Определение по дело №964/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 50
Дата: 4 януари 2019 г.
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20183100900964
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 юни 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……….01.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 04.01.2019 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 964 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на гл. 32 ГПК.

Постъпила е искова молба вх. №18570/21.06.2018г, с която е предявена претенция на кредитор за обявяване на относителна недействителност на  възмездно разпореждане, договорено при общо знание на длъжника и лицето, с което той е договарял за увреждане на кредитора, на осн. чл. 135 ал.1 ЗЗД.

Между страните са разменени книжата по делото: Исковата молба съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. Ищецът „ТУИ БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр. Варна, чрез адв. Б. (АД „Спасов и Б. “ – САК) обосновава  фактите, на които основава претенцията си и сочи доказателства.  В допълнителна искова молба вх. № 29106/10.10.2018г са оспорени възраженията и доказателствата, посочени от ответниците. 

Исковата и допълнителната молба са връчени на ответниците. В срок (спрян на осн. отм. чл. 61 ал.2 ГПК и изтекъл и за двамата ответници на 17.09.2018г) е депозиран отговор вх. № 25215/31.08.18г, допълнен с вх.№ 32710/09.11.18г само от ответника „БИЗНЕС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ООД с оспорване на твърдението за увреждане или обективно затрудняване на кредитора и общото знание на договарящите се за увреждащия характер на разпореждането. Посочено е доказателствено искане.

Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 ГПК.

По предварителните въпроси: Предметът на делото определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 ал.1 т.1 от ГПК). Атакуваната разпоредителна сделка е сключена между търговци, което по субективен критерий (чл. 286 ал.3 вр. 1 ТЗ) я квалифицира като търговска сделка. Възражение срещу характера на спора не е предявено от ответниците(в срока за отговор).

Сезиран е родово компетентен съд, според определена по реда на чл. 69 ал.1 т.4 вр. т.2 ГПК цена на иска, надхвърляща 25 000лв. Държавната такса е авансово внесена.

Местната компетентност не е оспорена.

Представителната власт на пълномощника на ищеца е надлежно учредена (л. 86). Ответниците са извършвали действията си чрез законни представители.

С определение № 2205/21.06.2018г съдът е допуснал обезпечение на предявения иск чрез налагане на запор върху предмета на разпоредителната сделка.

 По допустимостта на претенциите: Страните са регистрирани по ЗТЮЛНЦ търговци. 

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за неизпълнено задължение на ответника „БИЗНЕС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ООД, породено при прекратяване на наемен договор и установено с арбитражен акт като изискуема претенция за паричен дълг, чието принудително събиране се затруднява поради намаляването на активите на длъжника с множество разпоредителни сделки, една от които е договорът, сключен между ответниците. Съдът преценява, че тези твърдения очертават както активната легитимация на ищеца като увреден кредитор, така и обща пасивна легитимация на договарящите се ответници.

По доказателствените искания:

В исковата молба ищецът е направил доказателствени искания, допълнително уточнени в становище по отговорите. Значителна част от представените писмени доказателства касаят неоспорени факти, но за поясняването на иначе безспорните твърдения, съдът счита за необходимо да приеме писмените доказателства. Необходимо за решаването на делото е и доказателството, приложено към допълнителна искова молба.

Насрещните страни са ангажирали експертиза, но за обстоятелство което няма значение в настоящия процес, поради което дори и да се изясни непосочения предмет на изследване на вещото лице, такова заключение не би било необходимо за този правен спор и съответно не следва да бъде допускано.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на списъци на разноските с конкретно посочени по размер претендирани разноски, на осн. чл. 80 от ГПК.

За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.  

 По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК) Павлов иск на кредитор, насочен срещу прехвърлителна сделка между неговия длъжник и свързан с него ответник като възмездна сделка, договорена при общо знание на длъжника и лицето, с което той е договарял за увреждане на кредитора, на осн. чл. 135 ЗЗД.

 ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, приложени към искова и допълнителна молба в неоспорени копия, заверени по реда на ЗАдв., както следва:

·               удостоверяващи вземане на кредитора: решение от 03.01.2018 г. по ВАД №229/2016 г. на АС БТПП и изпълнителен лист; договор за наем на недвижим имот и писмено предизвестие за прекратяването му към  31.12.15г.; нот. покана за доброволно връщане на суми от наемодателя , връчена на 18.02.2016 г.(л.8- 33)

·               удостоверяващи придобиването и разпореждането с актива на длъжника:  дружествен договор от 09.07.2015 г. на „Офис Център Евксиноград" ООД с отразена непарична вноска и справка за вписване на апорт в имотния регистър; договор за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на „Офис Център Евксиноград" ООД от 09.11.2017 г.(л. 34-51)

·               удостоверяващи други разпоредителни действия на длъжника и издиреното в хода на принудително изпълнение  имущество: дружествен договор от 09.07.2015 г. на „Прайм Резиденс Евксиноград" ООД с отразена непарична вноска  и договор за покупко-продажба на дружествени дялове от това дружество от 09.11.2017 г.; отговори по запорни съобщения от „Търговска банка Д" АД, „Алианц Банк България" АД и „Банка Пиреос България" АД, сведение за декларирани в НАП имущества и справка за проучено имуществено състояние от  съдебен изпълнител по  изп. дело №227/2018 г. на ЧСИ Захари Димитров (л.52-70)

·               удостоверяващи общо знание на представители на двамата ответници: протокол от 06.11.2017г от заседание на Съвет на директорите „ВИВА БИЗНЕС ГРУП“ЕАД за натоварване на изпълнителния директор за сключване на увреждащата сделка(л. 121)

ОБЯВЯВА на страните за безспорни обстоятелствата по уговарянето на прехвърлянето на дружествените дялове от капитала на „Офис Център Евксиноград" ООД от прехвърлител „БИЗНЕС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ООД на приобретател „ВИВА БИЗНЕС ГРУП“ЕАД със съдържание на сделката съответно на договора от 09.11.2017 г. с нотариална заверка на подписите с per. № 5219 и на съдържанието с per. № 5220, извършени от нотариус Велин Майсторов, per. № 465 на НК, район на действие PC – Девня, без анекс към него.

ОБЯВЯВА на страните като служебно известни факти, ненуждаещи се от доказване наличните  в ТР по партидата на дружествата на „Офис Център Евксиноград" ООД, „БИЗНЕС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ООД и ВИВА БИЗНЕС ГРУП“ЕАД вписвания и обявявания на документи, визуализирани чрез публичен достъп до електронен търговски регистър, включително на приложени към съответни заявления доказателства и книжа, съдържащи лични данни на граждани, които още не са оповестени, но са регистрирани като съставени от търговците – заявители документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на ответника „БИЗНЕС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ООД за допускане на счетоводна експертиза.

 

На осн. чл. 145 ал.2 ГПК съдът ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца с писмена молба с препис за насрещната страна в седмичен срок от съобщението да ПОЯСНИ как обосновава нееквивалентност на насрещната престация, уговорена в полза на длъжника срещу отчуждените дружествени дялове, като съобрази, че номиналната стойност е относима само към емитирането на дялове и вноската за покритието им към учредяване на дружеството, а в последствие действителната им стойност е измерима според търсене и предлагане на пазара и чистото имущество на дружеството, като ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че ако пропусне тази възможност, съответно ако реализира това право едва в първо съдебно заседание( чл. 143 ал.2 ГПК)  и с това причини  отлагане на делото преди окончателния доклад на съда, може да понесе последици по чл. 92а ГПК.

 

На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка за разноските по чл. 80 от ГПК, като ги предупреждава, че при пропускане на посочване на такъв списък до приключване на съдебно дирене, правото им да искат изменение на определени от съда разноски в тяхна полза ще бъде преклудирано.

 

НАСРОЧВА съдебно заседание за 31.01.2019г от 09.30 часа.  ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е пречка за разглеждане на делото и при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо заседание, за което страните и явилите се по делото други участници се считат призовани.  Да се призоват страните.

Проект за устен доклад, представляващ приложение към настоящото определение  да се съобщи на страните.

Препис от определение да се изпрати на страните( на ищеца чрез пълномощника), ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП. Към книжата за ищеца допълнително да се приложи копие от допълнителния отговор вх.№ 32710/09.11.18г

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:

 

 

 

 

 

ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД

по търговско дело номер N964 по описа за 2018 год,

 

Производството е образувано като  ТЪРГОВСКИ СПОР по реда на чл. 365 и сл.  от ГПК.

Приет е за разглеждане иск на "ТУИ БЪЛГАРИЯ“ЕООД ЕИК *********, гр. Варна, бул. Ген. Колев 113 ет.10, представлявано от управители Кацаров и Илиева, чрез адв. Б.  (АД „Спасов и Б. “ – САК), служ. адрес *** офис 10 срещу „БИЗНЕС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ООД ЕИК *********, гр. Варна ул. Първа 22, представлявано от управител Георги Шипанов и „ВИВА БИЗНЕС ГРУП“ЕАД ЕИК 201125628г р. Варна ул. Първа 22, представлявано от изп. директор Йосифов за обявяване по реда на чл. 135 ЗЗД на недействителност по отношение на ищеца като кредитор на „БИЗНЕС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ООД на възмездна сделка, сключена с договор с нот. заверка рег. №5219 и 5220 от 09.11.2017г.,  с  която първият ответник е прехвърлил на втория ответник притежавани 2 667300 дяла с номинал от по 1 лв  от капитала на „Офис Център Евксиноград“ООД при договаряне на свързани лица с общо знание за увреждане на кредитора.

Ищецът и първият ответник претендират насрещно и за определяне и присъждане на разноски по делото.

По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават  или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):

Доколкото приобретателят по сделката не е упражнил право на отговор, оспорването на твърденията на ищеца се концентрира само в становищата на длъжника. Тъй като обаче съдоговорителите са необходими задължителни другари по претенция, засягаща сключен помежду им договор, пропусналата защита страна се ползва от процесуалното поведение на своя другар (чл.216 ал.2 ГПК). Затова и съдът отчита като безспорни само твърденията, които макар да не са изрично признати, са били възприети от ответника при изграждане на защитната му теза в подадените отговори.

Неоспорими са фактите очертаващи легитимация на кредитора, за които е представено обвързващо със сила на присъдено нещо решение от 03.01.2018г. по ВАД №229/2016 г. на АС БТПП: ищецът се легитимира като кредитор за  присъден дължим от първия ответник остатък от гаранционнен депозит, породен от прекратяване на договор за наем от 11.11.2008г., за чието плащане наемодателят е бил в забава от 23.07.2016 г.  и други акцесорни вземания, породени от водения арбитражен процес и принудителното изпълнение на присъдената сума.

Не е спорно и неуспешно предприетото насочване на изпълнение върху свободни от обезпечения активи на длъжника, поради извършени от длъжника в предходен момент отчуждавания на известни активи (недвижими имоти чрез апорт, последван и от разпореждане с придобити срещу имотите членствени права)  и обременяване на ликвидните му парични постъпления със залози(в полза на „Търговска банка Д" АД).

Не са оспорени и фактите по сключването на спорната увреждаща сделка между ответниците:  на  09.11.2017 г. било договорено в изискуемата по чл. 129 ТЗ квалифицирана нотариална форма прехвърлянето на всички дружествени дялове от капитала на „Офис Център Евксиноград" ООД (общо 2 667 300 дяла с номинал по 1 лев), придобити от прехвърлителя „БИЗНЕС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ООД при учредяване на дружеството срещу апортиран на 09.07.2015г недвижим имот на приобретател „ВИВА БИЗНЕС ГРУП“ЕАД срещу цена от 1 420 621.38лв, платима чрез прихващане и изплащане на задължения, допълнително индивидуализирани в неприложен по делото анекс.

Не е очертан и спор по оповестените по партидата на дружествата факти относно личността на представителите на договарящите страни: приобретателят „ВИВА БИЗНЕС ГРУП“ЕАД е бил съдружник със значителен  мажоритарен дял (2667300/2667301) в прехвърлителя „БИЗНЕС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ООД като волята на прехвърлителят длъжник „БИЗНЕС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ООД е бил изявена от управител Георги Шипанов, който е участвал и в управителен орган (член на Съвет на директорите) на третото лице приобретател  „ВИВА БИЗНЕС ГРУП“ЕАД, както към момента на пораждане на вземането на кредитора (прекратяването на договора за наем през 2015г), така и към момента на спорната увреждаща сделка на разпореждане.

За тези обстоятелства не се налага доказване.

Оспорени са отделни обстоятелства по съдържането на разпоредителната сделка, вредоносния характер на разпореждането и общото знание на договарящите се за правата на кредитора.

Ищецът твърди, че след поредицата от апортиране на недвижи имоти през 2015г( след като наемодателят е бил предизвестен за предстоящо в края на тази година прекратяване на наемния договор, пораждащо и вземане за връщане на гаранционен депозит, внесен от наемателя), известните активи, предназначени за общо обезпечение на кредиторите му са се ограничили до членствени правоотношения, тъй като паричните му приходи от наеми вече са били заложени в полза на банка, вписала особен залог още през 2010, периодично изменян и подновяван и обявен от заложния кредитор в отговор по запорно съобщение на 30.04.18г., а са били и прекъснати след  транформирането на собствеността в дружествено участие.  Затова, според ищеца отчуждаването на дяловото участие на неговия длъжник ограничава принципно  възможностите му за удовлетворение от този актив, наличен както към възникването на задължението за връщане на депозита (31.12.2015), така и към поставянето на наемодателя в забава за пращане (23.07.2016 г.). Допълнително ищецът счита, че сделката има и конкретно вредоносен резултат, тъй като насрещната престация, уговорена като цена на отчуждените дялове е значително под действителната им стойност (възприемана като номинал), и е била предназначена за погасяване на задължения към друг кредитор (самия приобретател) чрез прихващане и плащане на задължения, но не е постъпила по сметките на продавача. Сочи, че с тази уговорка фактически останалите кредитори са били лишени от пълната стойност на отчуждения актив.

Тези твърдения са оспорени в отговора на първия ответник, който заявява, че само по себе си затруднението на кредитора не е причинено от разпореждането, а от особения начин на реализиране на насочване на изпълнение върху дялове от дружество. Този довод обаче е несъстоятелен, тъй като увреждането не се твърди да произтича от трансформиране на друг вид актив(недвижим имот) в дружествен дял, а от лишаването на длъжника от дяловете му. Допълнително ответникът оспорва обективния увреждащ резултат, като сочи, че срещу отчуждения актив е договорена цена, надхвърляща вземането на ищеца, но и този довод не може да бъде отнесен към твърденията на ищеца, който визира нееквивалентност на размяната, а не( както неправилно възприема доводите ответника) безвъзмездност на сделката. Тази част от отговора съдът не следва да съобразява. Въпреки това обаче, доколкото не е призната равностойността на дружествения дял с номинала, съдът следва да предприеме изясняване на твърденията на ищеца относно обосноваване на цената на разпоредения актив като номинал, доколкото посочената в дружествения договор стойност има значение само за вноската за покритие при учредяване на дружеството, а при вторично предлагане дружествения дял се остойностява според търсене и предлагане и е съразмерен на чиста стойност от имуществото (обявявано като балансови стойности в оповестени в ТРЮЛНЦ  ГФО на дружеството). Непълните твърдения на ищеца относно разминаване на договорена с действителната ( пазарна или поне балансова стойност) следва да бъдат допълнително пояснени по реда на чл. 145 ГПК.  

Надлежно е оспорването на увреждащия характер на разпореждането с доводи за липса на обективна промяна в имуществото на длъжника, поради две самостоятелни причини. От една страна длъжника сочи, че и този негов актив вече е бил предназначен за удовлетворяване на друг кредитор със залог (вписан на 17.02.2016г) и съответно ищецът не е можел да очаква да се удовлетворява от дялове, чиято стойност несъмнено е по-ниска от обезпеченото вземане на заложния кредитор. Респективно счита, че дори и сделката да бъде отменена, насочването на изпълнението срещу приобретателя на тези дялове също ще следва да се съобрази със заложните права, признати от новия съдружник като залогодател и хирографарният кредитор ще се окаже затруднен от привилегията при събиране на вземането си по същия начин, както и ако сделката не беше сключена. От друга страна длъжникът сочи, че въпреки че не е получил фактически цена, според уговорката за прихващане и изплащането й за погасяване на налични задължения на продавача, платежоспособността му не била накърнена, тъй като едновременно с намаляването на актива е намалял и пасива и възможностите за удовлетворяване на ищеца са съхранени в същия обем.

Доводите във връзка със преюдициалните отношения по задълженията на отчуждителя (останали неоповестени в самата сделка, чрез препращане към допълнителен анекс) са несъвместими с предмета на делото. Това е така, защото твърденията за пълно или частично несъществуване на такива задължения ще изключи основанието на продажбата, тъй като ще липсва уговорка за цена. Липсата на съществен елемент от съдържанието на сделката представлява порок, изключващ изцяло валидността на договора( чл. 26 ал.2 ЗЗД), докато предмет на Павлов иск принципно може да бъда само сключена сделка, която е породила валидно последиците си и именно така уврежда кредитора. Дали уговорената цена е била получена реално или не от продавача е без значение за увреждането, доколкото ако действително уговорено задължение не е събрано от длъжника, кредитора разполага със способ да насочи изпълнение за събиране именно на този дълг срещу третото задължено лице – купувач. В този смисъл както доводите на ищеца, усъмняващ се в получаването на уговорената цена, така и насрещната обосновка на начина на погасяване на вземането на купувача за тази цена, не могат надлежно да формират обстоятелства от хипотезата на претенция по чл. 135 ЗЗД и съответно следва да се изключат от подлежащите на разглеждане от съда факти по това дело.  

Спорно е твърдението за знанието на двамата ответници като насрещни страни по разпоредителната сделка относно обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора. Ищецът сочи, че у прехвърлителя знанието  за задължение за връщане на гаранционния депозит е възникнало още с получаване на предизвестието за прекратяване на наемния договор, което е било и изтекло преди разпоредителната сделка.

Знанието на приобретателя се твърди като резултат от получени впечатления на лицата, управляващи това дружество за същите обстоятелства към същия момент, поради свързаност с управлението на дружеството отчуждител. Участието на управителя на отчуждителя  Георги Шипанов заедно с изявилия воля от името на приобретателя Валентин Йосифов във вземането на решението на колективен орган на управление на приобретателя за покупката, както и качеството на същите лица като представители на съдружниците в общи събрания на отчуждителя, според ищеца изключва възможността изпълнителният директор Валентин Йосифов да не е знаел, че продавачът има парично задължение към ищеца.

Насрещната страна отчуждител оспорва своето знание за увреждане, като сочи, че продажбата е договорена преди спорното вземане на кредитора да е било признато от съда, като  се позовава на изричното й предназначение за уреждане на финансови отношения, възникнали много преди дълга на ищеца. Оспорва и възможността за конкретно узнаване на фактите от представителя на приобретателя, при наличие само на свързаност на търговците, което не предполага детайлно познаване на всички сключени по-рано от отчуждителя договори и поети от него задължения.

По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):

Претенцията за обявяване на недействителност на увреждащи действия на длъжник съответства на конститутивен отменителен (Павлов) иск, уреден в чл. 135 ЗЗД като потестативно право, реализуемо по съдебен ред за обявяване на относителна недействителност на сделка, по отношение на увреден кредитор.

Предмет на делото по този иск е самото потестативно право (в този смисъл практиката по Р № 552 от 15.07.2010 г. на ВКС по  гр.д. № 171/2009г. ,ІV г.о., Решение № 326 от 20.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2012 г., III г. о., ГК). Самото правоотношение, което легитимира кредитора не е предмет на установяване(още повече, че в конкретния случай то е неоспоримо след изчерпване на спора с акт по чл. 38 ал.4 ЗМТА). Извън предмета на делото са и последиците от упражняването на потестативното право за целите на обезпечаваното с него принудително изпълнение, включително и възможностите на ищеца ефективно да се ползва от относителната недействителност.

С оглед зачитане на арбитражния акт (по отношение на момента на възникване, изискуемост и забавено плащане на  установеното от съда вземане и правопораждащия го фактически състав) както спрямо осъден от арбитражния съд ответник, така и спрямо правоприемника му, конкретната хипотеза на Павловия иск се очертава по чл. 135 ал.1 пр.2 ЗЗД, която включва установяване на фактически състав, пораждащ потестативното право, както следва:

1. разпоредителната сделка между ответниците уврежда възможностите за удовлетворяване на ищеца от имуществото на отчуждителя от известно на кредитора и придобито след възникване на дълга дружествено участие в ООД, като изключва възможността да насочи изпълнението си върху него, както и поради допълнително ограничаване на възможността за удовлетворяване от заместилата този актив нееквивалентна насрещна престация, предназначена за удовлетворяване на друг предпочетен кредитор

Допълнително съответно приложение в тази връзка ще имат и правилата, уреждащи начина а определяне на равностойност на дял на съдружник, напускащ дружеството (чл.125 ал.3 ТЗ) и отчитане на правата на заложен кредитор по чл. 73а ТЗ.

2. разпореждането с дела е възмездно, но както длъжника, така и третото лице приобретател – търговски дружества, чрез волеизявяващите си органи – управител Георги Шипанов и изпълнителен директор Валентин Йосифов са знаели за увреждането, тъй като са изпълнявали решения на  мажоритарен съдружник  и  съвет на директори, в чийто състав са участвали физически лица, които са имали лични впечатления за възникналите вземания на кредитора (като участващи в управлението на  длъжника за целия период от 2015 до 2017г).

При определяна на формирането на волята на търговски дружества, съдът следва да съобразява правила на чл. 141 ал.1 и 3, чл. 123 и 137 ал.6 ТЗ и чл. 235 ТЗ.

По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и  попълването на делото с доказателства ( чл. 146 ал.2 ГПК):

С оглед изложената правна квалификация, в тежест на ищеца по Павловия иск, насочен срещу безспорно сключена възмездна разпоредителна сделка е доказването на вредоносния й ефект спрямо кредитора. Освен изложените доводи за промяна в структурата на известните активи, в тежест на ищеца е да установи твърдението си за нееквивалентност на уговорената за разпоредените дялове цена. Доказателства за относимата пазарна стойност на дружественото участие към момента на сделката не са посочени. Допълнително съдът следва да съобрази и служебно известни му оповестени от „Офис Център Евксиноград" ООД като съставени от него доказателства, приложени към заявленията за оповестяване на резултати от годишно приключване на дейността на това дружество за 2017г .

Противно на възприетото от ответника, ищецът не се позовава на презумпция за знание, уредена само за договарящи физически лица, а на фактически отношения на свързаност на волеформиращите органи на търговските дружества, чрез едни и същи личности, формиращи психическото отношение на юридическите лица (в смисъла, възприеман в съдебната практика, например решение № 13 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4606/2014 г., IV г. о., ГК). Това знание е спорно и за него ищецът се е позовал на писмени доказателства. Допълнително съдът следва да съобрази и служебно известни му оповестени от „БИЗНЕС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ООД като съставени от него доказателства, приложени към заявленията за оповестяване на резултати от годишно приключване на дейността на това дружество в периода 2015 – 2017г .

Оспорването на увреждащия характер на сделката изисква насрещно доказване на привилегия, обуславящите затруднения на ищеца. Ответникът се е позовал на писмени доказателства. Допълнително съдът следва да съобрази и служебно известни вписани по партидата на „Офис Център Евксиноград" ООД данни за регистриран залог върху дружествени дялове.

Ответниците не сочат факти за които да носят доказателствена тежест и не са ангажирали доказателства.

Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на действително извършени от нея плащания за разноски по производството, като доказателства за тях могат да се сочат и събират до приключване на съдебното дирене.

НА осн. чл. 145 ал.3 ГПК съдът  указва предварително на страните и възможността от доброволно уреждане на спора: 

Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение от съд доброволно споразумение, което освен конкретния предмет на спора, урежда и други отношения, включително и преурежда занапред отношенията на страните.  В случаите на одобрена съдебна спогодба между страните половината от внесената пред съда държавна такса ще бъде върната на ищеца. Одобрената от съда спогодба се ползва с установителна сила на решение и изпълнителна сила и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист.

С оглед предмета на делото, свързан с удовлетворяване на кредитор с признат дълг, съдът счита, че спорът е подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата и крайното решение е резултат само на волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки, позволява запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни интереси.  Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Център за медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12 (http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.