени от престъплението, респ. подсъдимите са длъжни да репарират
виновно причинените му вреди. Присъдената
сума са справедлива и е съобразена с характера на претърпяното от пострадалия увреждане. У. е
претърпял леко телесно увреждане, което е нарушило неговия телесен интегритет,
цялост и неприкосновеност; продължително време е изпитвал неудобства,
които се изразяват в понесените болки и страдания от битово естество, в
затруднения в общуването. Срокът за
възстановяване е около 20 дни, като през
този период безспорно пострадалият е
понасял освен болки и страдания и ограничения при обслужване на елементарните си житейски
нужди. Отделно от това наранена е била неговата психика, чувство на
себеуважение и лично достойнство. В този аспект определеното обезщетение е
справедливо, с оглед на което и присъдата в атакуваната й гражданска част се
явява законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Искането
на въззиваемата страна за присъждане на разноски пред въззивната инстанция е
основателно предвид разп. на чл.189, ал.3 НПК. С оглед неоснователността на
въззивната жалба и потвърждаването на присъдата подсъдимите следва да бъдат
осъдени да заплатят разноските на въззиваемите страни В.Л.У. и Т.Л.У. пред
окръжния съд в размер на 500 лева.
По
тези съоражения присъдата на Кюстендилския районен съд следва да се измени в
наказателната част, като се намали размера на наложените административни
наказания по отношение на двете подсъдими, а в останалата- да се потвърди като
правилна, обоснована и законосъобразна.
Водим
от гореизложеното и на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334 т.3 и т.6 НПК вр. чл.338 НПК, окръжният съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 61/11.10.2018г., постановена от Кюстендилския районен съд по НЧХД № 1491/2017
г. по описа на същия съд, в частта на наложеното на подс.
К.А.К. и Р.И.Я. административно наказание, като НАМАЛЯВА размера му от
1 500 лева на 1 000 /хиляда / лева за всяка от тях.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
ОСЪЖДА К.А.К. и Р.И.Я. да заплатят на В.Л.У. и Т.Л.У.
сторените от последните разноски пред въззивната
инстанция в размер на 500 /петстотин/
лева.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.