Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
гр.Сливница 20 май 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание, проведено на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Жанета Божилова като разгледа докладваното
от съдията н.а.х.д. № 267 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
С.Н.С. ***, ЕГН: **********
е подал жалба срещу наказателно постановление № 17-1204-003687 от 03.01.2018г.,
издадено от началник група към ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР София, с което му е наложено
административно наказание на основание чл.179, ал.3,т.2 от ЗДвП, “глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение
по чл.139, ал.5 от ЗДвП .
В жалбата си заявява, че оспова
процесното НП. Твърди, че не е имало търговски обект по пътя му , ок който да
закупи винетен стикел. Твърди, че е отишър до на-близкото населено място и е
закупил винтка и се върнал при полицейските служители. Твърди, че е имал
закупен винетен стикер, но през нощта преди да предприеме пътуването, била
извършена кражба като освен лични негови вещи, бил откраднат и винетния стикер.
Поради ранното тръгване не могъл да сигнализира органите на МВР. Моли да му
бъде отменена наложената глоба. В съдебно заседание, редовно призован не се
вява, представлява се от адв.Андреев, който поддържа жалбата.Представя
доказателства.
Ответната по жалбата страна
– ОДМВР София, редовно призована пред настоящата съдебна инстанция, не изпраща
представител, взема писмено становище по
жалбата, в което моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло
атакуваното наказателно постановление, приема за установено то фактическа
страна следното:
На 08.10.2017г., около 10,37
часа, на ПП І-8, в района на 26-ти км., извън населено място, свидетелите, И.Т.Т.
– автоконтрольор при ОДМВР София, С-Р „Пътна полици” и Росен Свилков Андонов,
спират за проверка автобус – ТЕМСА САФИР с ДК № СА 9151 ТХ, управляван от
жалбоподателя, С.Н.С.. При проверката, свидетелите установили, че няма валиден
винетен стикер от категория К2 за движение по републиканската пътна мрежа за
2017г. и не представя квитанцияза за закупузане или фактура.
Съставен е акт за установеното
нарушение с бланков № 0336877/ 08.10.2017г. на жалбоподателя С. от свидетеля И.Т.,
в присъствието на свидетеля Росен Андонов, подписан от жалбоподателя отбелязани
възражения „ нямам”. Въз основа на така съставения акт за установяване на
административно нарушение било издадено и атакуваното наказателно постановление
№ 17-1204-003687 от 03.01.2018г., издадено от началник група към ОДМВР София,
С-Р ПП ОДМВР София, с което му е наложено административно наказание на
основание чл.179, ал.3,т.2 от ЗДвП,
“глоба” в размер на 1500 /хиляда
и петстотин/ лева, за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП .
Изложената фактическа
обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на
свидетеля И.Т. и св.Кирил Стоилов, както и от приетите по делото писмени
доказателства.
С оглед на така приетата за установена фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата против НП е
допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване пред съд НП, от
легитимирано лице и в законоустановения срок.
Административнонаказателното
производство се образува със съставянето на акта, с който се установява
извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са въведени
минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно
нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът,
след като се запозна с акт за установяване на административно нарушение с бланков № 0336877/ 08.10.2017г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Производството по налагане на
административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на
административно-наказателно производство, наличие на административна преписка и
събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение.
Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася
по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе,
наказващият орган проверява съставения акт за установяване на административно
нарушение за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията
и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което
налага съответното по вид и размер административно наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени
минималните законови изисквания към едно наказателно постановление, които
следва да са налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са императивни по
характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с
наказателно постановление № 17-1204-003687 от 03.01.2018г., издадено от
началник група към ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР София, намира същото за издадено от
компетентен орган в кръга на правомощията му.
По същество, съдът намира жалбата
за неоснователна, тъй като прецени, че правилно е била реализирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП
установените в акта за административно нарушение фактически констатации, в
рамките на производството по налагане на административно наказание, се считат
за верни до доказване на противното. По силата обаче на чл.16 ал.2 от НПК във
връзка с чл.84 от ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат
обвързваща доказателствена сила /в този смисъл т.7 на ППВС № 10/1973 г./. В
случая обстоятелствата по съставения акт за административно нарушение се
оспорват от наказаното лице, но се потвърдиха в съдебно заседание. В хода на
съдебното производство се установи по безспорен начин от показанията на
разпитаният свидетел Т. и Стоилов, че с действията си жалбоподателя С. е нарушил
виновно разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП и правилно му е наложено наказание
съобразно санкционната разпоредба на чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП, тъй като в
качеството му на водач на МПС – автобус е управлявал същото без да има
заплатена винетна такса за движение по републиканската пътна мрежа. Св. Т., в
с.з. потвърди, че акта за установяване на административно нарушение е съставен
от него, в качеството му на контролен орган по транспорта. Потвърди, че актът е
съставен в присъствието на свидетеля Андонов и на нарушителя. Показанията на
свидетеля не опровергават констатациите на контролния орган, а са в подкрепа на
фактите, изложени в акта за нарушение.
Съгласно разпоредбите
на чл.10а, ал.4, ал.5, т.1 и т.2 от Закона за пътищата, винетната такса се
заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство, като при
заплащане на винетната такса се издава ценна книга, наречена
"винетка", която удостоверява правото на ползване на републиканските
пътища, като винетката се състои от две части; първата част е оформена за
еднократно залепване в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното
стъкло на пътното превозно средство и е осигурена срещу фалшифициране със
защитни знаци; тя има и предназначението да удостоверява плащането на
винетната такса пред контролните органи; втората част във вид на талон се
съхранява от водача на пътното превозно средство и служи за доказателство за
платена винетна такса при издаване на безплатен винетен стикер в случаите на
счупване или кражба на предното стъкло на автомобила, както и при производствен
дефект на винетния стикер; собственикът или ползвателят на пътното превозно
средство има право да ползва републиканските пътища на Република България, като
преминава по тях или по техните участъци с пътното превозно средство само
когато е заплатена винетна такса за съответния период и категория на пътното
превозно средство и в долния десен ъгъл на предното стъкло на пътното превозно
средство е залепен валиден винетен стикер. Въз основа на изложеното се
обосновава извод, че за да има право водач на ППС да ползва републиканската
пътна мрежа, трябва да отговаря на две кумулативно свързани условия, а именно
да е налице заплатена винетна такса за съответния период и категория ППС и
винетният стикер да е залепен в долния десен ъгъл на предното стъкло на ППС.
Предвид последното, правилно наказващият орган е реализирал
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя в
качеството му на водач на МПС по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Съгласно
последната, водач, който управлява ППС по републиканските пътища, за което не е
заплатена съответната винетна такса почл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата,
се наказва с глоба, чийто размер се определя съобразно вида на ППС.
Съгласно
чл. 139 ал.5 от ЗДвП, движението на определена категория пътни превозни
средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната
такса за тях, определена в Закона за пътищата.
Според
чл. 179 ал.3 т.2 от ЗДвП, водач, който управлява пътно превозно средство по
републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1,
т. 1 от Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер
с графично оформление, което е различно от одобреното, се наказва с глоба, при
управление на пътно превозно средство, предназначено за превоз на пътници с
повече от 8 (осем) места за сядане, без мястото на водача, или на пътно
превозно средство, предназначено за превоз на товари с 2 (две) оси, както и на
пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата
с 2 (две) оси или на теглещо ремарке, за което не е платена отделна винетна
такса, и/или които имат максимално допустима маса, по-малка от 12 (дванадесет)
тона – 1 500 лева.
Доколкото по делото не са представени
доказателства, опровергаващи така установените в акта обстоятелства, а напротив
същите бяха потвърдени в хода на съдебното производство, то съдът намира, че
съобразно разпоредбата на чл.179, ал.3, т.2 ЗДвП и правилно е наложено
наказание за извършеното нарушение. Наложеното наказание на жалбоподателя е в
размера, предвиден за конкретното нарушение в разпоредбата на чл. 179, ал.3, т.2 ЗДвП . Съдът счита, че същото е справедливо, съответства на тежестта на
извършеното нарушение и ще постигне целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.
Съдът намира, че изложеното както
в депозираното възражение от жалбодателя, потвърдено от св. Стоилов, за защитна
версия. С оглед обстоятелството, че превозното средство е автобус извършващ
превози на територията на страната и извън нея, липсата на окмплектоване с
необходимите документи е несериозно и съдът приема за защитна версия. Фактите,
твърдени от жалбодателя и от защитата му не се подкрепят от представени
доказателства. Действително, въпреки, че се е налижило да се отклони от
маршрута си и от разписанието, е закупен винетен стикер, но констатираното
нарушение е на просто извършителство, факт който не бе оборен в съда.
Ето защо съдът счита, че следва
да бъде потвърдено изцяло наказателно постановление № 17-1204-003687 от 03.01.2018г.,
издадено от началник група към ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР София.
Водим от горното и на основание
чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно № 17-1204-003687 от 03.01.2018г.,
издадено от началник група към ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР София, с което на С.Н.С.
***, ЕГН: ********** му е наложено
административно наказание на основание чл.179, ал.3,т.2 от ЗДвП, “глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение
по чл.139, ал.5 от ЗДвП .
Решението подлежи на обжалване и протест в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните пред АС – София област .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: