Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260387 16.09.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на първи септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5353 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 288 ал. 12 от Кодекса за застраховането /отм./.
Ищецът Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, представлявано от **** *** Б.И.М. и С. Г. С., е предявил против М.Г.Б., ЕГН: **********,***, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 3 105 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ****/ 14.09.2015 г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген Пасат”, рег. № ******, собственост на К.Х.П., ЕГН: **********, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба- 20.05.2020 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът посочва, че на 02.05.2015 г. в гр. **** на кръстовището на бул. „***” и ул. „****”, настъпило ПТП по вина на ответника, който управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф”, рег. № *****и при маневра ляв завой, отнел предимството на лек автомобил „Фолксваген Пасат”, рег. № ****** и го ударил, в следствие на което последният се ударил в метален стълб. Ответникът управлявал МПС- то без да има сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност”, като той бил потърсен да възстанови платеното от ищеца, но до момента не бил извършил дори частично плащане. В допълнителна молба се посочва, че плащането по щетата в общ размер на 3 105 лева, било извършено с платежно нареждане от 29.09.2015 г. Цената на иска била формирана, както следва: нови части и материали- 4 615, 99 лева, труд за демонтаж и монтаж (монтьорски)- 395, 20 лева, труд за възстановителни операции (тенекеджийски)- 124 лева, труд за бояджийски операции- 416 лева и бояджийски материали- 270 лева, или сумата в размер на 5 821, 19 лева. Действителната стойност на увредения автомобил към датата на ПТП била 3 900 лева, но тъй като в случая била налице тотална щета, размерът на обезщетението не можело да надвишава 80 % от действителната стойност на автомобила. Така на увреденото лице била изплатена сумата от 3 105 лева, от които: 2 925 лева- 75 % от действителната стойност и 180 лева- разходи за превоз. Тъй като ищецът бил изплатил парично обезщетение на собственика на увредения автомобил по щетата, на основание чл. 288 ал. 1 т. 2, буква „а“ от КЗ /отм./, то моли за осъждане на ответника да му възстанови съответната сума за главница, ведно със законната лихва върху нея от предявяването на иска. Претендират се и разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който признава иска по основание и размер, като моли за постановяване на решение при признание на иска. В с.з. страната поддържа отговора и отново признава иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Като писмени доказателства по делото са приети копия от протокола за ПТП и справки, както и преписката по щета, включваща уведомление, доклад, технически експертизи, снимки, експертна оценка, данни за автомобила, платежното нареждане и регресната покана.
Предвид признанието на иска и становището на страните в тази връзка, по делото не са събирани други доказателства, като с оглед изявлението на страните е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание, без да излага мотиви по същество, изследвайки аргументите на страните.
От събраните по делото писмени доказателства, от които се установява, че ответникът при управление на лек автомобил без да има сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност” е причинил имуществени вреди на друго МПС, за което ищецът е заплатил обезщетение, следва, че предявеният осъдителен иск относно регресната отговорност на лицето трябва да бъде уважен изцяло.
Предвид
изхода на делото- уважаването на исковата претенция, на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в
настоящото производство, които се претендират и макар за тях да не е представен
списък по чл. 80 от ГПК, са налице доказателства за действителното им
заплащане- държавна такса в размер на 124, 20 лева (лист 47 от делото).
Поради изложеното и на основание чл. 237 ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА М.Г.Б., ЕГН: **********,***, да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, представлявано от **** ***Б.И.М. и С. Г. С., сумата в размер на 3 105 (три хиляди сто и пет) лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ****/ 14.09.2015 г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген Пасат”, рег. № ******, собственост на К.Х.П., ЕГН: **********, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба- 20.05.2020 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 124, 20 (сто двадесет и четири лева и двадесет стотинки) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД