Решение по дело №2118/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1523
Дата: 18 ноември 2019 г. (в сила от 11 декември 2019 г.)
Съдия: Христо Ленков Георгиев
Дело: 20195220102118
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2019 г.

Съдържание на акта

                            РЕШЕНИЕ  

 

                              18.11.2019 г.            Град  Пазарджик

 

В          И  М  Е  Т  О      Н  А          Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ- ти  граждански състав

На  осемнадесети октомври ,  две хиляди и  деветнадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова             

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №2118  по описа за   2019  година.

 

 

Депозирана е искова молба от ищеца - Териториално поделение – Държавно горско стопанство Белово - Югозападно държавно предприятие, с адрес- гр. Белово, ул.“*****“№*, обл. Пазарджик, представлявано от инж. Б.И.П. – директор, срещу И.Д.В., ЕГН-********** ***,  с правно основание чл.357 във вр. с чл.210 КТ и цена на иска – 631.40 лв.

В подадената искова молба се твърди,  че  между страните по делото има сключен трудов договор № 089/29.07.2004 г. и допълнително споразумение №51/03.09.2018г., съгласно което, ответникът В. изпълнява длъжността Горски стражар в Териториално поделение „Държавно горско стопанство Белово", като му е определено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 980,00 лв. и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 362,60 лв.

Твърди се, че в периода 15.03.2019 г. - 02.04.2019 г. в резултат на неспазване на задължението му по охрана на поверената му горска територия, от отдел 404 „а" на териториалния обхват на ТП „ДГС Белово" липсвали 14 пространствени куб. м. ДЪРВЕСИНА, били причинени вреди, представляващи реално претърпени загуби, изразяващи се в намаляване на имуществото на работодателя, чийто общ размер се равнява на 631,40 (шестстотин тридесет и един лв. и 40 ст.)

Съгласно изложеното в исковата молба, на 14 март 2019 г. експерти на РДГ - Пазарджик, при обход на отдел 404 „а" на ТП „ДГС Белово", установили 69 броя отсечени дървета от дървесен вид цер и зимен дъб, за които няма издадено позволително за сеч през 2019 г. Установили също наредени дърва на фигури с обем около 56 пр. м3 и около 4 пр. куб. м3 ненаредени. Основата на отсечените пънове са отбелязани със спрей на цвят жълт неон, но отпечатък от контролна горска марка не е установено. За извършената проверка е съставен констативен протокол серия НОО № 150683/14.03.2019 г. с вх. № 06-05-46/14.03.2019 г.

Сочи, че с доклад №10-08-122/15.03.2019 г. И.В. представил протокол серия ЮЗДП № 6032913/15.03.2019 г., с който представя и опис с диаметрите на дърветата.

Твърди се, че на 15.03.2019 г. служителите на „ДГС Белово" - В. П. - ст. лесничей, И. Г. - гл. инженер и И.В. - горски стражар, маркирали горепосочената незаконно добита дървесина с контролна горска марка А-5944 и червена боя. В констативния протокол е отбелязано, че дървата са оставени на отговорно пазене с разписка ЮЗДП № 31 на горски стражар И.В.. Дадени са предписания и разпореждания да бъдат съставени актове на извършителите в законоустановения срок в Закона за горите, задържаните дърва в отдела да бъдат транспортирани до базата за съхранение Разсадник „Топлата вода". Съставен е Констативен протокол серия ЮЗДП № 6032914/15.03.2019 г., който е подписан от В. П. , И. Г. и И.В. и е входиран с доклад № 10-08-124/15.03.2019 г. Към протокола е приложена разписка серия ЮЗДП № 31 за отговорно пазене, подписана от И.Д.В. и В. Д. П. с която се удостоверява, че на 15.03.2019 г. И.В. приема от В. П. за отговорно пазене 56 пр.куб.м. дърва за огрев наредени на фигури и 4 пр.куб.м. ненаредени от дървесен вид цер и зимен дъб в отдел 404 „а", м. Цера, ГСУ Габровица.

Със заповед №РД-07-129/15.04.2019г. на директора на ТП „ДГС Белово“ е назначена комисия в състав: председател: инж. И. Г. - Главен инженер и членове: И. Д. - Гл. счетоводител; Р. С.  - Финансов контрольор; Т. С.  - Лесничей; В. П. - Старши лесничей, със задача да извърши документална проверка по случая и да изчисли стойността на откраднатата дървесина от отдел 404 „а", оставена на отговорно пазене на И.В.. Сочи, че от протокола на комисията се установява, че общата стойност на открадната дървесина е в размер на 631,40 лв. без ДДС. Съгласно ценоразпис вх. №10-09-30/10.01.2019 г. за продажба на добита дървесина в ТП „ДГС Белово" през 2019 г. - единичната цена за 1 плътен м3 е в размер на 82,00 лв. без ДДС. Протоколът на комисията е входиран с доклад № 10-08-206/18.04.2019 г. Липсващата дървесина е в размер на 14 пространствени куб. метра, което се равнява на 7.70 плътни куб. метра. В протокола си комисията е изчислила стойността на дървесината в плътни куб.метра.

Твърди се, че със заповед № РД-07-118/20.03.2018 г. охраната на отдел 404 „а" от териториалния обхват на ГСУ Габровица, ТП „ДГС Белово", е възложена на И.Д.В.. В длъжностната характеристика, получена и подписана на 16.03.2019 г. от И.В., отдел 404 „а" е посочен в обхвата на поверената му за опазване територия. Основните функции на длъжността Горски стражар, произтичащи както от длъжностната характеристика, така и от Закона за горите и подзаконовите нормативни актове към него, са опазване на поверените им горски територии от незаконни ползвания и увреждания, както и спазване на правилата за сеч и другите ползвания от горите, опазване на съоръжения, сгради, гранични и други знаци и обекти. В периода 15.03.2019 г. - 02.04.2019 г. в резултат на небрежно изпълнение на трудовите си задължения, изразяващо се в спазване на задължението си по охрана на поверената му горска територия, И.Д.В. чрез бездействие допуснал изчезването на 14 пр.куб.м. дърва от отдел 404 „а", с което са причинени вреди, представляващи реално претърпени загуби, изразяващи се в намаляване на имуществото на работодателя, чийто общ размер се равнява на 631,40 лв.

На 24.04.2019 г. в сроковете по чл. 210, ал. 2 от КТ, била издадена заповед №РД-07- 137/24.04.2019 г. за налагане на ограничена имуществена отговорност на И.Д.В., в която е отбелязано да бъдат извършени удръжки от трудовото му възнаграждение в размер на 631,40 лв. при спазване на изискванията на ГПК. Заповедта била връчена на И.Д.В. на 25.04.2019 г. при отказ на ответника, като отказът беше удостоверен с подписите на трима свидетели.

Моли се съдът да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 631,40 лв., представляваща размера на ограничената имуществена отговорност, определена по правилата на чл. 205 от КТ, както и законната лихва върху тази сума, считано от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се направените по делото разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който счита предявената претенция на ищеца за неоснователна и моли съдът да остави без уважение предявените искове. Счита предявените искове за процесуално допустими, но неоснователни и недоказани, като оспорва същите по основание и размер.Сочи се, че не се спори между страните, че между страните е било налице трудово правоотношение, обективирано в трудов договор, по силата на който на ответника е било възложено да изпълнява трудови функции на горски стражар в горското стопанство.

Твърди се, че при започване на работа в представляваното дружество на ищеца е връчена длъжностна характеристика за заеманата съгласно трудовия договор длъжност. Не се спори, че с участието на ответника В. на 14.03.2019г. е съставен е съставен Констативен протокол серия НОО № 150683/ 14.03.2019Г., с който се установява, че 69 броя дърва са отсечени от дървесен вид цер и зимен дъб. за които няма издадено позволително за сеч. Не се спори, че на 15.03.2019г. същите са маркирани с червена боя. Не се спори, че на 02.04.2019г. около 16:00ч. ответника съвместно с В. П. са извършили проверка в отдел 404 „а" и установили, че от отдела липсват около 14 пространствени куб.метра дървесина, като е вписано, че същите са откраднати по сведения на лица от Момина Клисура по тъмно. За всички това е уведомен директорът на горското стопанство с доклад с вх.№ 10-08-173/ 03.04.2019г.

Твърди се, че неоснователно е ангажирана ограничената имуществена отговорност на  ответника и са изложени съображения.

Сочи се, че от една страна ответника съгласно длъжностната си характеристика не е заемал материално-отчетническа длъжност и не може да носи имуществена отговорност. От друга страна, очевидно ставало дума за кражба, за което е сезиран и Директорът на ТП ДГС Белово, който следвало да уведоми полицейското управление за кражбата. В подобни случай, не е било възможно да се ангажира имуществената отговорност на ответника, тъй като по никакъв начин ответника не е допринесъл, нито пък е съпричастен към кражбата на тези 14 пространствени куб.метра дървесина.

Сочи се, че отговорът на този въпрос се съдържа в т.5 на ППВС № 7 от 1980 г. от 17.04.1981 г. по гр.д. №7/1980 г. и в по-новата практика на ВКС. пример за която е решение № 247 от 30.06.2015 г. по гр.д. № 970/2015 г. на Четвърто Г.О. на ВКС. Освен това не можело да се вмени в бездействие от страна на ответника, обстоятелството, че кражбата е извършена по време, когато ответникът въобще не е бил на работа. Подписването на тази разписка е задължение, което не е в кръга, описани в длъжностната характеристика на ответника. Неправомерно е да са връчва за подпис разписка за отговорно пазене на незаконно добит дървен материал, като не са установени от работодателят вътрешни правила, по силата на които да се извършва отговорното пазене на незаконно добитата дървесина. Тъй като работодателят не е установил вътрешен ред за съхраняване на подобна дървесина, то е и невъзможно да се изисква от едно длъжностно лице, бил то и горски стражар по 24 часа - 7 дни в седмицата да осигурява денонощна грижа за дървесина, оставена някъде в гората.

Моли се съдът да отхвърли предявения иск за търсене на ограничена имуществена отговорност спрямо ответника в размер на 631.40 лева.Моли се съдът, с оглед на изложеното, да отхвърли като неоснователни и недоказани представените за разглеждане искове.

Претендират се сторените по делото разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори  между страните, а същото обстоятелство се установява и от приетите по делото доказателства, че между страните по делото - Териториално поделение – Държавно горско стопанство Белово- Югозападно държавно предприятие и  И.Д.В., ЕГН-********** ***, съществува трудово правоотношение, като ищецът  заема  длъжността „горски стражар“ при ТП ДГС Белово.

По силата на сключен трудов договор № 089/29.07.2004г. и допълнително споразумение №51/03.09.2018г. /приложени по делото/, ответникът изпълнява длъжността „Горски стражар“ в Териториално поделение „Държавно горско стопанство Белово" , с определено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 980,00 лв. и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 362,60 лв.

От приетите по делото доказателства, вкл. констативни протоколи от 14.03.2019г. и 15.03.2019г., се установява, че на 14.03.2019г. при извършен  обход на отдел 404 „а" на ТП „ДГС Белово" от експерти на РДГ - Пазарджик са били отсечени 69 броя дървета от дървесен вид „цер“ и „зимен дъб“, за които няма издадено позволително за сеч през 2019г. Основата на отсечените пънове са отбелязани със спрей на цвят жълт неон, но отпечатък от контролна горска марка не е установено. За извършената проверка е съставен констативен протокол серия НОО № 150683/14.03.2019 г. с вх. № 06-05-46/14.03.2019 г. /приложен по делото/.

 

По делото е приет доклад №10-08-122/15.03.2019 г., изготвен от ответника  И.В., с който е представен констативен протокол за отрязаните дървета.

На 15.03.2019 г. служителите на „ДГС Белово" - В. П. - ст. лесничей, И. Г. - гл. инженер и И.В. - горски стражар са маркирали горепосочената незаконно добита дървесина с контролна горска марка А-5944 и червена боя. В съставения констативен  протокол е отбелязано, че дървата са оставени на отговорно пазене с разписка ЮЗДП № 31 на горски стражар И.В.. Съставен е Констативен протокол серия ЮЗДП № 6032914/15.03.2019 г.,приложен по делото, който е подписан от В. П. , И. Г. и И.В. и е входиран с доклад № 10-08-124/15.03.2019 г. Към протокола е приложена разписка серия ЮЗДП № 31 за отговорно пазене, подписана от И.Д.В. и В. Д. П. с която се удостоверява, че на 15.03.2019 г. И.В. е приел от В. П. за отговорно пазене 56 пр.куб.м. дърва за огрев наредени на фигури и 4 пр.куб.м. ненаредени от дървесен вид „цер“ и „зимен дъб“ в отдел 404 „а", м. Цера, ГСУ Габровица.

Видно от приетите по делото писмени доказателства, на 02.04.2019 г. И.В. и В. П. са извършили проверка в отдел 404 „а", като е било установено, че от общото количество дървесина липсват 14 пр. м3 дърва. Съставен е Констативен протокол серия ЮЗДП № 6032920/02.04.2019 г., който е входиран с доклад №10-08-173/03.04.2019 г. /приложени по делото/, с който се уведомява Директора на ТП „ДГС Белово" за липсата на дървесина от отдел 404 „а". В протокола И.В. е отбелязал, че дървата, които са били добити от нарушението са му били оставени на отговорно пазене с наличност 60 пр.куб.м. , като по сведение на жители от с.Момина клисура, в случая се касае за извършена кражба.

 Видно от приетата по делото заповед №РД-07-129/15.04.2019 г. на директора на ТП „ДГС Белово“, със същата е  била назначена комисия в състав: председател: инж. И. Г. - Главен инженер и членове: И. Д. - Гл. счетоводител; Р. С.  - Финансов контрольор; Т. С.  - Лесничей; В. П. - Старши лесничей, със задача да извърши документална проверка по случая и да изчисли стойността на откраднатата дървесина от отдел 404 „а", оставена на отговорно пазене на И.В. - горски стражар. Назначената комисия е установила, че общата стойност на открадната дървесина е в размер на 631,40 лв. без ДДС. Протоколът на комисията е бил входиран с доклад № 10-08-206/18.04.2019 г., като  липсващата дървесина е в размер на 14 пространствени куб. метра, което се равнява на 7.70 плътни куб. метра. В протокола си комисията е изчислила стойността на дървесината в плътни куб.метра.

 Със заповед № РД-07-118/20.03.2018 г. охраната на отдел 404 „а" от териториалния обхват на ГСУ Габровица, ТП „ДГС Белово", е била възложена на ответника В..

От приетите по делото доказателства е установена липсата на 14 пр.куб.м. дърва от отдел 404 „а", които са били предмет на извършено престъпление против собствеността  в периода 15.03.2019 г. - 02.04.2019 г. , от отдел 404 „а" , чиято стойност се равнява на 631,40 лв.

 

Със Заповед №РД -07-137 от 24.04.2019г. /приложена по делото/, на ответника В. била наложена ограничена имуществена отговорност  по чл.210 от КТ в размер на 631.40 лв., поради небрежно изпълнение на трудовите му задължения. Цитираната заповед е  била връчена на И.Д.В. на 25.04.2019 г. при отказ на ответника, като отказ е бил удостоверен с подписите на трима свидетели. В законоустановения месечен срок, ответникът В. е възразил срещу така издадената заповед. С Възражение  вх. № 10-09-241/25.04.2019 г. /приложено по делото/.

По делото е бил разпитан в качеството си на свидетел В. Д. П. /служител на ищцовото дружество/, от показанията на който се установява липсата на около 14 куб.м. дървесина, наредена на фигури, която най-вероятно е била открадната.Дървесината е била маркирана с червена боя и контролна марка, била е оставена в гората на временен склад, като не е била оградена с мрежа или друга преграда, здраво направена за нейна защита.  На ответника В. било възложено да пази въпросната дървесина,като същият следвало да извършва ежедневни проверки и обходи на района.

От показанията на св. Б. се установява, че горските стражари са на ненормиран работен ден, който започва от 08.00 часа, като често е случвало стражарите да остават на работните си места и след 17.00 часа. Същите нямали задължение постоянно, 24 часа в денонощието, да пазят оставената на склад в гората дървесина, която в нощните часове оставала неохранявана.

При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното

Предявен е иск с правно основание чл.203 във вр. с  чл.210 КТ – за осъждането на ответника В. да заплати на ищеца сумата от 631.40 лв., представляваща размера на  ограничената имуществена отговорност, определена по правилата на чл.205 от КТ, като се претендира и законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Следва да се има предвид, че имуществената отговорност на работника за вреди, причинени по небрежност на работодателя при изпълнение на трудовите му задължения е ограничена отговорност. Тази отговорност се реализира по специален ред, целящ бързото й осъществяване, да защити правата и интересите и на работника, и на работодателя, и да гарантира събирането на вземането на работодателя от работника за причинени от него вреди при изпълнение на трудовите задължения. Заповедта по чл. 210, ал. 1 от КТ поставя началото на особено извънсъдебно производство за доброволно осъществяване на ограничената имуществена отговорност на работника. В настоящия случай, заповедта по чл. 210, ал. 1 от КТ  /Заповед №РД -07-137 от 24.04.2019г./ е издадена на 24.04.2019г.  Заповедта е била връчена при отказ на В.  на 25.04.2019г., като в законоустановения месечен срок, ответникът В. е възразил срещу така издадената заповед с  Възражение  вх. № 10-09-241/25.04.2019 г. /приложено по делото/.

Предвид горното, съдът намира, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, предвид следните съображения:

 

 

            Съобразно общият принцип, залегнал в разпоредбата на чл.203, ал.1 КТ, работникът отговаря имуществено пред работодателя за вредите, причинени по небрежност при и по повод изпълнение на трудовите задължения.

           В конкретния случай изложените от ищеца твърдения са за причинени му имуществени вреди, представляваща нанесена щета – твърди се от ищеца, че  в периода 15.03.2019 г. - 02.04.2019 г. в резултат на небрежно изпълнение на трудовите си задължения, изразяващо се в неспазване на задължението си по охрана на поверената му горска територия, И.Д.В. чрез бездействие допуснал изчезването на 14 пр.куб.м. дърва от отдел 404 „а", с което са причинени вреди, представляващи реално претърпени загуби, изразяващи се в намаляване на имуществото на работодателя, чийто общ размер се равнява на 631,40 лв. Същевременно няма изложени доводи за умишлено или престъпно причиняване на вредата или че до нея се е стигнало в резултат на извънслужебни действия на ответника /чл. 203, ал. 2 КТ/. При така изложените твърдения относно спорното право, настоящият съдебен състав намира, че правната  квалификация на иска  е  по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 210, ал. 3 КТ.

         За да бъде уважен предявения иск, работодателят-ищец трябва да докаже следните факти: наличието на трудово правоотношение между страните; настъпване на вреда, изразяваща се в реално претърпяна имуществена загуба, и нейния конкретен размер; противоправно поведение на работника при или по повод изпълнение на трудовите му задължения, довело до настъпването на вредата. Не подлежи на доказване от страна на работодателя небрежността като форма на виновно поведение на работника, тъй като същото се презюмира от закона. От своя страна ответникът разполага с възможност да обори законовата презумпция за виновност като докаже, че вредата не се дължи на негови действия или бездействия, а е налице обективна причина за увреждащия резултат.

Между страните не се спори относно обстоятелството, че са се намирали в трудово правоотношение.  В хода на производството беше  доказана в условията на пълно и главно доказване и  друга от посочени предпоставки за уважаване на предявения иск - настъпване на вреда, изразяваща се в реално претърпяна имуществена загуба, и нейния конкретен размер. Към момента на причиняването на вредата, чието репариране се иска, ответникът се е намирал в трудово правоотношение с ищцовото предприятие, поради което може да бъде субект на наложената ограничена имуществена отговорност. Обект на нарушението са само трудови задължения на ответника. Заповедта по чл. 210, ал. 2 КТ е издадена в предвидените от закона форма и срок– писмена в 1-месечен срок от  настъпване на вредата,  и със същата са определени основанието и размера на отговорността на работника. Налице е намаляване на наличното имущество на работодателя.

От приетите по делото доказателства обаче не се установява по категоричен начин от обективна и субективна страна признаците на допуснатото от ответника В. нарушение : противоправност, вреда и причинна връзка между противоправното деяние на ответника като работник и настъпилата вреда за ищцовото дружество като работодател, както не се доказва и от субективна страна деянието е осъществено от ответника при небрежност като форма на вината.

От своя страна ответникът се е възползвал от възможността да обори законовата презумпция за виновност като докаже, че вредата не се дължи на негови действия или бездействия, а е налице обективна причина за увреждащия резултат. Несъмнено, вменените на ответника задължения съгласно длъжностната му характеристика са свързани с опазване на поверените му горски територии, както и за спазването на  правилата за сеч и други ползвания на горите. Ответникът не е заемал материално-отчетническа дейност. Не са ангажираха доказателства, от които да се установява по несъмнен начин, че ответникът В. не е изпълнявал трудовите си задължения. На ответника В. е било възложено да пази дървесината, чиято липса се установява,като същият следвало да извършва ежедневни проверки и обходи на района, което и ответникът e изпълнявал стриктно. Съгласно показанията на  св. Блажев, горските стражари са на ненормиран работен ден, който започва от 08.00 часа, като често е случвало стражарите да остават на работните си места и след 17.00 часа. Същите нямали задължение постоянно, 24 часа в денонощието, да пазят оставената на склад в гората дървесина, която в нощните часове оставала неохранявана, поради което не следва да се направи извод за противоправно поведение на работника при или по повод изпълнение на трудовите му задължения, довело до настъпването на вредата.

Същевременно, от приетите по делото доказателства се установява, че вредата не се дължи на  действия или бездействия на ответника, а е налице обективна причина за увреждащия резултат. От показанията на разпитания свидетел П. , както и от писмените доказателства, е видно,че в случая се касае за извършено престъпление против собствеността- кражба, за извършването на което е бил уведомен и самият работодател. Не са налице данни, нито твърдения от страна на ищеца, ответникът В. да е съпричастен към извършването на това престъпление.

Съдът приема за безспорно установено от приложените към настоящото дело писмени и гласни доказателства, че щетата в случая не е с неустановен произход, а е резултат на извършена кражба. Обстоятелството, че извършителят на престъпното деяние към момента е неизвестен /не са налице данни по делото за самоличността на извършителя на престъплението/, обаче, не означава и неизвестност на произхода на щетата. Съдът намира, че в случая ответната страна е оборила законовата презумпция за виновност на ответника, защото се доказва от събраните писмени и гласни доказателства, че липсата е резултат от престъпление. В тази насока е и посоченото от ответната страна Решение №247 от 30.06.2015г., постановено по гр. дело №970/2015г. на ВКС, според което, липсата представлява вреда с неустановен произход и отчетникът следва да носи отговорност за тези липси, освен ако докаже, че липсата се дължи на обективна пречка, която той не е могъл да предотврати, какъвто е настоящият случай. Престъплението е било извършено в тъмната част на денонощието, през нощта,като по това време ответникът В. не е имал задължение физически да охранява  дървесината и да извършва проверки в района, поради което не може да му се вмени във вина и липсата й. От приетите  по делото доказателства /показанията на св.П. /  се установи също така, че се касае за  14 куб.м. дървесина, наредена на фигури, която е била маркирана с червена боя и контролна марка, била е оставена в гората на временен склад, като не е била оградена с мрежа или друга преграда, здраво направена за нейна защита.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице всички елементи от фактическия състав на ограничената имуществена отговорност, като в случая вредата не се дължи на извършени от ответника  действия или бездействия, а е налице обективна причина за увреждащия резултат, каквато несъмнено представлява извършено престъпление от общ характер, което ответникът В. не е бил в състояние да предотврати, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърли като неоснователен и недоказан.

          По отношение на разноските - При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъде възложени сторените от ответника разноски  в размер на 300.00лв. – адвокатско възнаграждение.

Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :

 

                                         Р         Е          Ш         И    :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от Териториално поделение – Държавно горско стопанство Белово - Югозападно държавно предприятие, с адрес- гр. Белово, ул.“*****“№*, обл. Пазарджик, представлявано от инж. Б.И.П. – директор, срещу И.Д.В., ЕГН-********** ***,  осъдителен иск с правно основание  чл. 203, ал. 1 вр. чл. 210, ал. 3 КТ  за осъждането на ответника И.Д.В., ЕГН-********** да заплати на ищеца сумата от 631.40 лв., представляваща незаплатено задължение по Заповед №РД-07-137 от 24.04.2019г., с която  е била наложена ограничена имуществена отговорност по чл.210 КТ на ответника В.  за причинена вреда на Териториално поделение – Държавно горско стопанство Белово - Югозападно държавно предприятие, с адрес- гр. Белово, която се твърди, че В. е причинил на работодателя по небрежност при изпълнение на трудовите си задължения; ведно със законна лихва върху нея,считано от датата на подаване на исковата молба /28.05.2019г./ до окончателното й изплащане, като  неоснователен и недоказан.

        ОСЪЖДА Териториално поделение – Държавно горско стопанство Белово - Югозападно държавно предприятие, с адрес- гр. Белово, ул.“*****“№*, обл. Пазарджик, представлявано от инж. Б.И.П. – директор, ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.В., ЕГН-********** ***, сторените съдебно-деловодни разноски  по производството в размер на 300.00 лева /триста лева /, на осн. чл.78,ал.3 ГПК.

        Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред  Окръжен съд- Пазарджик.                                  

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: