Решение по дело №275/2024 на Административен съд - Пловдив

П. М. С., [населено място] [улица], оспорва Заповед № 317з-911/26.01.2024г., издадена от Директора на ОД МВР – [област], с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца, в качеството му на младши експерт – младши оперативен дежурен в Оперативна дежурна част /ОДЧ/ към РУ – С. при ОД МВР – [област].

- Жалбоподателят оспорва заповедта като неправилна и незаконосъобразна с искане за отмяната й, ведно с присъждане на направените по делото разноски.

В жалбата е посочено, че на 22.07.2023г. – събота, са постъпили данни за изчезването на младеж от [населено място] с име Д. М., в който ден жалбоподателят не е бил на работа. На посочения ден са били приети и документирани първоначалните данни за изчезването на младежа, представени от негови близки с версии за изчезването. На 23.07.2023г. /неделя/ оспорващото лице е на работа като помощник дежурен на инсп. А.Т., когато е бил уведомен за случая, вкл. осведомен за обявяването на младежа за местно издирване от колегите. С преписката С. не е бил запознат. По време на дежурството всички работили активно – докладвано е на заместващ началника на РУ и е изготвена Карта за издирвано лице с последващо обявяване за общодържавно издирване в Националната Шенгенска информационна система. В рамките на следващите няколко дни е установено, че става дума за убийство с предполагаем извършител на престъплението, което не може да замени болката на близките на загиналото момче, но същевременно показва множеството осъществени дейности в РУ – [община].

В конкретния случай дисциплинарно-наказващият орган /ДНО/ не е възприел извода на дисциплинарно разследващата комисия /дисциплинарно-разследващ орган, ДРО/, отразен в Справка от 30.11.2023г. – не следва да се налага наказание. Счита се, че не е спазена Инструкция № 8121з-877/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика – чл.27 ал.1 и чл.38 ал.3 относно задълженията на ДНО вр. с чл.206 ал.1 ЗМВР. Не е съобразена и Заповед № 8121з-1252/03.11.2016г. относно подобряване на дисциплинарната практика в МВР – т.4.2 във вр. с цитираната инструкция. Твърди се, че изслушване реално не е имало и жалбоподателят няма информация за изготвен протокол за изслушването, какъвто предвижда чл.27 ал.1 от цитираната инструкция . В случая изрично С. е искал да бъде изслушан, което желание е отразено във възражение от 17.01.2024г. Поддържа се неправилно прилагане на чл.197 ал.3 ЗМВР, което представлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта /Решения на ВАС №№ 9452/2018г., 7764/2018г./. Изтъкнато е, че дисциплинарно-разследващият орган /ДРО/ е посочил освен, че нарушението не е умишлено и лицето е награждавано многократно във вр. с изпълнение на служебните си задължения, и че С. не е бил запознат с вътрешно-ведомствени правила, които са основание за издаване на заповедта /Вътрешни правила за организацията и дежурството в МВР, утвърдени с МЗ № 8121з-303/17.03.2021г.; Методически указания за организацията и тактиката на издирвателната дейност в МВР, утвърдени с МЗ № 8121з-1715/23.12.2021г.; Вътрешни правила за издирвателната дейност в МВР, утвърдени с МЗ № 8121з-900/08.07.2021г. Тоест, в случая наказанието е наложено за неизпълнение на заповеди, които не са били вменени на лицето – не е запознат с тях. В тази вр. е посочено, че в. т.1.1 и т.1.2 от МЗ № 8121з-1252/03.11.2016г. за подобряване на дисциплинарната практика в МВР – самият министър е посочил необходимостта от надлежно запознаване с вътрешноведомствените актове /правила, заповеди и др./ и актове на ръководителя на съответната структура, уреждащи служебната дейност на лицата. Предвиден е срок за запознаване, което да бъде документирано в протоколи, съхранявани в съответната структура. Вътрешните правила и методическите указания не са документи, които се обнародват или са общодостъпни, поради което е наложително осигуряване от ръководителите на структурите на запознаване със същите от страна на служителите. В случая със закъснение и по-късно жалбоподателят е бил запознат по указания ред. Предвид изложеното се счита, че не е възможно жалбоподателят да е проявил отношение на небрежност или умисъл като форма на вина. Оспорен е извода на ДНО в насока, че според длъжностната характеристика е налице задължение на служителя да познава нормативната уредба на МВР. В тази вр. е направено позоваване на чл.62 ал.6 от Вътрешните правила за организацията на документооборота на МВР, утвърдени с МЗ № 8121з-1013/08.08.2017г. – ръководителите на структурите организират запознаването на подчинените им служители със заповедта или на определените в нея лица за изпълнение. Поддържа се, че е недопустимо дисциплинарната отговорност на държавния служител да се ангажира с разширително тълкуване на разпоредби. В тази насока е позоваване на Докладна записка от 26.09.2019г. до Министъра на вътрешните работи относно правен анализ на отменени от съда заповеди за налагане на дисциплинарни наказания, изготвена за периода 01.01.2019г.-30.06.2019г. /за недоказаност от субективна страна и липса на вина съдът приема случаите, когато не са били представени доказателства за запознаване на служителите с разпорежданията, които те не са изпълнили или нарушили, като в съдебното производство при установяване на такова нарушение, съдът го приема за основно и отменително основание/. Твърди се, че в нарушение на правилата за дисциплинарното производство е поставена задача на трето лице, което няма нищо общо с дисциплинарното производство – да изложи мнение, което е изразено в Становище от 20.12.2023г. с автор – служител с технически функции в отдел Човешки ресурси. Същото лице не е назначавано в проверяващата комисия и не е участвало в дисциплинарната проверка. Поддържа се и неспазване на сроковете в Инструкция № 8121з-877/06.07.2021г. във вр. с удължаване срока на проверката. Счита се, че заповедта е издадена при необективно тълкуване на установените факти при дисциплинарното разследване. Твърди се, че не са описани действия и бездействия на оспорващото лице – за нарушението на чл.33 ал.2 т.1 от Вътрешните правила за организацията и дежурството в МВР, утвърдени с МЗ № 8121з-303/17.03.2021г., в материалите липсва описание на пасивно поведение на С., като са налице достатъчно данни за активно поведение, свързано с уведомяване на колеги и началници за случая и ОД МВР-[област], с изготвяне на съответните документи, с координиране на работата на служителите на терен. Установените факти не са оспорени от ДНО, но същевременно е посочено, че не е оказана помощ на оперативния дежурен при приемане, обработка и предаване на съобщения и друга информация. За второто твърдяно нарушение – не са изпълнени в пълнота изискванията на ал.8 и ал.9 от чл.33 на Методическите указания, като не са насочени усилия за изясняване дали лицето не е станало жертва на престъпление и не търси съдействие от ГДНП и ОД МВР-[област], е посочено, че заповедта не съдържа какво е трябвало да извърши жалбоподателя като допълнително мероприятие и отсъстват твърдения за неизпълнени задачи. Счита се за нарушена нормата на чл.206 ал.2 ЗМВР поради формално обсъждане на необходимите обстоятелства в заповедта.

В ход по същество пълномощникът на жалбоподателя – адв. Г.С. поддържа жалбата с претендиране за присъждане на направените разноски, посочени в представен списък /държавна такса – 10лв.; адвокатско възнаграждение – 800лв., л.25 – пълномощно и договор за правна защита/.

- Ответникът Директор на ОД МВР – [област] оспорва жалбата чрез упълномощен процесуален представител – гл.юрисконсулт И.П.. В ход по същество е поискано жалбата да бъде оставена без уважение, предвид събраните доказателства към преписката. Поискано е присъждане на разноски.

В писмено становище при представяне на преписката заповедта се счита за правилна и законосъобразна – не са налице нарушения в хода на проверката; доказано е извършеното от жалбоподателя нарушение; спазена е процедурата по налагане на дисциплинарно наказание;. ДНО е назначил специална комисия и са ползвани писмени обяснения на служители на МВР, служебни документи, справки и др. Служителят е поканен да се запознае със справка и да даде допълнителни обяснения. Заповедта е издадена от компетентен орган и е определено наказание в минимален размер при обсъждане цялостното поведение на служителя. Заявено е възражение относно размера на адвокатското възнаграждение при уважаване на жалбата.

Окръжна Прокуратура – [област] не участва в съдебното производство.

Жалбата против Заповед № 317з-911/26.01.2024г. на Директора на ОД МВР – [област] е подадена в 14 дн.срок от съобщаването й /л.12 – съобщаване на 01.02.2024г.; вх.номер на жалбата в АС - [област] от 08.02.2024г./. Оспорващото лице е адресат на неблагоприятен акт – наложено му е дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца. Предвид това е налице правен интерес от оспорване на заповедта.

1. Фактически и правни основания за издаване на заповедта при съпоставка с данните от преписката : Приложен е чл.194 ал.2 т.1 и т.2 / “Дисциплинарните нарушения са: 1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; неизпълнение на служебните задължения;“/, съставомерно по чл.199 ал.1 т.3, пр.1-во - небрежност в служебната дейност, като е вписано – не е изпълнил задължението си по чл.33 ал.2 т.1 – „оказва помощ на оперативния дежурен при приемане, обработка и предаване на съобщения и друга информация“ от Вътрешните правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР, утвърдени с МЗ № 8121з-303/17.03.2021г., да окаже помощ на оперативния дежурен при приемане, обработка и предаване на съобщения и друга информация, вследствие на което не са проведени неотложни издирвателни мероприятия за издирването на Д. М. по реда на Глава трета, Раздел II от Вътрешните правила за издирвателната дейност в МВР, утвърдени с МЗ № 8121з-900/08.07.2021г. в съответствие с изискванията на чл.33 ал.3 от Методическите указания за организацията и тактиката на издирвателната дейност в МВР, утвърдени с МЗ № 8121з-1715/23.12.2021г., въпреки наличието на конкретни данни, че издирваният може да пострада, отразени в обяснението на А. Б. от 22.07.2023г.; не е изпълнил в пълнота изискванията на ал.8 и ал.9 от чл.33 на Методическите указания, като не насочва усилията си за изясняване дали лицето не е станало жертва на престъпление и не търси съдействие от ГДНП и ОД МВР - [област]. Наложеното дисциплинарно наказание е „писмено предупреждение“ – чл.197 ал.1 т.2 ЗМВР, за срок от три месеца и служителя е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл.199 ал.1 ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. В заповедта е отразена и нормата на чл.204 т.3 ЗМВР относно компетентност на органа-издател.

Според обстоятелствената част на оспорената заповед : Административният акт е издаден след запознаване на ДНО с обобщена справка № 2372р-26330/30.11.2023г., становище рег.№ 317з-17595/20.12.2023г. и материалите от извършена проверка по чл.205 ал.2 ЗМВР, разпоредена със Заповед № 317з-9490/31.08.2023г. на Директора на ОД МВР – [област] срещу С..

Проверката е била разпоредена по данни в доклад рег.№ 4575р-1571/23.08.2023г. на дирекция Инспекторат – МВР /л.40 и сл.; конкретно за жалбоподателя – л.44, който е запознат с доклада – л.52/, описани в заповедта като възприети нарушения, извършени от жалбоподателя /посочени по-горе/ за времето от 08.30ч. на 23.07.2023г. до 08.30ч. на 24.07.2023г. в качеството му на младши оперативен дежурен в ОДЧ към РУ – [община], съгласно график рег.№ 333р-7193/28.06.2023г. Освен посочените по-горе нарушения, в заповедта е отразена и констатацията от доклада – въпреки промяната на оперативната обстановка служителят не информира ръководството на структурата по съответния ред, с което не изпълнява вмененото му в типова длъжностна характеристика рег.№ 8121р-19849/29.09.2016г. задължение при промяна на оперативната обстановка да информира ръководството на дирекцията по установения ред.

Назначена е комисия за извършване на проверка по получените данни за извършено дисциплинарно нарушение – Заповед № 317з-9490/31.08.2023г., с която жалбоподателят е запознат /л.159 и сл./. Наредено е за резултата от проверката да бъде изготвена писмена справка до 02.10.2023г. Преди изтичане на срока е постъпило предложение за удължаването му – от 28.09.2023г., предвид предстоящо снемане на писмени обяснения от служители на РУ – [община], които са били на работа на 23.07. и 24.07.2023г. и други свидетели /л.187 и сл./. Със заповед от 02.10.2023г. срокът е удължен до 02.11.2023г. /л.189/. На 25.10.2023г. е постъпило второ предложение за удължаване на срока /л.214/ и със заповед от 31.10.2023г. срокът е удължен до 04.12.2023г. /л.216/.

Проверяващата комисия представила обобщена справка рег.№ 2372р-26330/30.11.2023г. /л.153 и сл./, съдържаща : информация за данните от доклада; извършените действия в хода на проверката, вкл. запознаване на С. със заповедта за проверка и по негово искане – с доклада и длъжностната му характеристика; данни от приети писмени сведения от Ат. Б. и Н.М.; изискана кадрова справка за С.; информация от писмено обяснение на С.; искане от С. за предоставяне на справка за запознаване и възлагане на Вътрешни правила за издирвателна дейност, утвърдени с МЗ № 8121з-900/08.07.2023г. и Методически указания към тях и др. Установено е, че мл. експерт П.С. е на работа в МВР от 15.09.2005г. и по време на службата е награждаван с писмена похвала през 2010г. и 2011г. – няма наложени дисциплинарни наказания. В справката е посочено, че във вр. с искания от С., е получен отговор от началник на РУ-[община], с който комисията е уведомена, че в РУ-С. няма изрично разписана процедура за ежедневна дейност на длъжностни лица от ОДЧ за случаи за постъпили съобщения за безследно изчезнали лица и действат съгласно Заповед № 8121з-900/08.07.2021г. на Министъра на МВР и методически указания и тактика на издирвателната дейност в МВР с № 8121з-1715/23.12.2021г. на гл.секретар на МВР. Издирвателната дейност в РУ-С. се осъществява пряко от мл.експерт Кр.С., подпомаган в тази му дейност от целия личен състав. Мл.експерт С. е посочил, че след като местното издирване на служителите на РУ-С. на 22.07. и 23.07.2023г. не е дало резултат, е решил да обяви за общодържавно издирване /ОДИ/ М., като за същото се свързал с началник група Криминална полиция при РУ-[община]. След неговото потвърждение С. е регистрирал в АИС Издирвателна дейност Д.М. като безследно изчезнало лице с телеграма № 19763/23.07.2023г. С. изготвил съобщение за бюлетина на ОД МВР – [област] относно обявяване на лицето за ОДИ и го изпратил на ОДЧ в ОД МВР-[област]. В тази вр. е посочено, че с обявяване на лицето за общодържавно издирване на 23.07.2023г. са изпълнени разпоредбите на чл.9 от Методическите указания за организацията и тактиката на издирвателната дейност в МВР, утвърдени със заповедта от 23.12.2021г., а именно – местното издирване е проведено в законоустановения срок – до 3 дни. Според комисията, мл.експерт С. в качеството си на мл.оперативен дежурен в ОДЧ към РУ-С. за времето от 08.30ч. на 22.07.2023г. до 08.30ч. на 23.07.2023г. и от 08.30ч. на 23.07.2023г. до 08.30ч. на 24.07.2023г. съгласно график рег.№ 333р-7193/28.06.2023г. е изпълнил задълженията си по чл.33 ал.2 т.1 – оказва помощ на оперативния дежурен при приемане, обработка на съобщения и друга информация от вътрешните правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР, утвърдени с МЗ № 8121з-303/17.03.2021г. да окаже помощ на оперативния дежурен, в случая дежурни по управление инспектор С. и инспектор Т., при приемане, обработка и предаване на съобщения и друга информация, вследствие на което изчезналото лице е обявено за общодържавно издирване, като са изготвени необходимите документи по издирвателната преписка от 24.07.2023г. на РУ-С. и е уведомена ОДЧ при ОД МВР-[област], като обстоятелствата са въведени в ежедневния бюлетин. Предвид събраните данни и тъй като не е било установено жалбоподателят да е бил запознат с протокол или друг нормативен акт с Вътрешните правила за издирвателната дейност в МВР, утвърдени с МЗ № 8121з-900/08.07.2021г., Методическите указания за организацията и тактиката на издирвателната дейност в МВР, утвърдени със Заповед № 8121з-1715/23.12.2021г. и Вътрешните правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР, утвърдени с МЗ № 8121з-303/17.03.2021г., предвид факта, че не е наказван дисциплинарно, а е награждаван, спрямо С. /и останалите проверени длъжностни лица/ - комисията предложила да не им се налагат наказания по см. на ЗМВР.

ДНО не приел предложението за неналагане на наказание и счел, че независимо от констатациите на комисията по отношение С., същият на основание длъжностната си характеристика е длъжен да познава нормативната уредба на МВР. С. е запознат с длъжностната характеристика на 29.09.2016г. ДНО препратил към мотиви за своето решение, съдържащи се в становище рег.№ 317з-17595/20.12.2023г. В заповедта не е посочена фактическата установеност от справката относно С. и без конкретни съображения е прието, че има данни за дисциплинарно нарушение, извършено от страна на жалбоподателя. Не е конкретизирано в какво се изразява възприетото бездействие, вкл. не са индивидуализирани действията, които лицето е трябвало да осъществи, но не е. Отсъства съпоставка между информацията в обобщената справка и становището от 20.12.2023г., към мотивите в което препраща ДНО.

Обобщената справка е с вх.номер от 30.11.2023г., а становището е от 20.12.2023г. Становището не съдържа мотиви, обосноваващи извода за извършено дисциплинарно нарушение от страна на С. /л.35 и сл.; конкретно – л.37/. Отразено е във вр. с възприетите в заповедта нарушения, че С. не е провел неотложни издирвателни мероприятия за издирването на Д.М., въпреки наличието на конкретни данни, че издирваният може да пострада, отразени в обяснението на Ат.Б. от 22.07.2023г. Посочени са и останалите изводи от доклада, възприети изцяло в оспорената заповед /описани по-горе/.

- В заповедта отсъства съпоставка между осъществените действия от С. за конкретния времеви период и разписаните действия във вътрешните правила и методически указания, за да може да бъде обоснован извод за пропуски на служителя.

Жалбоподателят е запознат с обобщената справка /л.158; л.236 – писмено обяснение, в което С. заявил, че няма възражения относно направените изводи/ и със становището /л.38/, в което е направено предложение за налагане на наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.

- Становището е във вр. с проверката по заповедта от 31.08.2023г., но в същото не е посочено на какво основание е изготвено и в обхвата на каква компетентност на автора – ВПД началник на сектор ЧРПО, вкл. кой орган го е възложил.

Във възражение относно становището С. поддържа писменото си обяснение, представено в хода на дисциплинарната проверка и е заявил, че становището не съдържа конкретни съображения, аргументирали възприетият извод, както изисква чл.13 ал.6 от Инструкция 8121з-877 от 06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР /“В случаите, в които не приема изводите и предложенията на проверяващата комисия или на дисциплинарно разследващия орган, дисциплинарно наказващият орган излага своите доводи в писмени мотиви.“/.

Жалбоподателят е запознат с типова длъжностна характеристика за длъжността „младши оперативен дежурен“ в РУ на 04.02.2016г. /л.71/, 23.01.2019г. /л.34/ и на 27.11.2023г. /л.69/, вкл. на 24.06.2013г. В доклада е възприето неизпълнение на задължение от длъжностната характеристика – не информира ръководството на структурата по съответния ред при промяна на оперативната обстановка, което задължение не е възприето за неизпълнено в оспорената заповед, а е отразено като констатация в доклада.

В оспорената заповед са изложени в резюме писмени обяснения на С. от 21.09.2023г. /л.178/ – служителят заявил, че е уведомил ръководството на РУ -[община]; оказал е помощ на инсп.Т. за изготвяне на карта за издирвано лице; обявил е Д.М. за ОДИ; изготвил е съобщение за обявяването му за общодържавно издирване и го е изпратил чрез АИС Бюлетин на ОДЧ – ОД МВР – [област]; уведомил ОДЧ на ОД МВР – [област] чрез служебния телефон за всички негови действия относно издирваното лице.

- В тази вр. както бе посочено по-горе – ДНО не е съпоставил осъществените действия с разписаните задължения в посочените вътрешни правила и методически указания, за да аргументира обоснован извод за неизпълнение на конкретни задължения и степента на неизпълнението им според конкретиката на фактическата установеност.

В писмените обяснения хронологично са описани факти и обстоятелства от постъпване на С. на служба в периода от 8.30ч. на 23.07.2023г. до 8.30ч. на 24.07.2023г. /заповед за явяване на работа за посочения период, л.259; месечен график, л.264/. Посочено е, че на 23.07.2023г. следобед в РУ-С. се е явил бащата на Д.М. – Н. М. и попитал за нова информация относно сина му, на което С. отговорил, че няма такава и колегите продължават издирването. Това е било така поради отсъствие на промяна в оперативната обстановка към момента – местното издирване не е дало резултат до този момент. З. С. предложил обявяване за ОДИ, освен което е уведомил ръководството на РУ-С. затова, че от 22.07.2023г. М. е обявен за местно издирване и към момента се работи с негови близки с цел установяването му, но без резултат. Тоест, след като местното издирване не е дало резултат и ръководството е уведомено за данните от местното издирване, е последвало предложението за обявяване за ОДИ, потвърдено от ръководството.

- При това положение следва да бъде прието, че не е имало промяна в оперативната обстановка, именно поради което е предприето последващо действие с цел промяна в насока – установяване на лицето.

След това са последвали описаните в заповедта действия – оказване на помощ от С. за изготвяне на карта за издирвано лице, обявяване на лицето за ОДИ, изготвяне на съобщение за обявяването му за общодържавно издирване, изпращане на съобщението чрез АИС Бюлетин на ОДЧ ОД МВР-[област] и уведомяване на ОДЧ на ОД МВР-[област] за всички извършени действия по издирването. В писменото обяснение изрично е посочено, че С. не е запознат и уведомен за вътрешните правила и методически указания, но той лично на 23.07.2023г. е информирал ръководството на РУ - С. за издирването на М..

- Според представената с преписката Заповед № 8121з-1252/03.11.2016г. относно подобряване на дисциплинарната практика в МВР, изд. от министъра /л.58 и сл./ във вр. с твърденията в жалбата за незапознаване на С. с посочените в оспорената заповед вътрешни правила и методически указания се отбелязва, че заповедта е издадена въз основа на правен анализ от дирекция Правно-нормативна дейност, като в същата са описани групи нарушения и пропуски, първият от които – липса на доказателства за запознаване на служителите с нормативните и вътрешноведомствени актове, уреждащи дейността на структурата, в която те изпълняват служебните си задължения. Първото от нарежданията в тази заповед касае задължаване на ръководителите на структури по чл.37 ЗМВР в срок до 30.11.2016г. да осигурят запознаване на всички служители по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР и ръководените от тях структури срещу подпис с всички вътрешноведомствени актове /правила, заповеди и др./ и актовете на ръководителя на съответната структура, уреждаща тяхната служебна дейност, като копия от протоколите за запознаване да се съхраняват в съответната структура.

Преписката съдържа протоколи, удостоверяващи участие в занятие и обучение на служителите в РУ-[община] – на 28.09.2021г. за тактиката за действие при охрана на масови мероприятия и правомерно ползване на помощни средства и запознаване с вътрешните правила за организацията на документооборота в МВР /л.65 и сл./ - но не с вътрешните правила и методически указания, на които се позовава ДНО в оспорената заповед.

Налице са данни за запознаване на жалбоподателя с Етичен кодекс за поведение на държавните служители на МВР /л.83/, с Инструкция за дисциплинарната практика в МВР /л.76/, с Инструкция от 2015г. за определяне вида, условията и реда за издаване и ползване на служебните карти в МВР /л.80/, със Заповед от 05.08.2014г. относно недопускане нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употреба на алкохол, наркотични вещества или други упойващи средства /л.198/.

В хода на дисциплинарната проверка е изискан и постъпил отговор от началник РУ-С. до комисията, в който е заявено /л.207/, че в РУ-С. няма изготвена изрично процедура за ежедневна дейност на длъжностните лица от ОДЧ за случаи на постъпили съобщения за безследно изчезнали лица. Посочено е, че длъжностните лица от ОДЧ действат съгласно Заповед № 8121з-900/08.07.2021г. на министъра на МВР, с която са утвърдени Вътрешни правила за издирвателната дейност в МВР и Методически указания за организацията и тактиката на издирвателната дейност в МВР, утвърдени със заповед № 8121з-1715/23.12.2021г. на гл.секретар на МВР – но без доказателства за осведомяване на служителите с тези вътрешни актове.

В заповедта е отразено, че в изпълнение изискването на чл.206 ал.2 ЗМВР административният орган е съобразил при определяне на вид и размер на наказанието : тежест на нарушението – не е тежко нарушение; настъпилите от него последици – Р.Б. е успял да напусне страната, като по този начин се е укрил и избегнал наказателна отговорност; обстоятелствата, при които е извършено – в качеството му на дежурен по РУ-[община]; форма на вината – непредпазливост и в частност небрежност; цялостното поведение на служителя – според кадрова справка от 10.10.2023г. /л.194/, от назначаването на 15.09.2005г. до момента, С. не е наказван и е награждаван два пъти /с писмена похвала – 2010г., 2011г./.

Отразено е, че двумесечният срок от установяване на нарушението е започнал да тече на 05.12.2023г., когато първоначално материалите от дисциплинарното производство са постъпили при Началник сектор Пътна полиция и изтича на 05.02.2024г.

Преписката не съдържа данни за изслушване по см. на чл.206 ал.1 ЗМВР. В случая са представени писмени обяснения на 21.09.2023г. във вр. с покана за запознаване със заповедта за проверка. Представено е и възражение против становището от м.12.2023г. След приемане на всички материали от проверката служителят не е поканен за изслушване или представяне на писмени обяснения. Обобщената справка е постъпила на 30.11.2023г., а становището на 20.12.2023г. Във възражението от 17.01.2024г. против становището на ЧРПО служителят изрично е поискал да осъществи правото по чл.206 ал.1 пр.1-во ЗМВР – да бъде изслушан. В поканата за запознаване със становището е указана възможност за запознаване и даване на писмени възражения, което не е идентично на покана по см. на чл.206 ал.1 ЗМВР. Върху писменото обяснение от 21.09.2023г. на С. е отразено „Запознат Директор ОД МВР – [област] – 25.01.2024г. , подпис“. Това писмено обяснение е адресирано до ВПД директора на ОД МВР – [област] чрез комисията, но то е относно поканата от 07.09.2023г., за запознаване на лицето със заповедта от 31.08.2023г. за извършване на проверката, с която лицето е уведомено и за възможност за участие в дисциплинарното производство /каквото е осъществено/, вкл. за възможност за представяне на писмени обяснения до директора на ОД МВР – [област].

- В тази вр. се съобрази, че изслушване или представяне на писмени обяснения е предвидено да се осъществи преди издаване на заповедта и след събиране на всички доказателства, а запознаването с писмените обяснения от м.09.2023г. – на 25.01.2024г. не преодолява изискването на закона. Действително, в конкретиката на фактите –обобщената справка съдържа благоприятни обстоятелства за лицето, представило обяснение относно справката на 01.12.2023г., с което директор ОД МВР – [област] е запознат на 25.01.2024г. /л.236 – няма възражения по изводите/ и е представено възражение против последвалото справката становище, но формално е нарушено изискването на чл.206 ал.1 ЗМВР.

2. В хода на съдебното производство от ответника бяха изискани : Вътрешни правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР и МЗ № 8121з-303/17.03.2021г.; Вътрешни правила за издирвателната дейност в МВР и МЗ № 8121з-900/08.07.2021г.; Методически указания за организация и тактика на издирвателната дейност в МВР и МЗ № 8121з-1715/23.12.2021г. – ведно с доказателства за запознаване на жалбоподателя с тях. Същите са представени по делото /л.523 и сл., т.2/, но без доказателства за запознаване на жалбоподателя с тях.

Изслушани са свидетели : Ант.Т. работи като инспектор пътен контрол в РУ-С. и на 23.07.2023г. е бил на работа със С.. Свидетелят бил най-старши служител на екипа. Запознати били за случая при постъпване на работа. Осведомени били за действията от 22.07.2023г. Те също започнали действия за установяване местонахождението на лицето – беседи с близки и познати на лицето; посещение на обичайни за изчезналото лице места. С. уведомил заместника на началника на РУ-С. за изчезналото лице. С. е имал и осъществил задължение за обобщаване на информацията до момента и осведомяване на старшия в екипа и ръководството на РУ-[община]. Той е бил помощник-дежурен, поради което не работи навън, а е в ОДЧ и приема и получава сигнали, респект. насочва екипи към сигнали. След провеждане на беседи с близки лица и след като е нямало данни за местонахождението му, решили да обявят лицето за общодържавно издирване. За целта С. изготвил всички необходими документи.; Т.Мицекулев работи в РУ-С. като мл.автоконтрольор и на 23.07.2023г. е бил на работа. На този ден освен общите задачи по ЗМВР и инструкцията за пътен контрол, основната задача е била издирваното лице Д.М.. При постъпване на работа всички били запознати с данните до момента. Извършен е обход в [населено място] и [населено място] за установяване на близки и приятели на лицето – да се установи дали са осъществили контакт с него. Заявено бе, че С. е имал адекватно и заинтересовано поведение.

Свидетелите потвърждават информацията от преписката по отношение извършени действия за издирване на лицето, като св.Т. поясни, че задълженията на С. се изпълняват в ОДЧ, а не навън, предвид конкретната му длъжност.

Следва да бъде отбелязано във вр. с изявление на представителя на ответника в ход по същество в насока – свидетелите не изяснили какви задължения е имал жалбоподателя и какво реално е извършил през конкретния ден, че не свидетелите следва да установят задълженията на С., а ответника е длъжен да обоснове отговорността му в оспорената заповед посредством съпоставка между задълженията на лицето и осъществените действия в конкретния ден. Посредством съпоставката би се изяснило какво от конкретен обем задължения не е изпълнено и обосновава ли извод за налагане на дисциплинарно наказание. В случая преписката съдържа документирани действията на жалбоподателя по отношение съобщенията до ОДЧ при ОД МВР-[област], обявяване на изчезналото лице за общодържавно издирване и останалите.

По отношение доказателственото искане на ответника за събиране на доказателства относно провеждани обучения през последните две години в РУ -[община] - преписката съдържа информация, вкл. за осведомяването им с конкретни вътрешни актове. От значение за спора е дали С. е бил осведомен за вътрешните правила и методически указания, на които се е позовал ДНО – това обстоятелство не се установи по делото. В хода на съдебното производство не бяха представени доказателства за запознаване на оспорващото лице с вътрешноведомствените актове, поради което не може за неизпълнението им да се ангажира дисциплинарната му отговорност. Ведно с посоченото, твърдените нарушения не са доказани, тъй като в заповедта не е посочено какви задължения е имал С., които не е изпълнил при съпоставка с изпълнените от него действия. Конкретиката на фактите не е съпоставена с изискванията, произтичащи от текстовете на вътрешните правила и методическите указания, поради което извода за нарушение не е обоснован.

3. Оспорената заповед е издадена от Директор на ОД МВР – [област] /старши комисар Г.Ч./ по отношение жалбоподателя, заемащ длъжност младши оперативен дежурен в ОДЧ към РУ - [община], на основание чл.204 т.3 ЗМВР, за дисциплинарно наказание по чл.197 ал.1 т.2 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.204 т.3 ЗМВР : „Наказанията се налагат със заповеди от : т.3 ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3;.”. Длъжността Директор ОД МВР е според Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017г. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, изд. от Министъра на вътрешните работи : А. Държавни служители с висше образование, IX Областни дирекции на МВР, т.1 - ръководна спрямо длъжността на жалбоподателя – Б Държавни служители със средно образование, т.10 - младши оперативен дежурен, младши изпълнителска. Нормата на чл.204 ЗМВР в частта й по т. 3 не предвижда делегиране на правомощия от титуляра на друго лице, което правило в случая е спазено. Следва извод за издаване на оспорения административен акт от материално компетентен административен орган /по степен, време и място/.

Съгласно чл. 205 ЗМВР, дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. На основание чл.205 ал.2 ЗМВР е издадена Заповед № 317з-9490/31.08.2023г. за извършване на проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение от младши експерт П.С.. Проверката е възложена на определена комисия, която за резултата от проверката да изготви писмена справка, която да се докладва в срок до 02.10.2023г. Срокът е удължаван, за което са налице мотивирани предложения и съответни заповеди, с които жалбоподателят е запознат. В разглеждания случай правилно е приложена нормата на чл. 205 ал.2 ЗМВР: За изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване. В хода на проверката са изпълнени предвидените изисквания в ЗМВР за процедурата и нормите, гарантиращи правата на проверяваното лице, с изключение на изискването по чл.206 ал.1 ЗМВР.

Според чл. 195 ал.1 ЗМВР : Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. ; чл. 196 ал.1 - Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. ; ал.2 - Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Справката относно извършената проверка е с рег. номер от 30.11.2023г. и в случая не е поставена резолюция от Директора на ОД МВР – [област], което не отрича датата на постъпване на справката. От тази дата тече срокът по чл.195 ал.1 ЗМВР. Оспорената заповед е издадена на 26.01.2024г. – в двумесечния срок по чл.195 ал.1 ЗМВР. В заповедта е посочено, че справката е с рег.номер от 30.11.2023г., което означава запознаване със същата.

Дисциплинарно - наказващият орган има задължение да събере всички относими за случая доказателства - както обвинителни, така и защитни. Същият не е обвързан със становището на комисията за проверка, а следва съгласно чл. 206 ал. 4 ЗМВР –самостоятелно да оцени всички събрани в хода на производството доказателства преди да постанови акта си. Самостоятелната преценка на ДНО произтича от правомощията му, като в случая не е прието предложението на комисията за неналагане на наказания и в оспорената заповед е посочено, че писмените мотиви за решението на ДНО са изложени в становище рег.№ 317р-17595/20.12.2023г. Както бе посочено, върху обобщената справка няма поставена резолюция за запознаване, но в оспорената заповед ясно е посочен рег.номер на справката от 30.11.2023г., от което следва и запознаване със същата на конкретната дата. След като задължението за наказващият орган е да оцени всички събрани доказателства, следва, че законът му възлага самостоятелна преценка. В случая ДНО се позовава на становище на ВПД началник сектор ЧРПО, за изготвянето на което няма данни относно възлагане от страна на ДНО. Дори да бъде прието за допустимо изготвяне на оценка на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства от длъжностно лице, различно от ДНО, който орган може да възприеме изцяло становището и да се позове на него като свои мотиви – в случая в становището е посочено, че в ОД МВР-[област] с писмо от 04.12.2023г. са постъпили материали от комисар Г.Т. относно извършена проверка със заповедта от 31.08.2023г. К. Г. е председател на назначената комисия за проверка. Становището не описва съдържанието на постъпилите материали на 04.12.2023г., вкл. не е посочено, че материалите от 04.12.2023г. представляват обобщената справка с рег.номер от 30.11.2023г. Предвид изложеното, следва, че дори да е допустимо самостоятелната преценка на ДНО да може да се изрази посредством становище на друго длъжностно лице, в случая са постъпили нови материали след представяне на справката, с които служителят нито е запознат, нито му е предоставена възможност да изрази защитна позиция. Тоест, допуснато е нарушение на чл.207 ал.8 т.1 ЗМВР.

Съгласно чл.206 ал.1 ЗМВР : „Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.”. Задължението е еднозначно и не следва да се приема за изпълнено в случая. Разпоредбата на чл.206 ЗМВР осигурява възможност на дисциплинарно наказващия орган да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението му към нарушението, като по този начин формира лично становище относно вината и отговорността, като същевременно предостави на привлечения към дисциплинарна отговорност възможност да изрази становище по случая, да обясни поведението си и да представи доказателства. Преписката не съдържа покана или друг документ, изходящ от ДНО, с който служителя е поканен в конкретен ден и час да даде устни обяснения или срок, в рамките на който да представи писмени обяснения - след приемане на допълнителните материали. В допълнение следва да бъде посочено, че поканата до С. от 07.09.2023г., в която е предоставена и възможност след запознаване със заповедта от 31.08.2023г. за проверка, да бъдат представени писмени обяснения до директора на ОД МВР – [област], е от дисциплинарната комисия и не е идентична с покана по см. на чл.206 ал.1 ЗМВР. По отношение обобщената справка също не може да бъде прието, че са представени писмени обяснения по см. на чл.206 ал.1 ЗМВР, предвид нормата на чл.207 ал.10 с.з. – „В срок 24 часа след запознаването с обобщената справка държавният служител има право да даде допълнителни обяснения или възражения.“. Съответно, запознаването с материалите и представяне на писмени обяснения относно тях, също не е идентично с изискването на чл.206 ал.1 ЗМВР, по арг. от чл.207 ал.9, 11, 12 /Отказът на държавния служител да се запознае с материалите по ал. 8, т. 1 се удостоверява с имената и подписите на двама служители на МВР.; За извършването на действията по ал. 8, т. 1 дисциплинарно разследващият орган официално призовава държавния служител. Неявяването му, както и непредставянето от него на допълнителни обяснения или възражения в предвидения срок се отразяват в протокол.; Дисциплинарно разследващият орган приключва дисциплинарното производство в определения му срок, като изготвя становище до органа по ал. 1 за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност./. Писменото възражение по чл.207 ал.10 ЗМВР не е идентично с писмени обяснения по чл.206 ал.1 ЗМВР, каквито в случая няма данни да са поискани, както и отсъства информация за покана за изслушване на служителя от дисциплинарно-наказващият орган. В оспорената заповед също отсъства позоваване на приети писмени обяснения на основание чл.206 ал.1 ЗМВР или проведено изслушване на служителя. Пропускът представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила - самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт, в каквато насока е константната практика на ВАС / в този см. Решение № 467 от 13.01.2020г. на ВАС по адм. д. № 14599/2018г., V о., докладчик председателят Д. Д. : „Правилни обаче са изводите на съда, а и от доказателствата по делото категорично се установява, че при издаването на оспорената заповед е допуснато нарушение на изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил императивно вмененото му задължение преди налагане на наказанието да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Изслушването на служителя, съгласно законовия текст, следва да стане преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, но след като служителят се е запознал с резултатите от извършената проверка на фактите и обстоятелствата по случая, за да може да направи своите възражения по тях, да посочи доказателства, да даде обяснения и своето виждане, за да осъществи пълноценно правото си на участие в дисциплинарното производство и правото си на защита. …Според чл. 207, ал. 7 от ЗМВР за резултатите от разследването дисциплинарно разследващият орган изготвя обобщена справка, а държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство има право да се запознае с обобщена справка – ал. 8, т. 1 от същия текст и в срок от 24 часа след запознаването да даде допълнителни обяснения и възражения – по арг. на ал. 10 от посочената норма. Видно от доказателствения материал по делото не са налични данни, че от служителя са искани обяснения по смисъла на чл. 206 от ЗМВР, като последните са различни от тези по чл. 207, ал. 10 от ЗМВР, които се дават пред разследващия орган, поради което правилно съдът е приел, че от страна на наказващия орган не е изпълнено задължението му по чл. 206 от ЗМВР. Целта на даване на писмени обяснения или изслушване на служителя от МВР е същите да бъдат взети предвид от страна на административнонаказващия орган при определяне на дисциплинарното наказание, което задължение не е изпълнено в настоящия случай. Налице е нарушаване на правото на защита, което обосновава приетото, че допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, което е и самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт.“. /.

На следващо място и във вр. с изложените съображения при представяне на данните от преписката следва, че от описаната в оспорената заповед фактическа обстановка, не може да се направи извод за извършено от жалбоподателя дисциплинарно нарушение. С. е посочил осъществените от него действия на 23.07.2023г., съответстващи както на заеманата длъжност, така и на конкретната оперативна обстановка и длъжностната му характеристика. В заповедта не е направена съпоставка между задължения на служителя и действия, които не са осъществени в пълнота или конкретни неосъществени задължения. Не са индивидуализирани и твърдените непредприети неотложни издирвателни мероприятия. Както бе посочено по-горе – ДНО не е съпоставил осъществените действия с разписаните задължения във вътрешните правила и методически указания, за да аргументира обоснован извод за неизпълнение на конкретни задължения и степента на неизпълнението им според конкретиката на фактическата установеност. Ведно с това, ответникът не доказа запознаване на С. с вътрешните правила и методическите указания, текстове от които е прието, че е нарушил. След като служителят не е осведомен за задължения, произтичащи от вътрешнослужебни актове, на може да му бъде вменена дисциплинарна отговорност за неизпълнение на задължения, с които не е запознат. В тази насока бе цитирана заповедта за подобряване на дисциплинарната практика в МВР от 03.11.2016г., задължаваща ръководителите на структури по чл.37 ЗМВР да осигурят запознаване на служителите срещу подпис с всички вътрешноведомствени актове /правила, заповеди и др./.

В допълнение се отбелязва, че предвид описание на нарушенията в заповедта може да бъде прието, че ДНО приема повече от едно нарушение, квалифицирано по см. на чл.197 ал.1 т.2 ЗМВР, но не прилага нормата на чл.197 ал.3 ЗМВР, като същевременно наложеното наказание е за минимално предвиден срок.

Включително се съобрази, че във вр. с императивното изискване на чл. 206 ал. 2 ЗМВР - посочването, че деянието е извършено при форма на вина – небрежност, не е подкрепено с конкретни факти, нито е обоснован извода за настъпили последици със задълженията на оспорващото лице.

По съображенията за съществено нарушение на дисциплинарната процедура и недоказаност на дисциплинарното нарушение оспорената заповед следва да бъде отменена.

Жалбата се приема за основателна с присъждане на направените съдебни разноски /10лв. – държавна такса; 800лв. – адв.възнаграждение, което не е прекомерно във вр. с чл.8 ал.2 т.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /.

Мотивиран с изложеното и на основание чл.211 пр.3-то ЗМВР , съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отменя Заповед № 317з-911/26.01.2024г., издадена от Директора на ОД МВР – [област].

Осъжда МВР да заплати на П. М. С., [населено място], [ЕГН], съдебни разноски в размер на общо 810лв.

Решението не подлежи на обжалване.