РЕШЕНИЕ
№ 11419
гр. София, 14.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:..........
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20241110165768 по
описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ.
Ищеца ............., със седалище и адрес на управление .......,
представлавано от ........ – изпълнителни директори, чрез процесуален
предсатвител – юрисконсулт В. Л., твърди в исковата си молба,
че заплатил застрахователно обезщетение в размер на 206, 86 лева по договор
за застраховка "Каско" за вреди на ........, управляван от собственика С. Й. Н.,
настъпили при ПТП на 11.06.2022 г., около 21.20 часа, в ..........., по време на
движение по ........., с посока на движение от ...........", изразяващо се в попадане
в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, необозначена
като препятствие и необезопасена по съответния ред, вследствие което
застрахования автомобил получил материални щети. Твърди, че щетите са в
пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задълженията на
лицата, натоварени от ответника за поддържане на пътното платно в
посочения участък. При така очертаните факти ищеца поддържа, че на
основание чл. 411, ал.1 КЗ, във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, и във вр. с чл.
49 и 50 и във вр. чл. 45 ЗЗД, след заплащане на застрахователното
1
обезщетение, в размер на 206, 86 лева, застрахователят встъпва в правата на
застрахования, срещу юридическото лице, което носи отговорност за
причинени вреди от виновното противоправно деяние (действие или
бездействие) на служители, на които е възложено задължението да поддържат
общинските пътища. Предявява иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва
в размер на 48, 45 лева за периода 18.01.2023 г. – 28.10.2024 г., върху
главницата от 206, 86 лева. В съдебно заседание исковете се поддържат.
Ответника..........., със седалище и адрес на управление .........,
представляван от кмета .......... в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал
писмен отговор до съда, в който навежда подробни възражения по съществото
на спора, като оспорва иска както по основание, така и по размер, и моли
същия да бъде отхвърлен с присъждане на разноски по делото.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
1. По отношение на наличието на застрахователно правоотношение
по застраховка "Каско" и изплащане на обезщетение:
Съдът счита за неоснователно възражението досежно застрахователното
прооотношение, доколкото видно от приетото и приложено писмено
доказателство – доклад по щета № ......... г., в същия е посочено, че не са
налице дължими вноски по процесната полица № ......., която също е приета и
приложена като доказателство. Не е спорно и изплащането на сумата в размер
на 206, 86 лева от страна на ищеца на лицето, чийто автомобил е пострадал,
като същото се установява и от приетото и приложено писмено доказателство
– преводно нареждане от 25.10.2022 г.
2. По отношение на механизма на ПТП: Относно изясняване на
механизма на ПТП съдът събра следните писмени и гласни доказателства –
Протокол за ПТП № ....... г., застрахователни документи по щета, съдебна
автотехническа експертиза, изготвена от инж. Б. М., и показанията на
свидетеля С. Й. Н. – собственик и водач на увредения автомобил. По делото е
назначена и изготвена, съответно приета като доказателство като неоспорена
от страните съдебна автотехническа експертиза, която в първия и втория си
въпроси изследва най-вероятния механизъм от техническа гледна точка за
настъпилото на 11.06.2022 г. ПТП и причините за него, както и са ли в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП нанесените щети по
2
увредения автомобил. Съдът кредитира САТЕ в тази и част /1 и 2 въпрос/ като
достатъчно обективна и ясна и даваща отговор на въпросите, които изследва.
Въз основа на така изброените доказателства съдът възприема следния
механизъм на ПТП – на 11.06.2022 г., около 21.20 часа, в ........., по време на
движение по ул. "........., с посока на движение от .......", водача на лек
автомобил марка/модел .......... С. Й. Н. попада в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, необозначена като препятствие и
необезопасена по съответния ред, вследствие на което било причанено ПТП с
имуществени щети. Безспорно е по делото, че автомобила е бил управляван от
свидетеля С. Й. Н., който е разпитан в съдебното заседание на 28.03.2025 г.,
доколкото един от основните спорни моменти е концентриран относно това
дали процесното ПТП е настъпило вследствие попадането на автомобила в
дупка на пътя, необозначена като препятствие и необезопасена по съответния
ред, на територията на гр. ........ Показанията на свидетеля са
безпротиворечиви, точни и ясни, описват ясно фактическата обстановка,
довела до ПТП, локализират точно мястото на произшествието и доколкото са
отразени в протокола от съдебното заседание, съдът няма да ги възпроизвежда
дословно в настоящото решение. Направеното в този смисъл от страна на
ответника Столична община възражение е неоснователно, тъй като
обстоятелството, че при ПТП на пътното платно действително е имало
необезопасен и необозначен участък от пътя в ремонт, се установява от
разпита на свидетеля по делото. Вещото лице е категорично, че нанесените
щети на автомобила се намират в причинно-следствена връзка с ПТП от
08.01.2020 г.
3. По отношение на стойността на щетите: Отговор относно
изясняване на въпроса за стойността на щетите дава трета задача на приетата и
приложена като доказателство по делото САТЕ, а именно – 206, 86 лева.
Посредством така ангажираните кореспондиращи помежду си
доказателства, противно на възраженията на ответника, се установява
произшествието да е настъпило именно вследствие препятствие на пътя,
изразяващо се в необезопасен и несигнализиран участък от пътя в ремонт, по
смисъла на § 1, т.19 от ДР на ППЗДвП, независимо от това дали се касае за
дупка като участък от пътното платно с нарушена паважна или асфалтова
настилка или за неукрепена отломка от тази настилка, като настъпването му
не се дължи на скоростта на движение на автомобила, като препятствието на
3
пътя е било и непредвидимо. Не е налице съпричиняване на ПТП, не се
ангажираха доказателства в тази насока, такива индиции не дава и приетата и
приложена по делото САТЕ. От друга страна по делото не се спори, че пътят,
на който е реализираното произшествието, е общински път по смисъла на
чл.3, ал.3 от Закона за пътищата, поради което и на осн. чл.19, ал.1, т.2 и чл.31
ЗП, задължена да осъществява дейностите по поддържането му е именно
ответната ........... която е и била задължена съобразно чл.13 ЗДвП да означи
съответната дупка с необходимите пътни значи с оглед предупреждаване на
участниците в движението. Общината като юридическо лице осъществява
дейностите по чл.31 ЗП и чл.13 ЗДвП чрез своите служители или други лица,
на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно
бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до
неизпълнение на задължението по чл.31 ЗП и чл.13 ЗДвП, поради което и на
осн. чл.49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното
ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители
или други изпълнители. Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за
суброгация в правата по чл.49 ЗЗД на застрахования при него собственик на
увреденото МПС срещу ответника.
Съгласно чл. 410, ал. 1 от ГПК с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди,
произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или 2. възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, или 3.
собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор
върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за
задълженията и договорите. Безспорно в процесния случай сме изправени
пред втората хипотеза на разпоредбата, уреждаща регресните искове, а
именно - по чл. 410, ал. 1, т. 2 от ГПК. Обхватът на суброгационното право
зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е
платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което отговорното
лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования. Видно отприетото по делото
заключение действителният размер на причинените вреди възлиза на 206, 86
лева. Обичайно в такива случаи се претендират ликвидационните разноски,
4
чийто размер е между 15 и 25 лева, но такива в случмая не са начислени. С
оглед изложеното, искът е основателен до пълния предявен размер, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, до пълното
изплащане на сумата.
Обезщетение за забава се дължи при просрочено задължение за
главница за периода на забавата, за периода от момента на наличие на
изискуемост, или 30 дни след получаване на поканата за изплащане, до деня,
предхождащ подаване на исковата молба в съда. Видно от представената и
приета като доказателство по делото регресна покана от ищеца до ответника,
същата е входирана в деловодството на ответника под № ........ г. и с нея
ответника бил поканен на изпълни задължението си в размер на 206, 86 лева,
като 30-дневния срок изтича на 08.02.2023 г. Видно от приложеното катоп
доказателство обаче писмо № .......... г., получен от ищеца на 17.01.2023 г.,
ответната община е отказала да изплати обезщетението, поради което следва
да се счита в забава от 18.01.2023 г. С оглед горното съдът счита, че следва да
бъде уважен иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от 18.01.2023 г. до
28.10.2024 г., върху сумата в размер на 206, 86 лева, която предвид липсата от
особена необходимост от специални знания съдът е изчислил с вседостъпните
електронни онлайн калкулатори на сумата в размер на 48, 45 лева, какъвто е и
претендираният размер.
С оглед уважаване на исковете по делото право на присъждане на разноски
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК има ищеца, съгласно представеният по делото
списък на разноските по чл. 80 от ГПК, в общ размер 660 лева, както следва –
100 лева заплатена държавна такса, 400 лева депозит за САТЕ, 60 лева депозит
за свидетел и 100 лева юрисконсултско възнагреждение в минимален размер,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........., със седалище и адрес на управление .....,
представляван от кмета ..., да заплати на ....., с ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление г..........., представлявано от ......... –
изпълнителни директори, сумата в размер на 206, 86 лева /двеста и шест
лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща регресна претенция по
5
чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49 и 50 и чл. 45 от ЗЗД, ведно със законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.11.2024 г. до
изплащането на сумата, сумата в размер на 48, 45 лева /четиридесет и осем
лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва за
периода от 18.01.2023 г. до 28.10.2024 г., върху сумата в размер на 206, 86
лева, както и сумата в размер на 660 /шестстотин и шестдесет/ лева,
представляваща направените по делото разноски, както следва – 100 лева
заплатена държавна такса, 400 лева депозит за САТЕ, 60 лева депозит за
свидетел и 100 лева юрисконсултско възнагреждение в минимален размер,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6