Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 354 21.12.2017г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар
Пенка Маринова и
с участието
на прокурор Петко
Георгиев като разгледа
докладваното от съдия
Р. ТОДОРОВА административно дело
№ 297 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.
285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по
искова молба на А.А.А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затворническо
общежитие „Черна гора” към Затвора – Стара Загора, подадена чрез пълномощника
му адв. С.Н. ***, уточнена с писмено заявление вх. № 3077/ 13.07.2017г. и в
съдебно заседание, проведено на 18.10.2017г., с която е предявен иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”
– гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 10 000лв. за претърпени
от А.А. неимуществени вреди за времето на престоя му в Затворническо общежитие „Черна
гора” в периода от 26.04.2017г. до датата на подаване на исковата молба
/16.06.2017г./, вследствие на допуснати от администрацията на затворническото
общежитие нарушения на чл.43, ал.3 от ЗИНЗС и чл.20, ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС, довели
до поставянето му в условията на жестоко, нечовешко и унизително отношение в
нарушение на забраната по чл.3 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи /ЕКПЧ/, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата. Незаконосъобразната административна
дейност, на която се основава исковата претенция, се изразявала в неосигуряване
на лишения от свобода на изискуемата се минимална квадратура свободна жилищна
площ /достатъчно жизнена площ/ и на постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода и липсата на такива в спалното помещение, в което е бил настанен; на
условия за поддържане на личната хигиена и на хигиената в спалното и в общите помещения;
на достатъчни естествена светлина и отопление и на възможност за естествено
проветряване в килията; на достатъчно като количество и качество храна и на
медицинско обслужване, съобразено с изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Ищецът
твърди, че през исковия период, във връзка с изпълнение на наложено му наказание
„лишаване от свобода”, е бил настанен в Затворническо общежитие /ЗО/ „Черна
гора”, при лоши битови и санитарно-хигиенни условия. Поддържа че килията, в която
е пребивавал, не съответствала на изискванията за минимална свободна жилищна
площ за всеки един от лишените от свобода. В спалното помещение липсвал санитарен
възел и течаща вода, като не бил осигурен и постоянен достъп до такива,
вследствие на което бил принуден през нощта за времето от 20.00ч. /когато
килиите се заключвали/ до 6.00 часа сутринта, да се въздържа от удовлетворяване
на естествените си потребности или се налагало да ползва кофа за облекчаване на физиологичните си нужди в килията,
в присъствието на останалите лишени от свобода. Ищецът твърди и че в ЗО „Черна
гора” не са му били осигурени условия за поддържане на личната хигиена, както и
че администрацията на ЗО не предоставяла необходимите пособия и препарати за
почистване, дезинфекция и дератизация на килиите и за хигиенизиране на столовата
и санитарните помещения. Сочи, че естествената дневна светлина в спалното
помещение и възможността за естествено проветряване, били недостатъчни, а
храната – недостатъчна като количество и качество. Излага доводи, че вследствие
на всичко това е бил поставен в условията на жестоко, нечовешко и унизително
отношение, довели до причинени му неимуществени вреди.
Ответникът - Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си
представител по делото, в съдебно заседание и в представения писмен отговор, оспорва
предявената искова претенция. Поддържа, че от събраните по делото доказателства
не е установено по несъмнен начин наличието на кумулативно изискуемите се
елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на
държавата за причинени на А.А. неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразна административна дейност, за което излага подробни
съображения. Обосновава, че поставянето на ищеца при съществуващите в ЗО „Черна
гора” условия, нито е последица от виновно поведение на служители от затворническата
администрация, нито А. А. съзнателно е бил поставен при по-неблагоприятни
условия в сравнение с останалите лишени от свобода лица, с цел да бъде унижен
или да бъде накърнено човешкото му достойнство. Сочи, че битовите и
санитарно-хигиенните условия в ЗО „Черна гора”, при които А.А. е изтърпявал
наложеното му наказание, не са били в противоречие със законово установените
норми и съответно че ограниченията не са надхвърляли обичайните, свързани с изпълнението
на наказанието. Излага доводи, че с оглед установените общи принципи и
стандарти от съдебната практика на Европейския съд по правата на човека във
връзка с дела, заведени от български граждани срещу РБългария, относно заявени
нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията в местата за лишаване от
свобода, в случая, дори и да се приеме, че е налице някакво неблагоприятно
засягане на личността на ищеца от санитарно-хигиенните и битовите условия в ЗО
„Черна гора”, то с оглед на относително краткия период /45 дни/, в който А. е
бил поставен при тези условия и при липсата на ангажирани от ищеца писмени
и/или гласни доказателства за конкретно увреждане на здравословното му
състояние като резултат условията, твърдението му за жестоко, нечовешко и
унизително отношение в нарушение на забраната по чл.3 от ЕКПЧ, като основание
за присъждане на претендираното обезщетение, се явявало недоказано. Направено е
искане за отхвърляне на исковата претенция като недоказана и неоснователна.
Окръжна прокуратура -
Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за
недоказаност и неоснователност на предявения иск. Поддържа, че от събраните по
делото писмени и гласни доказателства не се установяват релевираните от ищеца
проявления на незаконосъобразната административна дейност, на които се основава
исковата претенция, за което излага подробни съображения. Обосновава, че размера
на претендираното обезщетение е несъответен на заявеното засягане на неимуществените
права на ищеца, като с оглед на събраните гласни доказателства не може да се
приеме за несъмнено, че промяната във физическото и психоемоционалното
състояние на А. А. е резултат именно от битовите и санитарно-хигиенните условия
в ЗО „Черна гора”, а не се дължи на ограниченията, произтичащи от изтърпяването
на наказанието „лишаване от свобода”.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Съгласно писмо - справка ЗД № 164/ 2017
от 07.08.2017г. на Началника на Затвора - Стара Загора /л.25 по делото/, ищецът
А.А. *** на 10.04.2017г., за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” в
размер на 4 месеца по Присъда по НОХД № 138/ 2017г. на РС – Чирпан, за
престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК. Първоначално е настанен в приемно
отделение на затвора, като от 26.04.207г. А. доизтърпява наказанието си в ЗОЗТ
„Черна гора”, с постановен строг режим. Ищецът е пребивавал в спално помещение
№ 25 с площ от 24кв.м, в което са били настанявани от 6 до 8 лишени от свобода
за периода и в спално помещение № 24 с площ от 12кв.м, в което са изтърпявали
наказанието си 4 лишени от свобода лица. Спалните помещения били оборудвани със
стандартни легла и маса; 1 брой осветително смяна, двукрилни прозорци /един или
два/ и отоплителни радиатори /един или два/, в зависимост от площта на килията.
В спалните помещения нямало санитарен възел и течаща вода, като лишените от
свобода разполагали с общи за групата санитарни възли с тоалетни и умивалници с
течаща вода и душове, достъпът до които бил свободен за времето от 6.00ч. до 20.00ч.,
а в останалата част от денонощието бил осигуряван при необходимост. Посочено е,
че спалните и общите помещения се почиствали от отговорниците – хигиенисти,
които всеки месец получавали миещи препарати, а лишените от свобода за лични
хигиенни нужди ежемесечно получавали сапун и сапун за пране.
По делото са
представени и приети като доказателства График за ползване на банята от лишените
от свобода в ЗО „Черна гора”, Списък на лишените от свобода, получили тоалетен
сапун и сапун за пране в ЗО „Черна гора” за исковия период; График за ползване
на пералното помещение от лишените от свобода в ЗО „Черна гора”; утвърдени от
Министъра на правосъдието, съгласувано с Министъра на здравеопазването и
Министъра на финансите таблици за състава на дневната дажба и полагаемите се
хранителни продукти на един лишен от свобода – възрастен, ведно с утвърдени от
Началника на Затвора – Стара Загора седмични менюта за всеки един от месеците
за периода на исковата претенция; Договори за възлагане на обществена поръчка с
предмет „Доставка на хигиенни, перилни и миещи препарати и материали” и
„Извършване на дезинсекция и дератизация в сградите на ГД „Изпълнение на наказанията”
и териториалните й служби; Справка за медицинското обслужване в ЗО „Черна
гора”; обява за откриване на обществена поръчка във връзка с реконструкция на
съществуващите сгради и извършването на ремонтни дейности в Затворническо
общежитие „Черна гора” към Затвора – Стара Загора и др.
Допуснато е събиране
на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на
лицата Илия Танков Христов и Марийка Тодорова Атанасова. Свидетелят Илия Танков
заявява, че с ищеца А.А. са изтърпявали заедно наказанията си в ЗО „Черна гора”.
За процесния период /от април 2017г./, са били в една и съща група. В килията с
площ от около 4.5м/ 2.5м. (5м/ 3м), са били шест лица – лишени от свобода, като
в помещението имало легла и масичка. Прозорецът бил стандартен, като в
обикновена къща, отваряем, но го отваряли само през деня, защото през нощта
било студено и имало комари. През деня лишените от свобода можели свободно да
ползват санитарните помещения, а през нощта физиологичните си нужди облекчавали
в една кофа. От 8 часа вечерта до 6 часа сутринта килията била заключена и не
можело да се ползва тоалетната, като вечерно време килиите се отваряли само при
спешен случай, за медицинска помощ. Свидетелят твърди, че в рамките на времето
за сутрешния тоалет /от 6.00 до 6.30 часа/, 60 човека трябвало да ползват
тоалетната, която имала само три отделения. Ползването на банята било два пъти
седично, по график. Свидетелят бил склададжия в ЗО „Черна гора” и отговарял за
предоставянето на лишените от свобода на чаршаф, дюшек, възглавница и одеяла,
но не винаги имало всичко в наличност и той давал каквото има. Хигиената в
спалните помещения зависела от лишените от свобода, като е можело да си
закупуват хигиенни материали от лавката. За почистването на коридорите и общите
санитарни помещения били раздавани хигиенни материали на лишените от свобода
лица, които били определени за хигиенисти. Според свидетеля в ЗО „Черна гора”
не е имало лекар, а само фелдшер, който идвал един път седмично, а за те
прегледа лекар трябвало да се запишеш предварително. Свидетелят заявява и че за
процесния период килиите, в които били настанени, били пълни с дървеници и през
този период те преживели най големия си шок. Сочи, че идвали да пръскат от
някаква фирма, но след това излизали още повече дървеници. Според свидетеля при
престоя на А.А. в ЗО „Черна гора” отслабнал много /от 120кг. станал 90кг./,
като това се дължало както на дървениците, от които вечер не можело да се спи,
така и вследствие на обстоятелството, че през нощта А. трябвало да ползва кофа
за физиологичните си нужди в присъствието на всички останали лишени от свобода
в килията. Свидетелят твърди, че А. искал да си направи операция, но му било
отказано издаването на направление и привеждането му в болнично заведение.
Свидетелката Марийка Атанасова /майка на ищеца А.А./, твърди, че при
посещенията й в ЗО „Черна гора” А. не искал да разговаря с нея, плачел, бил
коренно променен – преди бил жизнен, а в затвора изглеждал зле и много
отслабнал. Казал й, че в една стая били 4-5-6 човека; че ходил до тоалетна в
кофа, като единия път когато го видяла по време на свиждането А. бил целия в
обриви от дървениците. След излизането от затвора не знае сина й да е ходил на
лекар, като А. не бил плащал здравни осигуровки.
По допустимостта на исковата претенция:
Искът, предявен като такъв с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да бъде квалифициран като иск по чл.248,
ал.1 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС
вкл. за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В
случая искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е
претърпяло неимуществени вреди в резултат на неблагоприятните условия, при
които е бил поставен при изтърпяване на наложеното му наказанието лишаване от
свобода, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в ЗО
„Черна гора” към Затвора – Стара Загора, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо
прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода, с териториални служби в т.ч. и затворите, съгласно разпоредбата на
чл.12, ал.3 от ЗИНЗС – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и
срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във чл. 284,
ал.1 във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.
Ето защо съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията” иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава
от фактическа страна с допуснати от специализираните органи по изпълнение на
наказанията нарушения на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС и претърпяно
увреждане вследствие на условията, при които е изтърпявано наказанието
„лишаване от свобода” в ЗО „Черна гора” към Затвора – Стара Загора, е допустим
и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
С оглед на направеното
от пълномощника на ищеца уточнение с писмено заявление вх. № 3077/ 13.07.2017г.
и в съдебно заседание, проведено на 18.10.2017г., искът да се счита за предявен
за времето на престоя на А.А. в Затворническо общежитие – Черна гора в периода
от 26.04.2017г. до датата на подаване на исковата молба /16.06.2017г./,
неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за
процесуална недопустимост на исковата претенция в частта за периодите от
10.04.2017г. до 25.04.2017г. и от 16.06.2017г. до 10.08.2017г.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск
срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, се явява доказан
по основание, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3, т. е на нарушения на забраната
осъдените /респ. задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение, вкл. нарушения по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС - поставянето
на посочените лица в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Следователно отговорността на държавата по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно:
1. Допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения
на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл.3 от ЗИНЗС да е при или по повод
изпълнение на наказание „лишаване от свобода” или на мярка „задържане под
стража”; 3. Претърпяна вреда /имуществена или неимуществена/ и 4. Причинна
връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение на
наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези
нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно -
липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
В конкретния случай с
предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
като съгласно обстоятелствената част и петитума на подадената от А.А. искова
молба, релевираното като основание на исковата претенция нарушение на чл.3,
ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, се изразява в поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от
свобода от гл.т неосигуряване на лишения от свобода на изискуемата се минимална
квадратура свободна жилищна площ /достатъчно жизнена площ/ и на постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода и липсата на такива в спалното
помещение, в което е бил настанен; на условия за поддържане на личната хигиена
и на хигиената в спалните помещения; на достатъчни естествена светлина и отопление
и на възможност за естествено проветряване в килията; на достатъчно като
количество и качество храна и на медицинско обслужване.
Съгласно разпоредбата на чл.
43, ал.4 от ЗИНЗС минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен
от свобода не може не може да бъде по-малка от 4 кв.м. В чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС
е установено, че в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна
светлина и възможност за естествено проветряване, а в ал.3 на чл.20 – че на
лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща
вода се осъществява в спалните помещения. По аргумент от нормите на чл.2 и
чл.43, ал.2 от ЗИНЗС, държавата в лицето на специализираните органи
по изпълнение на наказанията, е длъжна да осигури в местата за лишаване от
свобода на лицата такива условия, които да не създават предпоставки за
увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унизяване на човешкото им
достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в докладите на Европейската
Комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне
или наказание.
Въпросът, който се поставя в случая, е дали конкретните битови
и санитарно-хигиенни условия, при които лишеният от свобода А.А. е бил поставен
за времето на пребиваването му в Затворническо общежитие „Черна гора” при
изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода”, сочат на
накърняване на конституционно признатото му право по чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария и съотв. релевират ли нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и нарушаване
на забраната по чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи.
Съгласно разпоредбата
на чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария, никой не може да бъде подлаган
на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В чл.3 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи също е
прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи
наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на
страната това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС,
предвиждаща че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение вкл. и да бъдат поставяни в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. На това право на
лишените от свобода лица съответства насрещното административно задължение, при
изпълнение на наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия,
обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и
зачитане на правата и достойнството им /чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.
Съдебната практика на
Европейския съд по правата на човека във връзка с дела, заведени от български
граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ,
произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода, е установила общи
принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение
на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право - Решение от 02.02.2006г. по
делото Йовчев срещу България, Решение от 24.05.2007г. по делото Навущаров срещу
България, Решение от 28.06.2007г. по делото Малечков срещу България, Решение от
27.11.2008г. по делото С. Костов срещу България, Решение от 08.07.2014г. по
делото Харакчиев и Толумов срещу България, пилотно Решението на ЕСПЧ от
27.01.2015г. по делото Нешков и други срещу България и др. В тези решения се
съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на
един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от
ЕКПЧ. В решението на ЕСПЧ по делото „Нешков и други срещу България” е посочено,
че вече постановените решения, както и решението по делото Нешков, се отнасят
до нарушения на чл. 3 от ЕКПЧОС в различни затвори и общежития в България, но
всички те касаят повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство,
достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и
нарушаване на личното достойнство при използване на тоалетната. ЕСПЧ е приел,
че нарушенията не са вследствие от изолирани случаи, а произтичат от
повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на българската
пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително
отношение.
В контекста на тази
съдебна практика, по см. на чл.3 от ЕКПЧ, „безчовечно или унижаващо отношение”
предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на
страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или
наказание. Съгласно мотивите на посочените решения на ЕСПЧ, мерките за лишаване
от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури
на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към
човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката не го
подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво
на страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид
практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние
са адекватно осигурени.
В
случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
за периода от 26.04.2017г. до датата на подаване на исковата молба
/16.06.2017г./, ищецът А.А. е пребивавал в Затворническо общежитие „Черна гора”
към Затвора – Стара Загора във връзка с изпълнение на наложено му наказание
„лишаване от свобода”. В този период А. е бил настанен в спално помещение № 25
с площ от 24кв.м, в което са били от 6 до 8 лишени от свобода за периода и в
спално помещение № 24 с площ от 12кв.м, в което са изтърпявали наказанието си 4
лишени от свобода лица, като килиите са били оборудвани със стандартни легла и маса. Очевидно е, че свободната
жилищната площ в затворническото помещение за всяко от лишените от свобода лица
/определена на база общата площ на килията, наличното оборудване и мебели и броя
на настаняваните в нея лица/, е била под 4 кв.м. Не се оспорва от ответника по
иска обстоятелството, че в спалните помещения, в които е бил настаняван А. А.,
не е имало санитарен възел и мивка с течаща вода. През деня е бил осигурен свободен
достъп до санитарен възел в общото за всички лишени от свобода в групата санитарно
помещение, извън килиите, като за времето от 20.00ч. до 6.00 часа сутринта
лишеният от свобода е бил принуден да се въздържа от удовлетворяване на
естествените си потребности или се налагало да
ползва кофа за облекчаване на физиологичните си нужди в килията,
в присъствието на останалите настанени в помещението лица. Твърдението
на ответника, че ползването на тоалетна за времето от 20.00ч. до 6.00 часа,
можело да се извършва при повикване на постовия надзирател, не се подкрепя от
събраните по делото доказателства. Въз основа на представените писмени
доказателства следва да се приеме за установено и че ползването на банята от
лишените от свобода лица, е било разрешено и се е извършвало два пъти седмично,
по график. От показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица следва
да се приеме и за доказано, че в спалните помещения на лишените от свобода е
имало дървеници, като представения по делото Договор за възлагане на обществена
поръчка с предмет „Извършване на
дезинсекция и дератизация в сградите на ГД „Изпълнение на наказанията” и
териториалните й служби”, в т.ч. ЗО „Черна гора”, сам по себе си не може да
установи липсата на инсекти в помещенията на мястото за лишаване от свобода.
С
оглед на гореизложеното съдът приема за доказани фактите досежно описаните в
исковата молба битови и санитарно - хигиенни условия, при които е бил поставен
ищецът А.А. при пребиваването му в ЗО „Черна гора” от гл.т. на липсата на
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и на свободна жилищна площ в
помещението и наличието на инсекти /дървеници/.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че битовите и санитарно-хигиенните условия, при които А.А.
е изтърпявал наложеното му наказание „лишаване от свобода” в ЗО „Черна гора”
към Затвора – Стара Загора, в рамките на периода 26.04.2017г. – 16.06.2017г., накърняват
правото му по чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария и респ. от страна на специализираните
органи по изпълнение на наказанията е допуснато нарушение на чл.3 от Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи и на чл.3, ал.1 във вр. с
ал.2 от ЗИНЗС. Липсата на осигурени елементарни хигиенни и битови стандарти от
гл.т на минимална обитаема площ, необходима за спокойното биологично
съществуване на всяко психично здраво човешко същество; принуждаването на ищеца
за времето от 20.00ч. до 06.00ч. да удовлетворява естествените си физиологични
нужди в кофа в същото помещение, където спи, без преграда, пред очите на всички
обитатели на килията, поради ограничаване достъпа му до санитарно помещение, са
обстоятелства, които в своята съвкупност, неминуемо водят до потискане,
унижаване и до неблагоприятно засягане на личността. По степен и интензитет
създаденото на А.А. неудобство е такова, което може да бъде квалифицирано като
„причиняващо страдание и унижаващо достойнството”. Изпълнението на наложеното
наказание „лишаване от свобода”, статута на лишеното от свобода лице и
свързаните с това законови изисквания за сигурност и охрана, неминуемо водят до
ограничения, но в случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и
ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, са довели до
необосновано нарушаване на основни субективни права на А. и общочовешки ценности,
защитени от ЕКПЧ /право на хуманно отношение и на уважение на присъщата на
човешката личност достойнство/. С оглед обичайните правила за условия на живот,
съответстващи на изискванията за хуманно отношение което да не накърнява
човешкото достойнство, условията, в които е бил поставен А.А. при престоя му в ЗО
„Черна гора”, предвид кумулативния им ефект, следва да бъдат квалифицирани като
унизителни и нехуманни. Действително по делото няма данни и не се установява
конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо заболяване/ на А. А.,
което би могло да бъде разглеждано като последица от условията, при които е бил
поставен при изпълнението на наказанието в ЗО „Черна гора”. Изводът за
претърпени от ищеца А. А. неимуществени вреди обаче се основава както на
установената по делото фактическа обстановка, така и на правилата на житейската
и формална логика – условията, при които е бил поставен А., се отклоняват не
само от подходящата, но и от нормалната жизнена среда и подобни условия
неминуемо биха причинили значителни неудобства, негативни емоционални
преживявания и страдания на всеки човек. Очевидно е, че удовлетворяването на
естествените физиологични нужди за времето от 20.00ч. до 6.00 часа в спалното
помещение в кофа при това в присъствието и на други лица; пребиваването в
спално помещение между 12 и 24кв.м, част от която площ е заета от легла и инвентар, заедно с други лица /между четири
и осем/; липсата на постоянен достъп до санитарен възел с течаща вода; ограниченията
при ползването на санитарните помещения за хигиенни нужди и наличието на
инсекти в спалното помещение, не може да не доведе до потискане, унижаване,
неблагоприятно засягане на личността. С оглед изложеното съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника, че ищецът не е ангажирал никакви
доказателства за реално претърпени и установени неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от условията, при които е бил поставен при изтърпяване
на наложеното му наказание „лишаване от свобода”. В контекста на
компенсаторните средства за защита, констатацията, че условията не отговарят на
изискванията на чл. 3 от ЕКПЧОС и че е налице нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с
ал.2 от ЗИНЗС, дава основание да се направи предположение, че същите са
причинили неимуществени вреди на лишения от свобода, като средствата за защита
трябва по-скоро да отразяват съществуването на тази презумпция, а не
присъждането на компенсация да зависи от умението на жалбоподателя да докаже чрез
доказателства наличието на неимуществени вреди под формата на емоционална
травма / Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото "Нешков и други срещу
България"/. А и съгласно разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, във връзка
с ангажирането на отговорността на държавата за вредите, причинени на лишени от
свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, настъпването
на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
От
събраните по делото доказателства се установява, че регулярно от администрацията
на ЗО „Черна гора” са предоставяни хигиенни и дезинфекционни материали за
почистване на спалните и санитарните помещения, които са били раздавани на лишените
от свобода лица, определени за хигиенисти. Видно от доказателствата, вкл. и от
показанията на разпитания в качеството на свидетел л. св. Илия Христов, в
килиите е имало стандартен отваряем двукрилен прозорец, като не е съществувала
административна забрана за отваряне на прозореца. От представените писмени
доказателства безспорно се установява и че за периода на исковата претенция,
полагаемата се храна на лишените от свобода в ЗО „Черна гора” е била съответна
на утвърдените от Министъра на правосъдието, съгласувано с Министъра на здравеопазването и Министъра на финансите
норми за дневен оклад от гл. т на вид, състав, енергийна стойност и
калоричност на хранителните продукти, включени в дневните менюта. Видно от
съдържанието на утвърдените от Началника на Затвора – Стара Загора седмични
менюта за всеки един от месеците за периода м. април 2017г. – м. юни 2017г.,
осигуряваната и предоставяна на лишените от свобода през този период храна е
разнообразна, като в състава и са включени всички хранителни продукти съгласно
утвърдената от Министъра на правосъдието Таблица № 1 за състава на дневната дажба
и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода – възрастен. В
производството по делото ищецът не ангажира каквито и да е било доказателства,
които да опровергаят съдържанието на представените седмично изготвяните дневни
менюта съотв. такива в подкрепа на твърденията си, че даваната на лишените от
свобода храна не е отговаряла на определените изисквания и нормативи за
количество и качество на хранителните продукти. Съгласно представената справка
за медицинското обслужване в ЗО „Черна гора” /л.84 по делото/, след
01.03.2017г. същото се осъществява от лекар, по граждански договор, като
медицинските прегледи на лишените от свобода са се извършвали два пъти седмично
- вторник и петък, а между двата периода медицинското обслужване се е осъществявало
в МЦ в Затвора – Стара Загора, след записване или при възникнала необходимост.
За оказване на спешна медицинска помощ лишените от свобода са се транспортирали
до МБАЛ – гр. Чирпан. По делото не се събраха доказателства нито за неоказано
медицинско обслужване на лишения от свобода А.А., нито за необходимост от
медицинска помощ, която да не му е била предоставена. Показанията на св. Илия
Христов за операция, която А.А. е искал да си направи, не установяват наличието
на обоснована медицинска необходимост от извършването на такава за периода на
изтърпяването на наложеното му наказание лишаване от свобода в размер на 4
месеца, още повече че разпитаната в качеството на свидетел по делото майка на
ищеца – Марийка Атанасова, заяви, че не знае след излизането от затвора сина й
да е ходил на лекар. С оглед на което съдът приема за недоказани твърденията на
ищеца, че специализираните органи по изпълнение на наказанията в ЗО „Черна
гора” към Затвора – Стара Загора не са създали условия за поддържане на
хигиената в спалните помещения и в общите санитарни помещения, както и
твърденията за липсата на достатъчни естествена светлина и отопление и на възможност
за естествено проветряване в килията; на достатъчно като количество и качество
храна и на медицинско обслужване, съобразено с изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
Но дори твърденията на ищеца за неосигурени условия за поддържане на хигиената в спалните и в санитарните помещения, на достатъчна като количество и качество храна и на адекватно медицинско обслужване, да не са доказани и съотв. твърденията за недостатъчна естествена светлина и за липса на възможност за естествено проветряване в спалните помещения да се опровергават от събраните по делото доказателства, съдът счита, че останалите посочени по-горе аспекти на условията, при които А. А. е изтърпявал наложеното му наказание „лишаване от свобода” в ЗО „Черна гора”, релевират липса на осъществени елементарни хигиенни и битови стандарти и взети заедно следва да бъдат квалифицирани като нечовешко и унизително отношение и третиране по см. на чл.3 от ЕКПЧ и чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС.
К
умулативният ефект от липсата на
условия на живот, съобразени с хигиенните изисквания, необходими за опазване
здравето и човешкото достойнство, независимо от това дали тази липса произтича
от приложимата регулаторна рамка или от начина на нейното прилагане на практика,
несъмнено са причинили на А. неудобства,
които надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното му наказание
и които са довели до понесени от него трудности и негативни емоционални
преживявания. При прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, съгласно която
разпоредба в случаите по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, съдът
приема, че увреждането в степента и характера на преживените страдания от
ищеца, имат за последица унижаване на неговото човешко достойнство и с това е
налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и на чл.3 от ЕКПЧОС.
Действително по делото няма данни за
извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено
поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което
уронва човешкото достойнство на осъдения и до емоционални и физически
страдания. Липсата на подобна цел обаче не може категорично да изключи
нарушението на чл.3 от ЕКПЧОС /Решение от 09.06.2005г. на ЕСПЧ по делото И.И.
срещу България, Решение от 27.01.2015г. на ЕСПЧ по делото „Нешков и други срещу
България” и др./. Освен това отговорността по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС е
обективна – държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3, т. е на нарушения на забраната осъдените /респ.
задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение вкл. и по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, без значение дали вредите
са причинени виновно, което отличава този вид отговорност от деликтната
отговорност по чл.45 от ЗЗД.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че в случая
негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на А.А.,
надвишаващи неизбежното ниво присъщо на изтърпяваното наказание, макар и без
конкретно увреждане на здравето, доколкото са довели до унижаване на човешкото
му достойнство, представляват неимуществени вреди, причинени от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушение на
чл.3 от ЗИНЗС, което е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки
общочовешка ценност, защитена с нормите на чл.3 от ЕКПЧ. Кумулативно са налице
елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на
държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, поради което предявеният от А.А. иск срещу Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията”, е доказан по основание.
Както нееднократно е посочвал съдът в други свои решения, за ангажиране отговорността на държавата е ирелевантно обстоятелството, че съществуват обективни трудности за привеждане на затворническите помещения в съответствия с изискванията и европейските стандарти за условията в местата за лишаване от свобода - необходимо и достатъчно е да бъде установено настъпване на вреди /неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности/, което засягане следва закономерно от обективния факт на поставянето на лишеното от свобода лице в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието. Държавата в лицето на ГД „Изпълнение на наказанията” е длъжна да гарантира, че едно лице е задържано при условия, съвместими с уважението към човешкото достойнство и че начинът и методът на изпълнение на наказанието лишаване от свобода не подлага човека на стрес или трудности с интензитет, надвишаващ неизбежната степен на страдание, присъща на изтърпяването на наказанието. Ето защо л
ипсата
на ресурси или други структурни проблеми не са обстоятелства, които изключват
или намаляват отговорността на държавата, тъй като задължение на държавата е да
организира своята пенитенциарна система по начин, който не води до поставянето
на лишените от свобода в унижаващи човешкото им достойнство условия, независимо
от финансовите или логистични затруднения /Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по
делото "Нешков и други срещу България"/.
Конкретният
размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди
/претендирано от ищеца като такова в размер на 10 000лв./, следва да бъде
определен при съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
се определя по справедливост. Понятието „справедливост” е морално-етична
категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта
на осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а размера на
обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва
да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето
на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага
и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. Следва да бъде съобразено и пилотното Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по
делото "Нешков и други срещу България", съгласно което паричната
компенсация като форма на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не
трябва да бъде в неразумен размер в сравнение с присъжданията за справедливо
обезщетение, определени от ЕСПЧ по силата на чл.41 от Конвенцията в подобни
случаи, като насока в това отношение могат да служат принципите, изложени от
ЕСПЧ в пилотното решение, а именно фундаменталния характер на правото на всяко
лице да не бъде подлагано на нечовешко или унизително отношение, от една
страна, а от друга времето, през което лишеният от свобода е бил поставен в
условия на нечовешко и унизително
отношение по смисъла на чл.3 от ЕКПЧОС, като най-важния фактор за оценка на
претърпените вреди. В случая, като се
отчетат обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл.3, ал.1
във вр. с ал.2 от ЗИНЗС; периода на исковата претенция /времето, през което
ищецът е бил поставен в условия унижаващи човешкото достойнство – около 50 дни/;
предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания, без конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо/ и
при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, съдът приема, че искът следва да
бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 250лв.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че по предявения от А.А. иск срещу Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията”, по безспорен начин е установено и доказано
наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически състав за
отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, поради
което исковата претенция се явява доказана по основание и следва да бъде
уважена в размера на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди от
250лв. В останалата си част до размера на претендираното от ищеца обезщетение
от 10 000лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
При прилагането на правилото на чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ищеца
за присъждане на направените от него разноски, като Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията” бъде осъдена да заплати на А.А. сумата от 25лв., представляваща
внесена държавна такса в размер на 10лв. и 15лв. - съразмерно на уважената част
от иска възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор
за правна защита и съдействие 14.06.2017г.
Водим
от горните мотиви Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр.
София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, на основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, да
заплати на А.А.А., ЕГН **********, сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени от А.А. неимуществени вреди вследствие на допуснато
от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение на чл.3, ал.1
във вр. с ал.2 от ЗИНЗС при изпълнение на наложеното на А.А. наказание „лишаване
от свобода” за периода от 26.04.2017г. до датата на подаване на исковата молба
- 16.06.2017г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.А.А. срещу Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр. София иск в останалата му част и до
размера на претендираното обезщетение от 10 000лв., като недоказан и
неоснователен.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21,
на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на А.А.А., ЕГН **********, сумата
от 25лв. /двадесет и пет лева/, представляваща направените от ищеца разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните.