№ 3635
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20241100507449 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 7714/26.04.2024 г., постановено по гр. дело № 68891/2023 г. по описа на
СРС, 177 състав, изцяло е уважен предявеният от ЗД „Евроинс“ АД срещу „Ин Тайм“ ООД
осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 821,92 лв.
(част от общо вземане в размер на 13 598,88 лв.), представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“,
обективирана в застрахователна полица № 30700100004318/07.10.2022 г., за загубени стоки –
17 броя таблети, собственост на трето по делото лице, а именно: „МТХ Трейд“ ООД, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.12.2023 г. до
окончателното плащане.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „Ин
Тайм“ ООД с доводи за неговата неправилност и необоснованост. Оспорва извода на
първоинстанционния съд, че застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, считайки, че същият е в
противоречие с чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ. В тази връзка посочва, че размерът на претендираното
от застрахователя обезщетение е обусловен от размера на дължимото от ответника такова на
застрахования собственик на стоките – „МТХ Трейд“ ООД във връзка с изпълнение на
договора за куриерски услуги, който е сключен с предаване и приемане на пратката от
куриера. Доколкото куриерските услуги представляват пощенки услуги по смисъла на чл. 3
ЗПУ и § 1, т. 18 от ДР на ЗПУ, счита, че в качеството си на пощенски оператор по смисъла
1
на чл. 18 ЗПУ, отношенията във връзка с извършването на пощенски пратки се уреждат от
специалния ЗПУ, който намира приложение в отношенията между застрахования и
ответника. Оспорва да не е доказано извършването на превоза по въздух, позовавайки се на
представената товарителница с посочена в нея услуга UPS Икономична (UPS Saver) –
доставка на следващия работен ден в Европа и бърза доставка в цял свят, въздушен превоз,
поради което приложима се явява Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за
международния въздушен превоз. В тази връзка посочва, че от страна на ищеца не е заявено
оспорване, че се касае за пратка, пътувала по въздух. Позовава се на чл. 38 и чл. 39 от
Общите условия за взаимоотношенията с потребителите на „Ин Тайм“ ООД, публикувани
на интернет – страницата на дружеството, според които операторът на куриерската услуга за
международна пратка е ограничено отговорен до равностойността на сумата от 100 щатски
долара в местна валута за една пратка, освен ако при подаване на международната пратка в
товарителницата не се декларира по-висока стойност на съдържанието и се заплати
съответната допълнителна такса, какъвто настоящият случай не е. Предвид изложеното
счита, че няма основание за ангажиране на отговорността му над предвидения в Общите
условия лимит, като за ирелевантно счита обстоятелството, че застрахователят е трето за
правоотношението по предоставяне на пощенската услуга лице. Обобщава, че уговорките
между страните в т. ч. и тези, касаещи предметния обхват на отговорността на изпълнителя
за вреди от изпълнението на договора, са от значение при определяне на обхвата на
регресното право на застрахователя по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ срещу причинителя на вредата.
Допълва, че от страна на първоинстанционния съд не е обсъден фактът, че в полза на „МТХ
Трейд“ ООД са изплатени транспортните разходи за извършване на пратката, поради което
счита, че липсва основание за заплащане на обезщетение над определения и изплатен размер
на обезщетението до пълния размер на вредите. Сочи още, че от предмета на
застрахователния договор са изключени товари, превозвани по международни пощенски
конвенции, какъвто е настоящият случай. С тези съображения отправя искане за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения срещу него иск. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗД „Евроинс“ АД е подал отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва. Излага доводи, че в тежест на въззивника – ответник в
първоинстанционното производство е било да установи, че пратката е била с необявена
стойност, без да е ангажирал доказателства в тази насока в т. ч. и пред въззивния съд. Счита,
че с въззивната жалба се правят възражения, за които същият е могъл да ангажира
доказателства и в рамките на първоинстанционното производство. По изложените
съображения моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира и
разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
2
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Служебно съдът има правомощие да провери
и спазването на императивни материалноправни разпоредби, дори ако тяхното нарушаване
не е въведено като основание за обжалване - арг. т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело
№ 1/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По отношение на неговата
правилност и във връзка с въведените във въззивната жалба доводи настоящият съдебен
състав намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 1, пр. 2 КЗ, чийто предмет е суброгационна претенция на платилия по имуществена
застраховка „Товари по време на превоз“ застрахователно обезщетение за причинени вреди
от превозвача, на който е възложен превозът, като основателността на същия се обуславя от
установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществено застраховане между него и увредения,
настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск,
претърпени вреди от неизпълнение на договорно задължение към застрахования от страна
на ответника, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования.
От приобщените по делото писмени доказателства се установява, а и не се спори
между страните, че между ищеца ЗД „Евроинс“ АД и третото за процеса лице – „МТХ
Трейд“ ООД е сключен застрахователен договор „Товари по време на превоз“, обективиран в
застрахователна полица № 30700100004318/07.10.2022 г., с период на застрахователното
покритие – от 12.10.2022 г. до 11.10.2023 г.
Не се спори също така, че във връзка с настъпило застрахователно събитие – загубване
на пратка с тегло 20 кг. (бруто) и 13,60 кг. (нето), състояща се от 17 броя таблети Samsung
Galaxy T736, при застрахователя – ищец е постъпило уведомление за щета „Карго“ от
27.06.2023 г., въз основа на което при него е образувана щета № 0700100004318, която
същият е одобрил, заплащайки в полза на застрахования „МТХ Трейд“ ООД застрахователно
обезщетение в размер на 13 598,88 лв., на колкото възлиза стойността на загубените стоки
съгласно представената фактура № **********/17.05.2023 г.
Установено е още сключването между „МТХ Трейд“ ООД като възложител и „Ин
Тайм“ ООД като изпълнител на писмен договор за извършване на куриерска услуга №
4741/28.12.2020 г. с предмет транспортиране на пратки на възложителя в системата Ю Пи
Ес, в който са уговорени цените на предоставяните от изпълнителя услуги и начина на
заплащането им, както и уговорените от страните отстъпки, като за неуредените в договора
въпроси се прилагат действащите към датата на изпращане на пратката правила и условия
на Ю Пи Ес за превоз на пратки и справочник за услугите и тарифите, които са публикувани
на интернет – страницата на изпълнителя и чието съдържание е известно на страните.
По делото не се спори, че в изпълнение на договора за куриерска услуга е съставена
товарителница № 1ZA848080497310037, обективираща доставката на 17 броя таблети
3
Samsung Galaxy T736 от България до Италия, като видно от представената фактура №
**********/07.06.2023 г. пратката е на стойност от 6 953,00 евро, или 13 598,88 лв., която
сума застрахователят – ищец е заплатил в полза на изпращача на пратката - „МТХ Трейд“
ООД, за което свидетелства представеното платежно нареждане от 07.08.2023 г.
Ето защо, предвид така приетите за установени по делото факти, отделени за
безспорни и от страна на първоинстанционния съд, както и наведените във въззивната жалба
оплаквания спорът пред настоящата съдебна инстанция следва да се концентрира върху
следните групи обстоятелства: налице ли е покрит застрахователен риск с оглед
съдържанието на клаузата на чл. 1, ал. 2, т. 1 от общите условия към застраховка „Товари по
време на превоз“, както и налице ли е основание за ангажиране на отговорността на
ответника и ако да – в какъв обем, предвид позоваването от негова страна, че се касае за
пратка с необявена стойност по смисъла на ЗПУ.
В случая, в хода на производството пред първата инстанция ответникът „Ин Тайм“
ООД не е оспорил, че през м. май 2023 г., т. е. в рамките на периода от 12.10.2022 г. до
11.10.2023 г., а с това и в срока на действие на застрахователния договор, обективиран в
застрахователна полица № 30700100004318/07.10.2022 г., е установена загуба на товара,
предмет на договора за куриерска услуга, сключен между него и „МТХ Трейд“ ООД, а
именно: 17 броя таблети Samsung Galaxy T736, като извънсъдебно признание в тази насока
се извлича и от съдържанието на осъществилата се електронна кореспонденция между
представителите на двете дружества, възпроизведена на хартиен носител и приобщена към
доказателствената съвкупност, която като останала неоспорена от страните, настоящият
съдебен състав приема, че действително се е реализирала между посочените в нея лица, сред
които са и служители на ответното дружество. Изрично в електронните съобщения се
коментира финалното становище на Ю Пи Ес, според което процесната пратка е изгубена,
като по идентичен начин тези обстоятелства са декларирани и от застраховащия „МТХ
Трейд“ ООД пред застрахователя - ищец ЗД „Евроинс“ АД, който в уведомлението от
29.06.2023 г. е описал настъпилото застрахователно събитие като изгубена пратка, обявена за
такава от куриерската фирма. Нещо повече, констатация с такова съдържание се съдържа и в
представеното писмо от 27.06.2023 г. на изпращача на пратката „МТХ Трейд“ ООД,
адресирано до ответника „Ин Тайм“ ООД, в което също се посочва, че изпратената на
17.05.2023 г. пратка с товарителница № 1ZА848080497310037 и съдържание 17 броя таблети
Samsung Galaxy T736 на обща стойност от 6 953 евро е загубена при транспортирането и не
е достигнала до получателя си в Италия, поради което претенцията ще бъде отнесена пред
застрахователя. В случая, настоящият съдебен състав намира, че безспорно загубата на
застрахованата техника (таблети), която дружеството е следвало да транспортира от
България до Италия, представлява покрит застрахователен риск по смисъла на
застрахователния договор. Видно е от съдържанието на същия, че страни по него са ЗД
„Евроинс“ АД като застраховател и „МТХ Трейд“ ООД като застраховащ, а обект на
застрахователното покритие са мобилни телефони и аксесоари, превозвани от и до България
и Европа, уговореният лимит на превозно средство е 500 000 евро при база за застраховане –
4
100 % от фактурната стойност, като видът на транспорта е въздушен и автомобилен.
Изрично в договора се предвижда, че в случай, че за нанесените на товара щети е виновно
трето лице – превозвач, за застрахователя възникват регресни права срещу него, като
писмената рекламация следва да бъде представена не по-късно от 30 дни преди изтичане на
давностния срок за рекламация срещу виновното трето лице. Действително, в клаузата на чл.
1, ал. 2, т. 1 от общите условия към застрахователния договор, на която се позовава
въззивникът, представляващи неразделна част от него, от предмета на застраховката са
изключени товари, превозвани при условията на международни пощенски конвенции, но в
конкретната хипотеза не може да се приеме, че се касае за превоз на товари, а не за договор
за куриерска услуга, изпращане на пратка/колет, каквато характеристика има процесният
такъв № 4741/28.12.2020 г. В случая, за направата на такъв извод способства фактът, че
съгласно представеното удостоверение № 0030/03.11.2019 г., издадено от Комисията за
регулиране на съобщенията, ответникът „Ин Тайм“ ООД е вписан в публичния регистър на
операторите по чл. 38, 1-3 ЗПУ, с предмет на дейност – куриерски услуги. Съгласно чл. 3, вр.
чл. 38 и § 1, т. 18 ЗПУ куриерските услуги представляват неуниверсални пощенски услуги,
извършвани от пощенски оператори, с добавена стойност над универсалната пощенска
услуга. Следователно, куриерските услуги не са универсални пощенски услуги, а според
Всемирната пощенска конвенция универсална пощенска услуга е услуга с определено
качество, която се предоставя непрекъснато на всички потребители на основни пощенски
услуги във всяка точка от територията на страната и на достъпни цени. Както се посочи по-
горе, предмет на застрахователния договор е била доставката на 17 броя таблети, т. е. не се
касае за универсална пощенска услуга по смисъла на Всемирната пощенска конвенция, а за
куриерска, неуниверсална такава, като безспорно тяхното загубване, без да достигнат до
крайния получател на пратката, представлява покрит застрахователен риск по смисъла на
процесната полица. В случая, неотносими се явяват доводите на въззивника за приложимост
на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз
(Монреалска), тъй като от негова страна не се доказва издаването на въздушна
товарителница – от съдържанието на представената такава не се извлича, че в конкретния
случай се касае за въздушен транспорт. Оспорванията във въззивната жалба, че ищецът не е
възразил изрично, че се касае за въздушен транспорт, са неоснователни, тъй като видно от
отбелязването в представения опис по щета № **********, стоката е взета за превоз със
сухопътен транспорт, а очевидно е, че одобрявайки я и изплащайки застрахователно
обезщетение в полза на „МТХ Трейд“ ООД, застрахователят се е съгласил с констатациите в
документа. Нещо повече, последният е представен като приложение към исковата молба,
като в случай, че ответникът не е бил съгласен с удостоверените в него факти, той е
следвало да направи оспорване в тази насока още с отговора на исковата молба, а видно е от
съдържанието на същия, че той не е сторил това.
На следващо място по делото не се спори относно размера на вредата, претърпяна от
изпращача „МТХ Трейд“ ООД, за което свидетелства представената и приета неоспорена
фактура № **********/17.05.2023 г., според която стойността на загубените стоки възлиза на
6 953 евро, или 13 598,88 лв., т. е. същата е в рамките на уговорения с договора
5
застрахователен лимит, като с изплащане на същата в полза на увреденото лице,
застрахователят – ищец встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата –
„Ин Тайм“ ООД.
Ето защо, при така възприетите от настоящата съдебна инстанция правни изводи, на
по-нататъшно изследване подлежи въпросът дали и ако да – в какъв размер ответното
куриерско дружество дължи на „МТХ Трейд“ ООД обезщетение за констатираната загуба на
изпратената с товарителницата техника (таблети). Отговорността на причинителя на вредата
спрямо встъпилия в правата на застрахования застраховател е функционално обвързана от
отговорността му спрямо увреденото лице. Следователно, обхватът на правото на
застрахователя по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ зависи от размера на платеното на застрахования
застрахователно обезщетение, но и от размера на обезщетението, което третото лице дължи
на застрахования. Както се посочи по-горе, предмет да исковата претенция е регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение за вредите на застрахования собственик
на стоките, причинени от ответника във връзка с изпълнението на сключения между
последните договор за куриерски услуги. Поради това размерът на претендираното от
застрахователя вземане е обусловен от размера на дължимото от ответника обезщетение на
„МТХ Трейд“ ООД във връзка с изпълнението на сключения договор с посочения предмет.
Както вече се посочи по-горе, предмет на договорните отношения между „МХ Трейд“ ООД
и „Ин Тайм“ ООД е извършване на международни куриерски услуги. Куриерските услуги
представляват пощенски услуги по смисъла на чл. 3 ПУ и § 1, т. 18 от ДР на ЗПУ.
Ответникът е пощенски оператор по смисъла на чл. 18 ЗПУ. Обществените отношения,
свързани с извършването на пощенски услуги се уреждат от специален закон - ЗПУ - чл. 1,
поради което този закон е приложим в отношенията между застрахования „МТХ Трейд“
ООД и ответника „Ин Тайм“ ООД.
Съгласно чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ, пощенските оператори дължат обезщетения на
потребителите за загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично, вътрешни и
международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки, пощенски пратки с обявена
стойност и с наложен платеж, както и пощенски пратки по смисъла на § 1, т. 18 от ДР.
В чл. 85, ал. 4 ЗПУ е предвидено, че конкретните размери на обезщетенията по ал. 1 се
включват в общите условия на договорите с потребителите. Общите условия се довеждат до
знанието на потребителя от пощенския оператор чрез поставянето им на видни места в
пощенските станции и публикуването им на страницата им в интернет - чл. 21, ал. 8 ЗПУ. В
случая, по делото не е представен екземпляр от общите условия на „Ин Тайм“ ООД, но
същите са публично достъпни на интернет – страницата на дружеството, като с оглед
момента на настъпване на застрахователното събитие – м. май 2023 г., приложение следва да
намерят тези, съгласувани с решение № 69/09.03.2023 г. на КРС, в сила от 01.05.2023 г., за
които не се спори, че са влезли в сила. Изрично в раздел Х „Отговорност на страните,
процедури по рекламации и обезщетения“ се предвижда, че операторът дължи обезщетение
в размерите, посочени в настоящите общи условия, в случаите на загубени, ограбени или
повредени, изцяло или частично, пратки – чл. 98, т. 1, като отговорността на оператора за
6
вреди, произтичащи от неизпълнение, непълно, неточно или забавено изпълнение на
услугите, е ограничена само до размерите, посочени в общите условия – чл. 99. Размерите на
дължимите от оператора обезщетения при повредена, унищожена или загубена пратка, са
индивидуализирани в зависимост от вида на услугата и пратката – чл. 106, т. 1-5 и конкретно
дали се касае за международна или вътрешна такава и налице ли е уговорка за заплащане на
допълнителна услуга „Обявена стойност“. Видно е от клаузите на общите условия, че
обявена стойност е договорена отговорност на оператора в случай на загуба, кражба или
повреда на пратка до размера на обявената от подателя стойност на съдържанието.
Обявената стойност трябва да съответства на действителната стойност на съдържанието на
пратката и подлежи на доказване с документи, представени от потребителя. При услугата
„обявена стойност“ операторът обезщетява потребителя за действителния размер на преките
загуби или вреди, причинени на пратка към деня на тяхното възникване, но не повече от
размера на обявената стойност. За ползването на допълнителната услуга „обявена стойност“
се заплаща допълнително възнаграждение в размер, определен в Тарифата на оператора –
чл. 72 и 73 от общите условия. Анализът на цитираните разпоредби на общите условия
показва, че пълно обезщетяване на вредите в размера на действителната стойност на
пратката операторът дължи само при уговорена между страните допълнителна услуга
„обявена стойност“. Наличието на такава допълнителна услуга обуславя отговорност на
оператора до размера на обявената от подателя стойност на съдържанието на пратката в
случай на загуба, кражба или повреда, което следва и от разпоредбите на чл. 3, ал. 2 и § 1, т.
11 от ДР на ЗПУ. В случая, по делото не се установява процесната пратка да е предадена
като такава с обявена стойност. Няма данни „МТХ Трейд“ ООД да е декларирал стойност на
пратката и да е заплатил допълнителна такса за декларирана стойност. С оглед на
изложеното съдът приема, че доколкото съдържанието на пратката не е било декларирано,
съответно не е заплатена допълнителна такса за декларирана стойност на същата, то не са
налице основания за заплащане на обезщетение от страна на ответника в размер,
съответстващ на стойността на пратката - в този смисъл е определение № 3690/22.11.2023 г
по гр. д. № 1086/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о., с което не е допуснато до касационно обжалване
решение № 1488/25.11.2022 г. по в. гр. д. № 2067/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив. Ето
защо, при липсата на уговорена допълнителна услуга „Обявена стойност“, отговорността на
доставчика на куриерски услуги е ограничена до предвидения в чл. 106, т. 3 от общите
условия лимит, а именно: левовата равностойност на 85 евро. Както вече се посочи по-горе,
отношенията между страните по договора за куриерски услуги се регулират от специалния
ЗПУ, а в него е предвидено изрично, че размерите на обезщетенията се определят в общите
условия на оператора. С оглед на това не са приложими общите правила на ЗЗД, а
уговореното между страните, като възприетото от първоинстанционния съд в обратния
смисъл не се споделя от настоящия въззивен състав. Размерът на дължимото от куриера
обезщетение за вреди е диференциран в общите условия съобразно вида на услугата и
наличието или не на допълнителната услуга „Обявена стойност“, които хипотези са ясно
разграничени. Обезщетението, дължимо в хипотезата на чл. 106, т. 3 от общите условия, е
определено в твърд размер, поради което следва да се съобрази. В тази връзка не се споделя
7
от настоящата съдебна инстанция и допълнително изложеният аргумент, че разпоредбата на
чл. 410, ал. 1 КЗ разширява отговорността на причинителя на вредата до размера на
заплатеното застрахователно обезщетение. Както се посочи по-горе, прекият причинител на
вредата отговаря до размера на платеното от встъпилия в правата на застрахованото
увредено лице обезщетение, но само в рамките, в които той би бил отговорен спрямо
застрахования на основание договорното им правоотношение. В този смисъл всички
уговорки между страните по договора, включително и тези, касаещи предметния обхват на
отговорността на изпълнителя за вреди от изпълнението на договора, са от значение за
определяне на обхвата на правото на застрахователя спрямо причинителя на вредата по чл.
410, ал. 1 КЗ. Изложеното обосновава извод, че с оглед предвидения в чл. 106, т. 3 от общите
условия на „Ин Тайм“ ООД лимит на договорната му отговорност – до левовата
равностойност на 85 евро, спрямо застрахователя по имуществена застраховка „Товари по
време на превоз“, той се явява задължен за сумата от 166,25 лв. В случая, няма основание от
нея да се приспадне сумата от 160,57 лв., на колкото се равнява възстановеният според
ответника размер на транспортните разходи във връзка с процесната пратка, тъй като се
касае за друг вид вземане, което няма отношение към въпроса относно обезщетяването на
вредите от неизпълнението на договорното задължение на пощенския оператор спрямо
подателя на пратката „МТХ Трейд“ ООД.
Предвид различните правни изводи, до които достигна въззивната инстанция,
първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която предявеният иск е
уважен за разликата над сумата от 166,25 лв., като се отхвърли до пълния присъден размер
от 821,92 лв. (като част от общо вземане в размер на 13 598,88 лв.), или за размера от 655,67
лв., а в останалата обжалвана част следва да се потвърди.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът - ответник има
право на направените от него разноски в двете съдебни инстанции, съразмерно с
отхвърлената част от иска, а именно: сумата от 343,02 лв. – адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство и 358,97 лв. - адвокатско възнаграждение за въззивното
производство. Реалното заплащане на същите съдът прие за доказано с оглед представените
2 броя договори за правна защита и съдействие съответно от 26.01.2024 г. и от 08.05.2024 г.,
в които е отбелязано, че са платени в брой, поради което имат характер на разписки. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски в двете
съдебни инстанции, съразмерно с уважената част от иска, а именно: сумата от 30,34 лв. –
платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство (т. е. първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, с която
ответникът е осъден да плати разноски на насрещната страна над тази сума), и 20,22 лв. -
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Решение № 7714 от 26.04.2024 г., постановено по гр. дело № 68891/2023 г.
по описа на СРС, 177 състав, в частта, с която е уважен предявеният от ЗД „Евроинс“ АД,
ЕИК ********* срещу „Ин Тайм“ ООД, ЕИК ********* осъдителен иск с правно основание
чл. 411, ал. 1, т. 1, пр. 2 КЗ за разликата над сумата от 166,25 лв. до пълния присъден размер
от 821,92 лв. (част от общо вземане в размер на 13 598,88 лв.), или за размера от 655,67 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Товари по време на превоз“, обективирана в застрахователна полица №
30700100004318/07.10.2022 г., за загубени стоки – 17 броя таблети, собственост на трето по
делото лице, а именно: „МТХ Трейд“ ООД, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 18.12.2023 г. до окончателното плащане, както и в частта, с която „Ин
Тайм“ ООД, ЕИК ********* е осъден да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разликата над сумата от 30,34 лв. до пълния присъден размер на
разноските от 150 лв., или за размера от 119,66 лв., представляваща разноски за
първоинстанционното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 срещу „Ин Тайм“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Неделчо Бончев“ № 41, иск
с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1, пр. 2 КЗ за разликата над сумата от 166,25 лв. до
пълния предявен размер от 821,92 лв. (част от общо вземане в размер на 13 598,88 лв.), или
за размера от 655,67 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“, обективирана в застрахователна
полица № 30700100004318/07.10.2022 г., за загубени стоки – 17 броя таблети, собственост на
трето по делото лице, а именно: „МТХ Трейд“ ООД, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 18.12.2023 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7714 от 26.04.2024 г., постановено по гр. дело №
68891/2023 г. по описа на СРС, 177 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати на „Ин Тайм“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Неделчо Бончев“ № 41, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 343,02 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
в първоинстанционното производство, както и сумата от 358,97 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Ин Тайм“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Неделчо Бончев“ № 41 да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 20,22 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10