№ 244
гр. Русе, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осми юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело №
20214500100510 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. М. М., чрез
адв. Н.М., иск против „Гаранционен фонд“ за неимуществени вреди,
претърпени от смъртта на П.А.М. – син на ищцата, починал на 13.10.2019 г. в
резултат на ПТП, настъпило на 09.10.2019 г. около 22.02 часа в гр. Русе на
кръстовището между ул. „Шипка“ и ул. „Чипровци“, причинено от
неизвестно МПС. Твърди се, че след като водачът на автомобила блъснал
пресичащия пешеходната пътека П.М., без да спре напуснал мястото на
произшествието. Свидетели са сигнализирали на тел. 112, пристигнал е екип
на ЦСМП, който отвел пострадалия в тежко състояние в УМБАЛ „Канев“,
където е диагностициран с тежка черепно-мозъчна травма и въпреки
проведеното лечение починал. Причината за смъртта са множеството
несъвместими с живота телесни увреждания, получени при пътния инцидент,
които са в пряка причинно-следствена връзка със същия. Ищцата, като майка
на починалия, предявява претенция срещу „Гаранционен фонд“ за
обезщетение на неимуществените вреди вследствие смъртта на сина си, като
излага обстоятелства, че приживе са поддържали много близки отношения,
основаващи се на привързаност, разбирателство, обич и подкрепа, имали са
изградена силна емоционална връзка, цял живот са живели в един дом, в едно
домакинство, заедно са споделяли добри и лоши моменти, ежедневно са
контактували и той е бил морална и финансова опора за майка си. Последната
преживяла много тежко загубата му, тъй като той бил на 41 г., в разцвета на
живота си. Изпаднала в тежка депресия, затворила се, станала неконтактна,
постоянно плачела. Въпреки, че от трагичния инцидент са изминали повече
от две години, тя не може да преодолее мъката и болката от загубата.
По случая с настъпилото ПТП има образувано ДП № 1868/2020 г. по
1
описа на ОП - Русе. Твърди се, че заподозряно лице по него е К.А.С.,
собственик на л.а. „Форд Фиеста“, червен на цвят.
За факта, че е настъпило ПТП с МПС, което е неустановено, бил
сигнализиран по съответния ред „Гаранционен фонд“, била заведена
претенция за изплащане на обезщетение с вх. № 24-01-129 от 04.03.2021 г.
Ответникът отказал да удовлетвори искането на ищцата.
С оглед обстоятелството, че не е установен виновният водач на ПТП,
на мястото на произшествието не е намерен автомобил, счита, че е налице
хипотезата на чл. 558, ал. 5 от КЗ да предяви иск срещу „Гаранционен фонд“
за обезщетение на търпените от смъртта на сина си – пострадал при ПТП,
неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на изтичане на тримесечния срок по чл. 496 ал. 1 от КЗ, а именно
05.06.2021 г.
В законния срок по чл. 263 от ГПК, ответникът „Гаранционен фонд“ –
София, чрез юрк. Й.Ш., е депозирал отговор на исковата молба, с който се
оспорва основателността на иска. Счита, че е недоказано, че претендираните
неимуществени вреди се търпят като настъпили именно при ПТП и
констативният протокол за ПТП не може да обоснове такъв еднозначен извод.
Излагат се доводи за прекомерност на претенцията, като несъобразена с
критериите за справедливост, съществуващите в страната икономически
условия и трайната съдебна практика. Според ответника, ако се касае за ПТП,
вина за същото има единствено починалият, а алтернативно прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна, тъй
като е предприел неправилно пресичане на пътното платно.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица (л. 5-6), съставен на 10.10.2019 г. от дежурен мл. автоконтрольор към
сектор „Пътна полиция“ – Русе във връзка с настъпило на 09.10.2019 г. ПТП с
участници - неизвестно МПС и пострадал пешеходец П.А.М., с фрактура на
череп и кръвоизлив на главата, с опасност за живота. Като обстоятелства и
причини за ПТП, в констативния протокол е посочено, че същите се
изясняват. В константната съдебна практика се приема, че протоколът за
ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения
представлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, ползващ се
с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление, както и с материална доказателствена
сила относно самото удостоверено изявление. Видно от съдържанието на
констативния протокол, същият е съставен след посещение на мястото на
произшествието от дежурен полицейски служител при сектор „Пътна
полиция“ – Русе, макар същото да не е извършено непосредствено след
инцидента. От протокола се установява, че неизвестен участник в движението
е блъснал с лек автомобил пешеходеца М.. Констатирано е още, че вследствие
на сблъсъка пострадалият е получил фрактура на черепа и кръвоизлив на
главата, с опасност за живота. В посочената част констативният протокол има
2
характер на официален удостоверителен документ, поради което се ползва с
материална доказателства сила, а твърденията на ответника в противна насока
се явяват неоснователни.
От Протокол № 380/10.06.2021 г. на ОД на МВР – Русе (л. 131), се
установява, че на 09.10.2019 г. в 21:59 ч. на единния номер за спешни
повиквания 112 е постъпил сигнал за блъснат пешеходец в средата на
платното на процесното кръгово кръстовище.
В Протокол за оглед на пътнотранспортно местопроизшествие от
09.10.2019 г. (л. 65) е посочено, че е извършен оглед в 23.30 часа, на
посочената дата, в кръговото кръстовище на ул. „Шипка“, ул. „Чипровци“ и
ул. „Кадин мост“, като е отразена пътната обстановка и маркировка, както и
предметите и веществените доказателства, намерени на
местопроизшествието.
Във връзка с процесното произшествие е образувано досъдебно
производство ДП № 336-ДП-525/2019 г. по описа на ОД на МВР Русе (пр.пр.
№ 1868/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура – Русе. Видно от писмо изх.
№ 1868/20 от 07.03.2022 г. на РОП (л.170), с Постановление от 30.07.2021 г.,
потвърдено с Определение от 29.09.2021 г. по ч.н.д № 695/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Русе, образуваното наказателно производство по ДП №
1868/2019 г. по описа на РОП е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК
до установяване на извършителя на престъплението. По делото няма
привлечено към наказателна отговорност обвиняемо лице и наложени мерки
за процесуална принуда.
Непосредствено след инцидента П.М. бил откаран по спешност в
УМБАЛ „Канев“ АД Русе, където видно от приложената към исковата молба
медицинска документация, е докаран в тежко общо състояние с данни за
фрактура на черепа, контузионни огнища, малък субдурален хематом.
Настанен е в Интензивно отделение и е започнала терапия, бил опериран, но
не показал подобрение, а се влошавал прогресивно. Въпреки проведеното
лечение, пострадалият починал на 13.10.2021 г.
По делото не е спорно, че П.А.М. е наследодател на ищцата – неин син.
Не се спори, че М.М. е подала на 04.03.2021 г. пред „Гаранционен
фонд“ претенция за неимуществени вреди, за което е образувана щета №
2121036/04.03.2021 г., по която ответникът не е извършил плащане поради
непредставяне на достатъчно доказателства, че е налице хипотезата на чл.
557, ал. 1, т. 1 от КЗ.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на трима
свидетели – очевидци на процесното ПТП: КР. Й. М., Г. ИВ. Б. и Й. ЗЛ. Г.,
които изнасят данни, че инцидентът се случил в тъмната част на
денонощието. Тримата били до тротоара на детска площадка в близост до
процесното кръгово кръстовище и разговаряли, когато видели лек автомобил,
червен на цвят, с малки габарити, с висока скорост да идва от посока на кв.
„Чародейка“. Без да намали, навлязъл в кръговото и блъснал с предната си
лява част движещия се по пешеходната пътека мъж, който идвал от посока на
пазара. След удара, пешеходецът паднал на уличното платно близо до
3
тротоара, на който били свидетелите. След това автомобилът се ударил в
колчетата на тротоара и продължил движението си без да намали или да спре
в посока към Кооперативния пазар. Свидетелите отишли при падналия
пешеходец, на мястото дошли други минувачи и таксиметрови шофьори.
Блъснатият лежал в несвяст, имал рани по лицето и кръв. Някой от
присъстващите се обадил на единния номер за спешни повиквания 112, дошла
линейка, след което тримата свидетели си тръгнали.
В подкрепа на твърденията на ищцата за претърпените от нея
неимуществени вреди по делото са разпитани О.С. Г. – внук на ищцата, и
А.А. М.а – нейна дъщеря. Свидетелите изнасят данни, че докато П.М. бил в
болницата след инцидента, състоянието му било много тежко. Лекарите
казали, че няма надежда и той починал след два дни. Ищцата М.М. преживяла
тежко загубата му, съжалявала, че е починал толкова млад. Тя и П. били
близки, цял живот живяла с него в едно домакинство, заедно със съпругата и
децата му. Грижели се един за друг, разбирали се добре, тя отгледала и децата
му, защото жена му имала заболяване – припадала, и не можела сама да се
грижи за тях. Сега съпругата му живеела с децата в чужбина и не разрешавала
контакти с баба им, което още повече я натъжава и разстройва. Докато бил
жив П.М. помагал на майка си във всяко начинание, включително и
финансово – плащал сметките за ток, за вода. Най-силна връзка имала с него,
тъй като другите двама сина живеели отдавна в чужбина. След смъртта на
сина си М.М. много страдала за него, затворила се в себе си, не желаела да
разговаря с близките си, искала всеки ден да я водят на гроба му, постоянно
повтаряла, че няма смисъл да живее. В момента ищцата била в лошо
финансово положение, доскоро работела в болницата, но се пенсионирала и
пенсията не стигала, за да покрива нуждите си. Внуците и децата
помагали, когато имат възможност, но те имали собствени семейства.
Свидетелите сочат, че М.М. живее в кв. „Чародейка“ под наем в апартамент –
общинска собственост, с двете си дъщери. Те се опитвали да я успокояват, но
това не се получавало - тя продължавала да тъгува за сина си, казвала, че иска
да отиде при него. Въпреки, че са минали повече от две години от инцидента,
все още плачела всеки ден и гледала снимките му. Влошило се и
здравословното състояние, започнала да вдига кръвно, да пие лекарства и
успокоителни. По едно време спряла да се храни и се наложило да я водят на
лекар. Преди случилото се обичала да обгрижва децата и внуците си, водела
ги по разходки, била весела, а понастоящем не се грижи за тях, не иска да
говори и не обръща внимание на близките си както преди. Цялата стая била
облепена със снимки на починалия.
Свидетелят О. Г. твърди, че от своите приятели – свидетелите К.М.,
Й.Г. и Г.Б., разбрал, че инцидентът с вуйчо му е причинен от малък червен
лек автомобил, който идвал от кв. „Чародейка“ в посока пазара. Тези
приятели са чули и видели как колата блъска пострадалия и продължава без
да спре. Освен това разбрал, че има и свидетелка на катастрофата – възрастна
жена, която живее в къща в съседство с кръстовището. От нея разбрал, че е
видяла как кола с голяма скорост блъснала вуйчо му, но отказала да даде
показания, защото била уплашена.
4
От заключението на приетата комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза, се установява, че при процесното ПТП П.М.
е получил множество увреждания предимно в областта на главата и шията, в
т.ч. тежка черепно-мозъчна травма, наложила декомпресивна краниотомия:
счупвания на черепния покрив и черепната основа; пневмоцефалия; колекции
от кръв в субдуралното и в субархноидалното пространство; контузии на
мозъка, мозъчно размекчение и мозъчен оток с вклиняване на
малкомозъчните тонзили; компресия и дислокация на вентрикулна система;
Мас ефект; хематом в лява теменна област, оток на ларингса, кръвоизливи в
ствола. Получил кръвонасядания в различни области - в мека черепна
покривка, на лявото око и лява слепоочна област, на медиалния ъгъл на дясно
око, на шията, в лява гръдна област, на ляво бедро; разкъсно-контузна рана и
кръвонасядане в лява тилна слепоочна област; охлузвания на лява подбедрица
и дясна колянна става.
В експертизата е посочено, че описаните травматични увреждания в
рамките на тежката черепно-мозъчна травма са резултат от действието на
твърд тъп предмет по механизма на удар със или върху широка плоска
контактуваща повърхност и много добре отговарят да са получени при падане
от собствен ръст с удар на лява тилна област на главата в пътното платно и по
давност могат да са получени при ПТП на 09.10.2021 г. Тези увреждания са
причинили тежко разстройство на здравето, което е довело смърт. Останалите
наранявания сами по себе си не могат да доведат до летален изход, същите са
резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да са
получени при ПТП на 09.10.2021 г. Уврежданията както поотделно, така и в
съвкупност нямат характерни морфологични особености за автомобилна
травма. Същите са характерни за падане от собствен ръст и при приемане на
свидетелските показания, могат да бъдат получени при падане вследствие на
ПТП с блъскане на пешеходец.
Получените от М. травматични увреждания в рамките на тежката
черепно-мозъчна травма са причинили тежки наранявания в областта на
централната нервна система, довели до блокиране на важни мозъчни центрове
и са в пряка причинни-следствена връзка със смъртта му.
В автотехническата част на експертизата се установява механизмът на
настъпване на ПТП – на процесната дата около 21:59 ч. в гр. Русе, в района на
кръстовището с кръгово движение, образувано от улиците „Шипка“, „Кадин
мост“ и „Чипровци“, неизвестен лек автомобил е ударил пешеходеца П. А.А..
Автомобилът се движел по ул. „Шипка“ в посока от кв. „Чародейка“,
навлязъл е в кръговото кръстовище, подминал изхода за ул. „Чипровци“ и с
около 35-37 км/ч ударил пешеходеца. Водачът отклонил автомобила вдясно
като оставил следа от триене в тъмен цвят по бордюрното блокче и се ударил
в „антипаркинг колче“, като го деформирал. След това продължил в посока
към Кооперативния пазар. За пострадалия ударът е настъпил в дясната му
страна. Бил е облечен със сив работен гащеризон, по който са установени
елементи в червен цвят. В съдебно заседание от 08.06.2022г. вещото лице
С.К. допълва, че в хода на досъдебното производство е установено, че по
десния крачол има боя с цвят червен металик и стъкла, но не е могло
5
категорично да се установи дали стъклата са автомобилни. След удара
пострадалият е качен върху предния капак на автомобила, после паднал на
пътната настилка и се търкалял или тялото му се е придвижило по някакъв
начин до петното с кръв. Повечето увреждания са в лявата половина от
тялото на пострадалия, тъй като е последвалото съприкосновение с пътното
платно, съответно с лявата страна на тялото му.
Съгласно експертизата, произшествието е станало в тъмната част на
денонощието, времето било сухо, в района работело уличното осветление,
пътната настилка била от гладък асфалт, без деформации, с малък надлъжен
наклон на спускане към Кооперативния пазар (уточнение по отношение на
настилката е направено от вещото лице в съдебно заседание). От удара тялото
на пешеходеца е изминало около 13 метра и преустановило движението си в
място, където е установена червена течност. От мястото на навлизане в
кръстовището, до мястото на удара, автомобилът е изминал около 50 метра.
Няма данни за предмети или превозни средства, които да са ограничавали
видимостта на водача. Опасната зона на автомобила при конкретните условия
е била 19.72 метра, от което може да се направи заключение, че водачът е
могъл да предотврати произшествието чрез спиране. Вероятно и
пострадалият М. е могъл да го предотврати, ако е спазвал нормативните
изисквания като пешеходец. В съдебното заседание експертът категорично
заявява, че на мястото на първоначалния контакт между пешеходеца и
автомобила в самото кръгово няма и не е имало пешеходна пътека. Експертът
посочва, че от експлоатационно-техническа гледна точка, причина за
произшествието е пресичането на траекториите на автомобила и пешеходеца
в района на процесното кръгово кръстовище в един и същ момент.
Изложените факти съдът приема за установени въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от
заключението на приетата по делото комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза. Съдът кредитира изцяло показанията на
разпитаните свидетели, тъй като същите са логични и последователни, като
отчита възможната заинтересованост от изхода на делото на внука и дъщерята
на ищцата, но ги възприема като обективни, защото се подкрепят от
показанията на незаинтересованите свидетели и от писмените доказателства.
Съдът кредитира заключението на вещите лица като компетентно и
обективно, отговарящо на поставените въпроси.
Въз основа на установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
Правната квалификация на иска е чл. 558, ал. 5 във вр. чл. 557, ал. 1, т.
1 от КЗ.
Видно от законовата разпоредба на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, за да бъде
уважен искът, следва да бъде установено осъществяването на следните
кумулативно предвидени материалноправни предпоставки: настъпването на
пътно-транспортно произшествие с участието на починалия син на ищцата –
П.А.М., всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане
(противоправно деяние, вреди, причинно - следствена връзка между вредите и
6
деянието и вина на извършителя), както и да бъде установена липсата на
обективна възможност за идентифициране на МПС от органите на
досъдебното производство, с което е било причинено увреждане, респ. да
бъде идентифициран неговият собственик/ водач.
От събраните доказателства и приетата експертиза се установява, че на
09.10.2019 г. около 22:00 часа, в гр. Русе, на кръговото кръстовище на
улиците „Шипка“, „Кадин мост“ и „Чипровци“, неизвестен водач на
неустановен лек автомобил, нарушава правилата за движение и удря
пешеходеца П.А.М., като след ПТП напуска местопроизшествието.
Вследствие на нараняванията от злополуката е настъпила смъртта на П.М..
Водачът на неизвестния автомобил се е движил с около 35 - 37 км/ч,
имал е възможност да възприеме движещия се по пътното платното
пешеходец, да намали и да спре. Както се установява от комплексна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза, произшествието е било
предотвратимо, ако пострадалият спазвал нормативните изисквания като
пешеходец – в случая, ако не е пресичал на нерегламентирано място, и
водачът на неизвестното МПС е предприел спиране.
Водачът на неизвестното МПС е нарушил правилата за движение по
пътищата- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“; ал.
2 - "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" и чл. 5, ал.
2, т. 1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен … да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците…“.
С това при условията на непредпазливост като форма на вината,
водачът не е предвиждал, но е могъл и е бил длъжен да предвиди
настъпването на общественоопасните последици е реализирал ПТП, при
което е настъпила смъртта на П.М.. По този начин съдът приема за доказано
извършването на деянието от страна на неизвестния водач, неговата
противоправност, вината му за настъпилото ПТП и настъпването на
вредоносния резултат - смъртта на пострадалия. От това следва несъмнен
извод за наличието на обективния и субективния елементи от общия деликтен
фактически състав по чл. 45 от ЗЗД: деяние, противоправност на деянието,
вреди, причинно-следствената връзка между деяние и настъпилите вреди,
вина на водача. Предвид изложеното, неоснователни са възраженията на
ответника за липса на доказана причинно – следствена връзка между
настъпилото ПТП и претърпените вреди.
Установи се липсата на обективна възможност за идентифициране на
автомобила, предизвикал ПТП, и на неговия водач от органите на
7
досъдебното производство. Въпреки проведените оперативно-издирвателни
мероприятия и процесуално-следствени действия по досъдебно производство
ДП № 336-ДП-525/2019 г. по описа на ОД на МВР Русе (пр.пр. № 1868/2019 г.
по описа на Окръжна прокуратура – Русе, не е установено МПС, с което са
причинени уврежданията на пострадалия, като и авторът на инкриминираното
деяние не е разкрит.
Макар възражението на ответника, че пострадалият е навлязъл
внезапно на пътното платно и попаднал в опасната зона за спиране на
неустановеното МПС, да не е недоказано, възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия съдът намира за основателно,
с оглед констатираните нарушения на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП - при пресичане
на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки. В случая от заключението на вещите лица се установи,
че пострадалият е предприел пресичане на пътното платно на необозначено за
целта място, и въпреки, че в близост е имало пешеходна пътека, се е движел
по пътното платно в самото кръгово движение. Следва да се приеме, че с това
си поведение същият е допринесъл за настъпване на ПТП, като е навлязъл на
платното за движение без да вземе мерки за безопасността си и без да се
съобрази с приближаващото се превозно средство, още повече, че инцидентът
е станал в тъмната част на денонощието, което несъмнено е затруднявало
видимостта и възможността пешеходецът да бъде възприет. Нарушението на
задължението да пресече пътното платно на регламентирано място -
пешеходна пътека, е допринесло за настъпване на вредоносния резултат,
поради което приносът съдът определя на 25 %.
Съдът приема за доказано, че ищцата М.М. А. е претърпяла
емоционални болки и страдания от загубата на своя син П.А.М., с когото
поддържали много близки, сърдечни отношения на обич и подкрепа. Видно
от показанията на разпитаните свидетели О. Г. и А. М.а, тя е понесла
изключително тежко внезапната смърт на сина си, което се отразило
негативно в емоционален и психологичен план.
По тези съображения съдът намира за безспорно установени всички
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника относно изплащане
на обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди.
Размерът, в който обезщетението за причинените неимуществени
вреди подлежи на уважаване, следва да бъде определен от съда по
справедливост, съгласно принципа на чл. 52 от ЗЗД. Сред критериите за
определяне на този размер са възрастта, тежестта на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените
страдания и душевни преживявания, общовъзприетото понятие за
справедливост и социално-икономическите условия към момента на
настъпване на ПТП и към настоящия момент, независимо, че човешкият
живот няма напълно равностоен паричен еквивалент.
От събраните и обсъдени доказателства по делото се установи, че
вследствие на процесното ПТП, при което е починал синът на ищцата,
последната е претърпяла силни душевни болки и страдания, тъй като това е
8
най-голямата и тежка психическа травма за един родител – загубата на дете.
Скръбта е непрестанна, болката и травмата са изключителни силни и
продължителни, тъй като ищцата и синът са живеели в едно домакинство,
били са близки, взаимно са си помагали и подкрепяли. Внезапната загуба
довела до срив - психически и физически на ищцата, която преди това била
физически активна, весела, а след инцидента плачела всеки ден, не искала да
се храни и говори, влошило се и здравословното състояние - започнала да
вдига кръвно, да пие лекарства и успокоителни. Въпреки, че от трагичния
инцидент са изминали повече от две години, тя не може да преодолее мъката
и болката от загубата. Съдът съобразява трайната невъзможност ищцата да
води предишния си начин на живот, да получава обичта и подкрепата на
любимия си син, като винаги ще бъде съпътствана от спомена за сполетялата
я загуба. С оглед на горното, размерът на обезщетението следва да бъде
определен на сумата от 200 000 лв., намалено при условията на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД на 150 000 лв. До този размер искът е основателен и доказан, а за
разликата до пълния предявен размер е неоснователен.
Следва да се уважи и претенцията за законна лихва върху присъденото
обезщетение, считано от 05.06.2021г. – датата, на която е изтекъл
предвидения в КЗ тримесечен срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ до окончателното
изплащане на дължимото обезщетение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА в полза на процесуалния представител на ищцата адв. Н.М. от
АК -София следва да бъде присъдена сумата от 4530 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставената от нея на ищцата безплатна
правна помощ, определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
изчислено пропорционално на уважената част от иска.
По направеното от ответната страна искане за присъждане на
разноски, съдът намира, че такива се следват на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК съобразно отхвърлената част от исковете, като в тежест на ищцата
следва да се възложи сумата от 75 лева - юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РОС платените възнаграждения за вещи лица в размер
на 810 лева и дължимата държавна такса в размер на 6 000 лева, определена
съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК върху уважения иск, или общо 6810 лв.
По изложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, БУЛСТАТ *********, със седалище и
9
адрес на управление: гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 2, ет. 4,
представляван от изп. директори М.К. и С.С. ДА ЗАПЛАТИ на М. М. М., ЕГН
**********, адрес гр. Русе, ул. ************* 1, сумата от 150 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане от ПТП на 09.10.2019 г., в гр.Русе, при което е
настъпила смъртта на сина й П.А.М., причинено от моторно превозно
средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено,
както и не е установен виновният водач на процесното МПС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2021 г. до окончателното
изплащане и ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 150 000 лв. до пълния
предявен размер от 200 000 лв.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 2, ет. 4,
представляван от изп. директори М.К. и С.С. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н.М. от
АК -София, с адрес гр. София, ул. „Веслец“ № 6, ет. 3, офис 8, сумата от 4530
лева - адвокатско възнаграждение за предоставената на ищцата М. М. М., ЕГН
********** безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, адрес гр. Русе, ул.
************* 1 ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 2, ет.
4, представляван от изп. директори М.К. и С.С., сумата 75 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 2, ет. 4,
представляван от изп. директори М.К. и С.С. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Русенския окръжен съд сумата от 6810 лв. - представляващи държавна такса
върху уважената част от иска и деловодни разноски за вещи лица.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в 2-седмичен срок от
съобщението до страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
10