Р
Е Ш Е
Н И Е
№……….
гр. Ловеч, 08.01.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на девети
декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова
и с участието на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 396/2019 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от И.И.Ц. *** чрез пълномощник против Областна
дирекция на министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Ловеч с правно основание
чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл.1 от ЗОДОВ и искане да бъде осъдена ответната
страна да му заплати обезщетение в размер на триста лева за имуществени вреди -
направени разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат за защита по обжалването и процесуално
представителство пред всички съдебни инстанции на отменено по съдебен ред
наказателно постановление(НП), както и законна лихва от датата на причиняване на
вредите по обжалваното по съдебен ред НП за периода от 28.08.2019 г., влизането
в сила на Решение № 230 от 30.07.2019 г. по НАХД № 1029 на ЛРС за 2018 г. до
окончателното й плащане, както и да му бъдат присъдени направените разходи за
процесуално представителство по делото и заплатената държавна такса.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощник поддържа
предявената искова молба.
Ответникът по делото – ОДМВР Ловеч – редовно призован
– не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по предявената
искова молба.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за основателност на предявения иск.
От доказателствата по делото се установява, че с НП № 18-0906-001123/06.08.2014
г. на Началника на Сектор Пътна полиция към ОДМВР Ловеч на И.Ц. са наложени
административни наказания на основание чл. 174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП - глоба в размер на две хиляди лева и лишаване
от право да управлява МПС за двадесет и четири месеца за извършено от него
нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Ищецът е обжалвал издаденото НП пред Ловешкия районен съд (ЛРС), който с Решение №
230/30.07.2019 г., постановено по НАХД № 1029/2018 г. е отменил същото. Постановеният
съдебен акт е влязъл в законна сила на 28.08.2019 г.
Във връзка с обжалването на
издаденото НП, Ц. е ангажирал правна помощ и е упълномощил
адвокат за процесуално представителство. В производството по НАХД № 1029/2018 г ЛРС е
представен Договор за правна защита и съдействие от 24.10.2018 г. От него се
установява, че ищецът е заплатил в брой уговорената сума от триста лева адвокатско
възнаграждение. Упълномощеният
адвокат против е осъществил защита по
образуваното дело пред ЛРС в производството по жалбата срещу издаденото НП. Явил
се е в проведените публични заседания по делото на 24.10.2018 г., 28.11.2018 г.
и 10.01.2019 г.В тези заседания е направил е взел участия при разпита на
свидетели, направил е доказателствени
искания за допускане на свидетел за изясняване на фактическата обстановка,
както и за изискване на НОХД от РС Ловеч. Взел е участие в съдопроизводствените
действия, изразил е становище по същество на правния спор, представил е писмена
защита.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл.7
от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането
или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1
и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът е от гр. Ловеч. Правното основание на иска е чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ. Исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на
правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на
административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на ТП № 2/19.05.2015г.
по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Исковата
молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация. Тя е
насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря
на формалните изисквания за реквизити, поради което съдът намира същата за процесуално
допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Според чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се
разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената
отговорност чл.203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се
явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към
материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. В този закон е доразвит принципа, че всеки дължи обезщетение за
вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за
ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните
граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана
административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията,
визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при
или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Доказателствената тежест за установяване на кумулативното
наличие на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение за причинени му вреди. По силата на чл.144 от АПК за неуредените в
този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл.8,
ал.2 от него, страните посочват фактите, на които основават исканията си и
представят доказателства за тях, а съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения.
За да възникне право на обезщетение е необходимо ищецът
да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в
неговата правна сфера, която включва реално причинени материални вреди;
незаконосъобразен административен акт на орган или длъжностно лице на
ответника; вредата да е настъпила в
резултат на незаконосъобразния акт; да е налице пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Дейността по налагане на административно наказание за
извършено административно нарушение представлява по своето естество
правораздавателна дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по
повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в
условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е
свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент
от чл.6 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и представлява
санкционираща управленска дейност. Наред
с другите правни форми на изпълнителна дейност, а именно - правотворческа,
правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание
и цел, тя представлява форма на административна (изпълнителна) дейност,
извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на
законово предоставена административно-наказателна компетентност.
НП не се издава
по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на
административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка
с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното й поле се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните НП да
бъдат изключени от предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, а властнически акт с
наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органът, който го е
издал. НП се издава от административен орган в изпълнение на нормативно
възложени задължения при упражняване на административно-наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Ето защо не е от значение факта, че НП не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и не е отменен по
реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП при или
по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица определя
правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП като такова по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от Тълкувателно постановление
от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.
От изложеното се налага извод, че в случая е налице
първата материално-правна предпоставка за прилагане на чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен
акт на държавен орган при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменен по съответния ред.
Налице са също така втората и третата предпоставки – вреда
от тези актове и пряка причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен
резултат.
Съдът приема, че от незаконосъобразното НП – издадено
и отменено по съответния законов ред с влязло в сила съдебно решение, ищецът е
претърпял вреди, които се изразяват в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалване на издаденото НП.
По силата на чл.4
от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие. Съдът счита, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и
заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не
беше издадено отмененото НП. Макар и да
липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда
на ЗАНН, адвокатската защита при обжалване на законосъобразността на НП се
явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора,
поради което вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаденото
НП.
Намаляването на
имуществото на ищеца вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение е
предизвикано от издаването на НП, с което са наложени административни
наказания, които ищецът е считал за незаконосъобразни. Обстоятелството, че адвокатска защита по делата за
обжалване на НП не е задължителна не води до извод, че страната няма право да
ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се
намира в причинна връзка с издаденото НП. Неразделната взаимовръзка между
издаденото НП и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и
непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие. Ищецът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден
акт, увреждащ законните му права и
интереси.
В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по
т.д. № 2/2016г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, образувано по искане на
Главния прокурор на Република България. Общото събрание на колегиите от ВАС е
приело, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни НП, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон и подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.
Настоящият
съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди е основателен и следва да бъде уважен, като се осъди ОДМВР Ловеч да
заплати на ищеца сумата от триста лева за
претърпени имуществени вреди, вследствие на издадено срещу него НП и изразяващи
се в направени от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение за един адвокат за защита по обжалването му и
процесуално представителство пред ЛРС, ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на производството направеното искане от
ищецът за присъждане на направените по настоящото административно дело
съдебно-деловодни разноски е основателно и следва да бъде уважено.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на министерството на вътрешните
работи гр. Ловеч да заплати на И.И.Ц. *** сумата от 300 (триста)
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
отменено наказателно постановление № 18-0906-001123/06.08.2014 г. на Началника на Сектор
Пътна полиция към ОДМВР Ловеч и изразяващи
се в направени от ищецът разноски за
адвокатско възнаграждение за един адвокат за защита по обжалването му и
процесуално представителство пред ЛРС по 1029/2018 г.,
ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на министерството на вътрешните
работи гр. Ловеч да заплати на И.И.Ц. *** направените от него разноски по
настоящото адм. дело в размер на общо 610 (шестстотин и десет) лева, от които 600 (шестстотин) лева
адвокатско възнаграждение съгласно представения Договор за правна защита и
съдействие от 29.08.2019 г. и 10 (десет) лева държавна такса за образуване на
административно дело.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд.
Препис от него да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: