Решение по КНАХД №1651/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Началник група „Пътен контрол“ в РУ Карлово при ОДМВР – Пловдив, чрез старши юрисконсулт З. М.-П., против Решение с номер 61/11.07.2025г., постановено по анд. с номер 56/2025г. по описа на Районен съд – Карлово, с което е отменено НП с номер 24-0281-001132 от 17.12.2024г., с което на И. Д. Ш. е било наложено административно наказание на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП – глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, поради нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки.

Касационният жалбоподател сочи, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че неправилно е прието от районния съд наличие на маловажност на извършеното от Ш. нарушение.

В срока за отговор на касационната жалба ответната страна е подала такъв. Излага, че касационната жалба е бланкетна и неоснователна.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив сочи, че касационната жалба е основателна.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Решението на Районен съд – Карлово е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му.

Решението е и правилно.

Атакуваното НП е било издадено, тъй като И. Ш., на 22.10.2024г., в 06:13ч., в [населено място], като водач на л.а. „Хюндай И30“, управлявал същия, който бил закупен с договор за покупко-продажба на 20.06.2024г. В законовоустановения двумесечен срок автомобилът не бил регистриран в службата за регистрация на МПС, поради което на 22.08.2024г., регистрацията му е била прекратена служебно. Към момента на проверката – 22.10.2024г. автомобилът не бил регистриран по надлежния ред, поради което е налице нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Посочено е в НП, че според органа, деянието било извършено умишлено.

Изложеното в НП се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Видно от писмо до Районен съд – Карлово от ОД МВР – Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, в системата на АИС КАТ Регистрация е бил регистриран договор за покупко-продажба между В. Н. Ш. и Г. С. Ш.. Г. Ш. не е била уведомена, че регистрацията на автомобила е била прекратена от 22.08.2024г. С. Ш. е била разпитана като свидетел в съдебно заседание, като е посочила, че през пролетта на 2024г. се разделила със съпруга си, като до момента не живеят заедно. На процесната дата съпругът й поискал автомобила, за да отиде на работа, доколкото неговият не искал да запали. Автомобилът имал застраховка, винетка, преглед, свидетелство за регистрация. Самата свидетелка заявява, че не е уведомила Ш., че е закупила автомобила от нейната етърва, поради обострени отношения. След като автомобилът бил спрян за проверка и органите установили, че същият не бил регистриран, на Г. Ш. и бил съставен акт, както и е била наложена глоба.

С оглед на изложеното правилно районният съд е преценил, че по безспорен и категоричен начин се установява осъществяването от обективна страна нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Правилно обаче е и посочил, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В пар. 1, т. 4 ДР на ЗАНН е посочено, че маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

От събраните гласни доказателства по делото безспорно се установи, че санкционираното лице е ползвало автомобила веднъж, именно в деня на извършената проверка и то поради непредвидени обстоятелства, а именно невъзможност да запали двигателя на своята кола. 22.10.2024г. е бил работен ден, вторник, като проверката е била извършена в 06:13ч. Следва да се даде вяра на гласните доказателства на свидетеля Ш., че съпругът й е взел автомобила, за да отиде на работа. Напълно нормално е, доколкото лицето живее в [населено място] да пътува до [населено място] в този часови пояс. С оглед на изложеното съдът споделя изводите на районния съд, че поведението на санкционираното лице може да се счете за смекчаващо вината обстоятелство. В бързината си да не закъснее за работа, същият, след разрешение от своята съпруга, е ползвал закупения от Г. Ш. автомобил, която не го е пререгистрирала в законовия срок. За липсата на пререгистрация лицето е нямало как да узнае, доколкото към онзи момент съпрузите били в обтегнати отношения и живели разделно.

Налице са смекчаващи вината обстоятелства, които обосновават приложението на чл. 28 ЗАНН.

Решението на Районен съд – Карлово следва да бъде оставено в сила. В полза на ответника се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. за настоящото производство. До този извод съдът стига с оглед Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 и неговото приложение в конкретната хипотеза.

Разноски за двете инстанции не се дължат.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 61/11.07.2025г., постановено по АНД № 56/2025г. по описа на Районен съд – Карлово.

ОСЪЖДА ОД МВР – Пловдив да заплати в полза на И. Ш. Д., [ЕГН], сумата от 400,00 лв. – сторени разноски в настоящото производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.