Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.01.2022г. Гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД V СЪДЕБЕН състав
На
09 ЯНУАРИ 2022 г.
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: АНТОАНЕТА ДЕЛЧЕВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело №
49, по описа за 2021 година.
Производството е образувано по предявен иск с правно осн. чл.
432, ал.1 от КЗ.
Ищецът
Кристиян Т. твърди в исковата си молба,
че на 01.10.2020г. на пътя между гр.Г. и гр.Р., в близост до разклона на с.Т.,
е настъпило ПТП, вследствие на което е пострадал. Тъй като към момента на
катастрофата никой от водачите нямал видими наранявания, колите им също не били
сериозно увредени, а и помежду им нямало спор чия е вината за пътния инцидент,
двамата участници съставили и подписали двустранен констативен протокол за ПТП
от 01.10.2020г. (ДКП). Във въпросния протокол водачът на лек автомобил марка
„Ленд Роувър“, модел „Фрилендър“, с рег.№ *********, посочил, че вината за
настъпване на пътния инцидент е негова.
Според ищеца, механизмът на ПТП
е следният: На 01.10.2020г. около 08:15 часа на пътя между гр.Г. и гр.Р., в
близост до разклона за с.Т., Г.Г., в качеството си на водач на лек автомобил
марка „Ленд Роувър“, модел „Фрилендър“, с рег.№ *********, предприемайки
маневра „завой наляво“, отнема предимството на дясностоящия му лек автомобил
марка „Опел Астра“, с рег.№ **********, управляван от К.Т..
От шока и адреналина при настъпване на пътния
инцидент, ищецът не усетил, че е получил травматични наранявания. Няколко дни
след катастрофата започнал да изпитва силни болки в областта на дясната китка,
лявото коляно, тъпи болки в корема и в гърдите, както и болка в тилната област.
Поради тази причина на 05.10.2020г. ищецът потърсил помощта на специалист ортопед-травматолог,
който за прегледа му издал амбулаторен лист №
001177/05.10.2020г., в който било посочено, че в резултат на процесното
ПТП за ищеца са налице следните травматични увреждания:
- Други съчетани повърхностни травми, обхващащи
няколко области от тялото;
- Болка в дясната китка, лявото коляно, тъпи
болки в корема и гърдите, болка в тилната област.
На ищеца Т. била направена и
образна диагностика и рентгенография на дясната длан, при която било
установено, че за пострадалия са налице „други съчетани повърхностни травми,
обхващащи няколко области на тялото“.
На 06.10.2020г. ищецът бил
освидетелстван от съдебен лекар при УМБАЛ „Проф.Д-р Ст.Киркович“ АД – С.З.. При
прегледа съдебният лекар установил и констатирал следните увреждания: кръвонасядания
по задната повърхност на лява гръдна половина и корема в ляво; травматичен оток
в основата на ІІІ пръст на дясната ръка; болезненост в лява глезенна става.
Според съдебния лекар описаните увреждания били причинени от действието на
твърди тъпи предмети и отговаряли да са получени от детайли в купето на лек
автомобил при пътно транспортно произшествие. Гореописаните увреждания
причинили на ищеца болка и страдание.
Ищецът твърди, че бил издаден
болничен лист за срок от 14 дни, като следвало да се яви на контролен преглед
на 18.10.2020г.
Във връзка с лечението си,
ищецът извършил разходи, в общ размер на
50.00 лева за заплащане на преглед, за което от УМБАЛ „Проф.Стоян Киркович“ АД
била издадена фактура № **********/06.10.2020г. - на стойност 50.00 лева.
Към настоящия момент ищецът
продължил лечението си при спазването на хранителен режим. Това налагало
близките му постоянно да са около него, като му помагат в ежедневните битови и
хигиенни нужди. От получените увреждания ищецът изпитвал силни болки, поради
което му се налагало постоянно да приема обезболяващи.
В резултат на преживяното ПТП,
здравословното състояние на ищеца се влошило, което дало отражение и на
психиката му. Вследствие на изживения шок, ищецът се оплаквал от понижено
настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушения на съня и
вниманието.
Твърди, че виновният за
процесното ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени,
вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“
на автомобилисти, сключена със ЗАД „Д.: Ж. и З.“ АД, валидна към датата на
пътния инцидент.
В изпълнение на разпоредбата на
чл.380, ал.1 КЗ на 23.10.2020г. била изпратена по пощата застрахователна
претенция, адресирана до ответника, за което било образувана преписка по щета №
0801-4822/2020-02 и 03, по описа на ЗАД „Д.: Ж. и З.“ АД, с която е
претендирано изплащане по доброволен ред на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца Т.. На 17.11.2020г. ищецът получил писмо с изх.№ 4659, по
описа на ЗАД „Д.: Ж. и З.“ АД, с което писмо ответника отказал да изплати по
доброволен ред дължимото застрахователно обезщетение.
Ищецът моли съда да осъди ЗАД „Д.:
Ж. и З.“ АД да му заплати сумата в размер на 1500 лева, предявен като частичен
иск от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 01.10.2020г. на пътя между гр.Г. и гр.Р.,
ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане.
Ищецът моли съда да осъди ЗАД „Д.:
Ж. и З.“ АД да му заплати сумата в
размер на 50 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди,
в резултат на ПТП, настъпило на 01.10.2020г. на пътя между гр.Г. и гр.Р., ведно
със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане. Претндира
за направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД „Д.: Ж. и З.“ АД, чрез
представителя си, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
така предявените искове по основание и размер и моли същите да бъдат отхвърлени. Оспорва сочения
механизъм на настъпилото ПТП, като счита, че представеният двустранен протокол
за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила относно механизма на ПТП.
Оспорва наличието на противоправно поведение от страна на сочения виновен
водач, като счита, че същият не е нарушил императивните разпоредби на Закона за
движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е
причинил процесното ПТП, по начина описан в исковата молба. Счита, че не са
представени доказателства, от които да се извлече отговорността на ответното дружество
за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и
имуществени вреди. Счита, че процесното ПТП е случайно деяние, по смисъла на
чл.15 от НК, защото според ответното дружество установените обстоятелства,
водачът на лек автомобил марка „Ленд
Роувър“, модел „Фрилендър“, с рег.№ *********
не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че ищецът се е движил с
превишена и несъобразена скорост и ще извърши нарушение на Закона за движение
по пътищата и Правилника за неговото прилагане. Счита, че са налице всички
предпоставки за изключване на вината на Г.Г., като водач, на застрахован от
дружеството.
Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца , като твърди, че
същият е управлявал автомобила си при нарушение на императивните разпоредби на
чл.20 от Закона за движение по пътищата, а именно: при избиране на скоростта на движение, водачът е длъжен да
я съобрази с пътните условия и интензитета на движение, за да е в състояние да
спре; както и че не е спазил разпоредбата на чл.137а от Закона за движение по
пътищата, а именно задължително използване на обезопасителен колан в
автомобила. Оспорва твърденията за характера и интензитета на настъпилите
телесни увреждания. Счита, че липсва
причинно-следствена връзка между настъпилите неимуществени вреди на
пострадалия и неговото поведение- същият е провел неадекватно лечение на
претърпените травми вследствие на ПТП.
Ответникът моли съда да отхвърли
предявените искове, като неоснователни и недоказани. В случай, че съдът намери
исковата претенция за основателна, моли да се намали размера на претендираното
обезщещение, тъй като заявеното в исковата молба е прекомерно завишено, с оглед
релевантните критирии, запълващи понятието „справедливост“, по смисъла на чл.52 ЗЗД, а друга страна, на характера и степента на причинените от процесното ПТП
телесни увреждания, респективно на интензитета и продължителността на
претърпените болки и страдания на ищеца. Моли да се намали размера на претендираното
обезщетение и по съображения за съпричиняване на вредоносния резултат от ПТП от
страна на пострадалия, който с поведението си също е станал причина за
настъпване на вредоносните последици от произшествието.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8
от ГПК моли да му се присъдят сторените разноски в настоящото производство, в
това число и юрисконсултско/адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът се представлява от
пълномощника си, който поддържа предявения иск и претендира за разноски по
делото. Ответното дружество не изпраща представител в съдебно заседание, като с
депозирана молба пледира за отхвърляне на исковата претенция. Претендира за
разноски по делото.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, намира за установено следното:
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП
от 01.10.2020г. се установява, че на същата дата, около 8.15 ч. в на пътя между
гр. Г. и гр. Р., в близост до разклона на с. Т., Г.Г., управлявайки собствения
си л.а. „Ленд Роувър“, мод. „Фрилендър", с peг. № *********, при маневра
завой наляво, е отнел предимството на лек автомобил „Опел Астра“, с рег.№
СТ5587 РК, управляван от ищеца К.Т..
Видно от амбулаторен лист от 05.10.2020г., издаден от д- р
Христов, вследствие на ПТП, ищецът е имал оплаквания от болки в трети пръст на
дясна длан, лява глезенна става и в областта на лява лопатка. На същата дата
05.10.2020г. на ищеца е направено рентгенологично изследване, от което са констатирани
повърхностни травми, обхващащи няколко области от тялото. По дясната длан не са
открити травматични промени.
Видно от съдебномедицинско удостоверение № 159/2020г. от съдебен
лекар при УМБАЛ „Проф.Д-р Ст.Киркович“ – АД С.З., при извършен на ищеца преглед
са установени кръвонасядания по задната повърхност на лява гръдна половина и
корема вляво; травматичен оток в основата на трети пръст на дясната ръка;
болезненост на лява глезенна става. Описаните травматични увреждания са от
действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени от детайли в
купето на лек автомобил при ПТП. Същите увреждания са причинявали болка и
страдание. Същите травматични увреждания са описани и в приетата по делото
съдебномедецинска експертиза по писмени данни №224/21 г., като за
възстановителен период е посочен 10 – 14 дни.
За периода 05.10.2020г. – 18.10.2020г. ищецът е ползвал болничен
отпуск при домашен амбулаторен режим на лечение, за което е представено писмено
доказателство.
По делото е изслушано заключение на съдебна
автотехническа експертиза и повторна такава. Вещото лице по повторната експертиза
описва механизма на настъпилото на 01.10.2020г. ПТП. Посочва, че преди
кръстовището, където е настъпило ПТП, за движещите се в посока към гр. Р. /
посоката на движение на л.а. „Опел“/ няма поставен пътен знак за път с
предимство, като на около 40 м. преди кръстовището се вижда ясно поставеният по
посока на движение за л.а. „Л.Р.“ знак „СТОП“. На същото кръстовище водача на
л.а. „Л.Р.“ предприема маневра ляв завой, в посока на изток към гр. Г., като в
същото време по пътя в посока на запад от гр. Г. към гр. Р. се е движел л.а.
„Опел“, като между двата автомобила настъпва удар. Вещото лице посочва, че при
липсата на обезопасителен колан, тялото на водача на л.а. „Опел“ би се
придвижило свободно напред и наляво спрямо купето на автомобила, при което би
се реализирал удар със значителна сила между предната част на предната лява
врата и долните крайници, лявата колонка и челното стъкло и главата, както и
предната повърхнина на гръдния кош и волана. Ако се приеме, че травматичните
увреждания в тези зони на тялото липсват, то най – вероятно пострадалия е бил с
поставен обезопасителен колан. В
участъка на настъпването на ПТП ограничението на скоростта на движение за л. а.
„Опел“ е било 50 км/ч., с каквато скорост се е движил същият. От техническа
гледна точка, водачът на л.а. „Опел“ не е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП, тъй като л.а. „Ленд Роувър“, е бил навлязъл в дълбоката
зона за спиране на управлявания от ищеца автомобил.
Не е спорно между страните, а и видно от
справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, към датата на
настъпване на ПТП 01.10.2020г., по
отношение на управлявания от Г.Г. лек автомобил марка „Ленд Роувър“, мод. „Фрилендър", с peг.
№ *********, е действал валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен със
застрахователна полица № BG/30/109003256649, валидна от 23.11.2019 г. до 23.11.2020
г., със застраховател – ответника по настоящото дело.
С писмено уведомление – застрахователна
претенция, получена от ответника на 27.10.2020г. (видно от известие за
доставяне), ищецът е поискал от застрахователя да му изплати застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 7 000
лв., и имуществени вреди в размер на 50
лв., вследствие ПТП. С писмо изх.№ 4659/17.11.2020г. застрахователят е отказал
плащане, поради липсата на доказателства за безспорната вина на водача на
застрахования автомобил.
По делото са събрани гласни доказателства.
Св. Г.Г. /водач на л.а. „Ленд Роувър“/,
твърди, че на разклона по пътя Р. – Г., към рудник „Т. 1“, излизайки от
второстепенен път, е спрял преди да предприеме завой наляво, но най-вероятно не
е видял л.а. „Опел“, като е последвал удар. Твърди, че на този участък няма
ограничение на скоростта.
Св. Живомир Т. /баща на ищеца/ твърди, че
вечерта на същия ден на настъпилото ПТП, ищецът е започнал да се оплаква от
болки в ръката, глезена, в гръдната област, отзад в плешката. Около 14 дни
ищецът е куцал, а малко по- малко се е оплаквал от затруднено дишане от болката
в областта на гърдите. „Дясната му ръка беше отекла още вечерта и посиня.“. 14
– 15 дни след инцидента ищецът е прилагал обезболяващи мазила на ръката, като е
пиел болкоуспокоителни. Вследствие на ПТП К.Т. е бил „доста“ уплашен.
Съдът кредитира с доверие показанията на
свидетелите, като тези на св. Т. са преценени съобр. изискв на чл. 172 от ГПК.
Ищецът представя ф-ра №
**********/06.10.2020г. и фискален бон, относно извършен и платен преглед за
телесни повреди, на стойност от 50 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Нормата на чл. 498, ал.
3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при
ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност". В случая се установява, че по повод заявена от ищеца
претенция в дружеството – ответник, е образувана преписка по щета № 0801 – 4822/2020
– 02, по която застрахователят е отказал плащане на застрахователно обезщетение,
поради липсата на достатъчно данни за вина у водача на застрахования автомобил.
Предявен
е осъдителен иск с правно осн.чл. 432, ал.1
от КЗ. Разпоредбата намира приложение в случай, в който ищецът твърди, че е претърпял вреди
вследствие ПТП и насочва вземането си за възмездяването им срещу застрахователя
на гражданската отговорност на водача, виновно причинил инцидента. За успешното
провеждане на прекия иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване наличието на 1) валидно сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника, 2)
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на
застрахования, 3) причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както
и 4) вида и размера на претърпените вреди.
В случая, не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение по сключена застраховка "Гражданска
отговорност" за л.а марка „Ленд Роувър“, мод. „Фрилендър", с peг.
№ *********, със застрахователна полица № BG/30/109003256649, валидна към
датата на настъпване на застрахователното събитие – 01.10.2020г.
Безспорно установен е също и механизмът на
ПТП: на 01.10.2020г., по пътя Г. – Р., на разклона за с. Т., водачът на л.а.
„Ленд Роувър“, мод. „Фрилендър", с peг. № *********, управляван от Г.Г.,
предприема маневра ляв завой, в посока на изток към гр. Г., като в същото време
по пътя в посока на запад от гр. Г. към гр. Р. се е движел л.а. „Опел Астра“, с
рег. № СТ5587РК, управляван от К.Т., като между двата автомобила настъпва
сблъсък. Установява се, че на около 40 м. преди разклона/кръстовището има
поставен по посока на движение за л.а. „Л.Р.“ знак „СТОП“. Видно от съдебно
техническата експертиза, в участъка на настъпването на ПТП ограничението на
скоростта на движение за л. а. „Опел“ е било 50 км/ч., с каквато приблизителна скорост
се е движил същият, като последният не е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП, тъй като л.а. „Ленд Роувър“, е бил навлязъл в дълбоката
зона за спиране на управлявания от ищеца автомобил.
При това положение, съдът приема за установено виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил – Г.Г., който
е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 50, ал.1 от ЗДвП –
не е спазил условието на пътен знак „Б-2“ , като не е спрял на кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, като е бил длъжен
да пропусне пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.
Така по
непредпазливост водачът на л.а.
„Ленд Роувър“, е причинил на ищеца травматични увреждания - кръвонасядания по
задната повърхност на лява гръдна половина и корема вляво; травматичен оток в
основата на трети пръст на дясната ръка; болезненост в лява глезенна става.
Същите увреждания са причинявали болка и страдания около 14 дни.
По делото не се събраха никакви
доказателства, а тежестта на доказване е на ответното дружество, ищецът да е
нарушил някое от правилата за движение на ЗДвП. Съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но
всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В случая по делото
няма данни за такова противоправно поведение от страна на ищеца. Нещо повече,
според заключението на повторната съдебна автотехническа експертиза, към
момента на навлизането на л.а. „Л.Р.“ в лентата на движение на л.а „Опел Астра“
водачът на последния автомобил не е имал техническа възможност да приведе
автомобила в закъснителен режим на движение, т.е. да започне да намалява
скоростта си на движение.
По делото липсват доказателства, касателно възражението
на ответника за съпричиняване като ищецът е шофирал без предпазен колан. Видно
от първоначалната съдебно автотехническа експертиза установените увреждания не
могат да послужат за категоричен извод дали водачът е бил с поставен колан в
момента на удара. Липсва категоричност по този въпрос и в заключението на
повторната САТ, като вещото лице посочва, че при липсата на поставен колан,
тялото на водача би се придвижило свободно напред и наляво спрямо купето на автомобила,
при което би се реализирал удар със значителна сила между предната част на
предната лява врата и долните крайници, лявата колонка на челното стъкло и
главата, както и предната повърхнина на гръдния кош и волана. Такъв тип
увреждания не са получени от ищеца - видно от съдебната медицинска експертиза,
ищецът вследствие пътния инцидент, е получил кръвонасядане по задната
повърхност на гръдния кош, кръвонасядане на коремната стена в ляво, травматичен
оток на трети пръст на дясната ръка.
Като взе предвид изложеното, съдът приема, че
направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредата от страна на
ищеца за неоснователно.
С оглед на изложеното, при липсата на съпричиняване
от страна на ищеца, безспорно се установява наличието на предпоставките за уважаване на
претенцията – налице е увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние,
от страна на застрахования; налице е причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат; налице е валидно сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника.
Осъществен е фактическият състав на непозволеното увреждане. Осъществяването на
елементите на непозволеното увреждане се явява правопораждащ юридически факт,
тъй като за увреденото лице възниква субективното право на обезщетение, а за
причинилият го - задължението да го обезщети. Настъпването на застрахователният
риск по застраховка “Гражданска отговорност”, каквато собственикът на
автомобила притежава, води до възникването на обезщетителната отговорност на
ответника, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания.
От събраните по делото доказателства –
медицинска документация, заключение на съдебномедицинската експертиза и
свидетелските показания, безспорно се установява, че вследствие настъпилото ПТП,
на ищеца са нанесени телесни увреждания - кръвонасядане по задната повърхност
на гръдния кош, кръвонасядане на коремната стена в ляво, травматичен оток на
трети пръст на дясната ръка. На ищеца са
причинени болки – в областта на гръдния кош, което е довело до болки в гърдите
и затруднено дишане, както и болки в дясната ръка. Възстановителният период на
уврежданията е около 10 – 14 дни. Вследствие на инцидента, ищецът е претърпял и
стрес, видно от показанията на св. Т..
Съдът като изходи от обстоятелствата, при
които са причинени уврежданията, от техния вид, характер и времетраене, които са причинили разстройство на здравето,
както и изходи от срокът за възстановяване приема, че справедливото
обезщетение в случая е 700 лева. Именно
такъв размер на обезщетението би могъл да репарира преживените от ищеца болки
и страдания. За този размер, съдът приема, че предявеният иск за заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди се явява основателен и
доказан. В останалата част до претендираните 1 500 лв., предявен като част
от цялото вземане в размер на 3 000 лв., искът подлежи на отхвърляне.
Претърпените имуществени вреди,
представляващи разходи във връзка с преглед на ищеца, се доказват от представената
по делото ф-ра № **********/06.10.2020г., ведно с фискален бон за сумата от 50
лв.
Същите разходи се дължат, поради наличието на пряка
и непосредствена причинна връзка между тях и причинените на ищеца увреждания, в
резултат на ПТП.
Предвид
гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетения по чл. 432, ал. 1 за причинените на К.Ж.Т., вследствие ПТП,
настъпило на 01.10.2020г., причинено от водача на лек автомобил „Ленд Роувър“, мод. „Фрилендър", с peг.
№ *********, за който автомобил е била сключена и е
действала към датата на произшествието валидна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите със застраховател „=====, вреди,
а именно: сумата в размер на 700 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинените травматични
увреждания – кръвонасядане по
задната повърхност на гръдния кош, кръвонасядане на коремната стена в ляво,
травматичен оток на трети пръст на дясната ръка,и преживян стрес,
както и сумата в размер на 50 лв. - за имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за медицински преглед. Върху главницата следва да се присъди
и законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното изплащане, както е поискано от ищеца.
С оглед изхода на спора, и на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски, съразмерно с уважената част от иска – сумата от 385.65
лв. /за платена държавна такса и възнаграждения за вещи лица/.
Ищецът е направил искане да бъде определен
адвокатски хонорар, на осн.чл. 38, ал.1, т3 от ЗА. На
ищеца в производството е оказана безплатна адвокатска помощ, на основание
сключен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че
възнаграждението следва да е съгласно чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв. С оглед на това е налице предвиденото в чл. 38, ал.1 ЗАдв.
основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат
за осъщественото в производството процесуално представителство. За да упражни
правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът
да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие
/какъвто в случая е налице/, в който да посочи, че такава се предоставя
безплатно, на осн. чл. 38 ЗАдв.
Съобразно чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 738.06 лв., представляваща направени разноски по
делото, изчислени съразмерно с отхвърлената част от иска. / вкл. за платени
възнаграждения за вещи лица, разходи за свидетел и юриск. възнаграждение от 300
лв./.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„=====, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град С., район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. Г.М.Димитров
№ 1,представлявано от Бисер И., Росен Младенов и Живко Колев, да заплати на К.Ж.Т., ЕГН **********,***, обезщетения по чл. 432, ал. 1 от КЗ за причинените на К.Т., вследствие
ПТП, настъпило на 01.10.2020г., причинено от водача на лек автомобил „Ленд Роувър“, мод. „Фрилендър", с peг.
№ *********, за който автомобил е била сключена и е
действала към датата на произшествието валидна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите със застраховател „=====, вреди,
а именно: сумата в размер на 700 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинените
травматични увреждания – кръвонасядане
по задната повърхност на гръдния кош, кръвонасядане на коремната стена в ляво,
травматичен оток на трети пръст на дясната ръка,и преживян
стрес, както и сумата в размер на 50 лв. - за имуществени вреди, изразяващи се
в направени разходи за медицински преглед, ведно
със законната лихва върху главниците,
считано от 12.02.2021г. до окончателното им изплащане, както и сумата от
385.65 лв., представляваща направени по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Ж.Т. с п.а. против „=====, иск за сумата над 700
лв. до претендираната в частичен размер сума от 1500 лв. /като част от общото
вземане от 3000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „=====, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град С., район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. Г.М.Димитров №
1,представлявано от Бисер И., Росен Младенов и Живко Колев, да заплати на „Адвокатско дружество „Г.
и М.“, код по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район Красно село, бул. Македония № 10, вх.2, ет.1, ап.12, представлявано от адв.
К.Г., сумата от 300 лв., представляваща адвокатски хонорар за осъществено по
настоящото дело процесуално представителство на К.Т..
ОСЪЖДА К.Ж.Т. с п.а. да заплати на „=====, с п.а., сумата от 738.06 лв., представляваща направени
по делото разноски.
Присъдените в полза на Ванеса Д. суми могат да бъдат платени чрез
пощенски запис, изпратен до пощенската станция на адреса на К.Т.:***.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: