РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Русе, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Галина Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Десислава Радева
като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело №
20254500500096 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба от Прокуратурата на РБългария чрез С. И. -
прокурор при Районна прокуратура - Русе срещу Решение № 1627/29.11.2024
г. по гр. д. № 1624/2024 г. по описа на Районен съд - Русе, с което предявеният
от А. Б. В. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконното
му обвинение в престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 2 НК,
по което е бил оправдан с влязло в сила решение от 20.04.2023 г., постановено
по ВАНД № 33/2023 г. по описа на Окръжен съд - Русе, е уважен в размер на
4500.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.04.2023 г. до
окончателното плащане. В жалбата се поддържа, че не са установени
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от наказателното производство, водено срещу него.
Излагат се оплаквания за неправилност на решението, като се моли то да бъде
отменено в тази част и вместо него да се постанови друго, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, а евентуално, присъденото
обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено до размер от 1500.00
лв. /съобразно уточнение направено в о.с.з. на 18.03.2025 г./
Въззиваемата страна А. Б. В., чрез редовно упълномощения си
процесуален представител, оспорва основателността на жалбата с подробно
1
изложени съображения в представения отговор по чл. 263 ГПК. Счита, че
първоинстанционното решение в обжалваната от Прокуратурата част е
правилно и законосъобразно. В заключение въззиваемият моли съда да
потвърди първоинстанционното решение и да остави въззивната жалба без
уважение. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.
Против същото решение е подадена въззивна жалба и от А. Б. В., чрез
редовно упълномощения си процесуален представител, в частта, с която
предявеният от него иск за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над
4500.00 лв. до 24 500.00 лв. Счита, че определеният размер на обезщетението
не съответства на установените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост.
Поддържа, че Районен съд - Русе е приложил неправилно този критерий, като
не е взел предвид всички конкретни обстоятелства по делото. Излага доводи,
че присъденото обезщетение е необосновано и не съответства на
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и на
настъпилите за него неблагоприятни последици във физически, психически и
емоционален аспект. Моли да бъде отменено решението в тази част и искът да
бъде уважен изцяло.
Русенският окръжен съд, като обсъди събраните по делото гласни и
писмени доказателства, и като взе предвид становищата на страните, намира
за установено следното:
Жалбите са подадени от страните в процеса в законоустановените
срокове срещу подлежащ на съдебен контрол акт на първоинстанционния съд,
поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Производството по делото е образувано по искова молба на А. Б. В.
против Прокуратурата на Република България, с която е предявен иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 24500.00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му
привличане като обвиняем по досъдебно производство № 15/2020 г., по описа
на РУ Две могили при ОДМВР - гр. Русе, по което е оправдан с влязло в сила
Решение от 20.04.2023 г., постановено по ВАНД № 33/2023 г. по описа на
Окръжен съд - Русе. С обжалваното решение първоинстанционният съд е
уважил иска до размер на 4500.00 лв., ведно със законната лихва, считано от
20.04.2023 г. до окончателното изплащане, и е отхвърлил иска за разликата
до 25000.00 лв. Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на
ищеца разноски по делото в размер на 556.16 лв.
По делото не е спорно и от писмените доказателства се установява, че
по образуваното на 19.02.2020 г. досъдебно производство №15/2020 г., по
описа на РУ Две могили при ОДМВР - гр. Русе/ пр. пр. № 1157/2020 г. по
описа на Районна прокуратура – Русе/, А. В. е привлечен в качеството на
обвиняем с Постановление за привличане от 11.02.2022 г. за извършено
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 2 НК за това, че на
19.02.2020 г. в землището на с. С., обл. Р., в качеството си на длъжностно лице
2
- ********* на дивечовъдно стопанство към ТП ДЛС „Дунав“ - гр. Русе, при
изпълнение на службата си е причинил на М. М. А. от с. С., обл. Р. лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, резултат
от кръвонасядане, охлузване и повърхностно нараняване на главата,
кръвонасядания, отоци и охлузване на лицето, кръвонасядане на дясната ушна
мида, кръвонасядане на гръдния кош. По отношение на В. е била взета мярка
за неотклонение "подписка".
С Постановление на Районна прокуратура - Русе от 07.09.2022 г. по пр.
пр. № 1157/2020 г. по описа на прокуратурата били внесени материалите по
досъдебното производство с предложение А. Б. В. да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание за
извършеното него престъпление. На основание внесеното предложение било
образувано АНД № 1518/2022 г. по описа на Районен съд – Русе, като с
решение по това дело В. е признат за невинен в извършването на
повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 2 НК. С
Решение от 20.04.2023 г., постановено по ВАНД № 33/2023 г. по описа на
Окръжен съд - Русе, е потвърдено Решение № 667/17.11.2022 г.по АНД №
1518/2020 г. по описа на Районен съд - Русе
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата
или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради липса на извършено деяние от него или поради това, че извършеното
деяние не е престъпление. По този ред държавата дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени
виновно от длъжностното лице /чл. 4 ЗОДОВ/. Визираната правна норма
предпоставя, че следва да се установи наличието на причинна връзка между
вредите и незаконното обвинение, като елемент от фактическия състав, от
който възниква обезщетителната отговорност на Държавата. В
доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи наличието на
причинно - следствена връзка между претърпените неимуществени вреди и
конкретното незаконно обвинение. Причинна връзка е налице, когато вредите
са в резултат на увреждането, настъпили са по повод или във връзка с него. В
настоящия случай безспорно е установено, че са налице предпоставките по
цитираната разпоредба за ангажиране на отговорността на държавата в лицето
на Прокуратурата на Република България.
Предвид конкретиката на казуса, от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява по категоричен начин, че ответникът по
жалбата и ищец в първоинстанционното производство е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически преживявания
като тревожност, стрес, безпокойство и безсъние в резултат на воденото срещу
него наказателно производство. Това са чувства и състояния, характерни за
всеки човек, срещу когото незаконосъобразно е повдигнато обвинение. В
3
случая свидетелските показания на свидетелите Е. Е. и Б. Б. в достатъчна
степен установяват както вида и интензитета на неимуществените вреди, така
и факта, че същите са пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение.
Въззивният съд кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите
са непротиворечиви, конкретни, основани на обстоятелства, за които
свидетелите имат непосредствени впечатления, и не се опровергават от други
доказателства по делото.
По тези съображения доводите на Прокуратурата на Република България
за недоказаност на иска са несъстоятелни.
По делото не са ангажирани други доказателства от ищеца за твърдените
здравословни проблеми и по конкретно психологически стрес и настъпили
депресивни моменти през този период, но от друга страна повдигането на
обвинение в извършване на престъпление влияят негативно върху психиката
на всяко лице и този извод съдът може да направи и без наличие на строго
формални доказателства, доколкото липсват други, установяващи обратното.
Нормално е да се приеме /вж. Решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. №
85/2012 г. ВКС, IV г.о./, че по време на цялото наказателно производство
лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е
оправдано или наказателното производство спрямо него е прекратено поради
недоказаност на обвиненията, изпитва неудобства, чувства се унизено,
притеснено и несигурно, накърнени са моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване. Последното обуславя очертаване
на предмета на спора в рамките на обичайните негативни преживявания за
съответните действия или бездействия на разследващите органи
прокуратурата или съда.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено
и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди
като критерий за преценка е въведен и дългият, несъобразен с разумния срок
период, през който е продължило наказателното преследване, характерът на
престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и
свързаните с това последици. Следва да се отбележи и че съдебната практика
4
е утвърдила и като релевантни обстоятелства данните за личността на
увредения, начинът му на живот, обичайната среда, контактите и социалния
му живот, положението му в обществото, работата му. В случаите на
причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от значение е как
обвинението в извършване на престъпление, с оглед установеното относно
посочените по-горе обстоятелства, се е отразило върху личния, обществения и
професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения.
Липсват и доказателства органи на прокуратурата да са извършвали в
хода на наказателното производство действия извън правнорегламентираните,
както и с тяхно разрешение да е разпространявана информация за
обвинението или пък техен представител да е правил изявления в публичното
пространство.
Качеството на обвиняем В. е имал в продължение на една година и два
месеца. Това не е неразумно дълъг период, в който прокуратурата да установи
наличието на данни за престъпление. Още повече, че се касае за производство
по чл. 78а НК, по което е предвидено административно наказание. В хода на
производството му е наложена мярка за неотклонение „Подписка“.
Съдът счита, че при определяне на размера на обезщетението,
районният съд е взел предвид вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането на ищеца, както и тежестта и вида на
повдигнатите обвинения, за които е оправдан. Освен това, са отчетени
продължителността на наказателното преследване, видът на взетата мярка за
неотклонение, както и отражението на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му.
Изживените от ищеца притеснения, неудобства и стрес правилно са
квалифицирани като болки и страдания от незаконно повдигнато и
поддържано обвинение за престъпления, предмет на производството по АНД
№ 1518/2022 г. по описа на РРС. Присъденото обезщетение в размер на
4500.00 лв. не е прекомерно, а същевременно е достатъчно, за да осигури
справедливо репариране на установените по делото неимуществени вреди. Не
са налице основания за определяне на обезщетение в по-висок размер тъй като
липсват доказателства за претърпени вреди в по-голям обем. В обжалваното
решение са обсъдени доводите и възраженията на страните и е направен
обоснован на доказателствата извод за основателността на предявения иск до
размер 4500.00 лв. и неоснователност над тази сума, който извод се споделя и
от настоящата инстанция. Неоснователни се явяват доводите на
жалбоподателите за необоснованост на решението и за неправилно
приложение на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на
размера на дължимото обезщетение. Решението е съобразено с принципа на
справедливост и е обосновано, тъй като е основано на събраните по делото
доказателства.
Предвид гореизложеното, и двете жалби са неоснователни, а
обжалваното решение - правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
5
С оглед изхода на спора не следва да се присъждат разноски за
настоящото производство в полза на която и да е от страните.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1627/29.11.2024 г., постановено по гр. д.
№ 1624/2024 г. по описа на Районен съд-Русе.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6