№ 3228
гр. София, 25.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110115025 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т. (в
несъстоятелност), представлявано от синдика Ц. В. М. срещу „А..
Съдът констатира, че предявените искове са допустими, поради което
делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване
на страните.
В тази насока съдът съобрази разпоредбата на чл. 620, ал. 5 ТЗ, съгласно
която: „По дело, което се води за попълване масата на несъстоятелността, и
по отменителен иск държавната такса не се внася предварително”.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК съставя следния проект за доклад по
делото:
„Т. (в несъстоятелност) е предявило против „А. следните обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232,
ал. 2 ЗЗД; по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:
-иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане
на сумата от 5000 лева, представляваща незаплатени месечни наемни вноски
за периода от 01.07.2021г. до 30.09.2021г., съгласно Договор от 21.06.2021г.
за наем на недвижим имот – хотел „Ф.”, находящ се на адрес: гр. С., ул. „Р.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 22.03.2022г. до окончателното изплащане на главницата;
-иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
4500 лева – неустойка за забавени /неизплатени/ суми за наем, дължима на
основание чл. 2, ал. 2 от Договор от 21.06.2021г. за наем на недвижим имот –
хотел „Ф.”, находящ се на адрес: гр. С., ул. „Р. за периода от м.10.2021г. до
м.02.2022г., и евентуално съединен с иск на същото основание и за същия
период – за заплащане на сумата от 3300 лева, неустойка за забавени
/неизплатени/ сума за наем, дължима на основание чл. 2, ал. 2 от Договор от
21.06.2021г. за наем на недвижим имот – хотел „Ф.”, находящ се на адрес: гр.
1
С., ул. „Р. за периода от м.10.2021г. до м.02.2022г.;
-иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
240,28 лева –мораторна лихва върху незаплатения остатък от главницата в
размер на 5000 лева, дължима за периода от 01.10.2021 г. до 22.03.2022г.
Претендира се присъждането на направените съдебни разноски.
Ищецът твърди, че представляваното от него дружество „Т. е било
обявено в несъстоятелност с Решение № 22/12.2.2018 г. по т.д. №54/2015 г. по
описа на ОС-В., като с Решението е прекратена дейността на предприятието
на длъжника, постановен е общ запор и възбрана върху имуществото на
длъжника, прекратени са правомощията на органите му на управление,
длъжникът е лишен от право да управлява и да се разпорежда с имущество от
масата на несъстоятелността и е постановено започване на осребряване на
активите, включени в масата на несъстоятелността. Посочва, че с
Определение № 87/27.09.2021 г. по т.д. №54/2015 г. по описа на ОС-В.
досегашния синдик на ищцовото дружество е освободен и на негово място е
назначен подалият исковата молба синдик на „Т. (в несъстоятелност).
Ищецът поддържа, че представляваното от него дружество е сключило
с ответника Договор за наем на дата 21.06.2021г. за отдаване в под наем на
недвижим имот, собственост на ищцовото дружество – семеен хотел „Ф.“,
находящ се в гр. С., ул. „Р.. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Договора за наем същият
се сключва за срок от 3 месеца – за периода 01.07.2021г. до 30.09.2021г., като
дължимата наемна цена за трите месеца е общо 9000 лв. Крайният срок за
заплащането ѝ е бил до 30.09.2021г.
Твърди, че според договорните клаузи – чл. 2, ал. 2 от Договора за наем,
при закъснение на плащането след посочената дата – 30.09.2021г., наемателят
дължи неустойка за всеки месец от закъснението в размер на 10% от
дължимата сума.
Твърди се, че на 19.11.2021 г. ответникът е заплатил частично сумата от
4000 лв. по договор за наем. Непогасена останала главница в размер на 5000
лв. Поради това ответникът дължал заплащане както на остатъка от
незаплатената главница, така и неустойка за забавено изпълнение за
месецитеот октомври 2021 г. до февруари 2022 г., в размер на 900 лева на
месец или общо 4500 лв. евентуално – по 900 лв. неустойка за месеците
октомври и ноември 2021 г. и в размер на 500 лева на месец за периода от м.
декември 2021 г. до м.февруари 2022 г. включително, или общо 3300 лв.
Претендира мораторна лихва и за периода от 01.10.2021 г. до 22.03.2022г.
върху непогасената главница в размер на 5000 лв.
Посочва, че на 07.02.2022г. на ответника е връчена нотариална покана
чрез нотариус В., рег. № 53 на НК, по реда на чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47 ГПК, за
заплащане на дължимите суми в 7-дневен срок от получаването на поканата,
но заплащане не последвало.
Претендира разноски.
2
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен по реда на чл.
50, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1 ГПК, не е представил отговор на исковата молба.
Съдът в изпълнение на задължението си по чл.146, ал.1, т.5 от ГПК
указвана ищеца във връзка с исковете по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2
ЗЗД, че носи тежестта да докаже следните релевантни факти: сключен
валиден договор за наем между ищеца и ответника, изпълнение на
задълженията на наемодателя за предоставяне ползването на наеманата вещ,
настъпване на изискуемост на наемните вноски и техния размер.
В случай на доказване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в
тежест на ответника е да докаже своевременно изпълнение на задължението
си за заплащане на наемни вноски.
По исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже следните обстоятелства: валиден договор между страните;
неизпълнение на същия от страна на ответника; вид на неизпълнението;
изначално уговорен размер на обезщетенията за неизпълнение на конкретните
задължения по договора от страна на ответника, на база на които се
претендират отделните неустойки.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже следните обстоятелства: наличие на изискуема главница;
изпадане на ответника в забава и размер на лихвата за забава.
При доказване на горепосочените обстоятелства от ищеца в тежест на
ответника е да докаже, че е заплатил неустойка или мораторна лихва.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на
които основана своите искания или възражения.
Съдът приема, че ангажираните от ищеца със искова молба писмени
документи се явяват относими към установяване на обстоятелства, включени
в предмета на доказване по предявените искове, поради което следва да бъде
допуснато събирането им.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба документи.
По искането на ищеца за назначаване на ССчЕ съдът ще се
произнесе в открито заседание с оглед процесуалното поведение на
ответника.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
07.03.2023г. от 15.50ч., за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на длъжностното лице – призовкар да събере информация
3
дали дружеството се намира на адреса /налице ли е офис, служители, табели/,
като залепи и уведомление по чл. 47 ГПК.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.
УКАЗВА на ответника, че при неподаване на отговор на исковата
молба и неявяване в първото по делото съдебно заседание, без да е направено
искане за гледане на делото в негово отсъствие, съдът може да постанови
неприсъствено решение по чл.238 от ГПК по искане на ищеца или да оттегли
иска.
СЪДЪТ приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба
дължимата държавна такса е в половин размер.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4