№ 2163
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20221110203000 по описа за 2022 година
Производството е второ по ред, след отмяна на първоинстационен
съдебен акт, по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „ДАФНИ ГРУП“ ЕООД срещу наказателно постановление (НП) №
542676-F555001 от 19.10.2020 г., издадено от зам.-директор на ТД на НАП-
София, с което на основание чл. 182, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 1341, 33 (хиляда триста четиридесет и един лева и
тридесет и три стотинки) лева за нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС.
С жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно и
незаконосъобразно или преценка, че случая е маловажен, алтернативно се
моли за намаляване на наложената имуществена санкция
В съдебното заседание за дружеството-жалбоподател не се явява
упълномощен процесуален представител.
Въззиваемата страна редовно призована, се представлява в съдебното
заседание от процесуален представител, който оспорва жалбата и по
същество пледира за отхвърлянето като неоснователна и недоказана и за
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, издадено от
компетентен орган. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и гласни доказателствени средства, намира за
установено следното от фактическа страна:
В хода на извършена проверка на „Криси 2007“ЕООД, с ЕИК *********
било установено, че дружество „Дафни Груп“ ЕООД, с ЕИК ********* е
осъществило облагаема доставка на хранителни стоки на 30.01.2020 г., като
не е вписало в дневника на продажбите си за данъчен период месец януари
2020 г. издадена от него фактура с № **********/30.01.2020 г., с данъчна
основа 6706, 67 лева и начислен ДДС в размер на 1341,33 лева.
Неотразяването на посочената фактура довело до определяне на дължимия
данък за периода месец януари 2020 г. в по-малък размер.
Съгласно справка от търговски регистър „Дафни Груп“ ЕООД е
действащо дружество, с ЕИК *********, с управител БКБ.
При констатирането на обстоятелствата, че не вписана облагаемата
доставка в дневника за продажби на дружеството били предприети действия
за съставяне на акт за установяване на административно нарушение за
извършено нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
на 19.06.2020 г. от Д. ХР. М. – инспектор по приходите при ТД - София, офис
София-област на НАП на „Дафни Груп“ ЕООД за нарушение на 124, ал.2 от
ЗДДС. АУАН бил съставен в отсъствието на представител на дружеството,
без данни за връчена покана до дружеството по надлежен ред за датата на
съставяне на същото. Същият бил връчен на Тотка Тошкова Панова, като
представител на „Тони Панова“ ЕООД, упълномощен представител на
дружеството, с пълномощно за същото дружество от управителя на „ДАФНИ
ГРУП“ ЕООД, на 22.06.2020 г. – три дни след съставянето му. В АУАН е
вписано, че „няма“ възражения. Не са депозирани такива в последствие.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП № 542676-F555001 от
19.10.2020 г., издадено от зам.-директор на ТД на НАП-София, който е
оправомощен по силата на Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП, с което на основание чл. 182, ал. 1 от
ЗДДС, на жалбоподателя „Дафни Груп“ ЕООД, с ЕИК *********, е наложена
имуществена санкция в размер на 1 341, 33 лева за нарушение на чл. 124, ал. 2
от ЗДДС. Същото е връчено на 29.01.2021 г. на Тотка Тошкова Панова, като
2
представител на „Тони Панова“ ЕООД, упълномощен представител на
дружеството.
Съдът намира гореописаната фактическа обстановка за безспорно
установена, на базата на събраните по делото писмени доказателства и гласни
– показанията на свидетеля Д.М.. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля, като ги намира за пълни, логични и последователни и подкрепящи
се от наличните по делото писмени доказателства. Кредитират се от съда и
писмените доказателства изцяло.
Съдът кредитира доказателствата, които са относими към фактите от
предмета на доказване, като обективни, логични и непротиворечиви.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законния седмодневен
срок (процесното наказателно постановление е връчено на 29.01.2021 г., а
жалбата, с наименование „възражение“ е подадена на 05.02.2021 г.) и от лице
с правен интерес да обжалва наказателното постановление, като същата се
явява и основателна, по следните съображения:
Процесното НП е издадено от надлежен орган и в рамките на неговите
правомощия. Като издателят на процесното НП е оправомощен по силата на
Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.
Констатираното нарушение е описано в акта за установяване на
административно нарушение и по идентичен начин е описано и в
наказателното постановление. Като правната квалификация на възведеното
административно нарушение е идентична в АУАН и в НП, които са надлежно
връчени на нарушителя чрез упълномощено от него лице, с оглед
гарантиране на неговите права.
Но са допуснати процесуални нарушения в хода на административното
производство, които са съществени и са нарушили правото на защита на
административнонаказаното лице и изразяващи се в следното:
Не е била спазена процедурата по съставянето на АУАН, залегнала в
разпоредбата на чл.40 и сл. от ЗАНН. Липсват доказателства по делото, че
дружеството е било поканено, чрез представляващия го да се яви за съставяне
на АУАН. Липсват и доказателства, че представляващ по дружеството е бил
3
уведомен, че на 19.06.2020 г. ще бъде съставян АУАН на дружеството.
Предвид което липсват доказателства, че дружеството е уведомено по
надлежен ред, че ще му бъде съставен АУАН, съгласно изискването на чл.40,
ал.2 от ЗАНН. По делото се установи, че АУАН е съставен на 19.06.2020 г., но
в отсъствие на представител на дружеството, без да са налице данни да е
поканено същото и е връчен на упълномощено от управителя на същото лице
три дни след съставянето му в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Предвид което не е спазена процедурата по съставяне на АУАН, с което
започва административнонаказателното производство, а именно да бъде
поканено дружеството за съставяне на акт в присъствието на представляващ
го/респ. на упълномощено лице.
Съставянето на АУАН в отсъствие на представляващия дружеството или
оправомощено от него лице съставлява процесуално нарушение.
Законодателят е предвидил в кои случаи АУАН може да се състави в
отсъствието на нарушителя и конкретната хипотеза не попада в това
изключение.
Нарушаването на процесуалните правила, които се визират по-горе,
представлява съществено нарушение, което няма как да бъде отстранено в
съдебната фаза, тъй като е нарушено правото на защита на
административнонаказаното лице. Налице е неотстраним порок на НП, който
обуславя неговата отмяна.
На следващо място от съдържанието на оспореното НП се установява, че в
него не е посочена датата на извършване на административното нарушение.
Същата с оглед описанието на фактите не може и да се изведе, доколкото е
споменато само, че процесната фактура не е отразена през съответния
данъчен период месец януари 2020 г., с което неотразяване на издадената
фактура е довело до определяне на данък в по-малък размер. Поради което не
е посочена конкретно и ясно датата, на която административнонаказващия
орган е приел, че е извършено нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателят. Ето защо, съдът намира, че е налице липса на задължителен
темпорален императивен реквизит на НП. Непосочване на времеизвършване
на нарушението е съществено, доколкото следва да има съобразяване с
разпоредбата на чл.34, ал.1, предл.II-ро от ЗАНН и всякога съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото ограничава
4
правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице.
На следващо място АУАН е съставен от Д. ХР. М., за която не е налице
оправомощаване с приложената Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП, тъй като АУАН е съставен на 19.06.2020 г.,
а заповедта е от 25.08.2020 г., т.е. след датата, на която същата е съставила
акта. Предвид което АУАН е съставен от ненадлежно с приложената заповед
длъжностно лице.
С оглед на горното, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Като следва да се посочи, че ако не бяха констатирани посочените
процесуални нарушения, то от събраните по делото доказателства се
установява, че е налице осъществено административно нарушение по чл. 124,
ал. 2 от ЗДДС, за което дружеството е следвало да носи
административнонаказателна отговорност по чл.182 ал.1 от ЗДДС, поради
следното:
Съгласно посочената разпоредба регистрираното лице е длъжно да отрази
издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за
извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния
период, през който са издадени. Санкционната за така посоченото
административно нарушение е разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДДС, която
предвижда, че регистрирано лице, което не отрази издадения или получения
данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което
води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на
определения в по-малък размер данък, който в случая е в размер на 1341, 33
лв., но не по-малко от 1000 лв.
Но предвид установените от съда процесуални нарушения процесното
наказателно постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед изхода на производството и доколкото от жалбоподателя не се
претендират разноски до приключване на делото в първата инстанция, като
крайният момент, в който могат да бъдат поискани такива е устните
състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която препраща
разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща разпоредбата на
5
чл.63, ал.3 от ЗАНН, то съдът не се произнася по същите.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 542676-F555001 от 19.10.2020 г.
издадено от зам.-директор на ТД на НАП-София, като незаконосъобразно.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр. София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6