Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……..
гр. В. Търново, 17.07.2015 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, единадесети състав, в публично заседание на 13.07.2015г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКО ЦАНКОВ
при секретаря В. Минчева като разгледа докладваното от съдията П.Цанков НАХД № 680 по описа за 2015г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от адв. Г.В., в качеството му на защитник на Енерго-Про Мрежи” АД, вписано в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик” №
258, против Наказателно постановление № 366/17.12.2014г., издадено от
Председател на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, по
настоящем – КЕВР). Наведени са
оплаквания за незаконосъобразност на издаденото НП обосноваващи, според
жалбоподателя, неговата отмяна. Моли обжалваното НП да бъде отменено. В съдебно
заседание дружеството жалбоподател, чрез упълномощения си защитник (адв. И. А. – преупълномощен) поддържа подадената жалба и направените в
нея искания.
Представя писмени бележки.
Ответникът
по жалбата – КЕВР, представлявано от юк. Р. М, оспорват
подадената жалба. Заема се становище, според
което в хода на административнонаказателното производство е доказано по
безспорен начин извършването на нарушението. Намират се за неоснователни наведените от жалбоподателя доводи.
Твърди се, че обжалваното НП е законосъобразно и
правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Депозирани са подробни писмени бележки.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
Наказателно постановление № 366/17.12.2014г.,
издадено от Председател на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране е съставено
въз основа на АУАН № КРС - 1086 /08.07.2014г. от Г.В.П. (главен експерт в отдел „Контрол и решаване на
спорове - електрически мрежи, търговия и пазари" в Главна дирекция
„Контрол и решаване на спорове" при ДКЕВР), срещу Енерго-Про Мрежи” АД,
вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав
Варненчик” № 258.
Установените в АУАН констатации
са изведени въз основа на КП № 132 – З – Е – 2 от 17.03.14г. и Протокол № 48 –
ЕПМ от 14.03.14г. съставени от Г.В.П. и Д.М.Г..
При описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено е прието от фактическа страна, че на 17.03.2014,г.,
при извършена проверка от длъжностно лице на ДКЕВР на средства за търговско
измерване (СТИ, електромери) в гр. В.Търново, на адрес: ул. ********* е установено, че СТИ на абонатен
номер *******, с фабричен № *******, тип 7АА50 66 (еднофазен) на
фирма ESEM A.S, заводска пломба М04/35, е с година на производство 2004г.
Констатираният факт бил отразен в
съставения Констативен протокол № 132-3-Е-2/17.03.2014 г.
В съдържанието на обжалваното НП
е описано, че на длъжностното лице от ДКЕВР не е бил представен Протокол за
последната извършена метрологична проверка на описаното СТИ (електромер), както
и че в извадка от регистъра на СТИ, поддържан от „Енерго-Про Мрежи“ АД съгласно
Раздел VI от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (обн.,
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), приложена към КП № 132-3-Е-2/17.03.2014 г., като
година за следваща метрологична проверка на описаното СТИ било записана -
2010г.
Въз основа на това е заключено,
че описаното СТИ е с изтекъл срок на последваща метрологична проверка.
Наказващият орган е възприел, че
съгласно т. 3 на Специални условия, т. 3.5. Измерване на електрическата
енергия, т. 3.5.2. от лицензия № Л-138-07/13.08.2004г., лицензиантът е длъжен
да поддържа средствата за търговско измерване на електрическата енергия,
доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), както и да
извършва редовни проверки, изпитания и контрол върху тях.
В текста на обжалваното НП е
посочено, че съгласно чл. 41 от ПИКЕЕ, всички средства за търговско и контролно
измерване подлежат на първоначална и последващи проверки по реда на Закона за
измерванията (ЗИ), Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване
съответствието на средствата за измерване., както и че съгласно чл. 26, ал. 1
от ЗИ, контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на
типа, първоначална проверка и последваща проверка. При това е посочено, че съгласно
чл. 43, ал. 4 от ЗИ, периодичността на последващите проверки се определя със
заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор, която се обнародва в „Държавен вестник” и се обявява в официалния
бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № А-102 от 05.03.2010 г. на председателя
на ДАМТН (обн. ДВ, бр. 22 от
Въз основа на описаната
фактическа обстановка е изведен извод, според който като лицензирано дружество,
„Енерго-Про Мрежи” АД, е било длъжно да поддържа средствата за търговско
измерване на електрическата енергия, доставяна на потребителите, в състояние,
съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, включително и да предприеме действия за извършване на редовни
проверки, изпитания и контрол върху тях, т.е. и действия за подмяна на
гореописаното СТИ за извършване на последваща метрологична проверка на СТИ в
определения срок.
Наказващият орган, предвид на
горното и с оглед на възприетото за осъществено бездействие изразяващо се в не
поддържане на средството за търговско измерване (СТИ, електромер) на абонатен
номер *******, с фабричен № *******, тип 7АА50 66 (еднофазен) на
фирма ESEM A.S, заводска пломба М04/35 съгласно изискванията на чл. 41 от ПИКЕЕ,
е обективирал извод, че на 17.03.2014г., в гр. В.Търново, на ул. *******, „Енерго-Про Мрежи” АД, е
нарушило разпоредбите на т. 3.5.2 от издадената му лицензия, с което е
осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката.
За това нарушение и на основание на
чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката на „Енерго-Про Мрежи” АД е наложна имуществена
санкция в размер на 20 000,00 лв. НП е връчено на дружеството жалбоподател на 20.01.15г.,
което в законоустановения срок е подало жалба, по реда на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
В съдебно заседание разпитаните свидетели Г.П. (св. по установяване на нарушението и
актосъставител) и Д.Г. (св. по установяване на нарушението, при съставяне на
АУАН) сочат, че проверката, отразена в издадения КП № 132 – З- Е – 2 от
17.03.14г. е извършена на 14.03.14г., при което е бил посетен описания адрес. В
показанията си свидетелите потвърждават отразените в АУАН констатации.
Свидетелите сочат, че визираният срок за извършване на последваща метрологична
проверка следва да започне да тече от момента на извършването на първоначалната
проверка, съобразно изготвения протокол или направени отбелязвания или поставени
знаци, върху техническото средство. Спрямо конкретното такова, според
свидетелите, началният момент започвал от 2004г., която дата се установявала от
поставената върху СТИ заводска пломба (на производител), която се възприемала
като първоначална метрологична проверка. Въз основа на това свидетелите са
заключили, че последващата проверка (процесната такава) е следвало да се
извърши до края на 2010г.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите тъй като същите са пространствени последователни, взаимно свързани
и допълващи се с писмените доказателства по делото.
Изложената по - горе фактическа обстановка,
съдът приема за установена, въз основа на приетите писмени доказателства, както и от разпита на
разпитаните по делото свидетели .
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е
допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и от лице имащо право
на това, а разгледана по същество и основателна.
Наказателно постановление № 366/17.12.2014г., издадено от Председател
на ДКЕВР е незаконосъобразно, тъй като административнонаказателното
производство е започнато и проведено при нарушение на процесуалните правила,
довело да опорочаване на производството по налагане на административното
наказание.
В конкретния случай АУАН, въз основа на който е ангажирана
административната отговорност на дружеството жалбоподател, е издадено в
противоречие с разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, а именно не е посочена от
актосъставителя датата, на която е извършено посоченото в акта нарушение, като
е налице само и единствено отразяване на дата на извършване на проверката от
контролните органи, и когато е констатирано извършването на нарушението (17.03.2014г.).
При това и тази дата не е коректно и вярно отразена доколкото, видно от
съдържанието на издадения КП № 132 – З- Е – 2 от 17.03.14г., проверката на
процесното СТИ е извършена на 14.03.14г., около 12,20ч. Посочения факт се
установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели Г. П. и Д. Г..
В съдържанието на АУАН липсват каквито и да е било данни от една страна,
на коя дата е извършена първоначална метрологична проверка на процесното СТИ. По
този начин неустановен по делото и неопределяем остава началният момент, от
който следва да започне да тече, установеният, според контролния и наказващия орган,
в Заповед № А-102 от 05.03.2010 г. на председателя на ДАМТН (обн. ДВ, бр. 22 от
Това, като правна последица е довело и до неопределяемост на крайния
момент на който изтича срокът, в който е следвало да се извърши процесната
проверка, с изтичането на който се изпълват съставомерните признаци на соченото
за извършено нарушение на разпоредбите на т. 3.5.2 от издадената на въззивнато
дружество лицензия, с което е осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от Закона
за енергетиката.
Отразено е единствено, че
процесният СТИ е със заводска пломба М04/35, и е с година на производство
2004г., като в извадка от регистъра на СТИ, поддържан от „Енерго-Про Мрежи“ АД
приложена към КП № 132-3-Е-2/17.03.2014 г., било описано, че като година за
следваща метрологична проверка на описаното СТИ е записана - 2010г. При това не
е налице посочване на обстоятелства или на правни доводи, които да обусловят
посочените дати като начален или на краен момент за изпълнение на вмененото на
жалбоподателя задължение.
Непрецизната, непълна и неясна формулировка
води до невъзможност да се установи какво деяние е възприето от наказващия орган да е извършено от
дружеството – жалбоподател, което, от своя страна да изпълва състава на
твърдяното нарушение. Изложените фактически обстоятелства, дори и да могат да
се установяват от доказателствата по административнонаказателната преписка и
събраните в хода на съдебното следствие такива, е следвало да намерят обективен
израз в съдържанието на наказателното постановление при описанието на
нарушението, като е недопустимо да се извличат по пътя на формалната или
правната логика.
Въз основа на това съдът обективира извод, че по този начин е останал
неустановен факта на започване извършването на нарушението, респективно датата
на неговото довършване.
Описаното в НП нарушение не
осъществява състав на т.нар. продължено административно нарушение. Процесното нарушение
се извършва чрез бездействие в определен срок, изразяващо се в не представяне
на СТИ за последваща метрологична проверка през 2010г. При това извън
наведените доводи за порочност на обжалваното НП основани на описаната
неопределяемост на датата на нарушението основани на посочването на годината,
през която следва да се извърши проверката, съдът приема, че същата, при
възприемане на визираните от контролните органи факти, е следвало да се
осъществи до края на 2010г. (съобразно разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН, вр. с
чл. 183 от НПК). Следователно, ако е налице нарушение, то е осъществено, чрез
бездействие, в момента на изтичане на срока, в който е следвало да се осъществи
дължимото поведение. Към 01.01.2011г. твърдяното за извършено деяние се явява
довършено и не създава трайно престъпно състояние, каквато е характеристиката
на продълженото престъпление, респективно нарушение.
Изложеното мотивира съда да приеме, че АУАН № КРС - 1086 /08.07.2014г.
е издаден след изтичане на предвидения в закона давностен срок затова. Съгласно
изискванията на чл. 34 ЗАНН съдът следва служебно да следи за изтичането на
преклузивния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В случая, приложение ще намери
общата разпоредба на чл. 34, ал. 1, от ЗАНН, тъй като твърдяното за извършено нарушение,
към момента на извършване на деянието (01.01.2011г.) не попада в установените в
ал. 2 на цитираната разпоредба хипотези. Този извод се обективира от
обстоятелството, че в един последващ период, с редакцията на чл. 34, ал.2 от ЗАНН, в сила от 17.07.2012г. (ДВ. бр. 54), е регламентирано, че за нарушение на
Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и
подзаконовите нормативни актове по прилагането им, не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако
са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението. Сроковете по
чл.34 от ЗАНН, имат давностен характер (ТП № 1 от 27.02.15г., на ОСС на НК на
ВКС и ОСС на ВАС), поради което нормите които ги уреждат са материални и имат
действие само занапред. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.2 от ЗАНН, ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Като
не се е съобразил с изложеното контролният орган незаконосъобразно е отпочнал
административнонаказателно производство срещу дружеството жалбоподател за
процесното нарушение, което е довело до опорочаване на издаденото НП, във
степен обективираща незаконосъобразността му и предпоставяща неговата отмяна.
На следващо място не посочването, в АУАН, да датата на извършване на
нарушението и конкретизирането на конкретно деяние (неизпълнение на вменено
задължение), представлява липса на описание на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, съобразно установените в закона (чл. 42, т. 4 от ЗАНН)
изисквания. Това са обстоятелства, което е следвало да се установят още при
съставяне на акта и с оглед пълното описание на нарушението е следвало да бъдат
посочени в него. Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.
53, ал. 2 ЗАНН, според която наказателното постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението и на неговото авторство. Като не е отразил правилно
и в пълнота обстоятелствата по нарушението и дата му на извършване, актосъставителят
е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до
накърняване правото на защита на дружеството – жалбоподател, доколкото е било лишено
от възможността да се разбере конкретно какво нарушение се твърди, че е извършено,
и да се защитава пълноценно по него.
От друга страна непосочването на датата, на която е извършено
нарушението, е достатъчно основание за цялостна отмяна на атакуваното НП, тъй
като не може да се провери, в хода на съдебното производство дали е било
допустимо ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Това, принуждава съда по пътя на тълкуването и чрез използване на вероятности
да приеме за установен факт на извършване на нарушение, който не е доказан по
безспорен и категоричен начин, което, както настоящият състав възприе е
недопустиво в административнонаказателното производство.
Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила са се
пренесли и в обжалваното наказателно постановление, в което отново не е
отразена в пълнота фактическата обстановка по нарушението и датата на неговото
извършване. Това от своя страна обективира извод за допуснато нарушение на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Настоящият състав приема, че обжалваното НП следва
да бъде отменено и на друго, самостоятелно основание затова, а именно поради
изтекла, към момента на произнасяне на съда и на абсолютна погасителна давност
за преследване на нарушителя, за извършеното нарушение.
Действително, в разпоредбите на ЗАНН, липсва
изричен текст, уреждащ погасяване на административнонаказателното преследване
поради изтичане на абсолютна давност. В чл. 34 от ЗАНН са предвидени срокове,
задължаващи административнонаказващите органи да съставят своевременно актове и
наказателни постановления при констатирани нарушения.
В нормата на чл. 82 от ЗАНН е визирана единствено
давността за изпълнение на наложеното наказание, при влязло в сила НП. Липсва
изрично регламентиране по въпроса за прилагане института на абсолютната давност
за периода от извършване или установяване на нарушението до влизане в сила на
НП. В чл.34, ал.1 б.”в” от ЗАНН е отбелязано, че не се образува
административно-наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато
това е предвидено в друг закон. В специалния такъв – Закон за енергетиката
въпросът също не е уреден.
В разпоредбите на чл.11 от ЗАНН се осъществява
препращане, за тези неуредени въпроси, към нормите на НК и в частност по
отношение на въпросите за вината ....., обстоятелствата изключващи
отговорността и т.н., и доколкото в този закон не се предвижда друго, а за
такава хипотеза /при своевременно съставен акт и наказателно постановление,
спрямо който, по различни причини, е изтекъл продължителен период от време без
НП да е влязло в сила/ - изрична уредба няма.
Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния
случай следва да се приложат разпоредбите на чл. 81, ал.3, във вр. чл. 80,
ал.1, т.5 от НК (изм., приложима, в редакцията на закона към датата на
извършване на деянието 01.01.2011г.), съгласно които наказателното преследване
се изключва с изтичане на абсолютна давност от четири години и шест месеца, при
предвидено наказание глоба. Към настоящият момент (17.07.2015г.) тази давност е
изтекла.
При така констатираните допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и на липсата на основни предпоставки за
налагане на административно – наказателната отговорност обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съдът намира за неоснователно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски по делото, доколкото същите подлежат на репариране по предвидения затова специален ред.
При този изход на делото и на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 190, ал. 1 от НПК, реализираните по делото разноски в размер на 80, 01лв., следва да останат в тежест на държавата.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 366/17.12.2014г.,
издадено от Председател на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, с
което на Енерго-Про Мрежи” АД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик” № 258, за извършено нарушение на чл.206,
ал.1 от Закон за енергетиката, вр. с чл. 3.5.2 от Лицензия №
Л-138-07/13.08.2004г., и на основание чл.206, ал.1 от ЗЕ е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 20 000
(двадесет хиляди) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от Енерго-Про Мрежи” АД искане
за заплащане на направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване, пред Великотърновския Административен съд, в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: