№ 877
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100512364 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20093023/05.06.2023 г., постановено по гр.д. № 35900/2020 г. на
Софийски районен съд, 57 състав, съдът е отхвърлил предявените от „Топлофикация
София” ЕАД срещу А. К. П. осъдителни искове за с правно основание чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на А. К. П. да заплати на „Топлофикация София” ЕАД
сумата от 3130,87 лева, представляващи стойност на незаплатена доставена и
използвана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ.
„Изгрев”, ж.к. „Дианабад”, бл. ****, за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2020 г. до окончателното
изплащане, сумата от 421,37 лева, представляващи обезщетение за забавено
изпълнение върху главницата от 3130,87 лева за периода 15.09.2017 г. – 09.07.2019 г.,
сумата от 41,03 лева, представляващи възнаграждение за извършена услуга „дялово
разпределение” за същия имот за периода 01.06.2016 г. – 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2020 г. до окончателното
изплащане, сумата от 8,52 лева, представляващи обезщетение за забавено изпълнение
върху главницата от 41,03 лева за периода 31.07.2016 г. – 09.07.2019 г. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил „Топлофикация София” ЕАД да заплати на А. К. П.
сумата от 400 лева, представляващи разноски по делото. Решението е постановено
при участието на третото лице помагач на ищеца – „Нелбо“ АД.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София”
ЕАД. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно като
постановено в нарушение на материалния закон . Поддържа се, че по делото е
представена молба на Държавна спестовна каса за вписване на законна ипотека, от
1
която се установява собствеността на насрещната страна. Поддържа се, че законна
ипотека е могло да се учреди в полза на Държавна спестовна каса само върху собствен
на длъжника имот или върху имота, за закупуването на който е отпуснат заем. Излагат
се съображения, че наследниците, приели наследството, отговарят за задълженията на
наследодателя, вкл. със своето лично имущество. Предвид изложеното се иска отмяна
на обжалваното решение и уважаване на предявените осъдителни искове. Претендират
се разноски по делото.
Въззиваемата А. К. П. не е подала отговор на въззивната жалба в
законоустановения срок за това.
Третото лице помагач на ищеца – „Нелбо” АД, не взима становище.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
За да се уважи искът за претендирана стойност на доставена, но незаплатена
топлинна енергия, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е възникнало облигационно отношение с ответната страна, по силата на
което ищецът е престирал в количествено и качествено отношение топлинна енергия
през исковия период, а за ответната страна е възникнало задължението да заплати
уговорената цена в претендирания в исковата молба размер.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация
София“ ЕАД е енергийно предприятие, по отношение на чиято дейност са приложими
разпоредбите на ЗЕ и подзаконовите актове, издадени въз основа на него. Установява
се от приетата без възражения на страните съдебнотехническа експертиза, че
процесният апартамент се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Основният спорен въпрос пред въззивната инстанция е свързан с това дали по
делото се установява, че наследодателката на ответницата (настояща въззиваема) е
била собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Дианабад”, бл. ****.
2
Необходимо е да се посочи, че поначало правнорелевантен факт, който е от
значение за спора, може да бъде доказван както чрез пряко, така и чрез косвено
доказване, освен ако не съществува законово ограничение за вида на доказването. При
косвеното доказване се установяват факти от действителността, които се намират във
връзка с релевантния за спора факт, който трябва да бъде доказан в спорното
производство. Тоест съдът може да приеме за установено обстоятелство, което е
доказано по косвен път тогава, когато се изгражда система от доказателствени факти,
която изключва всяка друга вероятност и създава сигурност, че правнорелевантният
факт се е осъществил – така Решение № 60221/19.01.2022 г. по гр.д. № 3270/2020 г. на
IV Г.О. на ВКС.
В случая не е спорно по делото, че ответницата (настояща въззиваема) А. К. П.
е единствена наследница по закон на починалата първоначална ответница М. П. Х..
По делото действително е приета молба от Държавна спестовна каса – Жилищно
кредитиране от 1992 г., видно от която е направено искане на основание чл. 24 ЗДСК
/отм./ във връзка с Наредбата за кредитната дейност на ДСК и чл. 165 ЗЗД за вписване
на законна ипотека върху апартамент № 55, IV етаж, в сграда, находяща се в гр.
София, ж.к. „Червена звезда“, бл. 33, вх. В, за обезпечаване на отпуснат заем за
жилищно строителство от 08.05.1992 г. в полза на М. П. Х., наследодателка на
ответницата (настояща въззиваема).
Настоящият състав намира, че молбата за вписване на законна ипотека по чл. 24
ЗДСК /отм./ не представлява пряко доказателство, удостоверяващо титулярството в
правото на собственост върху топлоснабдявания имот. Съгласно чл. 24, ал. 3 ЗДСК
/отм./ вписването и заличаването на законна ипотека се извършва въз основа на писмо
на Държавната спестовна каса, без да се представят договор или други книжа.
Следователно при вписване на законната ипотека в полза на Държавна спестовна каса
по този ред не се извършва проверка от никого относно правото на собственост на
ипотекарния длъжник върху имота, който служи като обезпечение. Поради това
молбата за вписване на законна ипотека не е достатъчна, за да обуслови категоричен
извод за това, че наследодателката на ответницата (настояща въззиваема) е
притежавала правото на собственост върху процесния топлоснабден имот през исковия
период. Тази молба може да служи само като индиция, че е притежавано правото на
собственост и да послужи за установяване на облигационна връзка с „Топлофикация
София” ЕАД на основание чл. 153 ЗЕ само при наличие и на други доказателства,
които да изградят единствен възможен извод у съда, че тъкмо наследодателката М. П.
Х. е била титуляр на правото на собственост върху апартамент № 55, находящ се в гр.
София, ж.к. ****, през исковия период. Тоест СРС не е допуснал твърдяното от
„Топлофикация София“ ЕАД нарушение на материалния закон, като е приел, че
молбата за вписване на законна ипотека сама по себе си не установява правото на
собственост на наследодателката.
Следва да се отбележи, че правилно СРС е приел, че извод за притежанието на
правото на собственост не може да се изглади и въз основа на представената по делото
молба на „Банка ДСК” ЕАД за заличаване на вписаната законна ипотека. Тази молба
представлява едностранно изявление на банката кредитор, въз основа на което
единствено се погасява ипотечното право върху имот, за който не е проверявано по-
рано дали принадлежи на длъжника.
Правилно СРС е посочил и че извод, че наследодателката на ответницата
(настояща въззиваема) е била собственик на процесния имот през исковия период не
следва и от приетото по делото постановление на ЧСИ Р.А. за вписване на възбрана
върху процесния имот. Това се аргументира с разяснението в т. 5 на Тълкувателно
решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк.д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което
3
„Принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума
на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на
възбрана или запор”. Тоест няма законова пречка за това да се впише възбрана и без
възбраняваният имот реално да принадлежи на длъжника.
Други обстоятелства във връзка с принадлежността на правото на собственост
върху процесния имот не са установени от първата инстанция. Във въззивната жалба
няма оплаквания, че са представени и други доказателства, различни от обсъдената
молба за вписване на законна ипотека, които доказателства да установяват пълно и
главно правото на собственост на наследодателката М. П. Х.. А съгласно Решение №
288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС „въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа
на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността
само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд. (...) Ограниченият от
посоченото в жалбата въззивен съд не може, без съответно оплакване да проверява
обосноваността на която да било фактическа констатация на първоинстанционния
съд”. Тоест при липса на изрични оплаквания от въззивника за необоснованост на
първоинстанционното решение ограниченият въззивен съд съгласно чл. 269 ГПК не
може да приема различна фактическа обстановка от установената в първата
инстанция.
Доколкото правилно е прието от СРС, че по делото не се установява пълно и
главно чрез молбата за вписване на законна ипотека, че наследодателката на
ответницата (настояща въззиваема) е притежавала право на собственост върху
процесния имот през исковия период, то не може да се приеме, че при условията на
универсално наследствено правоприемство върху ответницата е преминало
задължението за заплащане на претендираните от „Топлофикация София“ ЕАД суми
за доставена топлинна енергия и услуга „дялово разпределение“, които услуги се
твърди, че са изпълнени приживе на наследодателката. Следователно вземанията за
цена на доставена топлинна енергия и услуга „дялово разпределение” са недоказани,
поради което искът по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ подлежи на отхвърляне,
както е приел и СРС.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За уважаване на акцесорните претенции следва да бъде установено пълно и
главно от страна на ищеца: 1/ съществуване на главно задължение; 2/ изпадане на
ответната страна в забава поради изтичане на срока за изпълнение на главното
задължение или отправяне на покана за изпълнение; 3/ размера на дължимото се
обезщетение за забава.
Тъй като по делото не се установява ответницата (настояща въззиваема) А. К. П.
да дължи претендираната стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия,
както и не се установява, че дължи цената на услугата „дялово разпределение” за
исковия период, то не се дължат и претендираните акцесорни задължения за
обезщетение за забава върху тези главници. До същия краен извод законосъобразно е
достигнал и СРС.
Следователно въззивната жалба на „Топлофикация София” ЕАД следва да се
остави без уважение. Първоинстанционното решение следва да се потвърди изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на делото пред въззивния съд право на разноски има само
въззиваемата А. К. П.. Същата не е претендирала такива, поради което въззивният съд
не следва да присъжда разноски на нито една от страните.
4
С оглед цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове
решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20093023/05.06.2023 г., постановено по
гр.д. № 35900/2020 г. на Софийски районен съд, 57 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца –
„Нелбо” АД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5