РЕШЕНИЕ
Номер 14416.11.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Пловдив1-ви наказателен състав
На 08.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Христо И. Крачолов
Членове:Иван Х. Ранчев
Веселин Г. Ганев
Секретар:Нина Б. Стоянова
Прокурор:Иван Георгиев Даскалов (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Иван Х. Ранчев Наказателно дело за
възобновяване № 20205000600421 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано на основание чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК по подадено на
27.05.2020 г. искане от осъдения В. К. М. , чрез защитника му – адв. С. З. от АК - * за
възобновяване на наказателното производство по НОХД №1863/2018 г. на РС – * с
твърдения за допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
процесуалните правила и наложено явно несправедливо наказание.
С Разпореждане №101 от 01.07.2020г. на председателя на I н.о.на ВКС е преценено,
че искането за възобновяване е с правно основание по чл. 422, ал.1, т.5 от НПК като делото е
изпратено по компетентност на АС – Пловдив за произнасяне по горепосочения ред.
С Разпореждане №617/03.07.2020г. на зам. председателя на ПАС е указано на адв. З.,
че следва в 7-дневен срок от получаване на съобщението да представи пълномощно от
осъдения В. М. да го представлява в производството за възобновяване пред същия съд като
защитник, както и да посочи в какво се състоят касационните основания за допуснатите
нарушения.
На 14.08.2020г. съобщението е било получено от адв. З., като междувременно на
17.08.2020г. осъденият В. М. е изпратил молба за отмяна на решението на Окръжен съд – * и
присъдата на Районен съд - *. В същата е уточнил в какво се състоят допуснатите
нарушения на материалния и процесуален закон, като е поискал да се ревизира и отмени
1
присъдата на първата инстанция, като се върне делото за разглеждане от друг съдебен състав
или намали наложеното му наказание.
В кориците на делото е налице пълномощно от 29.06.2020г. за упълномощаването на
адв. З. от осъдения М. в производството по възобновяване, по което обаче погрешно е
посочен вх. №3675/2020г. на НК на ВКС, под който е изпратеното до същия писмо, вместо
отразения такъв в отправеното от него искане.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция осъденият В. М. се
явява лично и с адв. З., като заявяват, че поддържат искането си с отразените
в него съображения.
Представителят на ПАП, намира искането за възобновяване за неоснователно и моли
съда да го остави без уважение.
Пловдивският апелативен съд разгледа направеното искане, съобразно правомощията
си по чл. 425 от НПК и приема за установено следното:
С Присъда № 107/09.07.2019 г. по нохд №1863/2018 г на Районен съд – *
подсъдимият В. К. М. е признат за виновен в извършването на престъпления:
- по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б.“а“ и „б“, вр. чл.26, ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК е осъден на наказание
от 10 години „Лишаване от свобода“, като е признат за невинен и оправдан за едно от
деянията по повдигнатото му обвинение;
- по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и 2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б.“а“ и „б“ от НК, като на основание чл.54 от НК е осъден на наказание от 5 години
„Лишаване от свобода“.
На основание чл.23, ал.1 и ал.2 от НК му е определено едно общо, най-тежко
наказание от 10 години „Лишаване от свобода“, при първоначален „Строг“ режим, като е
приспаднато времето, през което е бил задържан под стража, взето е отношение по
веществените доказателства и са присъдени, направените разноски.
Подс. М. е осъден да заплати на пострадалите, обезщетения за нанесените им
имуществени вреди, както и ДТ върху размера на уважените граждански искове.
Присъдата е била обжалвана пред Старозагорския окръжен съд, който с Решение
№3/09.01.2020г. по ВНОХД №1204/2019г. я е потвърдил.
Защитата на осъдения М. излага твърдения за наличието на
касационните основания на чл.348, ал.1, т. 1 - 3 от НПК.
2
В тази връзка се иска алтернативно, на основание чл.425, ал.1, т.1 и т.4
от НПК, възобновяване на наказателното производство, поради нарушаване
на материалния и процесуалния закон, защото не са обсъдени доводите на
защитата, да се отменят постановените съдебни актове, като делото се върне
за ново разглеждане от друг състав или да се измени присъдата, тъй като са
налице основания в полза на осъдения, да се намали, наложеното му явно
несправедливо наказание.
Пловдивският апелативен съд, счита искането за възобновяване за
процесуално допустимо, защото е подадено от надлежно упълномощен
защитник на осъден за престъпление от общ характер и е в рамките на
законовия 6 месечен срок от влизане в сила на постановената, непроверена
по касационен ред присъда, но по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Основните оплаквания визират допуснати в хода на наказателното производство
нарушения на материалния закон, на процесуалните правила, лишили осъдения от
пълноценно реализиране на правото му на защита и за явна несправедливост на наложеното
наказание.
Настоящият състав намира, че не са налице подобни нарушения, налагащи отмяната
на горепосочените съдебни актове и изискващи връщането за ново разглеждане от друг
състав на първостепенния съд.
Напротив, при проведеното по общия ред и в рамките на почти една календарна
година съдебно следствие са били съобразени повечето от доказателствени искания на
защитата и осъденото лице, като не е било допуснато нарушение на задълженията на
районния съд по чл.13 и чл.14 от НПК за обективно, всестранно и пълно изясняване на
фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване.
По делото са били събрани, макар и косвени, но многобройни и достатъчно
убедителни доказателства за участието на осъдения В. М. в описаните в присъдата на
районния съд четири деяния, съответно на 13.06.2017г., периода 28.06. – 05.07.2017г.,
05.07.2017г. и 17.07.2017г. в гр. * с пострадали лица - М. Д., Д. Р., И. Г. и С. Т..
Въпреки че осъденият М. не оспорва в искането съпричастността си в последната по
ред кражба от 28.08.2017г. в съучастие с К. К., важно обстоятелство е това, че при
извършване на огледа на местопроизшествие са били открити и иззети следи от обувки,
наложило при залавянето на извършителите от органите на МВР да се изземат и носените
маратонки от първия от тях като веществени доказателства.
Впоследствие, в резултат на изготвените трасологични експертизи се установило по
3
категоричен начин, че иззетите при отделните, огледи на местопроизшествие по
предходните четири кражби, стъпкови отпечатъци са оставени от иззетите от осъдения М.
чифт сини на цвят маратонки, марка „*“ с изписан размер от вътрешната страна на езика по
европейски стандарт 46 и 2/3, довело и до заключението, че същият е бил обут с тях при
извършването им.
В тази насока са и показанията на пострадалите свидетели М. Д., Д. Р., И. Г. и С. Т. за
начина на проникването в жилищата им, наличието на следи от обувки от извършителите,
чийто отпечатъци са били иззети по надлежния ред и са станали обект на анализ от
експертите-трасолози, чийто заключения са категорични за съвпадението им по общи и
частни признаци с носените от осъдения М. маратонки „*“.
Обсъдени са задълбочено и показанията на разпитаните свидетели – Г. и Ц., свързани
с твърдението, че маратонките са закупени преди извършването на последната кражба, т.е.
че М. не ги е носил в предходния период на вменената му инкриминирана дейност, като
правилно не са кредитирани, защото са негови близки и заинтересовани от изхода на делото.
Същевременно техните твърдения за по-късното им придобиване и респ. използване за
кратко време от М. се опровергават от заключението на последната, тройна трасологична
експертиза, според която маратонките са носени през дълъг период от време и имат белези
от сериозно износване.
Не се оспорва, че заключението на тройната, съдебно-трасологична експертиза на * –
* не може с категоричност да установи, че иззетите трасологични следи по предходните
четири деяния съвпадат напълно по всички признаци с ходилата на маратонките на
осъдения, предвид спецификата в метода на изземване върху черни желатинови
фолиа, който позволява да бъдат съхранявани за много кратък период от време. Въпреки
това, заключението на тройната експертиза не изключва достоверността на изготвените
предходни трасологични експертизи, базирани на първоначалното и по-ранно изследване на
откритите стъпкови отпечатъци, именно от спортните обувки, носени от М..
Правилно е отбелязано в мотивите на съда, че за изясняването на предходните случаи
са спомогнали косвено и показанията на К. К., който след сключеното споразумение по
воденото друго дело, в това производство има качеството на свидетел – затова, че всички
вещи, които са били открити в неговата кола не са били негови, а на подсъдимия М., в това
число и откритите инструменти, ползвани за отключване на патроните при извършване на
кражбите. Неговите показания се подкрепят от протоколите на извършените действия по
разследване от 28.08.2017 г. и съвпадат с данните за М., който е типичен извършител на
прояви от вида, за който е привлечен към наказателна отговорност.
В това извънредно производство не се допуска събирането на доказателства, но с
оглед на разпоредбите на чл.422, ал.1, т.1 и т. 3 от НПК се прие за сведение представеното
от защитата постановление за частично прекратяване на наказателното производство на РП-
* срещу същия осъден, поради липсата на доказателства, вкл. и на категорично заключение
4
от трасологична експертиза на *– * за участието му в извършено на 04.05.2017г.
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК.
Последното няма отношение към вменената му престъпна дейност в настоящото
производство по възобновяване, защото касае обсъждането на гласни и писмени
доказателства, вкл. и експертни заключения по съвсем други инкриминирани деяния.
Противно на доводите в искането за възобновяване, в мотивите към присъдата са
обсъдени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства за извършените от
осъдения М. престъпления.
Съгласно изискванията на чл.54 от НК и целите на наказанието по чл.36, ал.1 от НК е
индивидуализирана отговорността на осъдения за извършеното престъпление по чл. 196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 , т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“, вр. чл.26, ал.1
НК /за другото престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.20, ал.2 НК от негова страна няма
претенция в молбата за възобновяване и не се обсъжда/, при превес на отегчаващите вината
обстоятелства, въпреки, че не са установени смекчаващи такива, което е в интерес на
осъденото лице.
Това е така, защото отегчаващите отговорността обстоятелства са многобройни –
висока степен на обществена опасност на личността на дееца, липса критичност, проявена
престъпна упоритост, предишни осъждания, необхванати от правната квалификация /над 10
престъпления, извършени против собствеността, чрез проникване по идентичен начин в
жилища/, високата стойност на отнетото имущество и броя на деянията, включени в
цялостната продължавана престъпна дейност.
Въз основа на това и е преценено, че следва същият да бъде изолиран от обществото
за по-дълъг период от време, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от десет години.
Не отговаря на действителността и твърдението, че решението на въззивния съд не е
съобразено с изискванията на чл. 339 от НПК, защото в него също е направен подробен
фактологичен и правен разбор на инкриминираните деяния. Даден е и отговор, защо не се
възприемат основните доводи във въззивната жалба, концентрирана в насоките, визирани и
пред настоящата извънредна инстанция за отмяната на присъдата и връщането на делото за
ново разглеждане от друг състав на районния съд или за изменението на присъдата с
налагането на по-малко по размер наказание лишаване от свобода.
Аргументирана е забележката, че правната прецизност е изисквала от районния съд
да съобрази при квалифицирането на престъпните деяния, че за второто престъпление не са
налице условията за реална съвкупност с първото престъпление и включените в него
отделни деяния при условията на чл.26, ал.1 от НК, като е следвало всички инкриминирани
прояви да се обединят като единно продължавано престъпление, за което на дееца да се
5
наложи едно общо наказание. Същевременно с това, тъй като е определено едно общо, най-
тежко наказание по чл.23, ал.1 от НК, без неговото увеличаване по чл.24 от НК, не би
следвало да се коригира съдебният акт в насока, влошаваща правното положение на
осъденото лице.
С оглед на гореизложеното, доводите за нарушение на материалния и процесуалния
закон, както и за явна несправедливост на наказанието се явяват неоснователни, поради
което и искането за възобновяване на наказателното производство следва да бъде оставено
без уважение.
Водим от изложените съображения, Пловдивския апелативен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. К. М. за възобновяване на
наказателното производство по НОХД №1863/2018 г. на Районен съд – * и по ВНОХД
№1204/2019 г. на Окръжен съд – *.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6