№ 408
гр. Пловдив , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Десислава П. Порязова
като разгледа докладваното от Десислава П. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330200520 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0333-001288 издадено от
Началник РУ-Стамболийски към ОДМВР-Пловдив, с което на Л. Н. С. е
наложено наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 5 ал.3т.1 от ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за
отмяна на НП- пороци при съставяне, пороци при описание на допуснатите
нарушения в АУАН и НП.
Въззиваемата страна със съпроводителното писмо по делото взема
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В АУАН и НП нарушенията са описани по следния начин: на
30.10.2020г. около 23.00 часа в гр.Перущица на ул.Димитър Гичев 1б Л.С.
управлява собствения си автомобил като допуска следното нарушение:
управлява МПС след употреба с концентрация на алкохол в дъха над
1
0,5промила , а именно 0,97 промила .Водачът е изпробван с техническо
средство алкотест дрегер АRBA -0060.Издаден му бил талон за мед .преглед
№091659.Като впоследствие е изготвена химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръв и урина674/02.11.2020г.,според който 0,59
промила .
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния
случай констатациите в АУАН, не само не са опровергани, но и изцяло се
подкрепят от събраните по делото доказателства- показания на
актосъставителя, който изрично потвърди в съдебно заседание посоченото в
АУАН.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
От приложената по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи се установява компетентността на
актосъставителя и на административно наказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на30.10.2020г., а НП
- на 13.11.2020 г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в
чл. 34 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В тази
редакция към датата на извършване на деянието забраната управление на
МПС след употреба на алкохол е абсолютна относно наличната алкохолна
концентрация. С изменението на Закона с ДВ, бр. 77 от 2017 г. , в сила от
26.09.2017 нормата е променена, като съставомерно се явява деянието
единствено, когато концентрацията на алкохол в кръвта е над 0,5 на хиляда .
В случая конкретно измерената алкохолна концентрация е 0,59 промила
/съгласно химическата експертиза/ и тя влиза в предметния обхват на нормата
.За това нарушение, разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП също в
приложимата редакция с ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017
г.предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в
2
кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишвания въздух-0.97.Като в конкретния случай безспорно е
доказано,че водачът С. е управлявал МПС на въпросната с алкохол в кръвта –
0,59 промила,като по този въпрос не се спори.
Тоест самото нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин.
Съдът констатира ,че действително ,както е изложено в доводите на
жалбата и последващото я допълнително изложение е налице нарушение при
изписване на нарушението в НП. А ,именно-в АУАН правилно е изписано
нарушението ,тъй като към 30.10.2020г не е била готова химическата
експертиза и съответно е отразено показанието от техническото средство.
Впоследствие ,обаче в НП в обстоятелствената част е вписано нарушението
по идентичен начин на АУАН ,като не е отразено показанието на химическата
експертиза .Това ,обаче в НП е направено непосредствено след определяне на
наказанието на жалбоподателя С.. Като тази неточност е коригирана и е
вписан самия протокол от химическата експертиза ,както и неговото
показание. В този смисъл ,според настоящия съд няма реален пропуск в
описанието на коректното съдържание на алкохол в кръвта установен при С.
посредством дадената от него кръвна проба и съгласно протокола за
химическа експертиза. Не на последно място това не е довело до неправилно
определяне на наказанието на Л.С. от наказващия орган.Напротив същото
правилно е определено и съобразено с показанията на химическа експертиза
№647 и не е рефлектирало негативно на правата на жалбоподателя С..
Като по този начин при описание на нарушение същото е съобразено
със събраните по делото доказателства. Това не е довело неяснота и
противоречие при описанието на елементите на същото и не е пречка
жалбоподателя да узнае какво обстоятелствата на нарушението ,неговите
елементи и да се защити по тях ,каквото е изискването при съставяне на НП.
Ето защо съдът не се съгласява с доводите на пълномощника на
жалбоподателя.
Единствено за основателен счита доводът ,че жалбоподателя С. не е бил
правоспособен водач и не е следвало да бъде лишаван от права ,които не е и
3
притежавал изначално .Но и това обстоятелство е станало известно на по-
късен етап. Действително с определение за одобряване на споразумение в
сила от 04.02.2021г. по НОХД 649/21г по описа на 7ми н.с/с което съдът се
запозна служебно в страницата на РС съдебни актове/ е видно, че
действително ,както е отразено в разпита на актосъставителя и според
доводите на адв.Т. -Л.С. е неправоспособен водач ,тъй като е признат за
виновен за престъпление по чл.316 във връзка с чл.308 от НК ,касаещо
СУМПС.
В този смисъл и съобразно изложеното по-горе настоящият съд счита,че
наказателното постановление спрямо Л. Н. С. следва да бъде потвърдено
досежно определеното му наказание глоба в размер на 500 лева, и отменено в
частта ,с която му е наложено наказанието „лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца“, тъй като същият е бил изначално неправоспособен
водач и не може да бъде лишаван от права ,които не притежава.
Предвид изхода на делото разноски не се дължат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0333-001288
издадено от Началник РУ-Стамболийски към ОДМВР-Пловдив, за нарушение
на чл. 5 ал.3т.1 от ЗДвП. в частта ,с която на Л. Н. С. е наложено наказание
глоба в размер на 500 лв.,като го ОТМЕНЯ в частта ,с която е лишен от
право да управлява МПС за 6 месеца за същото нарушение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административно-
процесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок
от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4