Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 30.09.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ПЪРВИ наказателен състав
На 18 септември Година: 2019
В публичното заседание в
следния състав:
Председател: БЛАГА БОЗОВА
Секретар: ПЛАМЕНА ЯНКОВА
Прокурор:
разгледа докладваното от съдия
БОЗОВА
а.н.дело № 941 по описа за 2019
година
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 24/002213 от 12.03.2019 година на Директор на
Дирекция “Областна инспекция по труда” град Стара Загора, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд Стара
Загора пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:
Мотиви
по а.н.дело № 2941/2019 година
по
описа на Районен съд - Стара Загора:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление (НП) № 24-002213 от 12.03.2019 година на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Стара Загора, с което на основание чл.414 ал.1 от КТ на
вр. чл.416 ал.5 от КТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 3000.00 лева.
Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото
да бъде отменено.
Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара
Загора изпраща представител в съдебно заседание, който оспорва жалбата и моли
да се потвърди издаденото НП.
Съдът, като прецени събраните доказателства, ведно с доводите и
становищата на страните и служебно провери правилността на обжалваното
наказателно постановление, приема следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима.
НП е
издадено след като е разгледана административно наказателна преписка по акт за
нарушение на трудовото законодателство № 24-002213 от 12.02.2019 година, съставен от Е.М.Ж.,
Началник на отдел в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Стара Загора.
При извършена
проверка на 05.02.2019 г. на обект ДП „Транспортно
строителство и възстановяване” - Складова база Калояновец - с. Калояновец, общ.
Стара Загора и на 12.02.2019 г. на представените в Дирекция „Инспекция по
труда” със седалище Стара Загора, ул. „Стефан Караджа” № 8, ет.3, стая № 318
официални писмени документи, изискани с Призовка по чл.45, ал.1 от АПК с изх. №
126/05.02.2019 г.: - Ведомост за заплати за месец декември
- на А.Р.А.:
Брутно трудово възнаграждение (БТВ) - 803,49 лв.; Сума за получаване 617,25
лв.; 60 на сто от БТВ - 482,08 лв., която е по-малко от минималната работна
заплата за страната, т.е. за изплащане - 510,00 лв.
- на Й.И.Б.:
Брутно трудово възнаграждение (БТВ) - 1439,40 лв.; Сума за получаване - :1 105,77 лв.; 60
на сто от БТВ - 863,64 лв. - за изплащане;
- на В.Г.В.:
Брутно трудово възнаграждение (БТВ) - 871,32 лв.; за получаване - 669,36 лв.;
60 на сто от БТВ - 522,79 лв. - за изплащане;
- на В.П.Т.:
Брутно трудово възнаграждение (БТВ) - 836,61 лв.; Сума за получаване - 772,05
лв.; 60 на сто от БТВ - 501,97 лв., която е по-малко от минималната работна
заплата за страната, т.е. за изплащане - 510,00 лв.;
- на Ж.С.Д.:
Брутно трудово възнаграждение (БТВ) - 889,56 лв.; Сума за получаване - 683,38 лв.; 60 на сто от
БТВ - 533,74 лв. - за изплащане;
- на И.Р.А.:
Брутно трудово възнаграждение (БТВ) - 798,44
лв.; Сума. за получаване - 613,37 лв.; 60 на сто от БТВ - 479,06 лв.,
която е по-малко от минималната работна
заплата за страната, т.е. за изплащане -510,00 лв.;
- на С.З.Я.:
Брутно трудово възнаграждение (БТВ) - 760,29 лв.; Сума за получаване - 584,08
лв.; 60 на сто от БТВ - 456,17 лв., която е пo-малко от минималната работна
заплата за страната, т.е. за изплащане - 510,00 лв.;
- на Н.Д.Н.:
Брутно трудово възнаграждение (БТВ) - 765,20 лв.; Сума за получаване - 587,84
лв.; 60 на сто от БТВ - 459,12 лв., която е
по-малко от минималната работна заплата за страната, т.е. за изплащане - 510,00
лв.;
- на Г.М.Г.:
Брутно трудово, възнаграждение (БТВ) - 961,98 лв.; Сума за получаване - 804,35
лв.; 60 на сто от БТВ - 577,19 лв. - за изплащане.
Предвид констатираното
при проверката, наказващият орган е приел, че работодателят ДП
„Транспортно строителство и възстановяване” - Поделение Пловдив, ЕИК
1308471160016, не е изплатил на посочените лица сума в размер на
общо 5 047.36 лв. (пет хиляди, четиридесет и седем лева, тридесет и шест
стотинки), в срока, съгласно сключените между работодателя ДП „Транспортно
строителство и възстановяване” - Поделение Пловдив, и посочените работници
трудови договори (9 броя) и разписан в утвърдените на 21.07.2016 г.
от Главния директор на ДП „ТСВ” Вътрешни правила за организация на работната
заплата в ДП „Транспортно строителство и възстановяване”, а именно: „чл.4.
Работната заплата се изплаща в срок, определен съгласно действащия в ДП „ТСВ”
Колективен трудов договор”, а съгласно КТД в сила от 01.07.2018 г. между
Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване”, Синдикат
„ТСВ” към КНСБ и Синдикат „Подкрепа”:„чл.43. Работната заплата се изплаща на
два пъти: - до 18 число на месеца - аванс за текущия месец; - до 30 число на
месеца - заплата за предшествалия месец.”, т.е., до
30.01.2019 г., в нарушение от 31.01.2019 г.
В
подкрепа на тези изводи по делото са приети като писмени доказателства заверени копия на:
Ведомост за заплати за м. декември
С обжалваното НП, издадено въз
основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 24-002213 от 12.02.2019 год., жалбоподателят е санкциониран за нарушение на
чл.245, ал.1 от КТ („При добросъвестно изпълнение на трудовите
задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудовото
възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но
не по-малко от минималната работна заплата за страната”),
изразяващо се в това, че в качеството си на работодател (легалната дефиниция на
понятието „работодател” е дадена в пар.1, т.1 от ДР на КТ) не е изплатил
трудовото възнаграждение за месец декември 2018 година на деветте си работника,
в размер на 60 на сто от брутното им трудово възнаграждение, възлизащо на общо
5047,36 лева, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, в
срока съгласно утвърдените на 21.07.2016 година правила, (макар и да не е
налице изрично позоваване от страна на административно-наказващия орган на
разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ, съгласно последната работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа).
Видно от гореизложеното, административно-наказателното обвинение
не е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно точно и ясно, за да гарантира
адекватното упражняване на правото на защита на нарушителя и последващия
съдебен контрол. Това е така, тъй като съгласно чл.245, ал.1 от КТ
гарантирането на изплащането на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто
от брутното трудово възнаграждение или на не по-малко от минималната работна
заплата за страната са две различни хипотези в зависимост от особеностите на
конкретния случай (например, когато 60 на сто от брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя надхвърлят размера на минималната
работна заплата за страната, работодателят е длъжен гарантира изплащането на
трудовото възнаграждение именно в размер на 60 на сто от брутното му трудово
възнаграждение), но в случая наказващият орган се е позовал в НП и на двете
хипотези, с което е допуснал неяснота във фактическото формулиране на
административното обвинение.
Същевременно
цитираната като нарушена разпоредба на чл.245, ал.1 от КТ визира единствено
минималния размер на трудовото възнаграждение, чието изплащане работодателят е
длъжен да гарантира, но не и срока за изплащането му. Последният е уреден
именно в разпоредбата на чл.128 т.2 от КТ – „в установените срокове”, имаща
поради това пряка връзка с договорения такъв с индивидуалния трудов договор на
работника/служителя, цитиран в НП, и датата на извършване на самото нарушение,
но в случая същата не е посочена като нарушена във връзка с чл.245, ал.1 от КТ,
с което наказващият орган е допуснал непълнота в юридическото формулиране на
административно-наказателното обвинение.
Предвид на това, съдът не следва да разглежда делото по същество.
Дори и да приеме, че е извършено административно нарушение, то с оглед
изложеното по – горе, не може да се обоснове наличието на законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН,
съдът обяви решението си.
СЪДИЯ: