Мотиви към присъда по ВНОХД № 3630/2019
г. по описа на СГС - НО, 10-ти въззивен с-в
С присъда от 25.06.2018 г. по
НОХД № 8746/2014 г., Софийски районен
съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 18-ти състав, е признал подс. Б.Б.С. за
невинен в извършване на престъпление по чл. 220, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С
присъдата съдът е отхвърлил предявения от гражданския ищец (ГИ) „В.и к.“ ЕАД
граждански иск срещу подсъдимия, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за сумата от
115 400 лева – обезщетение за имуществени вреди от твърдяното с обвинителния
акт престъпление, ведно с обезщетение за забава – на основание чл. 86 от ЗЗД –
в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното заплащане на сумата по главницата. Постановил е, на основание чл.
190, ал. 1 от НПК, всички направени по делото разноски да останат за сметка на
държавата, като е отхвърлил претенцията на ГИ за такива.
Срещу посочения съдебен акт са
подадени въззивни протест с допълнение и жалба, съответно от прокурор при
Софийска районна прокуратура (СРП) и от ГИ „В.и к.“ ЕАД, представлявано от
изпълнителния директор – инж. С.П..
В подадения протест с допълнение се
твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, като макар и да са
обсъдени отделните доказателства, същите не са преценени и тълкувани в тяхната
взаимна връзка и зависимост. Посочва се, че неправилно е прието от първата
инстанция при обсъждането на доказателствата, че подс. С. не е осъществил
посочения престъпен състав, от субективна страна. Заявява се, че неправилно СРС
е приел, че подсъдимият не е съзнавал, че сключените сделки са неизгодни за
представяното от него дружество. Изтъква се, че подсъдимото лице само е
проверявало обяви за продажби на такива автомобили. Желае се да се отмени протестираната
присъда и да се постанови нова такава, осъдителна, с която подс. Б.С. да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 220, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което престъпление му е повдигнато обвинение пред
първата съдебна инстанция, както и да му бъде наложено справедливо наказание.
С подаденият въззивен протест не се
правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
В депозираната въззивна жалба от ГИ
„В.и к.“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор – инж. С.П., се твърди,
че първият съд не е разгледал гражданския иск на плоскостта на деликта, по
силата на разпоредбата на чл. 307 от НПК. Застъпва се, че по делото е безспорно
доказано наличието на противоправно деяние от страна на подсъдимия. Сочи се
причинно – следствена връзка между поведението на последния и настъпилите
отрицателни последици за ГИ, изразяващи се в значителни имуществени щети.
Ангажира се становище, че първият съд неправилно е дерогирал заключението на
автотехническата експертиза. Обосновава се наличието на деликт с твърдяната
безспорна причинно – следствена връзка между поведението на подс. С. и
причинените на ГИ вреди и разликите в изискванията на наказателното право и
гражданското такова, досежно формата на вината у делинквента. Прави се кратък
теоретичен преглед на разликата между материалното наказателно и гражданско
право, по отношение наличието на вина у извършителя на съответното
противоправно деяние, както и за нейните форми. Акцентира се, че в гражданското
право отговорността възниква при неполагане на дължимата грижа, а умисълът е
необходим, като обуславящ по-тежка отговорност, само в изрично предвидените в
закона случаи, за разлика от наказателното право, в което наказуеми са само
умишлените деяния, а непредпазливите – само в уредените случаи. Заявява се, че
именно поведението на подсъдимия – неспазена законова процедура и неполагане
дължимата грижа на добър стопанин, е довело до причиняването на имуществени
вреди на ГИ, като пряка и непосредствена последица от същото. С това се
обосновава и отговорността на подс. С. по предявения срещу него граждански иск.
Желае се изменение на първоинстанционната присъда, в гражданскоправната ѝ
част, на основание чл. 334, ал. 3, вр. чл. 337, ал. 3 от НПК, като се осъди
подс. Б.С. да заплати, на основание чл. 45 от ЗЗД, на ГИ сумата от 115 400
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
дружеството, в резултат на сключени неизгодни договори с ЕТ „Миг-Ко-79“,
Велинград, от 12.08.2005 г. и от 29.08.2005 г., за закупуване на тежкотоварни
автомобили, в едно с обезщетение за забава, на основание чл. 86 от ЗЗД, в
размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното заплащане на сумата по главницата.
С подадената въззивна жалба се прави
искане за изясняване и установяване на точния механизъм на сключване на сделки,
с които се придобиват движими вещи, с оглед обстоятелството, че собственик на
капитала е Столична община (СО) и в тази връзка намират приложение изискванията
на Закона за общинската собственост (ЗОС) и свързаните с него нормативни
актове. Желае се, също така, разпит на експерт/и, относно действащите
разпоредби на СО в периода 2005 – 2006 г., както и допускането до разпит в
процесуалното качество на свидетел на Г. Т., изпълняващ длъжността изпълнителен
директор след подсъдимия, алтернативно – изслушване на експертиза.
По делото са депозирани и отговор и
допълнителен отговор от упълномощения защитник – адв. С.Д., САК, на подс. С.,
срещу подадените въззивни протест и жалба на ГИ. В тях преимуществено се
разглеждат въпроси, относими към приетото пред първия съд експертно заключение.
Отбелязва се, че търсенето на процесните автомобили не е било извършвано от
подсъдимия, а от негови служители, поради което липсва съставомерност, от
обективна и субективна страна. Акцентира се, че подс. С. единствено е подписал
договорите, поради представителната си власт по отношение на ГИ. Желае се
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
В
разпоредително заседание на 12.11.2019 г., въззивният съд, след като се запозна
с въззивните протест с допълнение и жалба от ГИ „В.и к.“ ЕАД, както и с
приложените материали към делото и извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК, намери, че за
правилното му изясняване не е необходим разпит на подсъдимото лице. Прецени,
също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за
обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото. Относно доказателствените искания на ГИ,
въззивният съд констатира, че същите са неоснователни. На първо място, по
никакъв начин не е направено конкретно искане как именно да бъде изяснен и установен
точно механизмът на сключване на сделките, с които се придобиват движими вещи,
при условие, че собственик на капитала на дружеството е СО и с оглед
изискванията на ЗОС и свързаните нормативни актове, както и кой/какъв експерт,
в каква област, да бъде разпитан, а също и каква експертиза да бъде назначена и
с какви конкретни въпроси. Следва и да се отбележи, че ако с искането се желае
преценка относно спазване на нормативно предвидени изисквания за осъществяване
на определена дейност, това не е дейност по събиране и проверка на
доказателства, респективно не може да бъде обект на експертно изследване, а
аналитична такава, която се извършва от съда на съответния етап от въззивното
съдебно производство, а именно при взимане на решение по същество. Ако пък се
касае за извършване на каквито и да е процесуално – следствени действия в тази
насока, то същите по никакъв начин не са конкретизирани, поради което искането
се явява неясно до степен да не може да бъде обсъдено. В този смисъл трябва да
се има предвид разпоредбата на чл. 317, вр. чл. 88, ал. 2 от НПК, сочеща, че
разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отлагане на
делото. При липса на направено доказателствено искане в депозирания по делото
протест, а само в жалбата на ГИ, то липсва пречка за последния да събере и
представи пред съда желания/те доказателствен/и източник/ци, изхождайки
най-вече от липсата на конкретика в направените, обсъждани такива. По отношение
на искането за допускане до разпит в процесуалното качество на свидетел на Г. Т.,
с пълна сила важат гореизложените аргументи. И за него не е посочено за какви
точно относими към предмета на доказване по делото, в частност на ГИ,
обстоятелства се желае да бъде разпитан. Ако те са относно действащите към
инкриминирания период нормативни актове, регламентиращи придобиването на вещни
права върху движими вещи от дружествата, собственост на СО, то отново
въззивният съд реферира към изложените вече съображения за същността на
доказателствената дейност и на тази по анализ от съдебния състав на относимите
към твърдяната инкриминирана деятелност нормативни изисквания.
С оглед разпоредбата на чл. 329, ал.
2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което
се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с
наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният съд прецени,
че присъствието му в съдебното заседание е задължително.
В хода на съдебното производство
пред въззивната инстанция и с оглед посочената от подсъдимия в пледоарията му
по същество съществена необходимост от закупуване на инкриминираните по делото
товарни машини, пряко относима и към стойността им, която следва да бъде
преценявана дали е била неизгодна, или не, по твърдение на държавното обвинение
за съответното юридическо лице, на което подс. С. е бил законен представляващ –
управител, въззивният съд намери, че следва да ревизира определението си от
12.11.2019 г., постановено в закрито разпоредително заседание, по реда на чл.
327 от НПК, и да допусне провеждане на въззивно съдебно следствие.
В
рамките на проведеното въззивно съдебно следствие са назначени и приобщени към
доказателствената маса по делото, в качеството им на способи на доказване, тройна
комплексна автотехническа и оценителна експертиза (КАТОЕ) и допълнителна
комплексна автотехническа и оценителна експертиза (ДКАТОЕ). Изслушани са и
обясненията на подс. С., в които същият излага, че от Столична община и от Съвета
на директорите на дружеството му е било възложено да реагира на създаденото
бедствено положение, поради наводнение в гр. София, което налагало увеличение
на дела на механизация в дружеството, поради което той възложил на специалисти
в дружеството – на свидетелитеГ.и Б., да изготвят предложение какви тежкотоварни
автомобили да бъдат закупени. Обвиняемият сочи, че по образование е строителен
инженер и няма компетентност в областта на тежкотоварните автомобили. Излага, че
на база на изготвената от свидетелитеГ.и Б. справка е взел решение и е подписал
договорите за закупуване на инкриминираните тежкотоварни автомобили.
В
хода на производството пред въззивната инстанция, упълномощеният защитник на
подс. Б.Б.С. – адв. С.Д., САК, депозира молба, с вх. № 277576/23.10.2020 г. по входящия регистър на
СГС, за прекратяване на наказателното производство, водено срещу подсъдимия за
престъпление по чл. 220, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради изтекла
абсолютна погасителна давност, по чл. 81, ал. 3 от НК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3
от НПК.
В
хода на съдебните прения пред въззивния съд, представителят на Софийска градска
прокуратура (СГП) не поддържа протеста. Намира, че са налице предпоставки за
отмяна на атакувания съдебен акт в наказателно – оправдателната му част и
прекратяване на наказателното производство, водено срещу подс. С. за
престъпление по чл. 220, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради изтичане на
предвидената в закона абсолютна давност. Пледира присъдата на СРС да бъде
потвърдена в гражданско – оправдателната ѝ част, по съображения за
недоказаност на основателността на предявения и приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск. В тази връзка изтъква, че по делото не е
установена, по нужния несъмнен и категоричен начин, средната пазарна цена, на
която биха могли да бъдат закупени процесните автомобили.
Повереникът
на ГИ „В.и к.“ ЕАД – адв. А.Д. – Д., САК, се присъединява към становището на
представителя на СГП по отношение на наказателно – оправдателната част на
присъдата на СРС. Развива доводи, че от заключенията на назначените в хода на
въззивното съдебно следствие КАТОЕ и ДКАТОЕ се установява, че на пазара са
предлагани автомобили, които биха могли да удовлетворят изискванията на
дружеството и които са били на цена по-ниска от тази на процесните превозни
средства. Посочва, че подсъдимият е бил наясно с техническите параметри и
амортизацията на автомобилите, като в тази насока се позовава на обясненията на
подсъдимия, депозирани на л. 188 и л. 189 от съдебното производство пред първия
съд. Акцентира, че подсъдимият би положил дължимата грижа към повереното му
имущество, задължение в каквато насока произтича от правилата на ЗЗД и ТЗ, ако
беше потърсил по-изгодна оферта на пазара. Ангажира доводи, че съгласно
постулатите на Тълкувателно решение №
1/2013 г. по тълкувателно дело № 2/2012
г. на ВКС, основанието за гражданския иск в наказателното производство е
деянието, а не престъплението, а конкретно осъщественото от подсъдимия такова
съставлява деликт, който обуславя ангажирането на гражданската му отговорност
за вреди. Пледира предявеният и приет за съвместно разглеждане с наказателното
производство граждански иск да бъде уважен като основателен и доказан.
Упълномощеният
защитник на подс. Б.Б.С. – адв. С.Д., САК, излага, че присъдата на първия съд
страда от порока липса на мотиви. В тази насока изтъква пределната ѝ
лаконичност и това, че при установяване на фактическата обстановка районният
съд не е посочил въз основа на кои доказателствени източници се позовава. По
същество на обвинението развива доводи, че въз основа на показанията на свидетелите
Б. иГ.се установява, че те лично са водели преговорите за закупуване на
процесните превозни средства, съобразно длъжностната характеристика на
заеманата от тях длъжност. Подсъдимият не е участвал нито в процеса по търсене
на автомобилите, нито в процеса по договаряне на тяхната цена. Сочи, че такива
задължения не са били включени в длъжностната му характеристика и не е имал
познание в тази област. Изтъква, че подсъдимото лице не е действало с
изискуемата форма на вина – „пряк“ умисъл, по отношение на общественоопасните
последици от деянието, тъй като същият се е доверил изцяло на специалистите в
съответната област – свидетелитеГ.и Б. и не е сключил съзнателно неизгодна
сделка. Ангажира съображения, че по делото не е било установено по нужния
несъмнен и категоричен начин, дали на пазара са били налични автомобили, от
вида на инкриминираните, към датата на вменените във вина на подсъдимия деяния,
и на каква цена са се предлагали същите. По тези съображения намира обвинението
за неизгодност на сделката за недоказано. Аргументира извод, че подс. С. не е
осъществил деликт, тъй като липсва причинна връзка между деянието и причинения
резултат, не е осъществено виновно поведение от страна на подсъдимия и липсват
доказателства в насока причиняване на значителна щета. Пледира подсъдимото лице
да бъде оправдано по повдигнатото му обвинение, алтернативно – присъдата на СРС
да бъде отменена и наказателното производство по отношение на подзащитния му да
бъде прекратено, поради изтичане на предвидената в закона давност, като
предявеният и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански
иск срещу подсъдимия да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Подсъдимият
С., при упражняване правото си на лична защита, се присъединява към становището
на защитника си. Желае прекратяване на наказателното производство поради
изтекла давност. В последната си дума изразява желание да бъде оправдан или
делото да бъде прекратено поради изтекла давност.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, оспорения съдебен
акт, изложеното във въззивните протест с допълнение и жалба от ГИ „В.и к.“ ЕАД,
както и доводите, направени в съдебното заседание, и след като въз основа на
императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на
първоинстанционната присъда, по отношение на нейната законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира
за установено следното :
Въззивният
протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да
бъде разгледан.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана.
За
да постанови обжалваната и протестирана присъда, СРС е провел съдебно следствие
по общия ред. Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане,
събраните на досъдебното производство писмени доказателства и писмени
доказателствени средства. При постановяване на присъдата, първоинстанционният
съд е съобразил събраните пред него и на досъдебното производство относими
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и заключения на
способи за доказване – експертизи, а именно : гласни доказателствени средства – обясненията на подс. С., снети
пред СРС (л. 187 – л. 191 от съдебното производство по НОХД № 8746/2014 г. по описа на СРС – НО, 18-ти
състав) ; показанията на свидетелите Г. Х. Т. (л. 126 – л. 128 от съдебното
производство по НОХД № 8746/2014 г. по
описа на СРС – НО, 18-ти състав, тези, депозирани по НОХД № СлП – 99/2008 г. по описа на СРС – НО,
112-ти състав – л. 60 – л. 60/гръб, и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, както и тези, снети в
хода на досъдебното производство – л. 131 – л. 132, приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2
от НПК), П.И.Б. (л. 128 – л. 128/гръб от съдебното производство по НОХД № 8746/2014 г. по описа на СРС –
НО, 18-ти състав), Г. С.Б.(л. 134 – л. 135 от съдебното производство по
НОХД № 8746/2014 г. по описа на СРС –
НО, 18-ти състав, тези, депозирани по НОХД
№ СлП – 99/2008 г. по описа на СРС – НО, 112-ти състав – л. 60/гръб – л.
61, и приобщените към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от НПК, както и тези, снети в хода на досъдебното производство – л.
155 – л. 156, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК), Г.Х..(л. 139 – л. 141 от съдебното
производство по НОХД № 8746/2014 г. по
описа на СРС – НО, 18-ти състав), М.К.А. (л. 141 – л. 142 от съдебното
производство по НОХД № 8746/2014 г. по
описа на СРС – НО, 18-ти състав) ; писмени
доказателства и доказателствени средства – заверени електрофотографски
(ксерографски) копия на договор за покупка на автомобил марка „МАН“, модел
„19.372“ от 12.08.2005 г., сключен между ЕТ „М.-К.– 79“ и „В.и к.“ ЕАД ***3.08.2005
г., договор за покупка на автомобил марка „МАН“, модел „26.322“от 29.08.2005 г.
сключен между ЕТ „М.-К.– 79“ и „В.и к.“ ЕАД ***.09.2005 г. и № 592/18.10.2005
г. и 2 броя митнически декларации (л. 68 – л. 74 от досъдебното производство),
писмо от ЗАД „Евро Инс“, ведно с приложения (л. 83 – л. 92 от досъдебното
производство), извлечение от инвентарна книга за ДМА, водена при „В.и к.“ ЕАД ***
(л. 93 – л. 100 от досъдебното производство), удостоверение от Агенция по
вписванията (АП) по партидата на „В.и к.“ ЕАД ***, ведно със заверени
електрофотографски (ксерографски) копия на документите, послужили за вписвания
по партидата на дружеството (л. 133 – л. 154 от досъдебното производство),
писмо от „В.и к.“ ЕАД *** до ГД „БОП“, изх.
№ РД – 325/24.03.2008 г., ведно със заверени електрофотографски
(ксерографски) копия на протокол № 1 от
04.04.2006 г. и протокол № 9 от
30.05.2006 г. на СОС и документи за закупуване и застраховане на процесните автомобили
(л. 171 – л. 198 от досъдебното производство), заверени електрофотографски
(ксерографски) копия на счетоводни документи на „В.и к.“ ЕАД *** (л. 217 – л.
230 от досъдебното производство) ; писмо от „В.и к.“ ЕАД *** до СРС, изх. № РД – 657/19.11.2010 г., ведно с приложения –
заверени електрофотографски (ксерографски) копия на описи на пътни листа (л.
138 – л. 144 от съдебното производство по НОХД
№ СлП – 99/2008 г. по описа на СРС – НО, 112-ти състав) ; заверени
електрофотографски (ксерографски) копия на договор за покупка на автомобил от
12.08.2005 г., сключен между ЕТ „М.-К.– 79“ и „В.и к.“ ЕАД ***, свидетелство за
регистрация на автомобил, марка „МАН“, модел „19.372“ – част І, фактура № 498/23.08.2005 г., договор за покупка на
автомобил от 29.08.2005 г., сключен между ЕТ „М.-К.– 79“ и „В.и к.“ ЕАД ***,
свидетелство за регистрация на автомобил, марка „МАН“, модел „26.322“ – част І,
фактури № 578/02.09.2005 г. и №
592/18.10.2005 г. и 6 броя авизо по платежно нареждане, договор за покупка на
автомобил от 29.08.2005 г. (л. 167 – л. 179 от съдебното производство по
НОХД № СлП – 99/2008 г. по описа на СРС
– НО, 112-ти състав) ; писмо от Столична община до СРС, изх. № СО – 1100 – 2127/4/11.08.2004 г., ведно с
приложения – заверени електрофотографски (ксерографски) копия на договор № РД – 56 – 408/22.04.2005 г. с предмет
„Инспекция на коригираните речни корита на територията на Столична община“,
договор № РД – 56 – 662/28.05.2005 г. с
предмет „Реконструкция и възстановяване на коригираните речни корита на
територията на Столична община и договор
№ РД – 56 – 685/06.06.2005 г. с предмет „Почистване на коригирани и
некоригирани речни корита на територията на Столична община“ (л. 58 – л. 76 от
съдебното производство по НОХД №
8746/2014 г. по описа на СРС – НО, 18-ти състав) ; писмо от „В.и к.“ ЕАД *** до
СРС, изх. № РД – 014/3/19.08.2014 г. (л.
78 от съдебното производство по НОХД №
8746/2014 г. по описа на СРС – НО, 18-ти състав) ; писмо от ОПП – СДВР до СРС
от 01.09.2014 г., ведно с информация за регистрираните през м. юли и м. август
2005 г. товарни автомобили „МАН“, модел „19.372“ (л. 82 – л. 86 от съдебното
производство по НОХД № 8746/2014 г. по
описа на СРС – НО, 18-ти състав), справка за съдимост с бюлетин за съдимост на
подсъдимия (л. 194 – л. 199 и л. 201 – л. 203 от съдебното производство по
НОХД № 8746/2014 г. по описа на СРС –
НО, 18-ти състав) и характеристика на същия (л. 130 от досъдебното
производство) ; способи на доказване
– заключения на комплексна съдебно – счетоводна и автотехническа експертиза (л.
201 – л. 206 от досъдебното производство) и автотехническа експертиза (л. 148 –
л. 159 от съдебното производство по НОХД
№ СлП – 99/2008 г. по описа на СРС – НО, 112-ти състав).
Въззивният
съд изгради изводите си по фактите както въз основа на доказателствените
средства, събрани в хода на съдебното следствие пред решаващия
първоинстанционен съд, така и въз основа на тези, събрани в хода на въззивното
съдебно следствие. В хода на последното, както се посочи и по-горе, са
назначени (л. 36/гръб, л. 37/гръб, л. 40 – л. 41, л. 69 – л. 69/гръб от
въззивното съдебно производство) и приобщени (л. 36/гръб, л. 37/гръб и л. 103
от въззивното съдебно производство), в качеството им на способи на доказване,
тройна комплексна автотехническа и оценителна експертиза (КАТОЕ) (л. 63 – л. 66
от въззивното съдебно производство) и допълнителна комплексна автотехническа и
оценителна експертиза (ДКАТОЕ) (л. 107 – л. 111 от въззивното съдебно
производство), като са изслушани и обясненията на подс. С. (л. 102/гръб -– л. 103
от въззивното съдебно производство).
Въззивният
съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по част
от съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на
събраните по делото доказателствени материали, като изцяло споделя доводите и
съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели, приложените
писмени доказателствени средства и писмени доказателства и използваните способи
на доказване – експертизи. Първостепенният съд е кредитирал изцяло показанията
на разпитаните по делото пред него свидетели, както и посочените по-горе писмени
доказателства и доказателствени средства и заключенията на способи за доказване
– експертизи, като на базата на така събраните и проверени доказателства и
доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение относно
фактическата обстановка по делото, която в основни линии се споделя напълно и
от настоящия съдебен състав. Настоящият съдебен състав, при направения собствен
прочит на доказателствената съвкупност, намира, че не може да се довери на
обясненията на подс. С., снети както пред СРС, така и в хода на въззивното
съдебно следствие, по отношение на участието му в сделката по покупко –
продажба на процесните автомобили, възлагането на свидетелитеГ.и Б. да намерят
нужните на дружеството тежкотоварни автомобили и съществуващата трудност към
инкриминирания период от време да се закупят нужните за дейността на
дружеството тежкотоварни автомобили. Това той направи, като прецени, че
обясненията му в тази им част остават изолирани и неподкрепени от останалата,
събрана по делото, доказателствена съвкупност. Отделно от това, въззивният
съдебен състав намери, че събраната доказателствена съвкупност позволява
приетата за установена от решаващия първоинстанционен съд фактическа обстановка
да бъде съществено допълнена и доразвита. И най-после, изслушаните и приобщени
в хода на въззивното съдебно следствие комплексни експертизи обуславят различни
изводи по фактите, в сравнение с тези, приети от първия съд, по отношение на
справедливата пазарна цена на процесните тежкотоварни автомобили. С оглед
горното, СГС, анализирайки самостоятелно доказателствената съвкупност, прецени,
че са налице предпоставки да упражни правомощията си по чл. 316 от НПК и прие
за установена следната фактическа обстановка :
Общинско дружество „В.и к.“ ЕАД *** е създадено по реда на чл. 62, ал.
2 от Търговския закон, като еднолично акционерно дружество с общинско
имущество. Едноличен собственик на капитала на дружеството е Столична община.
Към
м. април 2005 г., дейността на дружеството се уреждала с Устав, приет с решение
№ 324 по протокол № 28/28.09.2004 г. на Столичния общински съвет
(СОС). Съгласно Устава, дружеството било с едностепенна система на управление.
Дружеството се управлявало и представлявало от Съвет на директорите (чл. 22,
ал. 1 от Устава), който възлагал управлението на дружеството на едно или
няколко лица от състава си, като ги овластявал да представляват дружеството и
определял възнаграждението им (чл. 26, ал. 1 от Устава). Съветът на
директорите, наред с другите си правомощия, вземал решения по основни за
дружеството финансови и търговски въпроси.
С
решение на Съвета на директорите на „В.и к.“ ЕАД *** по протокол № 1 от 04.04.2005 г., подс. Б.Б.С., който бил
член на Съвета на директорите, бил избран за изпълнителен директор на
дружеството. С това решение му било възложено управлението и представителството
на дружеството.
На 15.04.2005 г., на основание чл. 26, ал. 3 от Устава на „В.и к.“ ЕАД
*** и решение по Протокол от 10.02.2005 г. на Съвета на директорите на
дружеството, бил сключен договор между „В.и к.“ ЕАД ***, в качеството му на доверител,
и подс. Б.Б.С., в качеството му на довереник. С договора доверителят възлагал,
а довереникът приемал да управлява и представлява „В.и к.“*** срещу
възнаграждение, като изпълнителен директор на дружеството, за срок от три
години. Довереникът приел да управлява и представлява „В.и к.“ ЕАД *** в
съответствие с действащата нормативна уредба и решенията на едноличния
собственик на капитала на дружеството и в рамките на предоставените му
правомощия, съгласно Устава на дружеството и клаузите на този договор.
На същата дата – 15.04.2005 г., на основание чл. 221, ал. 4 от ТЗ, бил
сключен договор за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество
с общинско имущество „В.и к.“ ЕАД ***, между председателя на СОС – В.К., в
качеството му на възложител, от една страна, а от друга – подс. Б.Б.С., в
качеството му на изпълнител. По силата на така сключения договор възложителят
възлагал, а изпълнителят приемал да управлява и стопанисва „В.и к.“ ЕАД *** с
общинско имущество в съответствие с действащото законодателство и Устава на
дружеството за срок от три години.
На
22.04.2005 г. между Столична община, представлявана от кмета С.С., в качеството
му на възложител, от една страна, и „В.и к.“ ЕАД ***, представлявано от подс. С.,
в качеството му на изпълнител, от друга, бил сключен договор с предмет
„Инспекция на коригираните речни корита на територията на Столична община“ със
срок за изпълнение 30 календарни дни, като общата стойност на договорените
видове работи възлизала на сумата от 24 000 лева.
На
28.05.2005 г., между Столична община, представлявана от кмета С.С., в
качеството му на възложител, от една страна, и „В.и к.“ ЕАД ***, представлявано
от подс. С., в качеството му на изпълнител, от друга, бил сключен договор с
предмет „Реконструкция и възстановяване на коригираните речни корита на
територията на Столична община“, със срок за изпълнение 31.12.2007 г. и
приблизителна стойност на договора 859 500 лева.
На
06.06.2005 г., между Столична община, представлявана от кмета С.С., в
качеството му на възложител, от една страна, и „В.и к.“ ЕАД ***, представлявано
от подс. С., в качеството му на изпълнител, от друга, бил сключен договор с
предмет „Почистване на коригирани и некоригирани речни корита на територията на
Столична община“, със срок за изпълнение 31.12.2007 г. и приблизителна стойност
на договора 711 600 лева.
През
месеците юли и август 2005 г. в гр. София имало големи количества валежи,
довели до наводнения. Това наложило дружеството „В.и к.“ ЕАД *** да бъде
ангажирано по отводняване на терени.
В
хода на изпълнение на възложените на дружеството дейности било констатирано, че
дружеството разполага с достатъчно на брой изкопни машини, но не и с достатъчен
брой транспортни такива. Това налагало продължителен престой на изкопните
машини, докато транспортните извършват курсове с изкопна маса до депото в кв. „Враждебна“
в гр. София.
Подсъдимият
С., в качеството му на изпълнителен директор на дружеството, взел решение да
бъде закупена транспортна техника за нуждите на „В.и к.“ ЕАД ***. След като се
консултирал със св. Б. – началник отдел „Транспорт“ в дружеството, взел решение
да се закупят 2 броя тежкотоварни автомобили, марка „МАН“, тъй като същите били
с по-нисък разход на горива в сравнение с притежаваните от дружеството
тежкотоварни автомобили, марка „КАМАЗ“. Подсъдимият възложил на св. Б. да
проучи продажната цена на нови такива автомобили, която възлизала на около 400 000
лева и преценил, че дружеството няма възможност да закупи нови автомобили,
затова се заел да проучи пазара на употребявани автомобили.
След
направеното проучване, подс. С. се заинтересовал от предлагания от ЕТ „М.-К.–
97“, с управител св. Г. Б., тежкотоварен автомобил, марка „МАН“, модел
„19.372“, произведен през 1992 г., който бил внесен в страната на 18.05.2005 г.
от Р. Австрия и предложен за продажба чрез автокъща, стопанисвана от „В.А.ООД –
град Велинград.
На
неустановена по делото дата преди 12.08.2005 г. подс. С., придружаван от още
едно, неустановено по делото лице, посетили автокъщата в гр. Велинград, където
разгледали тежкотоварния автомобил и се срещнали със св. Б.. Подсъдимият и св. Б.
постигнали договореност за закупуване на тежкотоварния автомобил за сумата от 71 400
лева с ДДС, както и за закупуване на още един тежкотоварен автомобил от
по-висок клас - тежкотоварен автомобил, марка „МАН“, модел „26.322“, произведен
през 1994 г., за сумата от 132 000 лева. Последният се намирал на
територията на гр. Мюнхен, Ф. Р. Германия, и св. Б. предприел действия по
транспортирането му до Р. България и неговия внос, който бил осъществен едва на
11.10.2005 г.
На
12.08.2005 г., между „В.и к.“ ЕАД ***, представлявано от подс. С., в качеството
му на изпълнителен директор, и ЕТ „М.-К.– 97“, с управител св. Г. Б., бил сключен
договор за покупко – продажба на тежкотоварен автомобил, марка „МАН“, модел
„19.372“, рама № WMAF019387M144631, двигател № 3786639030В111, за
сумата от 71 400 лева с ДДС. Договорът бил подписан от страна на
дружеството – купувач от подс. С.. Автомобилът бил заприходен в счетоводството
на дружеството с инв. № 15900 в с/ка
205, подсметка 1, на 23.08.2005 г., с отчетна стойност 59 500 лева без
ДДС.
На
23.08.2005 г., ЕТ „М.-К.– 97“, с управител св. Г. Б., издало фактура на „В.и к.“
ЕАД ***, за заплащане на цената на тежкотоварен автомобил, марка „МАН“, модел
„19.372“, рама № WMAF019387M144631, двигател № 3786639030В111,
съгласно договор от 12.08.2005 г., на стойност 59 500 лева без ДДС, както
и сумата от 11 900 лева дължим ДДС, или всичко на обща стойност 71 400
лева. Фактурата била заприходена в счетоводството на дружеството на 23.08.2005
г. Дължимата сума по фактурата била заплатена от дружеството по банков път на
16.08.2005 г. – сумата от 59 500 лева, и на 24.08.2005 г. – сумата от 11 900
лева ДДС.
Тежкотоварният
камион бил в нормално техническо състояние и със същия започнали да се
изпълняват курсове, считано от 01.09.2005 г.
На
29.08.2005 г., между „В.и к.“ ЕАД ***, представлявано от подс. С., в качеството
му на изпълнителен директор, и ЕТ „М.-К.– 97“, с управител св. Г. Б., бил
сключен договор № 311/29.08.2005 г. за
покупко – продажба на тежкотоварен автомобил, марка „МАН“, модел „26.322“, рама
№ WMAF09В552М169777,
двигател № **********D311, за
сумата от 132 000 лева. Договорът бил подписан от страна на дружеството –
купувач от подс. С.. Автомобилът бил заприходен
в счетоводството на дружеството с инв. №
15901, в с/ка 205, подсметка 1, на 30.08.2005 г. и на 18.10.2005 г., с отчетна
стойност 110 000 лева без ДДС.
От
дружеството – продавач била издадена фактура № 578/02.09.2005 г. на „В.и к.“ ЕАД ***, за
авансово плащане по договора на сумата от 70 000 лева без ДДС и ДДС, в
размер на 14 000 лева върху тази сума, или обща на сумата от 84 000
лева. Дължимата сума по фактурата била заплатена от дружеството по банков път
на 30.08.2005 г. – сумата от 70 000 лева, и на 30.08.2005 г. – сумата от
14 000 лева ДДС. Издадена била и фактура № 592/18.10.2005 г. на „В.и к.“ ЕАД ***, за доплащане
по договор № 311/29.08.2005 г. на сумата
от 40 000 лева без ДДС и ДДС, в размер на 8 000 лева върху тази сума,
или обща на сумата от 48 000 лева. Фактура с № 592/18.10.2015 г. била заприходена в
счетоводството на дружеството на 18.10.2005 г. Дължимата сума по фактурата била
заплатена от дружеството по банков път на 19.10.2005 г. – сумата от 40 000
лева и на същата дата - сумата от 8 000 лева ДДС.
Тежкотоварният
камион бил в нормално техническо състояние, но със същия започнали да се
изпълняват курсове едва от 08.11.2006 г.
Товарните
автомобили били съхранявани в двора на сградата, стопанисвана от дружеството,
находяща се в гр. София, ул. „*******№ 2.
Цената
на нов тежкотоварен автомобил, марка „МАН“, модел „19.372“, произведен през
1992 г., е била 229 540 лева. Остатъчната му стойност към 29.08.2005 г.
възлизала на 8.6% или на 19 740 лева. Средната пазарна стойност на същия
била 37 317 лева.
Цената
на нов тежкотоварен автомобил, марка „МАН“, модел „26.322“, произведен през
1994 г., била 203 300 лева. Остатъчната му стойност към 29.08.2005 г.
възлизала на 10.8% или на 21 956 лева. Средната пазарна стойност на същия
била 42 633 лева.
Към
инкриминирания период на вторичния пазар на автомобили в страната е имало
възможност да се закупят употребявани автомобили, идентични спрямо процесните
такива като марка, модел, технически характеристики, година на производство,
километри и техническо състояние, във вид, позволяващ привеждането им в
експлоатация веднага след закупуването им, без необходимост от влагането на
допълнителни средства.
Разликата
между заплатената по договора с ЕТ „М.-К.– 97“ и справедливата пазарна цена на тежкотоварен
автомобил марка „МАН“, модел „19.372“, произведен през 1992 г., възлизала на 34 083
лева.
Разликата
между заплатената по договора с ЕТ „М.-К.– 97“ и справедливата пазарна цена на тежкотоварен
автомобил марка „МАН“, модел „26.322“, произведен през 1994 г., възлизала на 89 367
лева или общо за двата тежкотоварни автомобила - в размер на 123 450 лева.
С
решение на Съвета на директорите на „В.и к.“ ЕАД *** по протокол № 9 от 30.05.2006 г., подс. Б.Б.С. бил освободен
като изпълнителен директор на дружеството.
С
решение № 785 на СОС от 12.10.2006 г.,
на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 от ЗМСМА, подс. Б. Б. С. бил освободен като
член на Съвета на директорите на „В.и к.“ ЕАД ***.
Подсъдимият
Б.Б.С. е роден на *** ***, българин, с българско гражданство, с висше
образование, женен, с настоящ адрес ***, ЕГН **********.
Към
инкриминирания времеви период подсъдимият не е осъждан. Впоследствие, с влязла
в сила на 14.08.2012 г. присъда, постановена по НОХД № 620/2008 г. по описа на СГС, подсъдимото
лице е осъдено за престъпление по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК, като му било наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от три
години, изтърпяването на което било отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК,
за срок от пет години, и лишаване от право да заема ръководни длъжности в
дружества с преобладаващо държавно и общинско участие за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Възприетата от въззивната инстанция
фактическа обстановка, както по-горе бе отбелязано, допълва и доразвива
установената от първия съд такава, като я ревизира в частта относно участието
на подсъдимия в договореностите по закупуване на процесните товарни автомобили
и справедливата пазарна стойност на същите към инкриминирания времеви период.
Действително,
настоящата инстанция като цяло се солидаризира с изводите на първия съд досежно
личността на подс. С., предходната му съдимост, характеристични данни и трудова
заетост към инкриминирания период от време, като прецени, че същите са
формирани въз основа на по същество правилен и задълбочен анализ на събраните
по делото гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства. В
частност – на обясненията на подс. С., показанията на свидетелите Т., Г., Б. и А.
(в частта им относно заеманата от подсъдимия длъжност към м. август – м.
октомври 2005 г.) и отразеното в събраните по делото писмени доказателствени
средства : заверени електрофотографски (ксерографски) копия на протокол № 1 от 04.04.2006 г. и протокол № 9 от 30.05.2006 г. на СОС ; удостоверение от
Агенция по вписванията по партидата на „В.и к.“ ЕАД ***, ведно със заверени електрофотографски (ксерографски)
копия на документите, послужили за вписвания по партидата на дружеството ; справка
за съдимост и бюлетин за съдимост на подсъдимия и характеристика на същия. Така
събраните гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства са
напълно еднопосочни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви, поради което за
съда не възникна съмнение в кредитируемостта им и възможността да бъдат
поставени в основата на изводите на съда по фактите.
Първоинстанционният
съд правилно е установил, въз основа на събраните пред него гласни
доказателствени средства – обясненията на подс. С. и показанията на св. Б., и
писмени доказателства и доказателствени средства – писмо от Столична община до
СРС, изх. № СО – 1100 –
2127/4/11.08.2004 г., ведно с приложения – заверени електрофотографски
(ксерографски) копия на договор № РД –
56 – 408/22.04.2005 г., с предмет „Инспекция на коригираните речни корита на
територията на Столична община“, договор
№ РД – 56 – 662/28.05.2005 г., с предмет „Реконструкция и възстановяване
на коригираните речни корита на територията на Столична община“ и договор № РД – 56 – 685/06.06.2005 г., с предмет
„Почистване на коригирани и некоригирани речни корита на територията на
Столична община“, че към м. август 2005 г. е съществувала производствена
необходимост за попълване на автопарка на дружеството „В.и к.“ ЕАД *** с
транспортни машини, обусловена от необходимостта за изпълнение на сключените
договори със СО и дейностите по отводняване на терени на територията на гр.
София. И по отношение на тези факти и обстоятелства събраните по делото
доказателствени източници са напълно единни и взаимнодопълващи се. Между същите
не се констатират каквито и да било противоречия и несъответствия, налагащи
подробното им и задълбочено обсъждане, в изпълнение на императивната норма на
чл. 305, ал. 3 от НПК. Настоящият състав, също както и съдът, постановил
атакувания съдебен акт, прие за ноторен факта, че в периода юли – август 2005
г. страната е била обхваната от наводнения вследствие обилните валежи, поради
което прецени, че тези факти не се нуждаят от доказателствена подкрепа.
Фактите
и обстоятелствата, относими към сключените договори за продажба на процесните
два броя тежкотоварни автомобили, заприходяването им в баланса на дружеството, издадените
от ЕТ „М.-К.– 79“ фактури на „В.и К.“ ЕАД *** и извършените плащания по
фактурите – по банков път, инстанциите по същество установяват по нужния
несъмнен и категоричен начин въз основа на писмените доказателствени средства
по делото, а именно заверените електрофотографски (ксерографски) копия на
договор за покупка на автомобил марка „МАН“, модел „19.372“, от 12.08.2005 г.,
сключен между ЕТ „М.-К.– 79“ и „В.и к.“ ЕАД ***3.08.2005 г., договор за покупка
на автомобил, марка „МАН“, модел „26.322“, от 29.08.2005 г. сключен между ЕТ „М.-К.–
79“ и „В.и к.“ ЕАД ***.09.2005 г. и №
592/18.10.2005 г. и митнически декларации, 6 броя авизо по платежно нареждане,
свидетелство за регистрация на автомобил, марка „МАН“, модел „19.372“ – част І,
извлечение от инвентарна книга за ДМА, водена при „В.и к.“ ЕАД ***, описи на
пътни листа. В тази насока по делото са събрани напълно еднопосочните и
взаимнодопълващи се гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимия
и показанията на свидетелите Б., Г., Б. и А., както и способи на доказване –
експертизи, изготвени както на фазата на досъдебното производство, така и в
хода на съдебното следствие пред двете инстанции. По отношение на тези факти и
обстоятелства, така събраните доказателствени източници са напълно еднопосочни,
взаимнодопълващи се и непротиворечиви и намират категорична доказателствена
подкрепа в изготвените експертни заключения, поради което и няма пречка да
бъдат поставени в основата на изводите на съда по фактите.
От
ревизия, обаче, се нуждаят изводите на първостерпенния съд по отношение
кредитируемостта на обясненията на подс. С. за начина, по който се е стигнало
до сключване на договорите за покупко – продажба на процесните тежкотоварни
автомобили. Пред СРС, подс. С. изтъква, че задачата да бъде направен избор на
тежкотоварни автомобили, които да отговарят на нуждите на дружеството, същият
делегирал на служителите на същото – свидетелите Г., Б. и А., като впоследствие
единствено разписал договорите за покупко – продажба на автомобилите и
фактурите към същите (подсъдимият сочи : „Аз
съм подписал договор за закупуването на въпросните автомобили, като те
предварително бяха маркирани от горните лица като съответстващи на параметрите
като цени и качество“ – вж. обясненията му, депозирани пред СРС, на л. 189
от съдебното производство пред СРС – НО, 18-ти състав). Обяснения в същия
смисъл подсъдимият депозира и пред настоящия състав, в о.с.з., проведено на
21.01.2021 г. Обясненията на подсъдимия в тази им част, обаче, не намират опора
в доказателствената съвкупност. Така, в показанията си, снети пред СРС и в
тези, депозирани на досъдебна фаза от производството – последните приобщени към
доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, свидетелите Г., Б. и
А. не съобщават да са били натоварени от подсъдимия със задачата да търсят
съответни на нуждите на дружеството и на финансовите му възможности употребявани
тежкотоварни автомобили. Видно от писмо от „В.и к.“ ЕАД *** до СРС, изх. № РД – 014/3/19.08.2014 г. (л. 78 от съдебното
производство по НОХД № 8746/2014 г. по
описа на СРС – НО, 18-ти състав), в деловодството на дружеството не се
установява доклад от св.Г.или св. Б. от 2005 г., за какъвто съобщава само
подсъдимият. И най-после, св. Б. с категоричност сочи, че именно подсъдимото
лице, придружено от още едно – неустановено по делото, е посетило автокъща „В.
вто“ в гр. Велинград, където е разгледало находящия се там тежкотоварен
автомобил, марка „МАН“ и е договорило покупко – продажбата му, както и на още
един такъв автомобил от по-висок клас, който все още не се е намирал на
територията на страната. При анализа на така събраната доказателствена съвкупност
се налага изводът, че подсъдимият лично е бил ангажиран с търсене на
подходящите транспортни средства, като лично е посетил автокъща „Вели авто“ и е
договорил покупната цена на автомобилите със св. Б.. Възраженията на защитата
на подсъдимия в противния смисъл съдът намира за неоснователни. Основателни са
и доводите на повереника на ГИ, че от разпита на подс. С. пред първоинстанционния
съд се установява, че същият е бил добре запознат с техническите
характеристики, амортизацията, остатъчната стойност и параметрите за избор на
тежкотоварни автомобили, от каквито се е нуждаело дружеството.
Не
могат да бъдат кредитирани с доверие и обясненията на подс. С. в насока, че към
инкриминирания период от време на пазара се е наблюдавал недостиг на
тежкотоварни автомобили от търсения от него клас и товароподемност, поради
интензивното строителство. Обясненията му в този смисъл се оборват по
категоричен начин, от една страна, от заключенията на назначените и изслушани
пред СГС комплексни автотехнически експертизи, изготвени от вещите лица Т., П.
и А., както и от отразеното в приобщената в качеството ѝ на писмено
доказателствени средство справка от О „ПП“ – СДВР до СРС от 01.09.2014 г., с
информация за регистрираните товарни автомобили, марка „МАН“, модел „19.372“
(л. 82 – л. 86 от съдебното производство по НОХД № 8746/2014 г. по описа на СРС – НО, 18-ти
състав). Видно от нея, само през м. юли и м. август 2005 г. са регистрирани 22
тежкотоварни автомобила от същия клас като закупените от дружеството.
Въз
основа на гореизложеното, въззивният състав счита, че при извършване на своя
доказателствен анализ районният съд неправилно се е доверил на обясненията на
подсъдимия в посочения по-горе смисъл, като е подходил повърхностно към една
съществена част от дължимата аналитична дейност на съда. Не е обследвал, още
по-малко задълбочено, всички доказателствени източници по делото, като е
допуснал нарушение и на разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, тъй като
не е анализирал по никакъв начин констатираните противоречия в тях. Логично,
това е довело и до неправилно ценене на определено недостоверни доказателствени
източници, което, на свой ред, е рефлектирало върху правилността на
фактическите му изводи, изведени в крайния съдебен акт. Ето защо и прецени, че
следва да ревизира изводите му по фактите, при упражняване на правомощията си
по чл. 316 от НПК, в указания по-горе смисъл.
Настоящата
инстанция намира, че следва да ревизира и изводите на първия съд касателно
справедливата пазарна цена на процесните товарни автомобили към датата на
закупуването им от дружеството „В.и К.“ ЕАД ***. Действително, изводите на съда
в тази насока не са направени произволно, а въз основа на заключенията на
назначените и изготвени комплексна съдебно – счетоводна и автотехническа
експертиза (л. 201 – л. 206 от досъдебното производство) и автотехническа
експертиза (л. 148 – л. 159 от съдебното
производство по НОХД № СлП – 99/2008 г.
по описа на СРС – НО, 112-ти състав). Настоящият съдебен състав също намира, че
те отговарят на поставените им въпроси, изготвени са добросъвестно и от вещи
лица, в чиято обективност, безпристрастност и компетентност в съответната
област липсват основания за съмнения. В хода на въззивното съдебно следствие,
обаче, бяха назначени и приобщени основна и допълнителна тройни комплексни
автотехнически и оценителни експертизи, които, на база на по-обстойно проучване
на обяви за продажба на автомобили в страната, формулират различни изводи по
отношение на справедливата пазарна цена на процесните автомобили. При това, СГС
прецени, че следва да формира изводите си по тези факти и обстоятелства именно
въз основа на заключенията на тези експертизи, като съобрази, че вещите лица са
работили с по-голям обем изходни данни, включително и съобразявайки
специализирани издания като „Автооказион“, „Автопазар“ и др.
Настоящата
инстанция не може да сподели възражението на защитата на подсъдимото лице, че
по делото не е доказана справедливата пазарна стойност на процесните
автомобили. Напротив – същата се установява по нужния несъмнен и категоричен
начин въз основа на заключенията на обсъдените експертизи. Въззивният съд се
довери на вещите лица и за да формира извод, че към инкриминираната дата е било
възможно да се закупят автомобили с технически параметри, идентични с
процесните, на вторичния пазар, като в тази насока съобрази, че заключенията на
същите намират категорична доказателствена опора в писмените доказателствени
средства.
Съдът
кредитира като достоверни и относими към предмета на доказване по делото,
съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК, и останалите писмени доказателства и
писмени доказателствени средства по делото, изрично посочени от него в началото
на доказателствения му анализ като такива, върху които основава фактическите си
изводи.
При
така установената от въззивната съдебна инстанция фактическа обстановка, съдебният
състав прецени, че следва да ревизира и изводите на решаващия първоинстанционен
съд от правна страна, като намери, че с деянията си, осъществени на посочените
от обвинението дати, подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 220, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
За
обективната съставомерност на деянието по посочения законов текст се изисква длъжностно
лице съзнателно да сключи неизгодна сделка и от това да произлезе значителна
вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията,
които то представлява. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 220 от НК
се изразява в съзнателно сключване на неизгодна сделка, от която са последвали
значителни щети за предприятието, учреждението или общо за стопанството. Неизгодността на сделката може
да се изрази примерно в цената, количеството, качеството, сроковете на
доставка, начина на изплащане и др. Деянието е довършено, когато са настъпили
значителни вреди. Дали вредите са значителни, или не и кои вреди се включват в
тях, се прилага критерият за определяне значителността на вредите при
безстопанствеността по чл. 219 от НК (вж. ППВС № 7/23.12.1976 г. по н. д. № 10/1976 г., р. I, т. 6, изм. с ППВС № 6/29.11.1984 г. и № 7/6.07.1987 г.). Субект на престъплението
по чл. 220 от НК може да бъде само длъжностно лице, което в кръга на службата
си е оправомощено да сключва сделки от името на държавата, учреждението,
предприятието или организацията, които представлява, и с подписа си ангажира
отговорността им по сключените сделки. Престъплението по чл. 220 от НК е
налице само ако деецът е действал умишлено.
В
конкретния по делото случай, от обективна страна, се установява, че на
12.08.2005 г., подс. С., действайки като длъжностно лице – изпълнителен
директор на „В.и к.“ ЕАД ***, в чиито правомощия се включвало сключването на
сделки от името и за сметка на представляваното дружество, сключил сделка –
договор за покупко – продажба, сключен между ЕТ „М.-К.– 97“, с управител св. Г.
Б., и „В.и к.“ ЕАД ***, за покупко – продажба на тежкотоварен автомобил, марка
„МАН“, модел „19.372“, рама №
WMAF019387M144631, двигател №
3786639030В111, за сумата от 71 400 лева с ДДС, въпреки че към 29.08.2005
г. остатъчната му стойност възлизала на 8.6% или на 19 740 лева, а средната
пазарна стойност на същия била 37 317 лева.
На
18.10.2005 г., подс. С., действайки като длъжностно лице – изпълнителен
директор на „В.и к.“ ЕАД ***, в чиито правомощия се включвало сключването на
сделки от името и за сметка на представляваното дружество, сключил сделка –
договор за покупко – продажба, сключен между ЕТ „М.-К.– 97“, с управител св. Г.
Б., и „В.и к.“ ЕАД ***, за покупко – продажба на тежкотоварен автомобил, марка
„МАН“, модел „26.322“, рама № WMAF09В552М169777,
двигател № 2487240054D311, за сумата от
132 000 лева, въпреки че към 29.08.2005 г. остатъчната му стойност
възлизала на 10.8% или на 21 956 лева. Средната пазарна стойност на същия
била 42 633 лева.
Двете
сделки били явно неизгодни за представляваното от подс. С. дружество, тъй като
разликата между заплатената по договора с ЕТ „М.-К.– 97“ и справедливата
пазарна цена на тежкотоварен автомобил марка „МАН“, модел „19.372“, произведен
през 1992 г., възлизала на 34 083 лева, а разликата между заплатената по
договора с ЕТ „М.-К.– 97“ и справедливата пазарна цена на тежкотоварен
автомобил марка „МАН“, модел „26.322“, произведен през 1994 г., възлизала на 89 367
лева или общо за двата тежкотоварни автомобила разликата възлизала на 123 450
лева.
Към
инкримираните дати на вторичния пазар на автомобили в страната е имало
възможност да се закупят употребявани автомобили, идентични спрямо процесните
такива като марка, модел, технически характеристики, година на производство,
километри и техническо състояние, във вид, позволяващ привеждането им в
експлоатация веднага след закупуването им, без необходимост от влагането на
допълнителни средства. В този смисъл, ако подсъдимият е бил проявил грижата на
добър търговец, същият би имал възможност да закупи товарни автомобили с
технически характеристики, идентични с тези на реално закупените и
съответстващи на нуждите на предприятието, на цени, значително по-ниски от
тези, заплатени по сделките.
От
субективна страна, подсъдимият е действал умишлено, при форма на вината „евентуален“
умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 2 от НК. Вината, като субективен факт,
изразяващ се в психическо отношение на дееца към престъпния резултат, намира
своето обективно проявление в действията на извършителя, в неговото цялостно
поведение. Установените факти по делото безалтернативно сочат, че подс. С. е
съзнавал обществената опасност на извършваното от него, предвиждал е
общественоопасните последици и е допускал тяхното настъпване, т. е. деянието е
извършено при „евентуален“ умисъл. При
осъществяване на поведението си, подсъдимият е целял да обезпечи с необходимата
транспортна техника представляваното от него търговско предприятие, с оглед
изпълнение на поетите по договори със СО ангажименти, но при постигане на тази
цел е допускал и настъпването на визираните в чл. 220, ал. 1 от НК
общественоопасни последици – настъпването на значителни вреди за предприятието.
Същият е могъл да предвиди настъпването им, тъй като е имал експертни познания,
от една страна, а от друга – разполагал е с възможност да използва експертния
потенциал на други служители на дружеството, за да прецени, че продажната цена
на процесните автомобили далеч надхвърля справедливата им пазарна стойност.
Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че въпреки че процесният тежкотоварен
автомобил „МАН“, модел „26.322“ е бил произведен през 1994 г., или 11 години
преди закупуването му от „В.и К.“ ЕАД ***, същият е бил закупен на стойност
надвишаваща ½ от стойността на нов такъв автомобил, въпреки, че след
амортизацията остатъчната му стойност е била 10 %.
Деянията
са осъществени от подс. С. при условията на продължавано престъпление, по
смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. Същият е осъществил две деяния, които поотделно
осъществяват състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предходното.
Същевременно,
въпреки че при упражняване на правомощието си по чл. 316 от НПК въззивната
инстанция достигна до различни изводи по фактите и приложимия наказателен закон
от направените от първоинстанционния съд, СГС прецени, че не може да упражни
правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, поради изтекла погасителна давност за
инкриминираното деяние, за което подс. С. е предаден на съд. Последното не може
да се вмени във вина на първият съд, тъй като към момента на постановяване на
присъдата му това обстоятелство не е било налице.
Така, наказателната отговорност на
подсъдимия Б.Б.С. в настоящото производство е ангажирана за осъществен състав
на престъпление по чл. 220, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, довършено на 18.10.2005
г., съобразно приетите от обвинението рамки на инкриминирания период. За
извършване на престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК, в санкционната част на
цитираната наказателноправна норма, действащата към момента на извършване на
деянието (ред. ДВ, бр. 10 от 1993 г.), е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ до пет години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл.
37, ал. 1, т. 6 от НК.
Предвид посочените по вид и размер
наказания за престъплението по чл. 220, ал. 1 от НК, се явява приложима
разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК (ред. ДВ, бр. 26 от 2010 г.), съгласно
която наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в
продължение на десет години за деяния, наказуеми с „лишаване от свобода“ повече
от три години. Съобразно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от
спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва,
ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК.
Следователно, с изтичането на период
от петнадесет години, считано от датата на довършване на инкриминираното с обвинителния
акт деяние (по арг. от чл. 80, ал. 3 от НК) – на 18.10.2005 г., е погасена по
давност възможността за продължаване на наказателното преследване спрямо
подсъдимото лице за осъществен състав на престъпление с горепосочената правна
квалификация. Този срок е изтекъл на 18.10.2020 г. Поради изложеното, следва да
се приеме, че към настоящия момент е погасена по давност възможността за
осъществяване на наказателно преследване спрямо подс. С., за осъществен състав
на престъпление по чл. 220, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С оглед обвързаността на съда от
изтеклата абсолютна погасителна давност и изрично направеното волеизявление на
подсъдимото лице – освен в молба с вх. №
277576/23.10.2020 г. по описа на СГС (л. 73 – л. 74 от въззивното съдебно
производство), а и лично пред въззивния съд на 21.01.2021 г., в правото си на
лична защита и на последна дума (л. 105/гръб от въззивното съдебно
производство), както и от упълномощения му защитник в хода на съдебните прения,
че желае производството спрямо него да бъде прекратено (л. 105 от въззивното
съдебно производство), настоящата инстанция намира, че проверяваният съдебен
акт – присъда от 25.06.2018 г., постановена по НОХД № 8746/2014 г. на СРС - НО, 18-ти състав, следва
да бъде отменен в частта му, касаеща произнасянето по обвинението за
престъпление по чл. 220, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, на основание чл. 334,
т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК и чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3
от НК, а наказателното производство спрямо подсъдимия – да бъде прекратено.
Независимо от прекратяване на
наказателното производство, обаче, въззивната инстанция, в съответствие и със
задължителните за това указания, дадени в Тълкувателно решение № 1/2013 г., дължи произнасяне по отношение приетия
за съвместно разглеждане, в рамките на наказателния процес, граждански иск, предявен
от надлежно конституираното в качеството му на граждански ищец дружество „В.и к.“
ЕАД, срещу подс. С., по който се е произнесла и първата съдебна инстанция. Въззивния
съд следва да обсъди дали е налице извършен от подсъдимия деликт спрямо
пострадалия, въпреки законовата невъзможност да бъде ангажирана наказателната
му отговорност за извършено престъпление от общ характер.
На плоскостта на дотук изложеното от фактическа
страна, въззивният съдебен състав намира, че са налице предпоставките за
ангажиране на гражданската отговорност на Б.Б.С., по реда на чл. 45 от ЗЗД. В
синтезиран вид, елементите на сложния фактически състав на непозволеното
увреждане са следните : да бъде извършено деяние, което да е противоправно и
виновно и от него, в пряка и непрекъсната
причинно – следствена връзка, да са настъпили вреди. Осъщественото от
подсъдимия престъпно деяние (изтеклата погасителна давност за наказателното
преследване не заличава по никакъв начин престъпния му характер) представлява
противоправно такова, консумирано е виновно, и вследствие него, в ясно
проследима и ненарушена причинно – следствена връзка, са причинени вреди от
имуществен характер на гражданския ищец. Тези имуществени вреди, съгласно
разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, подлежат на репарация от виновно причинилото ги
лице.
В тази насока се налагат следните
съображения.
На първо място, подсъдимият е
осъществил две самостоятелни деяния, довършени съответно на 23.08.2005 г.
(датата, на която е била заприходена фактура № 498/23.08.2005 г., издадена от ЕТ „М.-К.–
79“) и на 18.10.2005 г. (датата, на която е била заприходена фактура № 592/18.10.2005 г., издадена от ЕТ „М.-К.–
79“), изразяващи се в покупка на два броя тежкотоварни автомобили – описаните
по-горе, на цена, значително надвишаваща справедливата пазарна стойност.
Деянията, осъществени от подсъдимия,
са противоправни, тъй като подс. С. не е положил грижата на добрия търговец при
управление на търговските дела на представляваното от него дружество, в каквато
насока същият е имал задължение, съгласно чл. 302 от ТЗ, както и разпоредбите
на чл. 10, т. 1 от договора за възлагане на управлението на „В.и К.“ ЕАД *** от
15.04.2005 г., сключен между дружеството, представлявано от председателя на
Съвета на директорите, и подс. С.. Последният е следвало да осъществява
управлението на стопанската дейност в интерес на дружеството, а въз основа на
чл. 6, т. 1 от договора за възлагане на управлението на „В.и К.“ ЕАД *** от
15.04.2005 г., сключен между СОС и подс. С., последният е бил длъжен да
управлява дружествените дела в съответствие с действащата нормативна уредба.
Съпоставена с грижата, която дължи
субектът на гражданското право – грижата на добрия стопанин, това е една
по-висока дължима грижа, изискваща притежаването на съответния търговски опит,
знания, умения, поради което се и отнася до тази страна, за която сделката е
търговска – изпълнението на поетото
задължение представлява осъществяване на дейност по занятие. Критерият,
съгласно трайно установената съдебна практика, за дължимата грижа, е обективен,
като абстрактното понятие се запълва с конкретно съдържание, при отчитане
обичаите в практиката, добрите нрави и справедливостта.
В конкретния по делото случай, подс.
С. не е положил дължимата грижа на добрия търговец, тъй като не е извършил
задълбочен анализ и проучване на пазара на употребявани тежкотоварни
автомобили, на който към инкриминираните дати е имало възможност да се закупят употребявани
автомобили, идентични спрямо процесните такива като марка, модел, технически
характеристики, година на производство, километри и техническо състояние, във
вид, позволяващ привеждането им в експлоатация веднага след закупуването им,
без необходимост от влагането на допълнителни средства, на цена, близка до
справедливата пазарна стойност на тези автомобили. Вместо това, същият е закупил
процесните автомобили на цени, надвишаващи значително справедливата им пазарна
стойност.
С това подсъдимият е причинил вреда
на управляваното и представлявано от него дружество „В.и К.“ ЕАД ***, в размер
на разликата между действително заплатената цена по договорите, сключени с ЕТ „М.-К.–
79“, и справедливата пазарна стойност на автомобилите, общо в размер на 123 45 лева. Вредата се намира в пряка и
непосредствена причинна връзка с предприетото от подсъдимия поведение.
Деянията
са осъществени от подсъдимия умишлено, при форма на вина „евентуален“ умисъл.
Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
допускал настъпването на тези последици – съображения в каквато насока бяха
изложени по-горе.
Предвид изложеното, настоящата
инстанция намира, че са налице предпоставки подсъдимият да бъде осъден, на
основание чл. 45 от ЗЗД, да заплати на гражданския ищец „В.и к.“ ЕАД сумата от
115 400 (сто и петнадесет хиляди и четиристотин) лева, обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно с обезщетение за забава, на основание чл.
86 от ЗЗД, в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата по главницата.
Действително,
установява се, че на дружеството е била причинена по-голяма вреда от тази,
визирана в обвинителния акт, респективно от претендираната в настоящото
производство от дружеството – граждански ищец. Доколкото, обаче, съдът е
обвързан от ищцовата претенция и дължи произнасяне само до размера на
обезщетението, предявен от ГИ, то следва да осъди подсъдимия да заплати на ГИ
обезщетение в пълния предявен размер от 115 400 лева.
По изложените
съображения и на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК,
въззивният съд отмени присъда от 25.06.2018 г., постановена по НОХД № 8746/2014 г. на СРС - НО, 18-ти състав и в
гражданско – оправдателната ѝ част, като вместо нея постанови нова
присъда, с която осъди подс. Б.Б.С., ЕГН **********, със снета по делото
самоличност, на основание чл. 45 от ЗЗД, да заплати на гражданския ищец „В.и к.“
ЕАД сумата от 115 400 (сто и петнадесет хиляди и четиристотин) лева,
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно с обезщетение за забава, на
основание чл. 86 от ЗЗД, в размер на законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата по главницата.
За
пълнота, настоящата инстанция намира за необходимо да отговори на доводите на
защитата, изложени в хода на съдебните прения пред въззивния съд, касателно
допуснати от първия съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
изразяващи се във фактическа липса на мотиви, които, според защитата, се явяват
основание за цялостна отмяна на присъдата на СРС и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съответния първоинстанционен съд.
Въззивният
съд, след като извърши цялостен преглед на атакувания съдебен акт, прецени, че
същият не страда от сочения от защитата порок. В мотивната част на така
постановения съдебен акт, първостепенния съд е изложил, макар и пределно
лаконично, изводите си по фактите и тяхната правна оценка, както и съображения
относно кредитираните от същия доказателствени източници по начин, който
позволява на въззивната инстанция и на страните по делото да разберат
действителната му воля. Съдебният акт съответства на изискванията на процесуалния
закон по отношение на съдържанието му – визираните в чл. 305 от НПК. Не е
допуснато противоречие между фактическите и правни изводи на съда, което да не
позволява да бъда разбран действителния смисъл на съдебния акт и на волята на
съдебния състав.
Действително,
настоящият съдебен състав прецени, че следва да ревизира някои от изводите на
СРС по фактите, като формирани при едностранчив и превратен анализ на
доказателствената съвкупност и в частност – на обясненията на подсъдимото лице.
Този порок, обаче, е преодолим от въззивната инстанция при упражняване на
правомощията и по чл. 315 и чл. 316 от НПК и не се явява основание за цялостна
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първия съд.
Доводите на защитата на подсъдимия в противния смисъл, въззивният съд намери за
изцяло неоснователни.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.