ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 19.11.2019г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав
На деветнадесети ноември
2019г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №4928 по описа за 2019
година:
Предявена е искова
молба от П.А.Д. против „ХЛЕБОПРОИЗВОДСТВО СЗ“ ООД Ст.Загора.
Ответникът „ХЛЕБОПРОИЗВОДСТВО
СЗ“ ООД Ст.Загора е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
Съдът като взе
предвид, че исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, намира
че следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.
Съдът счита, че
следва да приеме като доказателства по делото, представените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение
на предмета на спора.
С оглед правилно изясняване
на делото от фактическа страна съдът счита, че следва да уважи искането за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Искането по чл.190 ГПК за
представяне на ведомости за заплати и книга за отпуски следва да бъдат оставени
без уважение, тъй като тези въпроси са в обхвата на допуснатата експертиза, а
освен това са представени и доказателства от ответника. Без уважение следва да
бъде оставено и искането по чл.176 ГПК, тъй като въпросите са в обхвата на
задачите към експертизата. Следва да се задължи
ответника да представи трудовата книжка на ищеца.
По искането на
ответника за допускане на гласни доказателства съдът ще се произнесе в с.з.
след уточнение на конкретните обстоятелства, които ще се доказват с тези
доказателства.
Следва да бъде указано на страните,
че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
Следва да бъде
указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна
и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се
обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
Министъра на правосъдието.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните документи: Трудов договор №34/30.05.2016г.,
Допълнително споразумение № 127/27.09.2018г., Допълнително споразумение
№7/23.01.2019г., Банково извлечение от Обединена българска банка АД клон Ст.Загора
за периода от 08.08.2016г. до 27.05.2019г., Извлечение ведомост 0/6 за месец 5/2019г., Протокол от 02.04.2019г., Протокол от 30.04.2019 г., ведно с оценка на
работници, заемащи длъжност „пазач-портиер", Уведомление от 14.05.2019г., Извлечения
от книга за ползване на отпуск, ведно с извлечение ведомости, 2 бр. копия
обратни разписки, Заповед за
прекратяване трудово правоотношение от 16.05.2019г., Справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 КТ от 16.05.2019г.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна
експертиза, която след като се запознае с материалите по делото, извърши
необходимите справки, да даде отговор на следните въпроси:
1. Какъв е размера
на начисленото на ищеца трудово възнаграждение за м.05.2019г.; изплатено ли е
изцяло или отчасти, кога, по какъв начин; какъв е размера на неизплатеното
трудово възнаграждение за м.05.2019г.?
2. Какъв е размера
на брутното трудово възнаграждение на ищеца към датата на прекратяване на
трудовия договор?
3. Какъв размера на
обезщетението по чл.220 ал.1 КТ? Начислено ли е на ищеца обезщетение по чл.220
ал.1 КТ, изплатено ли е?
4. През периода
2016г. – 2019г. колко е полагаемия платен годишен отпуск на ищеца за всяка
година, ползван ли е същия, има ли неползван платен годишен отпуск? Какъв е размера на
обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2016 -
2019г. и изплатено ли е?
5. Какъв е размера
на обезщетението по чл.226 ал.2 вр. с ал.3 изр.2 КТ, изчислено за един месец и
за един ден?
ОПРЕДЕЛЯ за вещо
лице по назначената експертиза МИХАИЛ МИХОВ.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 100,00лв., платими от Бюджета на съда.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл.190 ГПК за представяне на ведомости за
заплати и книга за отпуски, искането на ответника по чл.176 ГПК.
ОБЯВЯВА,
че по искането за допускане на гласни доказателства ще се произнесе в с.з. след
уточнение на конкретните обстоятелства, които ще се доказват с тези
доказателства.
На основание чл.190
от ГПК ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи за съдебно заседание трудовата книжка
на ищеца.
УКАЗВА на страните,
че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните
към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за
възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на
медиаторите към Министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА на
страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата,
от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба,
са следните: Ищецът П.А.Д. твърди в
исковата си молба, че с трудов договор №34/30.05.2016г. бил назначен на
длъжност „пазач-портиер“ на обект „ХЛЕБОПРОИЗВОДСТВО СЗ“ ООД кв.Индустриален
гр.Ст.Загора, при основно месечно възнаграждение от 420,00 лв.; с Допълнително
споразумение от №127/27.09.2018г. бил преназначен на длъжност „шофьор на лек
автомобил до 9 места“, при основно месечно възнаграждение от 530,00 лв.; с
Допълнително споразумение от №7/23.01.2019г. бил преназначен отново на длъжност
„пазач-портиер“, при основно месечно възнаграждение от 560,00 лв. Мястото,
където изпълнявал трудовите си задължения било на портала на производствената
база на работодателя в кв. Индустриален гр. Ст. Загора. Заплатите си винаги
получавал по банков път - чрез превод по моя сметка в ОББ Ст. Загора.
