№ 148
гр. Благоевград, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Б. Янев
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Георги Б. Янев Административно наказателно
дело № 20211210200828 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Б. х. ф.“ЕООД, ЕИК:, със седалище и адрес на
управление: гр. Б., ул.“И.“№, представлявано от С. С. Х. – у., против
Наказателно постановление № 571371-F577170/13.04.2021г. на Началник на
Отдел „Оперативни дейности“- София в ЦУ на НАП, с което за нарушение на
чл. 7а, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, на основание чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
иска се да бъде отменено, като се сочат процесуални нарушения, неправилно
приложение на закона, недоказаност на нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява
представлява се от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата
и моли НП да бъде отменено, излага доводи за несъставомерно поведение,
твърди процесуални нарушения и изразява доводи в тази насока.
Админист Административнонаказващият орган, редовно призовани се
1
представлява от ю. М., която оспорва жалбата, по същество излага доводи за
потвърждаване на атакуваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно, претендира се юрисконсултско възнаграждение .
Районна прокуратура-гр.Благоевград, редовно призовани не се представлява и
не изразява становище по съществото на делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
На 14.10.2020 година, в 13:47 часа, при извършена проверка на търговски
обект – „Б. х. ф.", находящ се в гр, Б., ул. „И."№, стопанисван от дружество
„Б. х. ф." ЕООД с ЕИК по Булстат:*********, е установено следното:
При извършената проверка е отпечатан КЛЕН (контролна лента на
електронен носител) за дата. 02.10.2020г., от наличното в обекта, инсталирано
и въведено в експлоатация, фискално устройство модел „DATECS DP-150
KL” с ИН на ФУ № DT823085 и ФП № 02823085, при подробен анализ на
който е установено, че при извършване на продажби на стоки, за направени
клиентски поръчки, на горепосочената дата не са издавани фискални касови
бележки за всички продажби, като наместо тях, задълженото лице е
допуснало издаване на служебни бонове с номера, както следва: от № 18979
до № 18984 /6 броя/, издадени във времевия интервал: 12:10:40 ч, до 12:16:19
ч. на 02.10.202 0г„ от № 18990 до Ns 19006 /17 броя/, издадени във времевия
интервал: 12:28:59 ч. до 13:10:54 ч. на 02.10.2020 г., от № 19016 до Ns 19022
/7 броя/, издадени във времевия интервал: 13:26:2бч. до 13:55:39 на 02.10.2020
г. Установените факти и обстоятелства в хода на проверката и събраните
доказателства по несъмнен начин доказват установеното административно
нарушение, изразяващо се в неспазване на изискванията и забраната на чл. 7а,
ал, 2 от Наредба Ns Н-18/2006 г. на МФ за издаване на служебен бон за
извършени продажби на стоки в търговски обект и нерегистрирането на
продажбите, които се извършват е търговския обект, с което не е спазен реда
и начина за регистриране и отчитане на продажбите в проверения търговски
обект.
2
За резултатите от проверката бил съставен Протокол за извършена
проверка № 0036897/14.10.20г., който бил подписан от управителя. В
протокола било отразено, че представител на дружеството следва да се яви по
седалище на административнонаказващия орган. На 27.10.2020г. по седалище
на наказващия орган се явил управител на дружеството и в негово присъствие
бил съставен АУАН№ F577170 от св.С., с който на дружеството –
жалбоподател било вменено нарушение на чл. чл. 7а, ал. 2 от Наредба Н-
18/2006 г. на МФ. Актът бил подписан от управителя без възражения, такива
не постъпили и в законоустановения срок.
Въз основа на Акта за установяване на административно нарушение,
административнонаказващият орган - Началник на Отдел „Оперативни
дейности“- София в ЦУ на НАП, издал атакуваното Наказателно
постановление № 571371-F577170/13.04.2021г., с което за нарушение на чл.
7а, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, на основание чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева.
Наказателното постановление е връчено на 17.05.2021г., като в
законоустановения срок е постъпила и разглежданата в настоящото
производство жалба.
В хода на съдебното производство е разпитана свидетелката С.. Чрез
показанията си С. възпроизвежда възприетата в наказателното постановление
фактическа обстановка, фактите констатирани при извършената проверка,
установеното в хода на същата и процедурата по съставяне на АУАН.
Установяват с действията си, какво е проверено и как е достигнато до извод
за извършено нарушение.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва и от анализа на събраните
по делото писмени доказателства за тяхното установяване, а именно, АУАН
№ F577170., протокол от извършена проверка, копие на служебни бонове,
заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.
При направения анализ и оценка на показанията на свидетеля на наказващия
орган, разпитан по делото, съдът не отчете вътрешно противоречие,
непоследователност, заинтересованост или преднамерено излагане на
изопачени факти. Свидетелят с достатъчна конкретика описва
обстоятелствата около извършената проверка, като с показанията си
потвърждава резултатите от нея. Неговите показания относно посочените
факти в пълна степен кореспондират и на приобщените по делото писмени
доказателства, поради което съдът им дава вяра като подкрепящи
фактическите констатации, отразени в Акта за установяване на
административно нарушение.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
3
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице и в
законоустановения 7-дневен срок от връчване на наказателното
постановление. Разгледана по същество, същата е основателна по следните
съображения.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за
това процедура и от компетентен орган /видно от заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г./, като АУАН е съставен от компетентен орган, за което по
делото са представени безспорни доказателства, поради което възраженията в
обратна насока са неоснователни.. Както в акта, така и в НП е отразено, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на
акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и в НП
подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя
и нарушението елементи. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се
приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН
и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН. При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно
които, за да бъде редовен актът за установяване на административно
нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно
посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от св.С.,
инспектор по приходите, която дава пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е извършено. Чрез изпълнение на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна
индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото
на защита на жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните
норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на
НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП,
тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения. При
съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни
признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението. Съответна на фактическото описание на
нарушението е и посочената в АУАН и НП правна квалификация . Предвид
изложеното настоящия състав намира, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление, които да
са довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, а
сочените в жалбата не се констатират, поради което неоснователни се явяват
възраженията в обратна насока.
При формална законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, обаче съдът намира, че в случая липсват доказателства, от
които да се направи извод, че е извършено претендираното нарушение.
Дружеството – жалбоподател е санкционирано за нарушение на чл.7а, ал.2 от
4
от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Съгласно чл.7а, ал.2 от от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ, не се допуска издаване на служебен бон при
извършване на продажби и за направени клиентски поръчки.
Забраната е не въобще да не се издават служебни бонове, а обхваща
случаите, в които е извършена продажба или е направена клиентска поръчка.
В случая в АУАН и в НП, се твърди, че при извършване на продажби и за
направени клиентски поръчки е допуснато издаване на служебен бон, но
липсват ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че
служебният бон е бил издаден при извършване на продажба или за направена
клиентска поръчка. Проверяващите за установяване на твърдяното нарушение
са разпечатали служебен бон без да изследват основния въпрос дали
служебните бонове действително са били издавани във връзка с извършена
продажба или за направена клиентка поръчка. От показанията на св.С. не се
установява да са правили проверка дали на клиентите са предоставяни
служебни бонове, без да са събрали доказателства, че се касае за продажба
или за клиентска поръчка. Липсват ангажирани показания на свидетели или
други писмени доказателства, от които съдът да направи обоснован извод, че
служебен бон е бил издаден във връзка с дейността на санкционирания субект
– а именно за извършена продажба или за клиентска поръчка/предполага се,
твърди св. С. в хода на съдебното следствие/.
Следва да се държи сметка и за същността на служебния бон, която
следва и от самото му наименование "служебен бон" - клиентската (служебна
или така наречената информативна или междинна) сметка, чрез която
клиентът се информира за натрупаното до момента задължение, или по друг
начин казано - каква му е сметката досега. Единственото предназначение е да
се ползва за служебни цели на дружеството.
В случая не е изследвано обстоятелството дали след издаване на
служебен бон е издаван фискален касов бон, чрез който реално се извършва
заприходяване и който реално е бил отчитан в НАП.
Наличието на служебен бон не означава наличие на извършена
продажба или клиентка поръчка или действителна продажба /консумация/ на
описаните в този служебен бон храни и напитки на трето лице, различно от
служителите на дружеството.
По делото няма доказателство за това, че служебен бон е връчен на
5
клиент на обекта срещу доставката на поръчани от него и получени храни и
напитки. Нещо повече, разпоредбата на чл. 185 от ЗДДС препраща към чл.
118, ал. 1 ЗДДС, а разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и тази на чл. 3, ал. 1
от Наредбата категорично изискват освен доставянето на стоки и услуги в
съответния обект, наличието и на плащане, когато това плащане не е
извършено внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи
по смисъла на Закона за пощенските услуги. Посоченото следва както по
аргумент от състава на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата, така и по аргумент чл.
118, ал. 3, изречение първо от ЗДДС, според което фискалният и системният
бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или
услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова
кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни
средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от
одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (в този смисъл Решение от 09.03.2020 г.
по адм. д. № 710 / 2019 г. на Административен съд - Велико Търново).
В случая по делото липсват доказателства, както за издаване на
служебен бон във връзка с извършена продажба или направена клиентска
поръчка, така и доказателства да се е осъществило плащане, за да се издаде
фискален касов бон, съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 вр. ал. 3 ЗДДС,
към която препраща посочената в НП санкционна норма на чл. 185, ал. 2
ЗДДС.
Предвид всичко изложено съдът намира, че в конкретния случай по делото
липсват убедителни по своето съдържание доказателства за това, че е
извършено нарушение по посочения текст, поради което неправилно е
ангажирана отговорността на дружеството – жалбоподател, поради което НП
следва да бъде отменено .
По отношение искането за присъждане на разноски, съдът намира следното.
По изложените по-горе мотиви съдът прие, че с атакуваното наказателно
постановление незаконосъобразно е ангажирана отговорност на
жалбоподателя, като с цел да установи правото си, същия е ползвал
адвокатски услуги, за които е заплатил сумата в размер на 500 лв.,
6
установимо от приложено по делото пълномощно и списък . От друга страна
в хода на съдебното производство е направено изрично искане за присъждане
на разноски. Съдът като съобрази изложеното, предвид изхода на делото, в
който случай безспорно се касае за незаконосъобразен акт и с оглед
настъпилите законодателни промени, съгласно които страните имат право на
присъждане на разноски, които към датата на произнасяне на настоящия
състав са влезли в сила /ДВ бр. брой: 94, от дата 29.11.2019 г./ намира, че
издателят на незаконосъобразния акт, в случая ЦУ на НАП следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв., като взе, че делото не е с фактическата и правна
сложност, както и броя на съдебните заседания.
Предвид изхода на делото искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява неоснователно.
С оглед горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 571371-F577170/13.04.2021г. на
Началник на Отдел „Оперативни дейности“- София в ЦУ на НАП, с което на
„Б. х. ф.“ЕООД, ЕИК:, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул.“И.“№,
представлявано от С. С. Х. – у., за нарушение на чл. 7а, ал. 2 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на дружеството -
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП – София да заплати на „Б. х. ф.“ЕООД, ЕИК:, със
седалище и адрес на управление: гр. Б., ул.“И.“№, представлявано от С. С. Х.
– у. сторени от дружеството разноски за адвокат в размер на 300 лв./триста /
лева.
Оставя без уважение искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-гр.Благоевград
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7