РЕШЕНИЕ
№ 516
гр. Пловдив, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300500622 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от П. Г. М. против Решение №
4067/02.12.2022г., пост. по гр.д.№ 5840/2022, ПРС, с което е отхвърлен предявения от
жалбоподателя против Т. Г. М. и Г. Т. М. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за
разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на имот срещу задължение
за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 171, том 4, дело №
1707/08.04.1983 г., с който Г. Т. М. и Е.П.М. прехвърлили на Т. Г. М. срещу
задължение за издръжка и гледане следния недвижим имот: Апартамент №***,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.391.4.19,
находящ се в гр.***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18- 48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр.***, р-н ***,
***, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор 56784.506.391.4, с
предназначение: жилище, брой нива на обекта – 1, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: 56784.506.391.4.20, 56784.506.391.4.16, 56784.506.391.4.22. до размер на
1/2ид.ч. за Т. М. и до размер на 1/8ид.ч. за Г. М..
Жалбоподателят П. М. поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и
незачитащо установената съдебна практика. Възпроизвежда твърдяната фактическа
1
обстановка и поддържа, че съдът е ценил избирателно и едностранчиво събраните по
делото доказателства, като голяма част от тях дори не са обсъдени. – посочва
множество медицински документи. Счита, че те доказват наличие на хронично
заболяване на прехвърлителя по сделката. Поддържа и че по делото се установява от
събраните гласни доказателства, че преди да почине Г. М. е паднал, получил е
множество счупвания и е бил неподвижен, но ответникът Т. М. не се е погрижил по
никакъв начин за състоянието му. По отношение на прехвърлителката Е. М. твърди, да
е страдала от ***, поради което и е била настанена в хоспис и то не от длъжника по
договора, а от съпругата на ищеца и на нейни разноски. Твърди, че семейството на
прехвърлителите е живяло в гр.***, а на приобретателите – в гр.***, т.е. двете
семейства не са живели никога заедно. Сочи, че Т. М. не е изпълнявал задълженията си
по алеаторния договор, т.к. не е предоставял цялата необходима издръжка и грижи -
храна, режийни разноски, дрехи и обслужване за прехвърлителите и то ежедневно за
целия период на договора. Счита, че в случая неизпълнението е значително с оглед
интереса на кредитора, като той не е провел пълно и главно доказване на изпълнението
на задълженията си по договора. Поддържа и че не може да се приеме възможността
единия кредитор да изпълнява задълженията на длъжника към другия кредитор, с
което да го освободи от отговорност. Позовава се на съдебна практика. Моли съда да
отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново такова, с което уважи
предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна Т. Г. М. е подал отговор на въззивната жалба, в който я
оспорва. Поддържа, че е невярно твърдението за наличие на необсъдени в решението
доказателства. Счита изложеното в жалбата за трактовка на жалбоподателя на
фактическата обстановка, която обаче не се подкрепя от доказателствата по делото.
Излага собствените си твърдения относно фактите по делото, както и основанията за
некредитиране на показанията на свидетеля на ищеца. Позовава се на съдебна
практика, според която длъжникът не може да наложи начин на живот и грижи, които
кредиторът не желае да следва и да получи. Сочи, че ако кредиторът е приемал
престираното от длъжника и се е считал за удовлетворен, то липсват основания за
разваляне на алеаторния договор. Поддържа, че за периода от близо 40 години никой
от прехвърлителите не е изразявал недоволство от грижите и издръжката, която
получава по договора, като отношенията им са били отлични. Моли за потвърждаване
на обжалваното решение. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Г. Т. М. не е подал отговор на жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна-
ищец, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна,
поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
2
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
Оплакванията във въззивната жалба касаят установяване на фактическата
обстановка и преценката на доказателствата по делото, както и изводите, които се
следват от тези доказателства.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от П. М. с иск с пр. осн. чл.87, ал.3 от
ЗЗД за разваляне на договор за продажба на недвижим имот, подробно описан по-горе,
срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение на същия от страна на
преобретателите, като поради напредналата си възраст, множество заболявания
прехвърлителите са имали нужда от тях. Ответниците Т. М. и Г. Т. М. са оспорили
иска, като са поддържали, че Т. М. и съпругата му С. , чийто наследник се явява
ответникът Г., са полагали грижи и са давали необходимата издръжка на
прехвърлителите, както и че последните са били доволни от тях и през целия период на
договора са имали прекрасни отношения, никога не са изразявали недоволство или
упреци. По отношение на въпроса за непосредствените грижи са твърдели, че
многократно са канили прехвърлителите да живеят в ***, но последните отказвали и че
чувствали добре в дома си.