Заявява,
че на 19.05.2019г. бил както обикновено на работното си място - на портала на
предприятието. Около 13,00 часа при него дошъл управителя и без никакво
обяснение или причина го отстранил от работа, като заявил, че е уволнен и това
е последния му работен ден. Заповед за уволнение и предизвестие за прекратяване
на трудовото правоотношение не му били връчени.
Заявява,
че от отстраняването му от работа - 19.05.2019г. до сега, работодателя не е
предприел никакви действия във връзка с прекратяване на ТПО; не му била върната
и не бил поканен да получи по надлежния ред надлежно оформена Трудова книжка,
Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, Справка за дължимите
трудови възнаграждения и обезщетения, Удостоверение за осигурителен доход -
/Образец УП-2/ и Удостоверение за осигурителен (трудов) стаж -/ Образец УП-3 /;
не му били изплатени дължими работни заплати и обезщетения за неползван платен
годишен отпуск. Ищецът твърди, че от започване на работа до отстраняването му нито
веднъж не е ползвал платен годишен отпуск, нито му е изплатено обезщетение за
неползван платен годишен отпуск.
Твърди
също, че е поставен в ситуация да не може да започне работа на ново работно
място или да се регистрира, като безработен към Бюро по труда, като е принуден
да преживява без средства и без достъп до пазара на труда.
С
оглед изложено заявява за него е налице интерес да претендира:
на
основание чл.128 т.2 КТ неизплатено брутно трудово възнаграждение за
м.05.2019г., за периода 01-19.05.2019г. за 19 работни дни в размер на 483,63 лв.,
ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателно плащане;
на
основание чл.220 ал. 1 от КТ претендира
заплащане на обезщетение в размер на 560,00 лева за имуществени вреди за
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие. Заявява, че
уговореното в трудовия договор предизвестие е 30 дни, не е спазено, като бил
отстранен отстранен от работното си място в деня следващ този, в който му било
съобщено за уволнението ми;
на
основание чл.224 ал.1 КТ претендира обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за в размер на 560лв. за 2019г. и 420лв. за 2018г., или общо 980,00 лв.,
ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателно плащане;
на
основание чл.226 ал.2 от КТ претендира обезщетение за имуществени вреди, поради
незаконно задържане на Трудовата му книжка в размер на 560,00 лв., за период от изчислен от 20.05.2019г. до
датата на връчване на Трудовата му книжка, т. е. за времето на задържане на
Трудовата книжка.
На
основание чл.350 ал. 1 КТ във вр. чл. 354 ал.5 КТ претендира времето, през
което бил оставен без работа, поради задържане на трудовата книжка, да му бъде
признато за трудов стаж без да е налице трудово правоотношение от 19.05.2019г.
- до края на целия период на оставане без работа в резултат на незаконно
задържане на трудовата ми книжка. Работодателя не изпълнил задължението си за
незабавно предаване на трудовата книжка, след прекратяване на ТПО - чл.350 ал.
1 КТ, а тъй като при постъпване на работа е длъжен да представи трудовата си
книжка, задържането й от предишния работодател е пречка за започване на работа
по ново трудово правоотношение.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните
суми:
Сумата
от 483,63 лв., неизплатено трудово възнаграждение за м.05.2019г., ведно със
законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане;
Сумата
от 560,00лв., обезщетение по чл.220 ал.1 КТ,
ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане;
Сумата
от 560,00 лв. обезщетение по чл.226 ал.2 от КТ за периода от 19.05.2019г. до
датата на връчване на Трудовата му книжка;
Обезщетение
за неползван платен годишен отпуск в размер на 560лв. за 2019г. и 420лв. за
2018г., или общо 980,00 лв. на основание чл.224 ал.1 КТ, ведно със законната
лихва от завеждане на иска до окончателно плащане;
На
основание чл.350 ал.1 КТ във вр. чл.354 ал.5 КТ вр. чл.226, ал. 2 от КТ –
времето, през което бил оставен без работа поради задържане на Трудовата
книжка, да му бъде признато за трудов стаж без да е налице трудово
правоотношение, считано от 20.05.2019г. за целия период до датата на връчване
на Трудовата му книжка, както и да осъди ответника да му върне незаконно
задържаната от него Трудова книжка.
Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът „ХЛЕБОПРОИЗВОДСТВО
СЗ“ ООД Ст.Загора представя писмен отговор, в който взема становище,
че оспорва предявените искове.
Заявява,
по отношение на иска с правно основание чл.128, т.2 от КТ, че съгласно
допълнително споразумение №7 трудовото възнаграждение се заплаща до 25-то число
на следващия месец, представеното извлечение на ОББ е до 03.05.2019г., трудово
възнаграждение е изплатено през м.06.2019г., за което представя извлечение от ведомост
0/6 за месец 5/2019г. на „Хлебопроизводство СЗ" ООД, поради което счита
иска за неоснователен, ведно с акцесорната претенция за лихва.
По
отношение претенцията за обезщетение по чл.220 КТ заявява, че изцяло оспорва
изложените в исковата молба твърдения на ищеца, че на 19.05.2019г. същия е
отстранен от работното му място без обяснение и причина и е уволнен. Сочи, че
във връзка с изпълнение разпоредбите на чл.315 ал.1 от КТ, работодател с
персонал над 50 работници и служители е длъжен ежегодно да определи работните
места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност като
тези места са от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите. В
изпълнение на процедурата за определяне на работни места, подходящи за
трудоустрояване на лице с намалена работоспособност, при ответника била
създадена комисия, като съгласно Протокол от 02.04.2019 г. било определено
допълнително 1 работно място за длъжност „пазач-портиер" за
трудоустрояване на лице с намалена работоспособност на длъжност „общ
работник". След извършения подбор в периода от 27.04.2019 г. до 30.04.2019
г. /съгласно Заповед№ 64 от 25.04.2019 г./, с Протокол на комисията по подбор
по чл.319 от КТ от 30.04.2019г. било взето решение да бъде прекратен договора
на ищеца, с длъжност „пазач-портиер". Направено било предложение да бъде
преместен на длъжност „общ работник", но същия отказал. Предвид
гореизложеното на ищеца било известно още през м.април 2019г., че трудовото му
правоотношение на длъжност „пазач-портиер" ще бъде прекратено. С оглед на
това счита претенцията по чл.220 ал.1 от КТ за неоснователна.
По
отношение на претенцията по чл.224 ал.1 от КТ ответникът заявява, че оспорва
същата, като заявява, че съгласно ведомостите за 2016г., 2017г. и 2018г. ищецът
е подал молба да му бъде разрешен платен отпуск за горепосочените години,
съответно има заповеди от работодателя, с които на основание чл.155 от КТ на
работника е разрешен такъв и същият е изплатен.
Ответникът
оспорва и претенцията за обезщетение по чл.226 ал.2 от КТ, като заявява, че предвид
факта, че ищецът е отказал да му бъдат връчени документите във връзка с
прекратяването на трудовото му правоотношение /датата била 16.05.2019г., а не
както твърди ищецът в исковата молба 19.05.2019г./, всички документи - заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение от 16.05.2019г. и трудова книжка,
му били изпратени по куриер - на 20.05.2019г., като пратката била върната
21.05.2019г. като отказана да бъде получена и на 22.05.2019г., като пратката била
върната на 27.05.2019 г. след няколко посещения от куриер, като отказана да
бъде получена отново. Заявява, че при работодателя се съхранява запечатан плика
от куриерската фирма с документите по освобождаването на П.Д. и трудовата му
книжка. Представя Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№ 24388193025653 от 16.05.2019г. за прекратяване на трудовото
правоотношение. Счита иска за неоснователен.
Счита
за неоснователна и претенцията по чл.350, ал.1 от КТ във вр. с чл. 354, ал.5 от КТ.
Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърлите като изцяло неоснователни
предявените от П.А.Д. искове. Претендира направените по делото разноски.
От така изложените обстоятелства в исковата молба се налага изводът, че
предявените обективно съединени исковете следва да бъдат квалифицирани с правно
основание чл.245 от КТ – за неизплатено трудово възнаграждение; с правно
основание чл.220 ал.1 от КТ за обезщетение за неспазен срок на предизвестие; с
правно основание чл.224 ал.1 от КТ за обезщетение за неползван отпуск; с правно
основание чл.226 ал.2 от КТ за обезщетението за вреди, поради незаконно
задържане на трудовата книжка; с правно основание чл.354 ал.1 т.5 КТ за
признаване на времето на незаконно задържане на трудовата книжка за трудов
стаж.
В производството по иска по чл.245 от КТ ищецът следва да докаже
обстоятелствата, от които се поражда правото му на трудово възнаграждение, а в
тежест на ответникът е да докаже възраженията си.
В производството по исковете по чл.220 ал.1 КТ и
чл.224 ал.1 КТ в тежест на ищеца е да докаже основанието за
претендираното обезщетение и неговия размер.
В производството по иска по чл.226 ал.2 от КТ ищецът следва да докаже,
че трудово правоотношение с ответника е прекратено, че работодателят е задържал
трудовата книжка и периода на задържането.
В производството по чл.354 ал.1 т.5 КТ ищецът следва да докаже
обстоятелствата, на които основава претенцията си.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
НАСРОЧВА делото за 17.12.2019г. от 10,00ч., за която дата да се
призоват страните и вещото лице.
ПРЕПИС от
настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, а на ищеца и препис от писмения
отговор на ответника, ведно с приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: