Р Е Ш Е Н И Е
63/4.2.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:Пл. Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №2529 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №358035-F398223/12.05.2018 г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП - гр.Варна, с
което на основание 53 от ЗАНН и чл.179 от ЗДДС на ЕТ К.-Н.Д.с ЕИК *****,
гр.Шумен е наложена административна санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение по чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС. В жалбата си жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление. Посочва, че фирмата
не функционира от 01.01.2011г., поради финансови проблеми. В съдебно
заседание
редовно призован се явява лично.
За
административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, не се явява
представител.
Жалбата е подадена от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и
сл. от НПК. Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима по
следните съображения: Съгласно
чл.58 ал.1 ЗАНН “Препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на
нарушителя и на поискалия обезщетение”. Разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН
регламентира като изключение от общото правило възможност за „неприсъствено“
връчване на наказателното постановление, когато нарушителят не е намерен на
посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен. При наличието на
регламентираните в нея предпоставки административнонаказващият орган отбелязва
дата върху наказателното постановление, от която то се счита за връчено на
нарушителя, без това действително да се е случило. Става въпрос за кумулативно
предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки, при което, за да е
проявен съставът на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно
връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения
адрес, но и същият да е променен и новият му адрес да е неизвестен. Съответно,
ако посочените предпоставки са налице, се счита, че наказателното постановление
е редовно връчено от деня на отбелязването на посочените
обстоятелства. Съдът намира, че в конкретният случай не са изпълнени предпоставките на цитираната
ал.2. Направен е опит за връчване на НП чрез пощенски оператор на 03.10.2018г. като в
известието за доставяне е посочен адрес ******. Пратката е била върната на наказващия орган
невръчена като върху плика пощенският служител като причина за връщането е отразил „непълен адрес“. Направен е опит за връчване на НП и от служител на НАП, за което е изготвен протокол от
04.12.2018г. В същия е отразено, че бил посетен адрес в ****** и не бил открит
представляващият ЕТ или негов представител. В съставеният АУАН е посочен адрес
на ЕТ - *******. Същият адрес е вписан и в Търговският регистър като седалище и
адрес на управление. При изпращането на
НП за връчване чрез пощенския оператор е бил посочен непълния адрес, каквато
констатация е била направена и от пощенския служител. В изготвения протокол
също е посочен непълен адрес, поради което не става ясно дали служителя на НАП
е посетил точния адрес, на който жабоподателят да не е бил открит. Когато НП е връчено при условията
на чл. 58 ал. 2 ЗАНН, задължение
на органа е да докаже, че са спазени изискванията на закона, т.е. че
нарушителят не само да не е
намерен на посочения от него адрес, но и да не пребивава на него и новият му адрес да е неизвестен. Съдът намира, че не е спазена
необходимата процедура по чл. 58 ал. 2 от
ЗАНН и не е направено необходимото за връчване на НП, поради което
обжалваното НП не е влязло в сила и депозираната срещу него жалба се явява
допустима.
ШРС, след като взе в
предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
ЕТ К.-Н.Д.с ЕИК *****, гр.Шумен е регистиран по
ЗДДС и е задължен съгласно разпоредбата на чл.125 ал.1 от ЗДДС да подава справки-декларации
за съответните данъчни периоди в законоустановения в чл.125 ал.5 от ЗДДС срок,
а именно до 14-то число на месеца, следващ данъчния период.
На 15.06.2018
год. в ТД на НАП, офис Шумен било установено, че ” ЕТ К.-Н.Д.с ЕИК *****,
гр.Шумен не е подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 01.05.2018
год. - 31.05.2018 год. Същата е следвало да бъде подадена в 14-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася - в случая до 14.06.2018 год. вкл. Констатираното
неизпълнение е за първи път.
До ЕТ била изпратена покана по електронен път и
чрез лицензиран пощенски оператор, с която Н.Х.Д. бил поканен да се яви в 7 дневен срок за
съставяне на АУАН. Изпратената по електронен път покана не била потвърдена от
задълженото лице по електронен път, а изпратената по пощата покана на адрес ******
**** била върната, невръчена като в обратната разписка било отразено „несъществуващ
адрес“.
На 03.08.2018г. св.С.И. съставила срещу ЕТ АУАН № F398223 в отсъствие на нарушителя, за нарушение на
чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС. Същият е връчен на 08.08.2018г. на представляващият
ЕТ – Н.Х.Д., който го е подписал без да отрази възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал
възражения и в законоустановения в чл.44, ал.1 от ЗАНН 3-дневен срок.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено процесното наказателно постановление, с което на
основание чл.179 от ЗДДС на ЕТ К.-Н.Д.с ЕИК *****, гр.Шумен е наложена
административна санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.125
ал.1 и ал.5 от ЗДДС.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава, както от всички събрани по делото писмени доказателства, така и събраните
гласни доказателства и по-специално от показанията на разпитания в съдебно
заседание свидетел – С.И., извършила проверката и актосъставител.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е осъществил визираното
в акта и в наказателното постановление
нарушение, по следните правни съображения: Жалбоподателят е данъчно задължено
лице по смисъла на чл.3 от ЗДДС и е бил задължен съгласно разпоредбата на
чл.125 ал.1 от ЗДДС да подаде справка-декларация в законоустановения в чл.125
ал.5 от ЗДДС срок, а именно до 14-то число на месеца, следващ данъчния период,
за който се отнася. Съгласно разпоредбата на чл.115, ал.6 от Правилника за
прилагане на Закона за данък върху добавената стойност декларациите по ал.1 се
подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за
приходите лично от представляващия регистрираното лице или упълномощено от него
лице. Безспорно установено по делото е, а и не се оспорва от данъчно
задълженото лице, че същото не е изпълнило задължението си да подаде
справка-декларация за данъчен период 01.05.2018 – 31.05.2018 год. лично или
чрез упълномощено лице в компетентната териториална дирекция на НАП, която в
настоящия случай се явява ТД на НАП- Варна, офис.Шумен. Данъчно задълженото
лице като не е подало изискуемата по ЗДДС справка-декларация в срок до 14.06.2018
год. лично или чрез упълномощено лице на 15.06.2018 год. е било в неизпълнение
на задължението по чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС. Доколкото се касае до
нарушение на ЕТ не следва да се изследва въпросът за вината. Съобразявайки
изложеното съдът намира, че е осъществен състава на нарушението. Както в хода на
административното производство, така и в съдебното не са представени доказателства от страна на
жалбоподателя, че е изпълнил задължението си в срок. Констатираното нарушение
не се оспорва от страна на ЕТ.
От друга страна при
извършената служебна проверка настоящата инстанция намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне
на АУАН, което обуславя неговата незаконосъобразност. Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда процедурата
по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и съгласно
ал.1 от нея, акта се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Изключенията от
това правило, даващи възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя са
изчерпателно, точно и недвусмислено посочени в разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН, а именно когато нарушителят е известен, но не може да бъде намерен или
след покана не се яви за съставянето на акта.
В процесният случай, съдът намира, че
акта е съставен в отсъствие на
нарушителя без да си бил налице предпоставките за това. Доколкото в конкретният
случай не се доказва на представляващо ЕТ лице да е била връчена покана,
актосъставителят следва да е приел първата
хипотеза на ал.2, чл.40 от ЗАНН, че нарушителят не е могъл да бъде намерен.
Този извод кореспондира и от отразеното в самия акт, че изпратената по
електронен път покана не била потвърдена, а изпратената чрез пощенския оператор
не била получена, тъй като адреса бил несъществуващ. Съдът намира, че от
материалите по делото не се установява да е била налице и тази хипотеза,
доколкото по
пощата е била изпратена покана на адрес ******
****, за който именно адрес служителят е отразил „несъществуващ адрес“ и
пратката била върната невръчена. Не се доказа нарушителят да е бил търсен и да
не е намерен на посочения в съставения АУАН адрес на ЕТ - *******, който
адрес е вписан и в Търговският регистър като седалище и адрес на управление.
Именно поради това, съдът намира, че прилагането на разпоредбата на
чл.40 ал.2 от ЗАНН при съставянето на процесния акт е станало, без да са били
налице законовите предпоставки за това, доколкото по делото липсват
доказателства установяващи, че макар да е било известно наказаното лице, търсен
на регистрирания адрес не е могъл да
бъде намерен. Не са спазени определените от закона императивни изисквания, относно
процедурата по установяване на административно нарушение. Процесуалните правила на
ЗАНН, регламентиращи процедурата по съставяне на АУАН, респективно неговото
съдържание, са формални, но същите са условие за валидност на акта. АУАН се съставя при стриктно и точно спазване
на императивните норми на процесуалния закон. Нарушението на тези правила е
съществено, тъй като е довело до ограничаване на правото на защита на
санкционираното лице да се запознае с със съдържанието на акта, да изложи
обяснения или възражения. Нарушава се правото на защита още в самото начало на
административно-наказателното производството, което не подлежи на саниране
впоследствие.
Настоящият съдебен състав също така намира, че в настоящия случай извършеното нарушение
съставлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН по следните
съображения:
За
да се премине към прилагане на чл.28
от ЗАНН следва да е налице
"маловажен случай" на административно нарушение, при който
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
такова. Предвид посочената разпоредба преценката относно наличие на основанията
на чл.28, б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от административно
наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините,
довели до закъснението за подаване на данъчната декларация, причинени ли са
вреди от нарушението и други смекчаващи вината обстоятелства. Няма спор, че е
налице извършено нарушение на посочената в атакуваното НП правна норма. Единственият
довод, който наказващият орган е изложил за неприложимост на чл.28 от ЗАНН е
обстоятелството, че задължението не било изпълнено и впоследствие. В
жалбата се твърди, че ЕТ не функционирал
от 2011г. Тези твърдения не са опровергани от наказващият орган, не се и
оспорват в депозираното писмено
становище. При неосъществявана търговска дейност , от бездействието на жалбоподателя не са произлезли вреди. Нарушението е такова на просто извършване,
поради което именно възникването на вреда би съставлявало не елемент от състава
на нарушението, а именно отегчаващо обстоятелство, което в случая не е налице. Също
така в НП наказващият орган е приел, че се касае за първо нарушение. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че случаят е маловажен, тъй като поради своята малозначителност, както
нарушителя, така и нарушението са с ниска степен на обществена опасност. Като
не е обсъдил тези характеристики и не ги
е взел предвид при предприемане на действия по издадения АУАН, в съответствие с
правната норма на чл.28 от ЗАНН, административно наказващият орган е нарушил процесуалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно
наказателно постановление. Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да
се приложи разпоредбата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да
бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН е
осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава
оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на
наказанието – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл.
12 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №358035-F398223/12.05.2018 г. на Директора на офис Шумен
при ТД на НАП - гр.Варна, с което на основание 53 от ЗАНН и чл.179 от ЗДДС на
ЕТ К.-Н.Д.с ЕИК *****, гр.Шумен е наложена административна санкция в размер на
500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС. като неправилно и
незаконосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава 12
от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.