В обжалваното решение съдът е приел, че се доказва по делото сключването на
алеаторен договор между Г. и Е.М. и Т. М., с който е прехвърлен процесния недвижим
имот. Към момента на сделката Т. М. се е намирал в брак със С. М., поради което и
придобитото е станали СИО. Анализирайки събраните по делото доказателства е
достигнал до извода, че прехвърлителите Г. и Е.М. не са имали нужда от непрекъснати
грижи и издръжка, като инцидентните нужди са били покривани от преобретателите.
Изложил е и съображения, че е житейски оправдано щом семейството на ищеца живее
заедно с прехвърлителите да полага и някакви грижи за тях. Още повече, че това
съставлява изпълнение на вменено от закона задължение. Приел е и че
преобретателите са предложили на прехвърлителката Е. за живее при тях към
момента, в който е имала нужда от полагане на непосредствени грижи, но тя е
отказала, като при отказ длъжникът не може да наложи на кредитора грижи които той
не желае да приеме. С оглед на тези изводи е счел, че по делото не се доказва
неизпълнение на договора за издръжка и гледане, поради което и е отхвърлил
3
предявения иск.
От фактическа страна по делото е безспорно / видно и от представения НА №
171, т.2, д. 1707/1983 на нотариус при ПдРС /, че Г. и Е.М. са продали на сина си Т. М.
процесния недвижим имот – апартамент №***, ***г., бл.***, вх.***, със застроена
площ от 77,82кв.м., находящ се в кв. ***, гр.***, срещу задължение да ги гледа и
осигури сносен и спокоен живот, като гарантира храна, отопление, почистване и грижи
при болест и немощ лично или чрез трето лице, като са си запазили и право на
ползване на една стая. От схемата на имота се установява актуалното му описание по
КК. По делото не са представени доказателства, но между страните е безспорно, че към
момента на сделката Т. М. се е намирал в брак със С. М., починала ***г., при което
придобитото е станало СИО, с оглед СК, както и наследник на починалата съпруга се
явява наред с преживели съпруг Т. М. и сина им Г. , вторият ответник по делото.
Видно от УН прехвърлителят Г. М. е починал на ******г., като е оставил за свои
наследници прежевялата си съпруга Е. и двамата си сина Т. и П.. Е. М. е починала на
***г. и е оставила за наследници Т. и П..
По делото са събирани писмени и гласни доказателства за установяване на
здравословното състояние на прехвърлителите, както и за изпълнение на задълженията
по договора.
По отношение на Г. М. са приложени копие от амбулаторни листове за
извършени профилактични и регулярни прегледи през 2011 и 2012г., от които е видно
че е имал ***, за която е предписана медикаментозна терапия.
По отношение на Е. също са представени амбулаторни листове за проведени
прегледи по повод конкретни оплаквания, както и *** изследване , всички след
м.05.2019г., от които е видно, че първоначално е поставена диагноза „***“, а през
м.08.2019г. – „***“. Приложено е и копие от искова молба на П. М. за поставяне под
запрещение на Е. М., по която е образувано гр.д.№1714/2019, ВОС. Приложено е и
копие от Договор от 12.12.2019г. между С. М. и Дома за стари хора „***“ за
настаняване на Е. М. в него срещу заплащане на месечна такса от 550лв.
По делото е разпитвана като свидетел С. М., съпруга на ищеца П. М., чийто
показания следва да се преценяват с оглед нормата на чл.172 от ГПК предвид
евентуалната им заинтересованост. Тя твърди, че от 2010г. живее със семейството в
гр.*** при родителите на съпруга й. Още към този момент свекър й взимал лекарства
за високо кръвно и имал нужда от гледане. Твърди, че свекърва й Е. напуснала
църковния хор, за да може да полага необходимите грижи – къпане, бръснене,
помагала му да се облича, приготвяла му лекарства. Самата свидетелка също се
преместила да работи по-близо до дома им, за да помага на родителите на съпруга си.
Твърди, че през ******г. Г. бил оставен за малко сам , при което излязъл и паднал на
земята. Получил счупване на двете ръце и спукване на таза. След няколко дни и
4
починал. Погребението му не могло да бъде извършено веднага, защото се наложило
да изчакат големия му син да се завърне от чужбина. Свекърва й Е. още на
погребението започнала да се държи неадекватно – ту плачела, ту се смеела. По-късно
забелязали, че тя забравя разни неща - яденето при готвене, не познавала часовника,
кой ден е. Лятото на 2019г. Е. направила пожар в дома си. Свидетелката твърди, че я е
завела на ***, като й били изписани лекарства, които самата свидетелка следяла да се
приемат редовно. В края на 2019г. се наложило да настани свекърва си в дом за
възрастни хора, защото никой не й помагал при гледането на Е.. Твърди, че големият
брат на мъжа й идвал епизодично и не е полагал грижи за родителите си. Взимал ги за
по 3-4 дни в ***, но после те се връщали. Свидетелката твърди, че когато със
семейството си се преместили в ***, живеели в общо домакинство с Г. и Е.. Г.
построил голямата къща, която е на три етажа и след като я отвършили, свидетелката и
семейството й се преместили да живеят в нея. Знае, че Г. и Е. били инициатори за
построяването на църква в ***, като Г. дори и бил основният строител.
Свидетелката Д.П. твърди, че е колежка на С. М. и че познава Г. и Е.. С. се
преместила да работи в този магазин, за да е близо до дома си и да се грижи за свекърва
си. Е. идвала в магазина да пазарува като давала стари , излезли от обръщение пари и
С. се уговорила с продавачите да й дават каквото поиска, а после тя оправяла сметките.
Е. си купувала предимно сокове, а останалата храна я купувала С..
Свидетелката Т.П. твърди, че познава Г. и Е. от петдесет години. Те й били
кръстници. Г. имал от родителите си два апартамента в гр.***, които прехвърлил на
двамата си сина. Г. бил строител и работил и след пенсионирането си. Спрял да работи
след едно падане, при което си счупил ребрата. Той построил църква в квартала, като
участвал и с труд, и с пари. Свидетелката твърди, че семейството на Г. и Е.
разполагали с пари и често помагали и на други хора. Получавали добри пенсии,
работили допълнително , а и взимали наема от апартамента в гр.***, който бил на
големия им син. Т. било неговото желание, за да живеят спокойно. Семейството на Т.
имало много добри отношения с родителите му, често си гостували, дори родителите
на С., която е ***, идвали многократно на гости от ***. Свидетелката твърди, че Т.
винаги идвал с пълна кола с провизии и храна – сирене, месо, домати , краставици,
сокове. Отделно от това купували и вещи за дома – хладилник, печка, телевизор,
направили ремонт в банята, водили Г. и Е. на екскурзия във *** за около 10 дни.
Родителите много се радвали на екскурзията и дълго време говорили за нея. Те никога
не са се оплаквали от Т., нито за изразявали съжаление, че са им прехвърлили имота си,
напротив - винаги се хвалили за отношението и вниманието. Т. е давал пари на
свидетелката да заведе майка му на лекар в гр.***. В друг случай се обадили на Т., че
майка му е зле и той дошъл и я завел лично на лекар. След това Е. останала за около
месец при Т., но после поискала да се върне в дома си. Когато Г. паднал и се залежал Е.
го гледала. Самата Е. заболяла по-сериозно след м.08-09.2019г. Тогава снаха й
5
започнала да я заключва, за да не се изгуби. Виждали се само през оградата, като Е.
изразявала недоволство, че е заключена. Свидетелката е категорична, че Г. и Е.
нямали нужди от грижи и издръжка, живеели сами и се обслужвали, разполагали със
средства, били в отлични отношения със сина си това и семейството му. Дори
помагали с пари на семейството на малкия си син и плащали висшето образование на
големия си внук. До смъртта на С./ съпругата на Т./, Е. била добре. Състоянието й се
влошило месец след смъртта на снаха й. Състоянието на Г. се влошило след второто
падане – в двора на цимента. Дори когато починал бил още в гипс и един съсед му
разрязъл гипса.
Свидетелката С.М. твърди, че познава Г. и Е. от много години, т.к. били съседи в
гр.***, както и колежки с Е.. Знае за прехвърлянето на имотите в гр.*** на двамата им
сина. Твърди, че Е. винаги много се е хвалила от Т., че им обръщат внимание, че им
помагат. Знае Т. да им е направил камина в къщата, поставил теракот, сложил вана,
закупил им печка. Твърди, че Т. и семейството му често идвали в *** и винаги при
нужда. Знае за случай, при който Е. се обадила на Т. , че й е развален телефона и той
лично отишъл да й го занесе. Тя имала два-три телефона, всички закупени от Т..
Свидетелката твърди, че преди да починат Г. и Е. не са имали нужда от гледане и
издръжка. Взимали много добри пенсии, а Г. работил като строител и разполагал с
пари. Масата им винаги е била отрупана с деликатеси. Знае, че Т. ги е водил и на
екскурзия в чужбина и те били много доволни и щастливи от това преживяване. Г. се
залежал малко преди да почине, като в този период за него се грижила съпругата му Е..
Е. тежко преживяла смъртта на снаха си С., като за малко живяла в ***, но после се
прибрала в ***, където й било по-спокойно. Състоянието на Е. се влошило година или
по-малко преди да почине.
При тази фактическа обстановка се правят следните правни изводи :
Предявеният иск е за разваляне на договор за продажба на недвижим имот срещу поето
задължение за издръжка и гледане - чл.87, ал.3 от ЗЗД. Този договор е сред
ненаименованите договори в облигационното право, при който кредиторът прехвърля
правото си на собственост върху недвижим имот, а ответната страна по договора
поема задължението за грижи и издръжка на прехвърлителя. Изпълнението на
задължението за издръжка и гледане предполага ежедневна престация на такива грижи
и издръжка в натура, така че да бъдат задоволени в пълен обем нуждите на кредитора
от битова страна- подслон, храна, отопление, осветление, транспорт и др., както и за
опазване и поддържане на здравето му – медицинска помощ, лекарства и т.н., т.е. от
всичко необходимо за спокоен и нормален живот. С оглед свободата на договарянето
страните могат да включват различни изрични договорки в тази насока – за съвместно
живеене, за наемане на трети лица, за повече от едно задължено лице и т.н. За да се
извърши преценка дали е налице неизпълнение на договор за издръжка и гледане е
необходимо да се установи дали длъжникът е предоставял изпълнение ежедневно и в
6
пълен обем, както и дали не е налице отказ от съдействие от страна на кредитора. В
последния случай задължението на длъжника се трансформира в парично задължение.
Не е необходимо длъжникът да бъде канен да престира нито задълженията в натура,
нито евентуално преобразуваните парични задължения. Ако не са уговорени
ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължи цялата необходима
издръжка и необходими грижи, независимо от материалните възможности на
прехвърлителя. При повече от едно задължени лица, изпълнението на задълженията на
кое да е от тях представлява пълно изпълнение и не води до основание за прекратяване
на договора по отношение на някой от длъжниците поради неизпълнение на
задълженията му. В случай, че длъжникът почине, задълженията му се прехвърлят на
наследниците му, независимо от факта, че алеаторният договор се сключва с оглед
личността. При предявяване на иск за разваляне на алеаторния договор, поради
неизпълнение от преобретателя, в доказателствена тежест на последния е да установи,
че изпълнението покрива задълженията му по договора за издръжка и гледане – в
пълен обем и през целия период. Прехвърлителят, респ. наследниците му, не са длъжни
да доказват неизпълнение, т.к. с изпълнението на собственото си задължение да
прехвърли собствеността върху имота, той е изправна страна по договора и насрещната
страна следва да доказва, че също е изпълнила поетите задължения.
Право да искат разваляне на алеаторен договор имат лицата, прехвърлители по
договора, както и техните наследници, съобразно наследствените си права и в рамките
на давностния срок, ако правото е възникнало, но не е упражнено приживе от
прехвърлителя. Когато прехвърлителите са съпрузи, всеки от тях на собствено
основание може да претендира разваляне поради неизпълнение спрямо себе си на
задължението от длъжника.
В светлината на изложеното относно правната същност на договора за
прехвърляне на собственост срещу поемане на задължение за издръжка и гледане, в
конкретния случай се установява, че между Г. и Е.М., като прехвърлители, и сина им
Т. М. и съпругата му С. М. е сключен договор за покупко-продажба на процесния
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Ищецът П. М. е син на
почините през ***и ***г. Г. и Е.. Следователно се установява и легитимацията на П. М.
да предяви иск за разваляне на алеаторния договор за наследствените си идеални части
от правото на собственост върху недвижимия имот. Представеният нотариален акт,
обективиращ договора за прехвърляне на собственост, доказва изпълнение на
задължението от страна на прехвърлителите, поради което в тежест на преобретателя
по договора е провеждане на пълно и главно доказване на изпълнение на задълженията
по него.
От събраните по делото гласни доказателства съдът намира, че се установява, че
Т. М. е давал в годините както средства за издръжка, така е и осигурявал нормален бит
7
и живот на своите родители . Свидетелката П., чийто показания съдът кредитира като
незаинтересовани, установява, че той им отстъпвал наема от имота си в гр.***, носил
им продукти и храна при всяко свое посещение, извършвал ремонти и подменял
овехтели вещи от бита. Тези показания се подкрепят и от показанията на свидетелката
М., която също твърди, че Г. и Е. били много доволни от Т., както и че той извършвал
ремонти в жилището им. Показанията на тези две свидетелки не се опровергават от
данните, изнесени от свидетелката М.. Тя изобщо не споменава никакви факти във
връзка с големия син, а единствено изтъква колко се е грижила сама за своите свекър и
свекърва. По отношение на издръжката не навежда никакви твърдения, при което съдът
намира за установено, че доколкото прехвърлителите са имали нужда от осигуряване
на издръжка и нормален бит с оглед уговорките в договора, то това задължение е
изпълнявано изцяло. Още повече, че и двете горепосочени свидетелки твърдят, че Г. и
Е. са разполагали със средства, дори са инициирали и участвали в строежа и
финансирането на църква в гр.***. По отношение на необходимостта от полагане на
непосредствени грижи с оглед здравословното състояние на прехвърлителите, се
установява, че едва в края на живота си те са се нуждаели от по-интензивни такива. Не
се подкрепят твърденията на свидетелката М. за необходимост от грижи за Г. още от
2010г. нито от писмените доказателства за здравословното състояние на Г., нито
другите гласни доказателства. Напротив, свидетелите П. и М. твърдят, че Г. имал
необходимост от грижи в последните няколко дни преди да почине и в този момент до
него е била съпругата му, още повече, че самата свидетелка М. твърди, че в този
момент Т. бил в чужбина. По отношение на необходимостта от грижи за
прехвърлителката Е. се установява от писмените доказателства за здравословното й
състояние и от показанията на свидетелките П. и М., че здравословното й състояние се
влошило лятото на 2019г., т.е. месеци преди смъртта й. Те твърдят, че това се е
случило след смъртта на снаха й С.. Макар свидетелката М. обстойно да описва
необходимостта от гледане на свекърва й Е., тя никъде не посочва от кой момент се е
наложило полагането на тези грижи. Яснота по този въпрос не се съдържа и в
показанията на свидетелката П., която твърди, че С. се е преместила да работи по-
близо до дома си, за да помага и гледа свекърва си, но не уточнява в кой момент е
станало това. Свидетелите П. и М. твърдят, че Т. е предлагал на Е. да живеят заедно,
дори я взел при себе си за известно време, но тя искала да живее в дома си е отказала
грижите му.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото се доказва Т. М. и съпругата му
С. редовно са посещавали в годините и са предоставяли грижи, издръжка в натура и в
пари. Не се установи да е имало липси в осигуряване на нуждите на прехвърлителите,
свързани с бита, храната , консумативите и лекарствата на прехвърлителите.
Евентуално неизпълнение е мислимо в периода от няколко дни преди смъртта на Г. и
няколко месеца преди смъртта на Е.. По отношение на Г., обаче се установява, че се
8
касае за няколко дни след инцидента, при който Г. е пострадал, като в този периода Т. е
бил в чужбина, а грижите са полагани от съпругата Е.. По отношение на Е. се
установява, че тя е отказала предоставените й грижи от сина й Т., като в същото време
е била осигурена материално. При отказ на прехвърлителя да приеме предоставените
му грижи, длъжникът се освобождава от отговорност за предоставянето им и не може
да се приеме, че е налице неизпълнение. Така, с оглед на изложеното следва да се
приеме за доказано, че договорът за издръжка и гледане е изпълнен точно и липсват
основания за развалянето му поради неизпълнение от страна на длъжниците по него.
Изводите на първоинстанционния съд са в същия смисъл и постановеното
решение като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят П. М. следва да заплати на Т. М. сумата
от 1000лв. разноски във въззивното производство, а на Г. М. сумата от 500лв. разноски
за въззивното производство.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4067/02.12.2022г., пост. по гр.д.№ 5840/2022, ПРС.
ОСЪЖДА П. Г. М., ЕГН **********, да заплати сумата 1000лв. на Т. Г. М.,
ЕГН **********, както и сумата от 500лв. на Г. Т. М., ЕГН **********, разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9