РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Монтана , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Др. Никова
Членове:Аделина Люб. Тушева
Таня Т. Живкова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Люб. Тушева Въззивно гражданско
дело № 20211600500172 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на
МЛ. ВЛ. П. от село Б. , подадена чрез пълномощник адвокат Е. Д. срещу постановеното от
РС Монтана на 15.04.2021г. решение по гр. дело № 2045/2019г., с което са отхвърлени
исковете й за прогласяване за нищожен договор за замяна от 02.10.2014г. с нотариален акт
№ 40 на нотариус Б. П. поради липса на основание , както и иск за унищожаване на същия
договор поради неразбиране от страна на А.. М. А. на свойството и значението на това,
което е извършила към момента на сключване на договора .
Твърди се в жалбата, че решението е неправилно и необосновано като постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства , а от там и в противоречие с
материалния закон с подробно изложени тази насока доводи . Иска се отмяна на
обжалваното решението и уважаване на исковете , ведно с присъждане на разноски .
Въззиваемите К. Д. К., чрез особен представител адвокат А.В., И . К. Б. , чрез
пълномощник адвокат К. Г. и В. ИВ. В., чрез пълномощник адвокат Н. Б., с подадени в срок
писмени отговори оспорват жалбата като неоснователна с доводи за правилност на
решението .
Въззиваемата А.. М. А.. не взема становище .
1
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване от надлежна страна с правен
интерес от обжалване на решението, отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК , поради
което е допустима за разглеждане .
Във въззивното производство не са допускани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата , предвид правомощията си по чл. 269 от ГПК ,
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Предмет на въззивен контрол е изцяло постановеното от РС Монтана решение от
15.04.2021г. по гр. дело № 2045/2019г. , с което са отхвърлени като неоснователни
предявените от М. В. П. срещу А. М. А. , К. Д. К., И. К. Б. и В. И. В. искове за обявяване
нищожност на договор за замяна на недвижим имот , сключен между А. М. А. , Д. К. Д. ,
наследодател на ответника К. Д. К. и И. К. Б. от една страна и от друга В. И. В. ,
материализиран в нотариален акт № 40, том IV, рег. № 4564, дело № 351 от 02.10.2014г. на
нотариус Б. П. с твърдения за нищожност поради липса на основание , както и за
унищожаване на същия договор поради неразбиране от страна на А.А. свойството и
значението на това, което е извършила към момента на сключване на договора .
Така постановенoто решение е валидно и допустимо по предявения иск с предмет
нищожност на договора за замяна поради липса на основание и нарушен закон- чл. 33 от ЗС
и чл. 76 от ЗН .
Решението е недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по иск с правно
основание чл. 27 от ЗЗД за унищожение на договора поради това, че страната по него А.А.
не е разбирала свойството и значението на това, което е извършила при сключването му .
На първо място следва да се отбележи, че такъв иск с твърдения, че А.А. като страна
по договора за замяна , към датата на сключването му не е могла да разбира значението на
действията си с петитум да се постанови унищожение на договора не е бил предявен с
подадената искова молба от М.П. . За първи път доводи , че А.А. има психично заболяване и
не е разбирала свойството и значението на извършените от нея действия са наведени от
страна на пълномощника на ищцата М.П. в първото по делото съдебно заседание,
проведено на 17.02.2020г. , като съдът , позовавайки се на чл. 214 от ГПК е допуснал
изменение на фактическото основание на исковата молба , като е допълнил изложеното в
нея с твърденията на адвокат Д. в молба от 04.11.2019г. / л. 72 от делото / в смисъл, че А.А. е
неграмота, не може да се подписва и е умствено недоразвита , като не е развирала
свойството и значението на действията си при сключване на договора за замяна , с което
фактическо основание е допълнен доклада по делото .
