О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 721/21.7.2016г. 2016 г.
Варненският окръжен съд Наказателно
отделение
В закрито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НОХД
№ 1066 по описа на съда за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 306,
ал. 1, т. 4, предл. 2 НПК.
Във ВОС, Наказателно отделение, е
постъпило искане от Национално бюро за правна помощ на основание чл. 189 НПК, вр.
чл. 27а от Закона за правната помощ, да бъдат присъдени в полза на НБПП
разноските за служебна защита, предоставена на Е.А.Д. по ДП № 2329/2014 г. по
описа на 01 РУП – Варна и по НОХД № 1066/2015 г. по описа на ВОС, съгласно
решение на НБПП № ВН-1192-8243/ 2016 / 13.04.2016 г.
След като разгледа
делото, съдът установи:
В хода на ДП № 2329/2014 г. по описа
на 01 РУП – Варна на Е.А.Д. е предоставена служебна защита от Адвокат лп
от АК – Варна, назначен в качеството на резервен защитник с Постановление от
03.02.2015 г. на ВОП. Адвокат лп е участвал в действия
по разследването с участие на обвиняемия, наред с упълномощените от Е.А.Д.
защитници Адвокат Б.Б. и Адвокат Е. Илиева Фичева. Поради това и съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, както и във връзка с ТР № 4 от 19.02.2010 г. по т.д. № 4/2009
г., ВКС, ОСНК за съда съществува задължение да
осъди лицето, по отношение на което има влязъл в сила
осъдителен съдебен акт, да
заплати разноските по делото, включително и тези за назначения резервен защитник.
По отношение на искането за
предоставена правна помощ на Е.А.Д. по НОХД № 1066/2015 г. по описа на ВОС,
съдът счита същото за неоснователно. Производството по НОХД № 1066/2015 г. по
описа на ВОС е образувано по внесено от ВОП споразумение, сключено по
реда на чл. 381 НПК по отношение на обвиняемата Е.А.Д., и е приключило с протоколно
Определение № 39/11.08.2015 г., с което споразумението за решаване на
делото е одобрено. В хода на това производство Адвокат лп
не е бил назначен като резервен защитник по реда на чл. 94, ал. 4 НПК, като
видно от Протокол № 39/11.08.2015 г., в съдебното заседание са участвали единствено
подсъдимата Е.А.Д.,
нейния упълномощен защитник Адвокат Николай Б. и представител на ВОП. Доколкото
възнаграждение
на резервния защитник се дължи при явяване в съдебно заседание и при участие в
защитата на подсъдимия, липсата на такива действия обуславя недължимост на
претендираното от НБПП възнаграждение за осъществена правна помощ от Адвокат лп
в хода на производството по НОХД № 1066/2015 г. по описа на ВОС. Поради това и
така направеното искане следва да бъде оставено без уважение.
Относно размера на исканото възнаграждение, съгласно решение на НБПП № ВН-1192-8243/ 2016 / 13.04.2016 г. и Отчет № 1192/2016 г. същото е определено в размер на 200 /двеста/ лева. Разпоредбата на чл. 22, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 17, т. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждението на резервния защитник в хипотезата на чл. 94, ал. 6, изр. 2 НПК
, /а именно при упражняване на правата по чл. 99, ал. 1 НПК/, да се определя като възнаграждението на служебния защитник. За досъдебната фаза по дела, при които за престъплението се предвижда наказание до десет години „лишаване от свобода”, възнаграждението е от 100 до 200 лева, поради което настоящият съдебен състав счита, че претендираното възнаграждение от общо 200 /двеста/ лева за предоставената от Адвокат лп на Е.А.Д. правна помощ, следва да бъде присъдено в пълен размер.С оглед на
това и на основание чл. 306, ал. 1, т. 4, предл. 2 НПК и чл. 189, ал. 3 НПК, съдът