Мотиви на Присъда № 26 от 17.12.2019
г. по н.о.х.д. № 950/2019 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
Срещу подсъдимият Т.Б.С. ***
било предявено обвинение за престъпление по чл.343в, ал.3, във връзка с ал.1 от НК, за това, че на 28.01.2019 г., около 13:30 часа в гр.Ловеч, на кръстовището образувано от
ул.„Х.Р." и ул.„П.Г.", управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил „С.И." с peг.№ ********, собственост на С.Ц.М. ***, без съответно
свидетелство за управление на МПС, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка - временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство по чл.171, т.1, б."е" от Закона за движение
по пътищата, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 18-1762-000036/11.09.2018 г. на Началник Сектор „Пътна полиция"
при ОД на МВР Ловеч, връчена му на 15.01.2019 година.
Представителят на Районна
прокуратура гр.Ловеч поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимият по текста
посочен в обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по делото е
изяснена и, че посоченото престъпление е извършено по начина описан в
обвинителния акт. Предлага подсъдимият С. да бъде признат за виновен в
извършване на престъплението, като му се наложи наказание в размер на три
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което бъде отложено за срок от три
години, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба” в размер на 200 лева.
Подсъдимият Т.С., нередовно
призован, неоткрит на посочения от него на досъдебното производство адрес, не се
явява в съдебно заседание. Съдът е разгледал делото в негово отсъствие, тъй
като повдигнатото му обвинение не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, а и характера
му е такъв, че отсъствието му не би попречило за разкриване обективната истина
по делото. Както на досъдебното производство, така и в хода на съдебното
подсъдимият е упълномощил защитник, като последният заявява, че подсъдимият
знае за провеждането на съдебното производство, като още на досъдебното се е
съгласил същото да протече без негово участие.
На досъдебното производство
подсъдимият С. е заявил, че се признава за виновен и съжалява за стореното, но
се е възползвал от правото си да не дава обяснения.
Защитникът на подсъдимия С. –
адвокат Х.С. от АК Монтана не оспорва приетата от прокурора фактическа
обстановка, като изтъква, че изцяло подкрепя доводите на представителя на
обвинението в пледоарията му. Счита, че по безспорен и категоричен начин се
доказва извършването на престъплението от подсъдимия С.. Също пледира за наказание
от три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което бъде отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години и „глоба” в размер на 200
лева.
От събраните по време на
досъдебното производство и съдебно следствие писмени доказателства и от
свидетелските показания, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка :
Подсъдимият Т.Б.С. *** и работел
във „В." ООД - гр.Т., област Ловеч. Не бил осъждан.
На 28.01.2019 г. свидетелят С.В.
и колегата му Д.Ц. ***, били съвместно на работа за времето от 08:00 до 20:00
часа. Имало изготвен план за провеждане на СПО и в изпълнение на него двамата
извършвали обход на кв.„Продимчец" в гр.Ловеч. Около 13:30 часа забелязали
лек автомобил „С.И." с peг. № ********, който се движел по ул.„Х.Р." в посока
към ул.„П.Г.". На кръстовището образувано от двете улици полицейските служители
спрели за проверка водача на автомобила и му поискали документите - неговите и
на моторното превозно средство. Установили, че водач на лекия автомобил
/собственост на С.Ц.М./ бил подсъдимият Т.Б.С.. Той не им представил
свидетелство за управление на МПС, като им заявил, че му е било отнето. Била
извършена справка с дежурния ОДЧ в РУ на МВР Ловеч, от която се установило, че
свидетелството му за управление на МПС било иззето на 12.09.2018 г., на
основание Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена
от Началника на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР Ловеч. Полицейските служители
поискали съдействие от колегите си от Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР
Ловеч. На мястото пристигнал свидетелят Стелиян Н.Д. - мл.автоконтрольор, който
съставил на подсъдимия Т.Б.С. акт за установяване на административно нарушение серия
„Д", с бланков № 984810/28.01.2019 г., за извършени от него нарушения по
ЗДвП, който акт С. подписал без възражения.
Видно от справка от Сектор
„ПП" към ОД на МВР Ловеч /л.19-л.23/ подсъдимият Т.Б.С. притежавал
свидетелство за управление на МПС, но със заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-1762-000036/11.09.2018 г., издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция" при ОД
на МВР Ловеч, било постановено временно отнемане на свидетелство за управление
на
МПС, на основание чл.171, т.1, б."е" от Закона за движение по
пътищата, до заплащане на дължима глоба.
Посочената заповед за ПАМ била връчена
на подсъдимия на 15.01.2019 г., когато и фактически свидетелството му за
управление на МПС било отнето.
От така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Т.Б.С.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъпление по чл.343в, ал.3, във връзка с ал.1 от НК, като на 28.01.2019 г., около 13:30
часа в гр.Ловеч, на кръстовището образувано от ул.„Х.Р." и ул.„П.Г.",
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „С.И." с peг.№ ********, собственост на С.Ц.М.
***, без съответно свидетелство за управление на МПС, в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство по чл.171, т.1, б."е" от
Закона за движение по пътищата, наложена със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-1762-000036/11.09.2018 г. на Началник
Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР Ловеч, връчена му на 15.01.2019 година.
Съдът намира, че подсъдимият С. е
извършител на посоченото деяние. Осъществил е изпълнителното деяние чрез
действие, като управлявал лек автомобил в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство по чл.171, т.1, б.»е» от Закона за движението по
пътищата.
От субективна страна подсъдимият
С. е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването им. Същият ясно е съзнавал, че свидетелството му за
управление на МПС е отнето и поради това е нямал правото да управлява лекия
автомобил, още повече, че заповедта за налагането на ПАМ му е била връчена
лично съвсем скоро преди да извърши деянието - на 15.01.2019 г. /л.26/ и С. е бил запознат с
ограниченията, които
тя му налага, съответно да съобразява поведението си с нея.
Предвид така изложените
съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за виновен и го
осъди.
Причините за извършване на
престъплението се явяват категоричното и трайно нежелание на подсъдимия С. да
се съобразява със законно приетите норми и изисквания за управление на МПС, за
която упоритост в действията му съдът съди и по многобройните нарушения по
Закона за движение по пътищата – справка на л.8-10 от досъдебното производство,
както и от двете му наложени административни наказания по реда на чл.78а от НК
– справка за съдимост на л.56 от дос.производство.
Приетата за установена
фактическа обстановка се доказва от анализа и съпоставката на писмените
доказателства по делото и свидетелските показания.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия Т.Б.С. съдът съобрази от една страна чистото му
съдебно минало (реабилитиран по право), а от друга - многобройните му нарушения
и наказания по ЗДвП и упоритостта, с които ги извършва. Освен това, видно от
справката за съдимост /л.56 от дос.производство/, преди извършване на
настоящето деяние Т.С. е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по чл.78а от НК за престъпление по чл.343в, ал.2,
във връзка с ал.1 от НК, извършено на 14.05.2015 година. Освен това, още на
другия ден след отнемането на свидетелството му за управление, на 16.01.2019 г.
С. отново е управлявал автомобил, с което деяние е осъществил състава на
престъплението по чл.343в, ал.3, във връзка с ал.1 от НК и за което с решение №
72 от 24.04.2019 г. по НОХД № 147/2019 г. по описа на РС Т., за което отново е
бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му е
наложено административно наказание.
Освен посоченото по-горе, съдът
не констатира други смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което остави
без уважение искането на прокурора и защитника на подсъдимия да му бъдат
наложени минималните предвидени наказания лишаване от свобода и глоба. С оглед
на това, на основание чл.343в, ал.3, във връзка с ал.1 и чл.54 от НК, настоящият
съдебен състав наложи на подсъдимия Т.С. наказание от шест месеца лишаване от
свобода, както и глоба в размер на 800 лева, която следва да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, като за това наказание съдът съобрази
и имотното му състояние – безработен и липсата на постоянни доходи.
Тъй като
подсъдимият С. е бил с чисто съдебно минало към момента на извършване на
деянието и с оглед данните по делото, съдът прие, че за постигане целите на
наказанието и поправянето му не е наложително да го търпи ефективно, поради
което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на определените му
наказание „лишаване от свобода” за срок от три години от влизане на присъдата в
сила.
Съдът намира така наложеното
наказание на подсъдимия Т.Б.С. за справедливо и, че съответства на обществената
опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Тъй като в
хода на производството пред съда, както и на досъдебното не са направени
разноски, такива не бяха присъдени.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :