Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 22.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на четиринадесети
юли
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 10257 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от С.Й.И. срещу ЗД „Е.” АД,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 04.06.2018
г. на път на разклона за гр.Тервел, виновният водач К.Д.И.управлявал л.а.м.
„Опел Вектра“ с ДК № ******, като реализира ПТП и
причинява по непредпазливост телесни повреди на ищцата, пътувала в автомобила.
Твърди се, че вследствие на описаното ПТП ищцата е претърпяла следните
травматични увреди: черепно-мозъчна травма придружена със загуба на съзнание,
главоболие, повръщане, фрактура на ацетабулума в
дясно закрито, разкъсно-контузна рана на дясна предмишница, леко деформиран десен долен крайник, скъсен с
около 3 см, патологично ротиран, ограничени движения
на двата долни крайника, като по отношение на десен долен крайник ограничени
движения до болки, невъзможни активни и пасивни движения. Поддържа се, че във
връзка с лечението на травмите ищцата е претърпяла две операции-закрито
наместване фрактура без вътрешна фиксация, опит за репозиция и оперативна интервенция с голям обем и сложност
на таза, тазобедрената и колянната става. Поддържа
се, че възстановителният период ще бъде дълъг. Болките и страданията, които е
изпитвала и изпитва ищцата са били интензивни и продължават.
Твърди се, че за лечението на травмите
от процесното ПТП ищцата е направила разходи в размер
на сумата от 2040,22 лв., което се явява имуществена вреда.
Поддържа се, че виновният водач
попада в кръга на лицата, чиято
отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката
„Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество със застрахователна
полица № BG/07/517002583000, валидна за периода от 28.09.2017 г. до 27.09.2018
г.
Поддържа се, че претенцията на
ищцата е надлежно заведена на основание чл.380, ал.1 от КЗ на 15.06.2018 г.,
като ответното дружество и на 25.06.2018 г. направило официален отказ за
изплащане на обезщетение за търпените от ищцата болки и страдания.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 85 000 лв.-неимуществени
вреди-болки и страдания от получените травматични увреждания и сумата от 350
лв.-имуществени вреди-разходи за лечение на получените травми, като претендираните суми представляват застрахователно
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди, които
са причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 04.06.2018 г. на път на
разклона за гр. Тервел, виновно причинено от водача на управлявал л.а.м. „Опел Вектра“ с ДК № ******, чиято отговорност е била
застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ полица № BG/07/517002583000, валидна за периода от 28.09.2017 г.
до 27.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 85 000 лв.,
считано от 27.07.2018 г., а върху главницата от 2040,22 лв., считано от датата
на исковата молба-27.07.2018 г. до окончателното издължаване. Претендират се
разноските по делото.
Такава е исковата претенция,
съобразно извършеното намаление с писмена молба с вх. № 104883/02.08.2018 г.,
предвид определеното от ответника обезщетение в размер на 15 000
лв.-неимуществени вреди и 1690,22 лв.-неимуществени вреди.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт М.,
надлежно упълномощена с пълномощно, приложено към отговора на исковата молба.
Счита предявените искове за
допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва по основание и размер.
Твърди, че ответникът е изплатил
обезщетение в размер на 15000 лв.-неимуществени вреди и 1690,22 лв.-неимуществени
вреди, поради което така определеното и изплатено обезщетение в общ размер на
сумата от 16 690,22 лв. е справедливо и изцяло репарира претендираните
от ищцата вреди.
Оспорва механизма на ПТП,
наличието на противоправно и виновно поведение от
страна на застрахования при ответното дружество водач, твърдението от страна на
ищцата неимуществени вреди и причинната им връзка с процесното
застрахователно събитие. Счита, че част от увреждания, получени от ищцата и
свързаните с тях усложнения се дължат на
съществуващи предходни заболявания, съществували преди ПТП, респ. същите не
представляват пряка и непосредствена последица от него. Оспорва плащане в
размер на 350 лв. за ВИП стая с твърдението, че изборът на такава стая е
резултат единствено и само на проявено желание и предпочитание от страна на
ищцата, но не и обективно възникнала нужда и резултат от процесното
ПТП.
Заявява възражение за принос от
страна на ищцата с твърдението, че същата е пътувала в автомобила без поставен
предпазен колан.
Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищцата чрез процесуалния си представител е депозирала допълнителна искова
молба, с която поддържа предявените искове и направените доказателствени
искания с исковата молба. Оспорва твърденията на ответника в отговора му.
Признава извършеното плащане и заявява искане за разпит на свидетел по
делегация.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
депозира допълнителен отговор, с който поддържа подадени отговор и оспорва
възраженията на ищцата в ДИМ като неоснователни. Възразява свидетелят да бъде
разпитан по делегация.
В съдебно
заседание ищцата с писмена молба поддържа исковете чрез своя процесуален
представител. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли
съда да ги отхвърли. Претендира направените по делото разноски, за което
представя списък.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
Между страните е прието за
безспорно, че по отношение на увреждащото МПС е била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество с полица № BG/07/517002583000,
валидна за периода от 28.09.2017 г. до 27.09.2018 г., както и че ответникът до
момента е изплатил на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 15 000
лв.-неимуществени вреди и 1690,22 лв.-неимуществени вреди
От констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2018-1038-2, протокол за оглед на местопроизшествие от
04.06.2018 г., албум от направени снимки на местопроизшествието, както и от
неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че на 04.06.2018 г.,
около 16,50 часа, по главен път І-2 /Е70/ гр.Шумен-гр.Разград в посока
гр.Разград, се движел л.а.м. „Опел Астра“ с рег.№ ******,
със скорост около 111 км/ч, в който автомобил на дясна задна седалка пътувала
ищцата, с поставен предпазен колан. При приближаване на района на км 94+750, на
около 530 м от източния край на разклона за с.Тервел, водачът е отклонил
вниманието си от пътната обстановка, при което автомобилът се отклонил надясно.
Водачът е реагирал със задействане на спирачната уредба за аварийно спиране, но
независимо от това и поради блокиране на ходовите колела, автомобилът се
насочил по права линия надясно и последователно преминава през десния банкет,
десен низходящ скат и достига до дебело крайпътно дърво и се удря странично с
части от десния габарит по дървото, като обелва кората по него. От този удар и
наклона на терена, автомобилът се преобръща на страна, след това по таван с
плъзгане в продължение на около 20 м и отново се преобръща по габарит с
едновременна ротация на около 180 градуса. В края на това движение, при което
изминава общо 40 м от напускането на пътното платно, автомобилът се установява
на четирите си колела на около 10 м вдясно от пътното платно в земеделска нива.
Причина за настъпване на процесното ПТП е от субективен характер-отклоняване
вниманието на водача от непрекъснатото наблюдение на пътната обстановка и
действията с органите за управление.
В пряка причинна връзка от
гореописаното произшествие, ищцата е получила следните травматични увреди: комоцио на мозъка, разкъсно-контузна
рана на дясната предмишница, счупване на десния ацетабулум. Проведено е болнично лечение с прекъсване за
общо 23 дни, след което и в продължение на 41 дни и домашно-амбулаторно. По
време на болничното лечение ищцата е претърпяла оперативна интервенция-открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация-таз. Доколкото
в представената от ищцата медицинска документация липсва информация за последващо лечение, вещите лица приемат, че средният период
на възстановяване след подобни травми е 6-8 месеца.
От разпита на свидетелката М.С.И.,
събран по делегация от РС гр.Шумен, се установява, че същата е дъщеря на
пострадалата ищца. Свидетелката установява, че майка й живее в с.Студеница, а
тя в гр.Шумен, като преди произшествието се виждали пет пъти в седмицата, тъй
като ищцата помагала на дъщеря си в отглеждането на малко бебе. След
произшествието ищцата се грижила за майка си до месец януари 2019 г., след
което ищцата се прибрала на село и сега се виждат 3-4 пъти в седмицата.
Свидетелката установява, че когато видяла майка си няколко часа след
произшествието, в болницата в гр.Шумен, тя плачела, била насинена цялата, не
можела да ходи, била много разстроена и уплашена. Свидетелката установява, че
ръката на майка й била счупена, но снимка не й била направена и зараснала
накриво. За счупването разбрали по-късно. Освен това майка й имала счупен таз,
охлузване и разкъсване на ръката, което било зашито. С частна линейка ищцата
била закарана до болница в гр.Плевен, където й била направена операция на таза.
Поставен бил имплант. Предстои й още една операция,
тъй като има износена тазобедрена става, също резултат от катастрофата.
Свидетелката установява още, че майка й психически се чувства много зле-всеки
ден плаче, че не може да се изкъпе, не може да отиде до тоалетната сама,
абсолютно нищо не може да прави сама. Освен в болницата в Плевен, през месец
юли ищцата лежала в болница в гр.Шумен за терапия на крака, но от нея се
влошила повече, защото я карали да прави движения, които не трябвало да прави. След
изписването от болница и до сега, ищцата влиза в банята само с придружител,
който й помага да се изкъпе. Има помощ и до момента. Ползва две патерици, боли
я много крака. Около месец ищцата била напълно неподвижна, на легло, с памперс.
Ищцата има нужда от помощни средства-патерици и тоалетен стол. Свидетелката
установява, че преди произшествието ищцата била спокойна, жива, а сега е
изнервена, плаче, че е в тежест на децата си и близките си.
От разпита на вещото лице Б. в
открито съдебно заседание се установява, че счупването на ацетабулума,
е едно от най-тежките счупвания в човешкото тяло, с шоково състояние и
съответно вътреставно счупване, трудно за лечение. От
него ищцата би могла да получи тежка артроза,
износване на тазобедрената става, посттравматична.
От събраната чрез съдебна
делегация, изпълнена от РС-Шумен, комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза се установява, че при ищцата е налице леко забавена психомоторика, ситуативно
напрежение, емоционална нестабилност на времена, изразен общ болков синдром и значително ограничена подвижност, цефалгия, чести епизоди на раздразнителна слабост и
емоционална инконтиненция, наличие на епизодична
тревожност, астенохипобулия, анхедония,
сомато-вегетативна симптоматика, инсомния,
изразен спад в общото функциониране, идеи за малоценност и безперспективност,
социално оттегляне, когнитивно-паметов дефицит.
Установява се, че преживяното от ищцата пътно транспортно произшествие, е
възприето от нея като силен субективен стрес с преживяване на реален страх за
здравето и сигурността си, съпътстван с повишена тревожност и безпокойство,
както и физическа болка. Ищцата е преминавала през непрекъснато променящи се
емоции от напрежение, тревожност, до безпокойство и безпомощност. В дните след
инцидента, случилото се е продължило да предизвиква у ищцата вътрешен дискомфорт с повишена тревожност и напрежение, нарушения на
съня, изразена вегетативна симптоматика, реално преживени страхове за
настоящето и бъдещето.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На 15.06.2018 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, въз основа на което при ответника е образувана преписка по
щета, по която с писмо от 25.06.2018 г. ответникът е отказал да се произнесе по
основателността на претенцията, поради липса на документи, удостоверяващи противоправно поведение на водача. Настоящият иск е
предявен в съда на 27.07.2018 г., след писмото за отказ на застрахователното
дружество и в този смисъл се явява процесуално допустим.
С писмо от същата дата 27.07.2018 г., застрахователното дружество е
определило обезщетения в размер на 15 000 лв.-за претърпените
неимуществени вреди и в размер на 1690,22 лв.-за претърпените имуществени вреди,
които обезщетения са заплатени на 03.10.2018 г. Между страните не се спори, че
към настоящия момент, тези суми са изплатени на ищцата.
По същество на предявените искове.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на делинквента. За да
се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.
1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 04.06.2018
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени доказателства, както и със заключенията на САТЕ,
комплексната САТЕ и СМЕ, и комплексната СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни увреждания на ищцата.
Установява се, че с поведението си водачът е нарушил нормата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, като не контролирал
непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал, в резултат на което самокатастрофирал.
В пряка причинна
връзка от горното нарушение на правилата за движение по пътищата, ищцата е
получила травматични увреждания, от които е претърпяла болки и страдания.
Не се доказа
възражението за принос от страна на пострадалата, тъй като безспорно както със
заключението на САТЕ, така и със заключението на комплексната СМЕ и САТЕ се
установи, че ищцата е пътувала в лекия автомобил с правилно поставен предпазен
колан.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 80 000 лв., поради което
и предявения иск за разликата над 80 000 лв. до пълния претендиран размер от 85 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а за разликата над
65 000 лв. до 80 000 лв. следва да бъде отхвърлен, поради извършено
плащане.
Следователно искът ще
следва да бъде уважен за сумата от 65 000 лв.
С оглед ангажираните
по делото доказателства ищцата доказа главно и пълно претърпените от нея
увреждания. Вследствие на произшествието ищцата на 54 години към датата на
произшествието, е претърпяла едно от най-тежки счупвания, от което е настъпило
посттравматично износване на тазобедрената става, което е свързано с множество
болки в крака, които ищцата търпи и към момента. Установява се както с разпита
на вещото лице Б., така и с разпита на свидетелката-дъщеря на ищцата.
Ищцата следва да бъде
обезщетена за промените настъпили в нейния битов и социален живот, в
невъзможността за около месец да се движи, през който период е била на легло,
ползвала памперси и изцяло била зависима от чужда помощ. Зависимостта от чужда
помощ е продължила и впоследствие, като и към момента ищцата ползва помощни
средства-патерици и тоалетен стол. За лечението си е претърпяла оперативна
интервенция, каквато отново й предстои във връзка със смяна на износена става.
Ищцата е претърпяла и психични, и психологични промени, изразяващи се в силен
субективен стрес с преживяване на реален страх за здравето и сигурността си,
съпътстван с повишена тревожност и безпокойство, както и физическа болка.
Ищцата е преминавала през непрекъснато променящи се емоции от напрежение,
тревожност, до безпокойство и безпомощност. В дните след инцидента, случилото
се е продължило да предизвиква у ищцата вътрешен дискомфорт
с повишена тревожност и напрежение, нарушения на съня, изразена вегетативна
симптоматика, реално преживени страхове за настоящето и бъдещето.
Като изхожда от установените по делото факти,
относно действително претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея болки и страдания,
изведени както от доказателствата по делото, така
и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното
по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Искът за имуществени вреди като
основателен и доказан, следва да бъде уважен в претендирания
размер от 350 лв.
С представената по делото фактура
№ ********** от 26.06.2018 г. се установява, че за престоя си в болница в
гр.Плевен, по време на който е осъществено оперативно лечение на счупването,
получено от процесното произшествие, ищцата е
заплатила сумата от 350 лв. за подобрени битови условия, ортопедия. Не може да
бъде отречено правото на всеки един пациент да ползва по-добри битови условия
по време на престой за болнично лечение, както и не може да се твърди, че
действително претърпяната вреда към деня на настъпване на събитието се равнява
на по-ниската стойност дължима за престой в болнично заведение.
Следователно искът за имуществени
вреди следва да бъде уважен в пълния му претендиран
размер от 350 лв.
Предвид основателността и доказаността на главните претенции, основателен и доказан е
акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна
лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 15.06.2018 г.
С оглед на обстоятелството, че
ищцата претендира лихва от 27.07.2018 г., то Съдът присъжда лихва върху главниците,
считано от 27.07.2018 г. до окончателно изплащане на сумите.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищцата е освободена от внасяне на
държавна такса в производството, както и от разноски, поради което не й се
присъждат такива.
Видно от приложения договор за
правна помощ от 14.06.2019 г. /л.214 от делото/ адвокат Н.Д. е осъществявал
безплатна правна помощ на ищца, поради което и на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
адвокат Даскалов адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.2, ал.5
във връзка с чл.7, ал.2, т.1 и т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Възнаграждение
се дължи за всеки един от предявените искове.
Първият
предявен иск е с материален интерес от 85 000 лв., с оглед на което и
минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 3080 лв., от която
следва да бъде присъдена сума в размер на 2355,29 лв., която е съответна на
уважената част от този иск /65 000 лв./, съответно 2 826,35 лв. с ДДС,
предвид представените доказателства, че адвокат Д. е регистриран по ЗДДС.
Вторият иск
е за сумата от 350 лв., при което минималното адвокатско възнаграждение възлиза
на сумата от 100 лв., съответно 120 лв. с ДДС и се дължи в пълен размер,
предвид уважаване на иска в неговата цялост.
Или
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д., адвокатско
възнаграждение в общ размер на 2 946,35 лв. с ДДС.
Ответникът е направил общо разноски
в размер на 910 лв., от които: 610 лв. за депозит вещи лица и ДТ съдебни
удостоверения, както и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300 лв. съобразно нормата на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
При това положение ответникът е
направил общо разноски в размер на 910 лв., от която сума ищцата ще следва да
бъде осъдена да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в
размер на 213,24 лв., съобразно отхвърлената част от иска /20 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 2650 лв., съобразно
уважената част от иска и сума в размер на 1051,11 лв. – възнаграждение за вещи
лица заплатени от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Е.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на С.Й.И.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, полуетаж 4, офис 4, адвокат Н.Н.Д. сумата от 65 000 лв. /шестдесет и пет
хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от получените травматични
увреждания и сумата от 350 лв.
/триста и петдесет лв./-имуществени вреди-разходи за лечение на получените
травми, които вреди са в причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на
04.06.2018 г. на път на разклона за гр. Тервел, виновно причинено от водача на
управлявал л.а.м. „Опел Вектра“ с ДК № ******, чиято
отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/07/517002583000, валидна за
периода от 28.09.2017 г. до 27.09.2018 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 27.07.2018 г. до окончателното издължаване, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над
сумата от 80 000 лв. до пълния претендиран размер от 85 000 лв. и за
разликата над сумата от 65 000 лв. до 80 000 лв., поради извършено
плащане.
ОСЪЖДА „Е.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Н.Н.Д.,***,
офис 4 адвокатско възнаграждение в размер на 2 946,35 лв. /две хиляди
деветстотин четиридесет и шест и 0,35 лв./.
ОСЪЖДА С.Й.И., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, полуетаж 4, офис 4, адвокат Н.Н.Д. да заплати на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на „Е.” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление *** сумата от 213,24 лв. /двеста и тринадесет и 0,24 лв./
разноски направени от ответника, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Е.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 2650 лв. /две хиляди шестстотин и
петдесет лв./, както и сумата от 1 372,80 лв. /хиляда триста седемдесет и два и 0,80
лв./ възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: