№ 991
гр. София, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20221000503500 по описа за 2022 година
Разгледа в съдебно заседание на 19.06.23г. /с участието на секретаря Вьонг/
въззивно гражданско дело № 3500/22г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-20 състав от 01.04.22г. по г.д. № 9969/19г. е уважен /за сума
в размер на 18 910 лева/ иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД на В. М. против „Данс
Инвест“ ЕООД.
Със същото решение е отхвърлен /за сума в размер на 18 910 лева/ иск по чл. 55,
ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД на В. М. против Д. В..
Със същото решение е отхвърлен /за сума в размер на 82 090 лева/ иск по чл. 79,
ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД на В. М. против „Данс Инвест“ ЕООД и Д. В..
Решението на СГС се обжалва от В. М. /в отхвърлителните части/.
Предмет на въззивна проверка /по частна жалба на В. М./ е и определение на СГС
1-20 състав от 13.07.22г. по г.д. № 9969/19г. /постановено в рамките на производство по чл.
248 от ГПК/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред СГС и САС/:
Събраните по делото /в рамките на първоинстанционното производство/
доказателства /писмени и експертни - преценени в съвкупност; в контекста на твърденията –
възраженията на страните и правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/
удостоверяват, че:
На 21.11.16г. страните /ищецът – собственик и учредител; ответникът „Данс
Инвест“ ЕООД – приобретател и изпълнител/ са сключили предварителен договор, по
силата на който В. М. е поел задължение да учреди в полза на дружеството право на строеж
/за изграждане на сграда в собствен на ищеца недвижим имот, находящ се в град София, ул.
„Братя Пешеви“ № 7/ срещу задължение на фирмата да построи посочената сграда и да
1
предаде на учредителя /да го възмезди - обезщети с/ 35% жилищна площ /включваща
апартаменти, магазини, паркоместа, общи части, идеални части/. Същият договор е
подписан и от Д. В. /в качеството му на поръчител за задълженията на „Данс Инвест“
ЕООД/. На 21.03.17г. посоченото предварително правоотношение е било финализирано -
ищецът е учредил право на строеж в полза на дружеството /сделката е обективирана в
нотариален акт № 32 от 21.03.17г. на нотариус В. Янева/. Строежът е бил реализиран
фактически и на 29.08.19г. сградата е била въведена в експлоатация /било е издадено
разрешение за ползването й/.
Ищецът поддържа, че е получил от дружеството по-малка жилищна площ /от
уговорената такава в размер на 35%/. С оглед това В. М. претендира да бъде ангажирана
/при условията на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД/
имуществената отговорност на двамата ответници /при условията на солидарност/ както
следва: заявена е /спрямо Д. В. като солидарен длъжник/ сума в размер на 18 910 лева
/платена в повече за реално неполучена жилищна площ/; заявена е /спрямо „Данс Инвест“
ЕООД и Д. В./ сума в размер на 82 090 лева /обезщетение за неполучена площ в размер на
31, 46 кв. м./.
Въззивната жалба е неоснователна /решението на СГС е постановено в
съответствие със закона, съдебната практика и събраните по делото доказателства/:
От една страна /досежно иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, предявен срещу
Д. В./:
Действително: в процеса е установено, че ищецът е надплатил /в повече/ сума в
размер на 18 910 лева /този факт не е спорен, а е и надлежно доказан по делото - с писмени и
експертни доказателства; отделно от това – в осъдителната част по този иск решението на
СГС не е обжалвано от дружеството ответник/. Посочената сума обаче е била получена
/реално, фактически/ от „Данс Инвест“ ЕООД /т.е. само фирмата се е „обогатила“ без
основание за сметка на ищеца с този финансов актив – по смисъла на чл. 55 от ЗЗД, но не и
ответника Д. В./. С оглед това: отговорността на посоченото физическо лице /ответник/ не
може да бъде ангажирана при условията на цитираният законов текст. Освен изложеното /в
същата връзка/: солидарната отговорност /като правен институт/ е принципно несъвместима
с естеството /правните последици и ефект/ на договор като процесния /предварителен - за
учредяване на право на строеж/; дори да се приеме, че такава отговорност може да възникне
в случая, то същата би обхванала единствено неизпълнение /по смисъла на чл. 79 от ЗЗД/ на
конкретни клаузи от договора /тези, които касаят задължението на фирмата във връзка със
строителството на сградата/, но не и отговорност за неоснователно обогатяване /правните
последици по чл. 121 от ЗЗД не могат да бъдат съвместени с отговорността по чл. 55 от
ЗЗД/.
От друга страна /досежно иска по чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД - предявен
против „Данс Инвест“ ЕООД и Д. В./.
Действително: в процесния предварителен договор страните са уговорили
процент на обезщетение в полза на ищеца – учредител /35% жилищна площ, включваща
апартаменти, магазини, паркоместа, общи части, идеални части/. Тази площ обаче е била
трансформирана /в нотариалния акт от 21.03.17г./ в конкретни обекти на собственост –
всеки с изрично фиксирана /посочена/ квадратура /площ/ и тези обекти са били получени
реално от ищеца /след приключване на строежа/. В този смисъл: страните са преуредили
/при условията на чл. 107 от ЗЗД/ първоначално /предварително/ учреденото
правоотношение /като са го индивидуализирали вече не с процентно обезщетение, а с точни
параметри/. Поради това /в такава хипотеза/: отговорност за неизпълнение на дружеството
/евентуално и на физическото лице – поръчител/ може да се търси само за неизпълнение на
клаузи от нотариалния акт – окончателния договор /но не и на такива от предварителния
договор – в какъвто смисъл е заявена процесната имуществена отговорност/.
Въззивната частна жалба е неоснователна:
Редуцираният от съда адвокатски хонорар /до размера на сумата 3 950 лева/
2
съответства /като размер/ на вида, естеството и обема на извършените по делото
процесуални действия /освен това – посочената сума надвишава минимума по чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/.
В този смисъл са и атакуваните съдебни актове /поради което същите следва да
бъдат – потвърдени/.
С оглед изхода на спора пред САС: в полза на ответника В. следва да бъдат
присъдени /при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК/ съдебни разноски /за производството пред
настоящата инстанция/.
Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно: заявеният от
ответника В. адвокатски хонорар надвишава незначително минимума по Наредба № 1 /в
новата й редакция/.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА /в обжалваните части/ решение на СГС 1-20 състав от
01.04.22г. по г.д. № 9969/19г.
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС 1-20 състав от 13.07.22г. по г.д. №
9969/19г.
ОСЪЖДА В. В. М. да плати на Д. Р. В. 9 000 лева – съдебни разноски /за
производството пред САС/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3