Р Е Ш Е Н И Е
№ 20 20.01.2020г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на петнадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Евгени Узунов
секретар: Диана Каравасилева
като разгледа докладваното от
съдия Е.Узунов гражданско дело № 844 по описа за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод постъпила искова молба на „Д.“ ООД с ЕИК-***
седалище и адрес на управление ***,
представлявано от пълномощника Н.И.Ч. против А.Р.К. с ЕГН-**********, в
качеството й на етажен собственик на апартамент ап.D1 на площ от 51,54кв.м. в
ЕС „Аква Дриимс“ в гр.Св.Влас, чиито управител е ищеца с адрес: гр.Св.Влас,
общ.Несебър, м.“Юрта под балкана, УПИ І-4011, кв.26 с идентификатор 11538.4.11.
Моли
се съдът да постанови решение, по силата на което да приеме за установено, че
ответникът дължи към представляващия ЕС в качеството на управител „Д.“ ООД,
избрана от ОСЕС проведено на 29.03.2012г., преизбрана съответно на ОСЕС за
управляваща компания от 21.07.2014г. и ОСЕС от 19.07.2016г. следните суми:
сумата в размер на 112.59 лева, включваща неизплатената част от такса за текущо
поддържане и за фонд ..ремонт и обновяване“ за 2014г., определена съгласно
решение на Общото събрание на етажната собственост от 29.06.2012г“ чието
окончателно плащане е следвало да се извърши на 30.06.2014г.. за която сума е
издадена фактура №**********/31.01,2014г.. ведно с мораторна лихва за забава в
общ размер на 42.61лв.. начислена общо за периода от 01.07.2014г. до
22.03.2018г. 2). сумата в размер на 856,82лв.. включваща дължими и неизплатени
такси за текущо поддържане на общите части на етажната собственост и за фонд „Ремонт
и обновяване“ за 2015г.. определена съгласно решение на Общото събрание на
етажната собственост от 21.07.2014г.. чието плащане е следвало да се извърши на
30.06.2015г.. за която сума са издадени фактури № **********/24.01.2015г. и
**********/30.09.2015г.. ведно с мораторната лихва за забава в общ размер
252,58лв“ начислена общо за периода 01.03.2015г. до 22.03.2018г. 3) сумата в
размер на 856,82лв.. включваща дължими и неизплатени такси за текущо поддържане
на общите части на етажната собственост и за фонд ..ремонт и обновяване“ за
2016г.. определена съгласно решение на Общото събрание на етажната собственост
от 21.04.2014г.. чието плащане е следвало да се извърши в срок до 30.06.2016г..
за която сума са издадени фактури №**********/04.02.2016г. и
**********/13.07.2016г.. ведно с мораторната лихва за забава в общ размер на
165,33лв.. начислена общо за периода от 01.03.2016г. до 22.03.2018г.; 4) сумата
в размер на 856,83лв., включваща дължими и неизплатени такси за текущо
поддържане на общите части на етажната собственост и за фонд „Ремонт и
обновяване“ за 2017г.. определена съгласно решение на Общото събрание на
етажната собственост от 19.07.2016г.. чието плащане е следвало да се извърши в
срок до 30.06.2017г.. за която сума е издадена фактура № **********/08.12.2017г“
ведно с мораторната лихва за забава в общ размер 97,66лв., начислена общо за
периода от 01.07.2017г. до 22.03.2018г.. ведно със законната лихва върху общия
размер на главниците от 2 683,06лв., считано от 03.04.2018г. до окончателното
плащане на сумата; сумата в размер на 66,43лв.. представляващи разноски за
платена държавна такса и сумата в размер на 50лв. - юрисконсулско
възнаграждение, като се претендират и разноски от исковото производство,
включително и юк.възнаграждение от 100лв...
За
горните суми по подадено от ищеца заявление е издадена Заповед №
151/10.04.2018г. по ч.гр.д. № 312/2018г. По описа на НРС против, която е
постъпило в срок възражение от длъжника, поради което и в изпълнение
разпореждане на съда по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК се предявява настоящата искова
молба по чл.415, вр.чл.422 ГПК.
Представени
са към исковата молба писмени доказателства, направено е искане за служебно
прилагане на заповедното производство с позоваване на представените пред
заповедния съд доказателства. Претендират се
разноски.
Производството
е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка
с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.6, ал.1, т.8 и т.10, вр.чл.11, ал.1,т.5,
вр.чл.38, ал.1, вр.чл.48, ал.3 и ал.8, вр.чл.50, ал.1 от ЗУЕС, вр.чл.86, ал.1
от ЗЗД.
С
подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът е изразил становище
по иска, като с отделна молба е заявил, че счита същия за недопустим, тъй като
се счита, че пълномощните не предоставят представителна власт на соченото за
пълномощник лице Н.Ч. да представлява ищцовото дружество по съдебни дела;
ищцовото дружество няма представителна власт да представлява ЕС, нито като
управител да издава фактури; Пред всичките години ищцовото дружество
незаконосъобразно е било избирано на управител на ЕС, тъй като не притежава
собствени самостоятелни обекти във всички сгради. Сочи че ответника дължи такси
за поддръжка на етажната собственост, както следва за ремонт, реконструкция,
преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата,
подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд“Ремонт
и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части но само за входа на
сградата, в която се намира нейният апартамент, а не и за другите сгради.
Твърди се, че ЕС е незаконно формирана от няколко сгради- в случая три сгради,
които са самостоятелни и несвързани по между си, поради което и „Дриймвил е
незаконно избрана за управител на тази ЕС, а ОСЕС са незаконно проведени. За
претендираните суми за 2014г. се възразява, че са недължими, поради липса на
решение в тази насока, като отделно ответникът се позовава и на изтекла три
годишна давност по смсъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД. По отношение сумите
претендирани за 2015г., за 2016г. и
2017г. се възразява за неправилно изчисление и определяне на падежа на
вземанията, като падежите по фактурите се различават от падежите по решението на
ОСЕС от 2014г., като се възразява по дължимостта на сумите за фонд Ремонт за
тези три години. Отделно се твърди, че липсва основание да се начислява ДДС
върху дължимите от етажните собственици вноски. Навежда, че реално извършваното
управление и поддръжка на сградите и комплекса през процесните години е некачествено, недобросъвестно и в нарушение
на ЗУЕС, като събираните от етажните собственици такси не са разходвани за
поддръжка на трите сгради, а за заплати на работниците и служителите на ищцовото
дружество, много от които не работят в процесната ЕС, а като камериерки и
рецепционисти през летния сезон, а ответникът счита, че не дължи заплащане на
заплати на такъв персонал по реда на ЗУЕС, като таксите следва да бъдат
изразходвани за реална поддръжка на сградите. С оглед възраженията е отправено
искане за назначаване на съдебно счетоводна експертиза, която да изчисли
необходимата сума на таксите за поддръжка на всяка от трите сгради, като
определи каква такса следва да заплаща ответницата като собственик на един от
самостоятелните обекти. Твърди се и че
ответницата е извършила плащане на дължимите такси за 2014г. и за 2015г., като
е сторено и възражение за прихващане с платените от нея суми, които
незаконосъобразно са осчетоводени от ищеца като неустойки.
Предявени са искове с правно основание
чл.442 във връзка с чл.415, ал2 от ГПК във връзка с чл.38, ал.2 от ЗУЕС във
връзка с чл.30, ал.3 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира, че депозираната искова молба
е процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния
орган и съдържа изискуемите по закон реквизити. Неоснователно е възражението на
ответницата за недопустимост на исковата молба поради липса на процесуална
легитимация на „Д.” ООД с ЕИК ***. Съдът
приема, че към настоящият момент „Д.” ООД с ЕИК *** продължава да изпълнява
функциите си на управляващо дружество ЕС на Етажна собственост на „А.Д.“, с
адрес местността „Юрта под балкана, в землището на град Свети Влас, община
Несебър, УПИ I - 4011, кв.26, с идентификатор 11538.4.11, поради което и на
основание чл.23, ал.4 от ЗУЕС счита, че същите са процесуално активно
легитимирани да предявяват иск против ответницата. Възраженията с прямо процесуалното
представителна ан ищцовото дружество са неоснователни.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като
съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие
следното от фактическа и правна страна:
По
делото не се спори, че А.К., е собственик на ап.D1 в етажна собственост „А.Д.“ съгласнож Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 165, том VI, рег.№ 6305, дело № 1092/2010, от дата 09.09.2010.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 29.06.2012г.
е проведено Общо събрание на Етажна собственост на „А.Д.“ , гр.Свети Влас, на
което събрание е прието решение, с което е определен размерът на таксата за
поддържане на общите части и фонд „Ремонт и обновление“ на посочената по-горе
етажна собственост за 2013г. и 2014г. Съгласно протокола на това общо събрание размерът на таксата за поддържане на
общите части е 7,00 евро с ДДС на кв.м. на база общата квадратура за
апартамента, размерът на фонд „Ремонт и обновление“ е в размер на 0,50 евро на
кв.м. на база общата квадратура на апартамента. Сроковете за плащане на такса
поддръжка и фонд ремонти съгласно протокола са два: 50% /петдесет процента/ от
дължимата стойност за такса поддръжка годината до 28.02 на текущата година и
50% /петдесет процента/ от дължимата стойност до 30.06 на текущата година, а
срок за плащане на фонд ремонти е до 28.02. на текущата година.
На 21.07.2014г. е проведено Общо събрание
на Етажна собственост на „А.Д.“, гр.Свети Влас, на което събрание е прието
решение, с което е определен размерът на таксата за поддържане на общите части
и фонд „Ремонт и обновление“ на посочената по-горе етажна собственост за 2015г.
и 2016г. Съгласно протокола на гореописаното общо събрание размерът на таксата
за поддържане на общите части е 8,00 евро с ДДС на кв.м. на база общата
квадратура за апартамента, размерът на фонд „Ремонт и обновление“ е в размер на
0,5 евро на кв.м. на база общата квадратура на апартамента. Сроковете за плащане
на такса поддръжка и фонд ремонти съгласно протокола са два: 50% /петдесет
процента/ от дължимата стойност за такса поддръжка годината до 28.02 на
текущата година и 50% /петдесет процента/ от дължимата стойност до 30.06 на
текущата година, а срок за плащане на фонд ремонти е до 28.02. на текущата
година.
На събранието от 21.07.2014г. е
на Етажна собственост на „А.Д.“, гр.Свети Влас, е прието решение, с което е
определен размерът на таксата за поддържане на общите части и фонд „Ремонт и
обновление“ на посочената по-горе етажна собственост и за 2016г. Съгласно
протокола на гореописаното общо събрание размерът на таксата за поддържане на
общите части е 8,00 евро с ДДС на кв.м. на база общата квадратура за
апартамента, размерът на фонд „Ремонт и обновление“ е в размер на 0,5 евро на
кв.м. на база общата квадратура на апартамента. Сроковете за плащане на такса
поддръжка и фонд ремонти съгласно протокола са два: 50% /петдесет процента/ от
дължимата стойност за такса поддръжка годината до 28.02 на текущата година и
50% /петдесет процента/ от дължимата стойност до 30.06 на текущата година, а
срок за плащане на фонд ремонти е до 28.02. на текущата година.
На 19.07.2016г. е проведено Общо
събрание на Етажна собственост на „А.Д.“ , гр.Свети Влас, на което събрание е
прието решение, с което е определен размерът на таксата за поддържане на общите
части и фонд „Ремонт и обновление“ на посочената по-горе етажна собственост за
2017г. и 2018г. Съгласно т. 2 от протокола на гореописаното общо събрание
размерът на таксата за поддържане на общите части е 8,00 евро с ДДС на кв.м. на
база общата квадратура за апартамента, размерът на фонд „Ремонт и обновление“ е
в размер на 0,50 евро на кв.м. на база общата квадратура на апартамента. Срок
за плащане на такса поддръжка и фонд „Ремонт и обновление“ е до 28.02 на
текущата година с опция да се плати на две вноски съответно до 28.02 и до
30.06.
Решенията на Общите събрания, проведени на 29.06.2012г.,
21.07.2014г., 19.07.2016г., не са оспорени по законовия ред съобразно ЗУЕС,
влезли са в сила и са задължителни за изпълнение от страна на всеки собственик.
По делото не се представиха доказателства за обжалване на приетите решения,
поради което съдът приема, че същите са влезли в сила. е извършил частично
плащане на суми за текущо поддържане на общите части и фонд „Ремонти и
обновление“ на „Д.“ ООД.
Видно от приетото по делото заключение на ССЕ по
Протоколите от ОС на собствениците на комплекс „А.Д.“, Свети Влас за определяне
на дължимите такси за поддръжка и управление на апартаментите им и прилежащите
общи части в комплекса :На 29.06.2012 г - за определяне на проекто-бюджет за
2012 и 2013 години. Избран е „Д.“ ООД с такса за поддръжка от 7,00 евро/кв.м с
ДДС, платима на две части :50 % в срок до 28 февруари на текущата година;50 % в
срок до 30 юни на текущата година.Фонд ремонти в размер на 0,5 евро/кв.м с
първа част на такса поддръжка. Лихва за забава - 0,1 % върху дължимото за всеки
ден. На 21.07.2014 г - за определяне на проекто-бюджет за 2015 и 2016 години ;
Избран е „Д.“ ООД за 2015 и 2016 година с такса за поддръжка от 8,00 евро/кв.м
с ДДС, платима на две части :50 % в срок до 28 февруари на текущата година;50 %
в срок до 30 юни на текущата година.Фонд ремонти в размер на 0,5 евро/кв.м
платим с първа част на такса поддръжка.Лихва за забава - 0,1 % върху дължимото
за всеки ден.На 19.07.2016г. - за определяне на проекто-бюджет за 2016
година.Избран е“Д.“ ООД за 2017 и 2018 години с такса за поддръжка от 8,00 евро/кв.м
с ДДС, платима на две части :50 % в срок до 28 февруари на текущата година;50 %
в срок до 30 юни на текущата година.Фонд ремонти в размер на 0,5 евро/кв.метър
платим до 28.02. на текущата година. Лихва за забава - 0,1 % върху дължимото за
всеки ден.
Управляващото дружество „Д.“ ООД е представил и Отчет за
дейността си за периода 01.01./31.12.2016 и 01.01./31.12.2017 г. на комплекса „А.Д.“
с подробно записани счетоводни пера по разходи и приходи. Дължимата такса не се
разделя счетоводно по входове и се отчита по сметка 611/ „Разходи за основна
дейност“, аналитична партида 15/“Разходи за менажиране на обект „А.Д.“.
Съответно получените приходи са осчетоводяват по сметка 702/“Приходи от
продажби“, аналитична партида/“А.Д.“ такса поддръжка.“ В двата отчета са
записани видовете разходи и приходи в общ размер за целият комплекс.
Разходите по години от 2014 до 2017 се водят счетоводно
общо за целия комплекс „А.Д.“. Същите са осчетоводени по сметки 61/“Разходи за дейността“ по съответните
аналитични партиди, като всеки разход се отнася по своето предназначение.
Разходите които са общи за дейността на управляващото дружество се разпределят
на база РЗП.
В управляващото дружество „Д.“ ООД има създаден фонд „Ремонт
и обновяване“ по години, като определените на база квадратен метър дължими суми
от притежателите на имоти се внасят по разплащателната сметка на „Д.“ ООД, като
постъпилите парични средства се отнасят счетоводно по аналитични партиди по
обекти. Всяка постъпила сума се осчетоводява. Комплекс „А.Д.“ не води отделно о
счетоводство и няма открита самостоятелна банкова сметка ***. „Д.“ ООД води
отделно счетоводство на разходите и приходите на комплекса „А.Д.“. Не се води
отделно счетоводство по входове, а за цялата сграда в режим на етажна
собственост заедно с обслужващата територия.
Плащанията извършени от А.К. от 09.09.2010 г. до датата
на началото на заповедното производство са: за паркомясто №3 и №4 по сметка №
410/100/003723/02/, по фактура № 23534/26.05.2017. - 200,00 лв., за такса
поддръжка по фактура №10377/25.01.2013 - 352,81 лв.с дължим остатък - 102,81
лв. за 2013 г.
Погасени са 102,81 лв. по предходната фактура и по фактура
11515/25.04.2013. - 352,81 лв. Дължим остатък - 155,62 лв.
Към дата 03.04.2018 ответника има останали задължения, както
следва :
Такса поддръжка-2 531,86 лв. формирана от задълженията по
фактура 14495/31.03.2014,
такса 2/2 за 2014- 112,59 лв.по фактура 16538/24.01.2015, такса ½ за
2015 - 403,21 лв.;по фактура 18923/30.09.2015, такса 2/2 за 2015 - 403,21
лв.;по фактура 19845/04.02.2016, такса ½ за 2016 - 403,21
лв.“ по фактура 21454/13.07.2016, такса 2/2 за 2016 - 403,21 лв. по фактура 24815/08.12.2017, такса за цялата
2017- 806,42 лв;
за фонд ремонти по сметка 434/15/00001/0003723/Клиенти по
ремонти: по фактура10377/25.01.2013- 50,40 лв. за 2013, с ПКО 14.07.2016 -
50,40 лв. -по фактура13772/12.02.2014 - 50,40 лв. за 2014, с ПКО 14.07.2016 -
50,40 лв. Към дата 03.04.2018 има останали задължения, както следва :по фактура16538/24.01.2015-
50,40 лв. за 2015 - дължими ;по фактура19845/04.02.2016- 50,40 лв. за 2016 -
дължими ;по фактура24815/08.12.2017- 50,40 лв. за 2017 – дължими Общ сбор :
151,20 лв. са дължими.
При така установената фактическа обстановка съдът достига
до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.38, ал.1 ЗУЕС и чл.86, ал.1 ЗЗД. В
доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.38, ал.1 ЗУЕС е да докаже, че ответникът
е собственик на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна
собственост и, че с влезли в
сила решения на Общото събрание на Етажната собственост са определени годишни такси за разходите за
управление и поддържане на
общите части на самостоятелните обекти в сградата - етажна собственост,
дължими от етажните собственици за 2015, 2016г. и 2017г. В негова тежест е да докаже размера на
претенцията си, както и, че е настъпила изискуемостта на вземането. В тежест на ищеца по иска с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на претендираната лихва
за забава. При доказването на
тези факти в доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на
вземането.
В доказателствена тежест на ответника е
докаже възражението си, че не дължи плащане на основание чл.51, ал.2 ЗУЕС,
т.е., че пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни годишно и, че за
това обстоятелство е уведомен писмено Председателят на управителния съвет
(управителя).
От фактическа страна по делото безспорно се установи, че ответницата К. е
собственик на самостоятелен обект в процесната сградата, която се намира в режим
на етажна собственост.
В чл.38, ал.2 ЗУЕС е предвидена възможност при
неизпълнение на решението на общото събрание в определения срок председателят
на УС (управителят) да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК. В случая такова заявление е
подадено, като е издадена Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 312/2018г. по описа на Районен съд-Несебър. Срещу заповедта е
подадено възражение, което е причина за предявяването на настоящите
искове. За уважаването иска по чл.422 ГПК вр. чл.38, ал. 1 ЗУЕС е необходимо да се докаже,
че е взето решение, което е обвързало ответника в производството. В случая по
делото не са наведени твърдения решенията на проведените на 29.06.2012г.,
21.07.2014г., 19.07.2016г .Общи събрания на процесната ЕС да са били атакувани
по надлежния ред на чл.40, ал.1 от ЗУЕС.
До приключване на производството по събиране на
доказателства, от страна на ответницата на бяха представени доказателства за
погасяване на дължимите от нея суми.
Срокът за плащане на всяка една от
таксите е изтекъл, поради което съдът счита, че е налице изискуемост на
дължимите от ответницата суми. При това положение по силата на приетите решения
на проведените на 29.06.2012г., 21.07.2014г., 19.07.2016г Общи събрания на ЕС, за ответницата е възникнало задължение да заплати сумите
както следва:
1) сумата в размер на
112.59 лева, включваща неизплатената част от такса за текущо поддържане и за
фонд ..ремонт и обновяване“ за 2014г., определена съгласно решение на Общото
събрание на етажната собственост от 29.06.2012г“ чието окончателно плащане е
следвало да се извърши на 30.06.2014г“ за която сума е издадена фактура
№**********/31.01,2014г.. ведно с мораторна лихва за забава в общ размер на
42.61лв. начислена общо за периода от 01.07.2014г. до 22.03.2018г.
2). сумата в размер
на 856,82лв.. включваща дължими и неизплатени такси за текущо поддържане на
общите части на етажната собственост и за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2015г..
определена съгласно решение на Общото събрание на етажната собственост от
21.07.2014г.. чието плащане е следвало да се извърши на 30.06.2015г.. за която
сума са издадени фактури № **********/24.01.2015г. и **********/30.09.2015г..
ведно с мораторната лихва за забава в общ размер 252.58лв“ начислена общо за
периода 01.03.2015г. до 22.03.2018г.
3) сумата в размер на
856,82лв.. включваща дължими и неизплатени такси за текущо поддържане на общите
части на етажната собственост и за фонд ..ремонт и обновяване“ за 2016г..
определена съгласно решение на Общото събрание на етажната собственост от
21.04.2014г.. чието плащане е следвало да се извърши в срок до 30.06.2016г.. за
която сума са издадени фактури №**********/04.02.2016г. и
**********/13.07.2016г.. ведно с мораторната лихва за забава в общ размер на
165,33лв.. начислена общо за периода от 01.03.2016г. до 22.03.2018г.;
4) сумата в размер на 856,83лв., включваща
дължими и неизплатени такси за текущо поддържане на общите части на етажната
собственост и за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017г.. определена съгласно
решение на Общото събрание на етажната собственост от 19.07.2016г.. чието
плащане е следвало да се извърши в срок до 30.06.2017г.. за която сума е
издадена фактура № **********/08.12.2017г“ ведно с мораторната лихва за забава
в общ размер 97,66лв., начислена общо за периода от 01.07.2017г. до
22.03.2018г.. ведно със законната лихва върху общия размер на главниците от 2
683,06лв., считано от 03.04.2018г. до окончателното плащане на сумата;
От всичко изложено до
тук може да се направи извод, че по делото са доказани всички елементи от
фактическия състав на предявения иск по чл.422 ГПК вр.чл.38, ал.1 от ЗУЕС.
Съдът намира за неоснователно и
недоказано, и направеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна
давност на основание чл.111, б.в от ЗЗД, тъй като в случая не се касае за
периодични плащания по смисъла на ТР № 3/2012г. на ВКС. Приложима в случая е
разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, предвиждаща петгодишна давност за погасяване на
вземанията, която не е била изтекла към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда /03.04.2018г./.
Съдът вече посочи, че по делото е доказано изпадане
на длъжника в забава, за текущата година, за която ответницата дължи такса за
поддържане на общите части в ЕС и такса за фонд „Ремонт и обновление“. Предвид
уважените размери на ищцовите претенции за всяка една от годинит., дължимата от
ответницата К. дължи лихва за забава върху всяка една от главниците за всяка
една от годините.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
на ищеца следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски
общо в размер на 800 лева /осемстотин/, съобразно представения списък Заплатените разноски в
заповедното производство се присъждат на основание т.12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК следва
да се обърне внимание на обстоятелството, че по отношение на претенциите за
главници и лихви в настоящото производство са предявени установителни искове по
чл.422 ГПК. Основанието, на което се дължат тези суми, е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 312/2018г. по описа на Районен съд-Несебър. Ето защо по арг. от
чл.412, т.7 ГПК дължимите в това производство суми следва да се преведат по
банковата сметка по заповедта, посочена изрично от заявителя в производството
по чл.410 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗУЕС, че А.Р.К.,
ЕГН:**********,***, настоящ адрес *** дължи на „Д.“ ООД с ЕИК-*** седалище и адрес
на управление ***, представлявано от пълномощника Н.И.Ч., следните суми:
1.сумата в размер на 112.59 лева, включваща
неизплатената част от такса за текущо поддържане и за фонд ..ремонт и
обновяване“ за 2014г., определена съгласно решение на Общото събрание на
етажната собственост от 29.06.2012г“ чието окончателно плащане е следвало да се
извърши на 30.06.2014г“ за която сума е издадена фактура
№**********/31.01,2014г.. ведно с мораторна лихва за забава в общ размер на
42.61лв.. начислена общо за периода от 01.07.2014г. до 22.03.2018г.
2.сумата в размер на 856,82лв.. включваща
дължими и неизплатени такси за текущо поддържане на общите части на етажната
собственост и за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2015г.. определена съгласно
решение на Общото събрание на етажната собственост от 21.07.2014г.. чието
плащане е следвало да се извърши на 30.06.2015г.. за която сума са издадени
фактури № **********/24.01.2015г. и **********/30.09.2015г.. ведно с
мораторната лихва за забава в общ размер 252.58лв“ начислена общо за периода
01.03.2015г. до 22.03.2018г.
3.сумата в размер на 856,82лв.. включваща
дължими и неизплатени такси за текущо поддържане на общите части на етажната
собственост и за фонд ..ремонт и обновяване“ за 2016г.. определена съгласно
решение на Общото събрание на етажната собственост от 21.04.2014г.. чието
плащане е следвало да се извърши в срок до 30.06.2016г.. за която сума са
издадени фактури №**********/04.02.2016г. и **********/13.07.2016г.. ведно с
мораторната лихва за забава в общ размер на 165,33лв.. начислена общо за
периода от 01.03.2016г. до 22.03.2018г.;
4.сумата в размер на
856,83лв., включваща дължими и неизплатени такси за текущо поддържане на общите
части на етажната собственост и за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017г..
определена съгласно решение на Общото събрание на етажната собственост от
19.07.2016г.. чието плащане е следвало да се извърши в срок до 30.06.2017г.. за
която сума е издадена фактура № **********/08.12.2017г“ ведно с мораторната
лихва за забава в общ размер 97,66лв., начислена общо за периода от
01.07.2017г. до 22.03.2018г.. ведно със законната лихва върху общия размер на
главниците от 2 683,06лв., считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК по ЧГД № 1196/2018г. на РС-Несебър – 03.04.2018г. до
окончателното плащане на сумата
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, А.Р.К., ЕГН:**********,***,
настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Д.“ ООД с
ЕИК-*** седалище и адрес на управление ***,
представлявано от пълномощника Н.И.Ч., сумата общо в размер
на 800 лева /осемстотин/,
представляваща заплатени по делото разноски, съгласно представения списък по
исковото производство и сумата в размер на 114.43 лева, разноски по заповедното
производство по ЧГД № 1196/2018г. на РС-Несебър .
Решението, подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд –
гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: