Номер 277004.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 04.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело
№ 20203100502344 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба вх. № 48398/21.07.2020г., идентична с частна жалба №
49200/23.07.2020г. от „Аларик Секюритис“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Възраждане, ул. „Екзерх Йосиф“, № 7, ап. 7,
представлявано от Антон Атанасов Панайотов и Николай Иванов Стойков, чрез адв.
М.Вълчанова, срещу определение № 8118/30.06.2020г. по гр.д. № 6739/2020г. на 40-ти
състав на ВРС, с което е допуснато обезпечение на предявените по делото от В. С. Г. ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „Г.Делчев“, № 51, ет. 1, ап. 2, чрез адв. Алб.Пейчева искове
за осъждането на дружеството да му заплати по трудов договор от 03.04.2019г. сумата от
3000 лева- обезщетение за оставане без работа за периода от 19.03.2020г. до 20.04.2020г.,
и сумата от 3999.89 лева, представляваща обезщетение поради незаконно задържане на
трудовата книжка на ищеца за периода от 13.05.2020г. до 19.06.2020г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда –
19.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението, чрез налагане на
обезпечителна мярка „ЗАПОР” върху банковите сметки открити на името на „Аларик
Секюритис“ ООД, ЕИК *********, в следните банки: „Банка ДСК“ ЕАД, „УниКредит
Булбанк“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Юробанк България“ АД,
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, „Алианц Банк България“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД,
„Първа инвестиционна банка“ АД, „Българо-американска кредитна банка“ АД,
„ПроКредит Банк /България/“ ЕАД, „Търговска банка Д“ АД, „Токуда Банк“ АД,
„Инвестбанк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Общинска банка“ АД,
„Българска банка за развитие“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Тексим банк“ АД,
„ИНГ Банк Н.В.“ - клон София, „Ситибанк Европа“ АД - клон България, „БНП Париба
СА.“ - клон София, „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА.“ - клон България, „Те-Дже
Зираат банкасъ“ - клон София, „Варенголд Банк АГ“, клон София, до размер на сумата
1
от 6999,89 лв. общо за всички сметки.
Излага, че на 13.07.2020г. е получено съобщение за образуваното изп.д. №
20208950401121 на ЧСИ Л.Станев и за наложения запор на банковите сметки на
дружеството в „ДСК“ ЕАД до размера на 6999.95лв. До момента не е връчен препис от
исковата молба и дружеството не е запознато с аргументите по съществото на така
наложената обезпечителна мярка. Ето защо е възпрепятстван да направи възражения за
подсъдност, на осн. чл. 105 от ГПК. Освен това ищецът не би бил възпрепятстван или
затруднен да осъществи евентуално правата си Виктор Георгиев. Освен това твърди, че
липсва причината, поради която първоначално е било допуснато обезпечение , т.к. е
изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ и върната трудовата книжка на Георгиев.
Представя доказателства за изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. Сочи, че
твърдението за неправомерно задържане на трудовата книжка от дружеството-
работодател е неоснователно, т.к. тъкмо изплащането на обезщетението по чл. 222, ал. 1
от КТ е наложило задържането на трудовата книжка, в която е следвало да бъде
отбелязано плащането. Забавеното плащане на обезщетението е обяснено с причини от
инцидентен характер, свързани с усложнената обстановка от въведеното извънредно
положение в страната от 13.03.2020г., за което е уведомен Виктор Георгиев с изричен
мейл. На 08.07.2020г. е върната трудовата книжка на Георгиев, в която е отразено
плащането на претендираното от него обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. Моли да бъде
отменено наложеното спрямо дружеството обезпечение, поради несъществуване на
причината, поради която е било допуснато.
В писмен отговор от В. С. Г. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Г.Делчев“, № 51,
ет. 1, ап. 2, чрез адв. Алб.Пейчева оспорва частната жалба, като неоснователна. Моли се
да бъде оставена без уважение. Не оспорва извършеното от работодателя плащане на
сумата от 3135.25лв., представляваща обезщетение, направено след завеждане на
исковата молба и образуване на изп.д. № 20208950401121 на ЧСИ Л.Станев. Отрича да е
бил уведомяван от работодателя кога ще бъде оформена трудовата му книжка. Липсата на
пари не изключва отговорността за вреди. Наличието на лиценз и осъществяването на
надзор от страна на Комисията за финансов надзор не не са основания за отпадане на
обезпечителната нужда по исковете му. Спазена е местната подсъдност, позовавайки се
на разпоредбата на чл. 114 от ГПК, понеже местоработата му е в гр. Варна. Връщането на
трудовата книжка е станало чак на 07.07.2020г. Трудовата му книжка е задържана
незаконно от 13.05.2020г. до 07.07.2002г. Обезпечителната нужда е все още налице,
доколкото работодателят е платил само част от претендираните суми и по-специално на
обезщетението по чл. 226, ал. 2 от КТ. При уважаване на исковете, ответникът ще дължи
и разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Частната жалба е допустима за разглеждане, като подадена в срок, изхожда от
2
надлежно легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съда,
при наличието на правен интерес.
За да се явява основателна молбата за обезпечени на иск, същият следва да е
допустим и вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда и мярката да е
съответна на обезпечителния интерес. В случая, доколкото обезпечението е поискано по
висящ иск, който е приет от съда за разглеждане, въпросът за допустимостта на исковите
претенции не стои.
Видно от първоинстанционното дело, на 19.06.2020г. В. С. Г. е предявил срещу
работодателя си „Аларик Секюритис“ ООД иск с правно основание чл. 222, ал. 1 от КТ за
сумата от 3000.00лв. и иск с правно основание чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3, предл. 2 от КТ за
сумата от 3999.89лв. за периода от 13.05.2020г. до 19.06.2020г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на задължението. Поискал е обезпечение на исковете си, чрез
налагане на запор в посочените в молбата банки.
С обжалваното определение № ВРС е допуснал обезпечение на двата иска, чрез
налагане на запор върху банковите сметки на работодателя до размера на сумата от общо
6999.89лв.
На 18.03.2020г. „Аларик Секюритис“ ООД е връчил на В. С. Г. предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.
Видно от заповед № 016-ТД/19.03.2020г., на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение на В. С. Г. с „Аларик Секюритис“ ООД, връчена
на 18.03.2020г.
С декларация от 11.05.2020г. В. С. Г. е поискал изплащане на обезщетение по чл.
222, ал. 1 от КТ и е изпратил трудовата си книжка на работодателя, получени на
12.05.2020г.
На 08.07.2020г. В. С. Г. е декларирал, че е получил трудовата си книжка.
С частната жалба е представено преводно нареждане от 07.07.2020г. за сумата от
3135.25лв. с наредител „Аларик Секюритис“ ООД за плащане на обезщетение на В. С. Г. .
За това плащане работодателят сочи че е по иска с правно осн. чл. 222, ал. 1 от КТ, а В. С.
Г. , чрез процесуалния си представител в писмения си отговор не оспорва плащането,
настъпило след завеждане на исковата молба в съда.
На 13.07.2020г. на работодателя „Аларик Секюритис“ ООД е връчено съобщение
за наложените обезпечителни мерки по изп.д. № 20208950401121 на ЧСИ Л.Станев.
Жалбата е частично основателна.
Според наведените твърдения и представените писмени доказателства искът с
правно осн. чл. 222, ал. 1 от КТ се явява неоснователен, дори и да се поддържа от ищеца
В. С. Г. , предвид извършеното от работодателя в негова полза плащане на обезщетение в
3
размер на 3135.25лв. на 07.07.2020г. вярно, след образуване на първоинстанционното
дело. Липсва следователно и обезпечителна нужда. Молбата за обезпечаване на този иск
до размера на 3000.00лв. би следвало да се приеме за неоснователна, при
новонастъпилите обстоятелства. Неоснователно е възражението в отговора на частната
жалба, че не следва да бъде отменено определението за допускане на обезпечение в тази
част, предвид това, че при постановяване на решение, с което исковете бъдат уважени,
ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца и сторените съдебно-деловодни
разноски, на осн. чл. 78 от ГПК. С първоинстанционното определение, разноски не са
обезпечавани. Няма причина това да съобразява и въззивният съд. Обжалваното
определение следва да бъде отменено в тази част, като бъде обезсилена издадената
обезпечителна заповед в същата част и оставена без уважение молбата за обезпечение на
иска с правно осн. чл. 222, ал. 1 от КТ.
За другия предявен иск и за разликата от 3999.89лв. над сумата от 3000.00лв. до
посочената в обжалваното определение сума от 6999.89лв. молбата за обезпечение е
основателна. Искът е вероятно основателен, въпреки наведените възражения в частната
жалба за инцидентния характер на забавянето, свързано с усложнена обстановка от
въведеното на 13.03.2020г. извънредно положение. Нито има доказателства за плащане на
тази претендирана от ищеца сума, нито исковият период обхваща периода на извънредно
положение в страната, отменено на 14.05.2020г. Освен това работодателят е задържал
трудовата книжка на Георгиев за период от близо два месеца, въпреки, че е бил длъжен да
я върне незабавно след прекратяването на трудовото правоотношение, според нормата на
чл. 350, ал. 1 от КТ, съответно след предоставянето й от работника на 12.05.2020г.
Неоснователни в частта са оплакванията в частната жалба, че не е налице
обезпечителна нужда. Тя по презумпция се предполага и презумпцията не е оборена, с
твърдението, че дружеството е действаща компания, лицензиран инвестиционен
посредник, под регулацията на Комисията за финансов надзор, още повече, че не е сред
посочените в нормата на чл. 393 от ГПК учреждения. Неосноватено е и оплакването, че
дружеството е било поставено в невъзможност да възрази за неподсъдност на спора. От
една страна с обезпечението на иска се цели бързина и изненада на ответника, който
следва да не е в състояние да предприеме действия по препятстване изпълнението на
решението по исковете, които са обезпечени, от друга, видно от представения трудов
договор на л. 7 от първоинстанционното дело, мястото на работата на Виктор Георгиев е
в гр. Варна, поради което би следвало да се приеме, че приложение намира разпоредбата
на чл. 114 от ГПК и Георгиев е избрал да предяви иска си в гр. Варна. Без особено
значение по спора е, че към момента на подаване на частната жалба трудовата книжка е
върната на Виктор Георгиев, след както е била задържана от работодателя в периода от
12.05.2020г. до 08.07.2020г., а исковият период е по-тесен- от 13.05.2020г. до 19.06.2020г.,
а и плащане на обезщетение за вреди няма.
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено в тази част.
4
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по молбата на „Аларик Секюритис“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, ул. „Екзерх Йосиф“, № 7,
ап. 7, представлявано от Антон Атанасов Панайотов и Николай Иванов Стойков,
определение № 8118/30.06.2020г. по гр.д. № 6739/2020г. на 40-ти състав на ВРС, в
частта, в която е допуснато обезпечение на предявения от В. С. Г. ЕГН ********** от
гр. Варна, ул. „Г.Делчев“, № 51, ет. 1, ап. 2, иск с правно осн. чл. 222, ал. 1 от КТ за
осъждането на дружеството-работодател да му заплати по трудов договор от 03.04.2019г.
сумата от 3000.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от
19.03.2020г. до 20.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 19.06.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, чрез налагане на обезпечителна мярка „ЗАПОР” върху банковите сметки
открити на името на „Аларик Секюритис“ ООД, ЕИК *********, в следните банки:
„Банка ДСК“ ЕАД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Обединена българска банка“ АД,
„Юробанк България“ АД, „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, „Алианц Банк България“ АД,
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Българо-американска
кредитна банка“ АД, „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД, „Търговска банка Д“ АД,
„Токуда Банк“ АД, „Инвестбанк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Общинска
банка“ АД, „Българска банка за развитие“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Тексим
банк“ АД, „ИНГ Банк Н.В.“ - клон София, „Ситибанк Европа“ АД - клон България, „БНП
Париба СА.“ - клон София, „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА.“ - клон България, „Те-
Дже Зираат банкасъ“ - клон София, „Варенголд Банк АГ“, клон София, до размер на
сумата от 3000.00лв.общо за всички сметки, на осн. ч. 389 и сл. от ГПК и
ОБЕЗСИЛВА издадената обезпечителна заповед в тази част, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. С. Г. ЕГН ********** от гр. Варна,
ул. „Г.Делчев“, № 51, ет. 1, ап. 2, за допускане на обезпечение на иска с правно осн. чл.
222, ал. 1 от КТ, за осъждането на работодателя „Аларик Секюритис“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, ул. „Екзерх
Йосиф“, № 7, ап. 7, представлявано от Антон Атанасов Панайотов и Николай Иванов
Стойков, да му заплати по трудов договор от 03.04.2019г. сумата от 3000.00 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 19.03.2020г. до
20.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 19.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението, чрез
налагане на обезпечителна мярка „ЗАПОР” върху банковите сметки открити на името
на „Аларик Секюритис“ ООД, ЕИК *********, в следните банки: „Банка ДСК“ ЕАД,
„УниКредит Булбанк“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Юробанк България“ АД,
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, „Алианц Банк България“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД,
5
„Първа инвестиционна банка“ АД, „Българо-американска кредитна банка“ АД,
„ПроКредит Банк /България/“ ЕАД, „Търговска банка Д“ АД, „Токуда Банк“ АД,
„Инвестбанк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Общинска банка“ АД,
„Българска банка за развитие“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Тексим банк“ АД,
„ИНГ Банк Н.В.“ - клон София, „Ситибанк Европа“ АД - клон България, „БНП Париба
СА.“ - клон София, „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА.“ - клон България, „Те-Дже
Зираат банкасъ“ - клон София, „Варенголд Банк АГ“, клон София, до размер на сумата
от 3000.00лв.общо за всички сметки на осн. чл. 389 и сл. от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8118/30.06.2020г. по гр.д. № 6739/2020г. на
40-ти състав на ВРС, в частта, в която е допуснато обезпечение на предявения от В. С.
Г. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Г.Делчев“, № 51, ет. 1, ап. 2, иск с правно осн. чл.
226, ал. 2, вр. ал. 3, предл. 2 от КТ за осъждането на дружеството-работодател да му
заплати сумата от 3999.89 лева, представляваща обезщетение поради незаконно
задържане на трудовата книжка на ищеца за периода от 13.05.2020г. до 19.06.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в
съда – 19.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението, чрез налагане на
обезпечителна мярка „ЗАПОР” върху банковите сметки открити на името на „Аларик
Секюритис“ ООД, ЕИК *********, в следните банки: „Банка ДСК“ ЕАД, „УниКредит
Булбанк“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Юробанк България“ АД,
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, „Алианц Банк България“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД,
„Първа инвестиционна банка“ АД, „Българо-американска кредитна банка“ АД,
„ПроКредит Банк /България/“ ЕАД, „Търговска банка Д“ АД, „Токуда Банк“ АД,
„Инвестбанк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Общинска банка“ АД,
„Българска банка за развитие“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Тексим банк“ АД,
„ИНГ Банк Н.В.“ - клон София, „Ситибанк Европа“ АД - клон България, „БНП Париба
СА.“ - клон София, „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА.“ - клон България, „Те-Дже
Зираат банкасъ“ - клон София, „Варенголд Банк АГ“, клон София, до размер на сумата
от 3999.89лв., явяваща се разликата над сумата от 3000.00лв. до посочената в
обжалваното определение сума от 6999,89 лв. общо за всички сметки, на осн. чл. 389 и
сл. от ГПК.
Определението e окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6