№ 466
гр. Търговище, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20213530100207 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1
от ГПК.
Постъпила е искова молба от СТ. С. ИВ. от гр.Т., действащ чрез
пълномощник против РПК „Напредък“ Търговище, представлявана от В.В., в
която се твърди, че по ч.гр.д. № 794/2009 год. на РСТ в полза на ответника и
против ищеца е била издадена заповед за изпълнение за обща сума в размер
на 6654,80 лв. – главница, представляваща задължение по Акт за начет и
обезщетение за забава,ведно с присъдени разноски, въз основа на която е бил
издаден изпълнителен лист и образувано Изп.д.№ 200997690400423 на ЧСИ
А.З.. Ищецът твърди, че последното изпълнително действие по делото е
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по молба
на взискателя от 13.01.2010 год. В молбата се твърди, че в полза на ответника
и против ищеца е бил издаден и изп.лист по гр.д. № 1296/2009 год. за сумата
от 393,10 лв., съдебни разноски и 5.00 лв., разноски за издаване на изп.лист,
въз основа на който е било образувано Изп.д.№ 20107690400117 на ЧСИ А.З.,
като последното изпълнително действие по него било от 10.08.2010 год., на
която дата ищеца внесъл сума от 50 лв. за погасяване на задължението си към
ответника. Ищецът твърди, че по двете изпълнителни дела други действия по
1
искане на взискателя не са предприети и поради това счита, че правото му на
принудително изпълнение на вземанията по двете изпълнителни дела е
погасено по давност, с изтичането на пет години от последното изпълнително
действие, съответно по изп.д. № 4232/2009 год. – 13.01.2010 год. и по изп.д.
№117/2010 год. – 10.08.2010год. Ето защо ищеца моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не
му дължи изпълнение на вземането, за което е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 794/2009 год. на РСТ и по гр.д. № 1296/2009 год. на ТРС и са
образувани изпълнителни дела за принудително изпълнение, като се присъдят
направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален
представител поддържа предявения иск.
В месечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответникът. В отговора предявените искове са оспорени изцяло, като
ответника твърди, че не е изтекла погасителна давност за принудителното
изпълнение на вземанията му от ищеца по издадените изпълнителни листи,
без да са изложени конкретни съображения. Твърди, че ищеца от години
живее в чужбина и не се е завръщал на територията на Република България, а
към исковата молба е приложено пълномощно за адвокат, подписано от
ищеца. Ответника твърди, че подписа върху пълномощното не е положен от
ищеца и не е на лице валидно упълномощаване за подаване на исковете.
Твърди, че е подал сигнал в тази връзка до РП-Търговище и е образуван ЗМ
№ 42/2021 год. на ОД на МВР Търговище. В съдебно заседание моли съда да
отхвърли иска, като поддържа становището, че не е на лице надлежно
упълномощаване за предявяване на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Възраженията на ответника за липса на представителна
власт на пълномощника на ищеца, което се явява процесуална предпоставка
за правото на иск, съдът счита за неоснователни. Ответника е оспорил
подписа положен на пълномощното, даващо право на адв.С. да предяви иска,
като от заключението на назначената по делото съдебно-графологическа
експертиза се установи по безспорен начин, че подписа на пълномощното,
както и подписите положени на постъпилите в последствие молби, с които
ищеца е потвърдил действията на пълномощника се са поставени именно от
него, поради което съдът счита, че са на лице процесуалните предпоставки за
2
допустимост на молбата и същата следва да се разгледа по същество.
От приложения препис от изп.дело № 20097690400423 на ЧСИ А.З., рег.
№ 769 КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Търговище се установи, че
същото е образувано въз основа на издаден в полза на ответника и против
ищеца изпълнителен лист, въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
794/2009 год. на РСТ за сумата от 6654,80 лв., от която главница в размер на
6474,03 лв. и лихва в размер на 180,77 лв., представляваща задължение по Акт
за начет № 30/14.03.2008 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.06.2009 год. до окончателното изплащане на задължението и
направените разноски в размер на 393,10 лв. С молбата за образуване на
делото ответника не е посочил конкретни изпълнителни способи, с
изключение налагане на административно ограничение за пътуване по ЗБДС.
Видно от приложения препис на изпълнителното дело, че ЧСИ е извършил
съответните справки за установяване имуществото на длъжника и е отправил
е искане от 09.12.2009 год. за налагане ограничения за пътуване по ЗБДС на
ищеца. Установи се, че последната молба на ответника-кредитор по изп.дело
е от 13.01.2010 год., когато същия е поискал да бъде наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника-ищец, като извършените от ЧСИ
изпълнителни действия по посочения изпълнителен способ също са от
13.01.2010 год. Видно е също, че на 12.01.2011 год. ЧСИ е вдигнал
ограничителната мярка по ЗБДС , наложена на ответника.
От приложения препис от изпълнително дело № 20107690400117 на
ЧСИ А.З., рег. № 769 КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Търговище се
установи, че същото е образувано въз основа на издаден в полза на ответника
и против ищеца изпълнителен лист по гр.д. № 1296/2009 год. на РСТ за
сумата от 393,10 лв., представляваща направени в съдебното производство
разноски и 5,00 лв., разноски за издаване на изпълнителния лист. От
приложеното копие от молба за образуване на изпълнително производство (
л.23) кредиторът-ответник не е посочил изпълнителни способи за
удовлетворяване на вземането му. Видно е ,че на 01.02.2010 год. и на
10.08.2010 год. ищецът-длъжник по изп.дело е внесъл сума от по 50,00 лв., за
погасяване на задължението. Не се установи след 10.08.2010 год. кредиторът
да е предприемал действия, да е искал извършване на изп.действия от ЧСИ,
както и не се установи последния да е извършвал такива за принудително
3
събиране на вземането след 10.08.2010 год.
При така установеното съдът прави следните изводи: Предявения от
ищеца иск е по чл.439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК. Чрез иска по
чл.439 от ГПК длъжника може да установява факти, възникнали след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжника черпи права,
изключващи изпълняемото право-плащане, давност, прихващане и др. С
оглед твърденията, в исковата молба на ищеца съдът счита, че предявения иск
по чл.439 от ГПК е допустим, тъй като същия се позовава на нов факт,
възникнал след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издаден изпълнителния лист, а именно изтекла погасителна давност
за вземанията и по двата издадени в полза на ответника и против ищеца
изпълнителни листи, поради което и същите не подлежат на принудително
събиране. При изложената по-горе фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установено, че факта на който се позовава ищеца е възникнал след
приключване на съдебното дирене в производствата, по които са издадени
изпълнителните листи в полза на ответника. Както беше посочено по-горе
между страните в качеството им на взискател и длъжник е имало образувани
две изпълнителни дела по описа на ЧСИ А.З. съответно с № 20097690400423,
образувано на 29.06.2009 год. и изпълнително дело № 20107690400117,
образувано на 28.01.2010 год. Установи се, че по първото изпълнително дело
последното изпълнително действие е от 13.01.2010 год., когато по искане на
взискателя ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника-ищец, но няма представени доказателства, чрез наложения запор да
е погасено вземането, няма данни в изпълнителното производство до кога са
постъпвали, или дали въобще са постъпвали суми от третото задължено лице
– работодател. Установи се, че последното действие по изпълнението по
второто изпълнително дело от 2010 год. е извършено плащане от длъжника-
ищец на 10.08.2010 год. в размер на 50 лв. за погасяване на задължението му
към кредитора – ответник.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес
обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото
чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи.
4
В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.
н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В
доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция"
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Във всички
случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други
предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от
публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени
лица плащания.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
5
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, поради
което съдът приема, че изпълнително дело № 20097690400423, с последно
действие по изпълнението 13.01.2010 год. е прекратено по право на 13.01.2012
год., а изпълнително дело № 20107690400117, с последно действие по
изпълнението от 10.08.2010 год. е прекратено по право на 10.08.2012 год.
Съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д"
ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата,
на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие, а в конкретния случай нова погасителна давност е започнала да тече
за вземането по изпълнително дело № 20097690400423 от 13.01.2010 год., а за
вземането по изпълнително дело № 20107690400117 от 10.08.2010 год., като
не се представиха доказателства тя да е спирана, или прекъсвана, поради
което вземанията на ответника по издадените изпълнителни листи, съответно
към 13.01.2015 год. и 10.08.2015 год. са погасени с изтичане на пет години от
последното изпълнително действие.
Доколкото в съдебната практика съществува спор дали за приключили
до приемане на ТР № 2/2015 год. изпълнителни дела се прилага т.10 от
същото, или се прилага ППВС № 3/18.11.1980 г., отменено с ТР, в която
връзка има образувано тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС,
което е образувано по въпроса "От кой момент поражда действие отмяната на
ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 на ТР № 2/26.02.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното
за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането
му.", то за пълнота на изложеното съдът счита, че следва да отбележи, че
вземанията по процесните изпълнителни дела са погасени по давност и при
приложение на ППВС № 3/18.11.1980 г. Така ако се приема, че приложимо
за спора между страните, предвид това, че изпълнителните дела са
образувани преди постановяване на ТР № 2/2015 год. е тълкуването, дадено с
ППВС № 3/80 г., с оглед на което е прието, че за времето до перемиране на
изпълнителните производства, съответно на 13.01.2012 год. и 10.08.2012 год.
погасителна давност не е текла, защото е била спряна, а след прекратяване на
6
същите по право т.е. след 13.01.2012 год. и 10.08.2012 год., е започнала да
тече нова погасителна давност по чл. 117 ЗЗД, която за процесните вземания е
пет години, то същата е изтекла съответно на 13.01.2017 год. и на 10.08.2017
год. и вземанията са погасени по давност. В този смисъл е Определение № 74
от 30.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1788/2020 г., I т. о., ТК, Решение № 170
от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о., ГК.
С оглед всичко изложено съдът счита,че предявения иск е основателен
и доказан и следва да бъде уважен.
Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 297.84 лв.-държавна такса и договорено и
изплатено по банков път ( л.91-92) адвокатско възнаграждение в размер на
682,50 лв., или общо сумата от 980,34 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на РПК „Напредък“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище,
ул.“Кюстенджа“ № 1, представлявано от Е.М.П., действащ чрез
пълномощник адв.С.М. от ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище,
ул.“Лилия“ № 4, вх.Б, кантора 9, че СТ. С. ИВ., ЕГН ********** от гр.Т.,
ул.“Х.М.“ № 12, действащ чрез адв.А.С. от ТАК, със съдебен адрес :
гр.Търговище, ул.“Братя Миладинови“ № 31, ет. 2, офис 8 не дължи вземане
по изпълнителен лист от 23.06.2009 год., издаден по ч.гр.д. № 794/2009 год.
на РСТ ,за сумата от 6654,80 лв., от която главница в размер на 6474,03 лв. и
лихва в размер на 180,77 лв., представляваща задължение по Акт за начет №
30/14.03.2008 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.06.2009 год. до окончателното изплащане на задължението и направените
разноски в размер на 393,10 лв., за което е било образувано изп.дело №
20097690400423 на ЧСИ А.З., рег. № 769 КЧСИ, с район на действие Окръжен
съд Търговище, поради погасяване по давност, на осн. чл.439 от ГПК във вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на РПК „Напредък“, ЕИК
7
*********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище,
ул.“Кюстенджа“ № 1, представлявано от Е.М.П., действащ чрез
пълномощник адв.С.М. от ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище,
ул.“Лилия“ № 4, вх.Б, кантора 9, че СТ. С. ИВ., ЕГН ********** от гр.Т.,
ул.“Х.М.“ № 12, действащ чрез адв.А.С. от ТАК, със съдебен адрес :
гр.Търговище, ул.“Братя Миладинови“ № 31, ет.2, офис 8 не дължи вземане
по изпълнителен лист от 25.01.2010 год., издаден по гр.д. № 1296/2009 год.
на РСТ, за сумата от 393,10 лв., представляваща направени в съдебното
производство разноски и 5,00 лв., разноски за издаване на изпълнителния
лист, за което е било образувано изп.дело № 20107690400117 на ЧСИ А.З.,
рег. № 769 КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Търговище, поради
погасяване по давност, на осн. чл.439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА РПК „Напредък“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Търговище, ул.“Кюстенджа“ № 1, представлявано от Е.М.П.,
действащ чрез пълномощник адв.С.М. от ТАК, със съдебен адрес :
гр.Търговище, ул.“Лилия“ № 4, вх.Б, кантора 9 да заплати на СТ. С. ИВ., ЕГН
********** от гр.Т., ул.“Х.М.“ № 12, действащ чрез адв.А.С. от ТАК, със
съдебен адрес : гр.Търговище, ул.“Братя Миладинови“ № 31, ет.2, офис 8
направените по делото разноски в размер на 297.84 лв.-държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 682,50 лв., или общо сумата от 980,34
лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8