О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 14.02.2020 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав,
в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева
ч.гр.дело № 1172 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „ДЗИ –
О.З.“ ЕАД - длъжник по изпълнително
дело № 20197880400458
по
описа на частен съдебен изпълнител Мирослав Колев, с рег. № 788 на КЧСИ, срещу начислените по
изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя.
В жалбата се прави искане за намаляване на размера на присъдените в полза на
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по възражения за прекомерност по
аргумент от нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Взискателят В.М.А.изразява становище за
неоснователност на жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал.
3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, намира, че не е компетентен да се произнесе по искането на длъжника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение на взискателя поради прекомерност, поради следните
съображения:
Задължението
на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично уредено в общата част
на ГПК. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, които
са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява изпълнително
действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за
разноски, т.е., за неоснователно причинени имуществени вреди.
По
общите правила длъжникът в изпълнителния процес има правото да възразява
относно размера на
присъдените /приетите/ от съдебния изпълнител разноски, дължими в полза на
взискателя. Нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК дава възможност на длъжника да обжалва
постановлението на
съдебния изпълнител за разноските, респ. отказът му да ги намали или отказът му
да се произнесе по искането за намаляването им, пред съответния окръжен съд, в
чиито район е района на действие на съдебния изпълнител. Съобразно задължителните
разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2015г., ОСГТК, на обжалване по реда на чл.
435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се
определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това означава, че на обжалване
подлежи и произнасянето на съдебния изпълнител по искане на длъжника за намаляване
на размера на претендираните от взискателя разноски поради тяхната прекомерност.
Длъжникът разполага с
процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на
разноските на взискателя поради прекомерност. Постановеният по това искане акт
на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда. За да бъде осъществен такъв
съдебен контрол, обаче, следва да е налице изричен акт на съдебния изпълнител в
тази насока. В
изпълнителното производство адресат на искането за намаляване на адвокатското
възнаграждение е съдебният изпълнител, пред който се развива изпълнението.
Следователно, органът по принудително изпълнение следва да се произнесе по това
искане и този негов акт ще подлежи на съдебен контрол относно неговата
законосъобразност, като акт, с който се произнася по размера на адвокатското
възнаграждение, включително и по упражненото пред него право за присъждане на
по-нисък размер на възнаграждението на представителя по пълномощие на
взискателя /чл. 78, ал. 5 от ГПК/.
В случая, след
получаване на поканата за доброволно изпълнение, в която са обективирани и
приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение, длъжникът е подал по изпълнителното дело молба от 01.10.2019г.,
в която е направено искане за преизчисляване на размера на дълга с оглед
извършени преди образуване на изпълнителното производство плащания. Искане по
реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК не е релевирано в същата молба. Съответно, произнасянето
на съдебния изпълнител, обективирано в писмо с изх. № 10034/17.10.2019г., не
съдържа мотиви по приложението на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ето защо
следва да се приеме, че в жалбата, с която е сезиран настоящият съдебен състав,
е направено за първи път искане за намаляване на адвокатското възнаграждение на
взискателя поради прекомерност.
По изложените
съображения се налага извод, че компетентен да се произнесе по молбата на
длъжника е частният съдебен изпълнител и едва след постановяване на изричен акт
от него и при евентуално подадена жалба, съдът при изпълнение на възложените му
контролни правомощия по чл. 435 – 437 от ГПК ще извърши преценка за
правилността на действията му по прилагането на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Предвид
обстоятелството, че производството по настоящото дело е преждевременно
образувано, се налага извод, че същото следва да се прекрати, а жалбата да се
изпрати на съдебния изпълнител за произнасяне по обективираните в нея искания.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по ч.гр.дело № 1172/2020г. по описа на СГС, ГО,
ІІ А въззивен състав.
ИЗПРАЩА
жалба с вх. № 7059/28.10.2019г.,
подадена от „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, съдържаща искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
намаляване на размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение,
за произнасяне по компетентност по изпълнително дело № 20197880400458 по описа на частен съдебен изпълнител М. К., с рег. № 788 на КЧСИ.
Определението за прекратяване на делото, като
непреграждащо по-нататъшното му развитие, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.