Тези процесуални действия на съда са в нарушение на чл. 214 от ГПК, според който в
първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя
иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без
2
да измени основанието, да измени своето искане. В случая допуснатото от съда изменение
под формата на допълнение на фактическите обстоятелства в исковата молба води до
въвеждане в предмета на спора нов иск с различно основание от първоначално заявеното
такова за нищожност на договора за замяна без дори да е формулиран петутим съответен на
така въведеното фактическо основание. Унищожаемостта е различен вид недействителност
, уредена в чл. 27 и сл. от ЗЗД , свързва се с порок на волята на страна по договора , като
при установяването на такъв сделката се унищожава . Искът с правно основание чл. 27 от
ЗЗД е самостоятелен, следва да е предявен с искова молба, отговаряща на изискванията на
чл. 127 от ГПК , за него се дължи държавна такса , като видно от делото такъв иск не е
предявен и не е включен в доклада на съда по чл. 146,ал. 1 от ГПК .
Недопустимо е според процесуалния закон по почин на ищеца по време на първото
съдебно заседание да се предяви иск с основание и петитум различни от първоначално
заявените такива с исковата молба , освен изрично предвидения в закона инцидентен иск –
чл. 212 от ГПК. Обективното съединяване на искове по почин на ищеца е с предявяване на
исковата молба съгласно чл. 210 от ГПК, като видно от същата обстоятелства и петитум на
иск с правно основание чл. 27 от ЗЗД ищцата не е предявила .
От друга страна дори и М.П. да е предявила с исковата си молба иск с предмет
унищожаване на процесния договор за замяна поради това, че страната по него А.А. не е
разбирала значението на действията си , то такъв иск би бил недопустим за разглеждане .
Право да иска унищожение на сключен договор поради порок на волята / каквито са
основанията за унищожение на сделките / има само страната, в чийто интерес законът
допуска унищожаемостта – чл. 32,ал. 1 от ЗЗД , а това е страната , чиято воля е опорочена .
В случая на унищожаемост на сделката може да се позове единствено А.А. , за която се
твърди, че не е разбирала значението на действията си поради психично заболяване , чрез
предявяване на иск с правно основание чл. 31,ал. 1 от ЗЗД , какъвто по делото няма .
Налице е и забраната , предвидена в чл. 26,ал. 2 от ГПК за предявяване на чужди
права пред съд, освен в предвидените от закона случаи, като липсва законова разпоредба ,
предвиждаща право на М.П. да предяви пред съд иск за защита правата на А.А. като страна
по договора за замяна .
Предвид гореизложеното произнасянето на първостепенния съд с обжалваното
решение по иск с правно основание чл. 27 от ЗЗД с предмет унищожение на договора за
замяна поради това, че А.А. не е разбирала значението на действията си при сключването на
договора за замяна е недопустимо поради липса на предявен такъв иск , поради което и в
тази част обжалваното решение се явява недопустимо и подлежи на обезсилване .
По отношение исковата претенция за обявяване договора за замяна за нищожен
въззивният съд приема следното:
В исковата молба от фактическа страна ищцата М. П.е навела доводи, че на
02.10.2014г. е сключен договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 40/2014г. , с
3
който А. М. А. , Д. К. Д. и И. К. Б. , чрез пълномощник В. И. В. са прехвърлили на В. И. В.
1/3 идеална част от 6 земеделски имоти в землището село Г. с обща площ 28.993 дка срещу
13 куб.м дърва за огрев.
Твърди, че тези земеделски имоти са възстановени с Решение № 8/25. Х. 1999 г. на
ПК гр. М. и протокол № 12Д от 23. ХІІ. 1999 г. на ПК гр.М. на общия наследодател Д. Ц. К. ,
б. ж. на село Г. . Върху същите имоти ищцата притежава 1/4 идеална част , като
собствеността е придобила по договор за дарение от 18.11.2009г. от своята майка Т. Д. Ц. .
За сключения договор за замяна разбрала случайно през 2019г.. Твърди , че договорът за
замяна е сключен в нарушение на закона – чл. 33 от ЗС , като се позовава и на чл. 76 от ЗН с
искане за обявяването му за нищожен като сключен в противоречие със закона , без
основание и поради прехвърляне на повече права от притежаваните от прехвърлителите.
От фактическа страна по делото е установено, че с Решение № 8 от 25.10.1999 година
на ПК - М. е възстановено правото на собственост на наследниците на Д. Ц. А., бивш жител
на село Г. с план за земеразделяне в землището на с. Г. върху следните недвижими имоти:
нива от 2, 008 дка в местността „Бе.", имот № *; нива от 4, 985 дка, в местността „ Г.", имот
№ *; нива от 8, 000 дка в местността "К.", имот № *; нива от.1, 500 дка, в местността "Ч.",
имот №*; нива от 12, 000 дка, в местността, П." имот № * и нива от 0, 499 дка в местността
"Г.", имот № * с обща площ 28.993 дка . Един от наследниците на Д. Ц. А. / К./ е Т. Д. Ц. ,
видно от приложеното удостоверение за наследници, която с договор за дарение от
18.11.2009 година , извършен в нотариална форма, е прехвърлила на дъщеря си М. В. П.
притежаваната от нея 1/4 идеална част от посочените по-горе недвижими имоти .
Установено е също така, че на 02.10.2014г. А. М. А. , Д. К. Д. и И. К. Б. , чрез
пълномощника си В. И. В. са прехвърлили на В. И. В. собствените си 1/3 идеална част от
горепосочените недвижимите имоти в замяна на което са им предоставени 13 куб.м дърва
за огрев. Договорът за замяна е извършен в нотариална форма. Установено е от
приложеното удостоверение за наследници на Д. Ц.К., че А. М. А. , Д. К. Д. и И. К. Б. са в
кръга на наследниците на Д. К. –съпруга и низходящи на неговия син К.Д. А. .
При така установените от фактическа страна обстоятелства, от правна страна съдът
приема следното:
Договорът за замяна е сключен в нотариална форма за действителност и като такъв е
породил целените от страните по него правни последици .
Този договор е оспорен от ищцата като нищожен с твърдения за нарушен чл. 33 от ЗС
, с твърдения за недействителност на основание чл. 76 от ЗН , както и като сключен без
основание и с доводи , че са прехвърлени повече от притежаваните от прехвърлителите
права от наследствените имоти .
По твърдението за нарушен чл. 33 от ЗС съдът приема следното:
4
Разпоредбата на чл. 33,ал. 1 от ЗС предвижда , че съсобственикът може да продаде
своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса
писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при
същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това
предложение. Тази разпоредба на закона е приложима единствено при продажба на
недвижим имот , но не и при сключен договор за замяна , какъвто е процесния , поради
което и със сключването на договора за замяна не е нарушено изискването на чл. 33 от ЗС.
По отношение приложение разпоредбата на чл. 76 от ЗН , съдът приема следното :
Съгласно чл. 76 от ЗН актовете на разпореждане на сънаследник с отделни
наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при
делбата му.
По приложението на тази разпоредба е дадено задължително за съдилищата
тълкуване с Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК,
с което в т. 1 е прието, че актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с
отделна наследствена вещ (права върху вещи) е относително недействителен.
Разпореждането валидно обвързва страните по сделката и поражда желаните и целени от тях
правни последици, както и в отношенията им с трети лица. Трети лица, които не са страни
по сделката или сънаследници, не могат да се позовават на тази недействителност. В
мотивите си ОСГК на ВКС приема, че разпоредителната сделка, извършена в нарушение на
чл. 76 ЗН, не нарушава императивно правило, установено в защита на публичния ред и
добрите нрави, а накърнява отношенията между ограничен кръг лица - сънаследници и
приобретател по сделката. Тази недействителност има ограничен обхват, няма действие по
отношение на всички, затова на нея не могат да се позовават лица, които не са страни по
сделката или сънаследници.
От доказателствата по делото е установено, че ищцата М.П. няма качеството на
наследник на Д. К., тъй като е придобила право на собственост върху идеална част от
останалите в наследство от него недвижими имоти на деривативно основание – по сключен
договор за дарение с един от наследниците му – Т. Д. Ц. , поради което и не е сънаследник с
прехвърлителите по договора за замяна и предвид постановките на тълкувателното решение
няма право да се позове на чл. 76 от ЗН. На тази разпоредба може да се позове само
сънаследник, който не се е разпоредил със своята наследствена част и то в производството
по ликвидиране на съсобствеността, възникнала от наследяване или при спор за собственост
с предмет тази съсобственост .
Неоснователно е твърдението, че договорът за замяна е такъв без основание .
Съгласно чл. 26,ал.2, изр. второ от ЗЗД основанието се предполага до доказване на
противното , като по делото не са събрани доказателства , оборващи така установената от
закона презумпция .
Не е налице нищожност на сделката поради това, че прехвърлителите са се
5
разпоредили с повече от притежаваните от тях права в наследствените имоти . Трайна и
непротиворечива е съдебната практика, че разпореждането с чужд недвижим имот не води
до нищожност на разпоредителната сделка , която валидно обвързва страните по нея , но
тази сделка е непротивопоставима на действителния собственик , който може да се брани с
предвидените в ЗС искове за защита правото си на собственост.
Предвид гореизложеното жалбата се явява неоснователна , а обжалваното решение на
РС Монтана правилно в частта , с която е отхвърлен иска за нищожност на договора за
замяна .
Предвид изхода на спора, изричното искане на въззиваемата страна И. К. Б., чрез
пълномощник адвокат К. Г. за присъждане на разноски, то следва да й се присъдят
направените такива за въззивното производство в размер на 400 лева договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение по приложения във въззивното производство договор
за правна защита и съдействие .
Настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.
280,ал. 3, т. 1 от ГПК като постановено по иск с цена под 5000 лева , определена по реда на
чл. 69,ал.1,т. 4 във връзка с т. 2 от ГПК при установена данъчна оценка на имотите , предмет
на оспорената сделка 1389.22 лева – 1/3 от общата им данъчна оценка 4167.66 съгласно
приложеното в първата инстанция на л. 33 удостоверение за данъчна оценка .
Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд – Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд Монтана от 15.04.2021г. постановено
по гр.д. № 2045/2019г. , В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от
М.В. П. срещу А. М. А. , К. Д. К., И.. К. Б. и В. И. В. иск за обявяване нищожност на
договор за замяна на недвижим имот , сключен между А. М. А. , Д. К. Д. , наследодател на
ответника К. Д. К. и И. К. Б. от една страна и от друга В. И.В. , материализиран в
нотариален акт № 40, том IV, рег. № 4564, дело № 351 от 02.10.2014г. на нотариус Б. П.
поради нарушени чл. 33 от ЗС, на основание чл. 76 от ЗН и при липса на основание и е
разпределена отговорността за разноски , КАТО ПРАВИЛНО.
ОБЕЗСИЛВА решението на Районен съд Монтана от 15.04.2021г. постановено по
гр.д. № 2045/2019г. , В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен иск на М. В. П.
срещу А. М. А. , К. Д. К., И. К. Б. и В. И. В. с правно основание чл. 27 от ЗЗД за
прогласяване за унищожаем договор за замяна на недвижим имот , сключен между А.. М.
А. , Д. К. Д. , наследодател на ответника К. Д. К. и И. К. Б. от една страна и от друга В. И.
В. , материализиран в нотариален акт № 40, том IV, рег. № 4564, дело № 351 от 02.10.2014г.
на нотариус Б. П. поради неразбиране от страна на А.А. свойството и значението на това,
което е извършила към момента на сключване на договора , КАТО НЕДОПУСТИМО ,
6
поради липса на предявен такъв иск .
ОСЪЖДА М. В. П. да заплати на И. К. Б. сумата 400 лева въззивни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7