№ 274
гр. П., 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на шестнадесети юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Венцислав Ст. Маратилов
Членове:Мариана Ил. Димитрова
Асен В. Велев
при участието на секретаря Петя Кр. Б.
като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело №
20245200500431 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите, във връзка с чл.
310 и следващите от ГПК.
С Решение № 474/12.04.2024 г. по гр.д. № 20235220104449 по описа за
2023г. на Районен съд - П. са уважени предявените от ищеца М. М. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „Г. Г." №** срещу ответника Р. Д. Г. - гр. П., с
ЕИК *********, с адрес: гр. П., бул. „А. С." №**, представлявана от директора
инж. В. В. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с
чл. 225, ал. 1 от КТ, като уволнението му, извършено със Заповед № ЧР-02-21
от 27.09.2023 г., допълнена със Заповед ЧР-02-22 от 03.10.2023 г., издадени от
директора на Р. Д. Г. - гр. П., е признато за незаконно и е отменено, като
ищецът е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност –
Главен специалист „Горски инспектор“ към Дирекция „Г. с.“, с код по НКПД
3359-3026 при ответника, съответно ответникът е осъден да заплати на ищеца
обезщетение за времето през което е останал без работа поради незаконното
уволнение, за периода от 28.09.2023 г. до 28.03.2024 г. в размер на 8 640,00
лева, ведно със законната лихва от 06.12.2023 г. до окончателното изплащане.
Със същото решение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв ответникът е осъден да
заплати на адв. В. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1 944,00 лева, а
на основание чл. 78, ал. 6, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ГПК
ответникът е осъден да заплати по сметка на Районен съд - П. държавна такса
в размер на 445,60 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 300,00
лева. На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК е постановено предварително
изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответника Р. Д.
1
Г. - гр. П. (РДГ - П.), с която решението се обжалва изцяло. Излагат се
съображения за неговата неправилност и необоснованост, като постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в исковата си
молба ищецът Ч. не е въвел като довод за незаконност на уволнението
обстоятелството, че лицето спечелило конкурса за длъжността „Главен
специалист - горски инспектор“ е встъпило в длъжност след прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца, на каквото основание
първоинстанционният съд е признал за незаконно уволнението и е уважил
исковите претенции. Излага, че ищецът е претендирал незаконност на
уволнението, поради неправомерно прекратяване на трудовото му
правоотношение по време на ползван отпуск за временна нетрудоспособност,
както и поради незаконосъобразност на конкурсната процедура на конкретно
посочени в исковата молба основания, сред които не е основанието, че
спечелилият конкурса за тази длъжност е постъпил на работа след
уволнението на ищеца. Този факт не бил посочен сред основанията в исковата
молба, нито е уточняван и конкретизиран от ищеца, съответно в доклада на
съда това обстоятелство не е посочено като част от предмета на доказване и не
са давани указания на страните по доказателствената тежест за
установяването му. Доколкото се касае за факт, който се е осъществил преди
завеждане на иска и ищецът нямал извинителни причини да не се позове на
този факт в исковата си молба, възможността да се оспорва уволнението на
това основание намира за преклудирана. Излага, че първоинстанционният съд
няма правомощие да обсъжда и разглежда твърдения за факти, осъществили
се преди предявяване на иска, които ищецът не е предявил, поради което
решението му е неправилно. Счита, че неправилно районният съд е признал
уволнението за незаконно, доколкото в случая били налице всички основания
за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325,
ал.1, т. 8 от КТ, а именно: 1/ длъжността на уволнения служител да е
определена за конкурс, 2/ такъв конкурс да е проведен при спазване на
съответните правила, предвидени в КТ и 3/ лицето, спечелило конкурса, да е
постъпило на работа.
Намира за неправилно решението и в частта, с която ищецът е
възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност, доколкото се
касае за прекратяване на срочен трудов договор, чийто срок е изтекъл преди
завеждане на исковата молба. Намира, че не е съобразено от съда, че при
предявени искове за защита от незаконно уволнение при срочен трудов
договор, чийто срок е изтекъл след уволнението, макар и уволнението е да
признато за незаконно и отменено, ако към датата на съдебното решение
уговореният от страните срок на договора е изтекъл, работникът или
служителят не се възстановява на предишната работа, съобразно
Тълкувателно решение № 2/2012г. по т.д. № 2/2012г. на ОСГК на ВКС.
Доколкото ищецът е заемал длъжността Главен специалист „Горски
инспектор“ на срочен трудов договор, сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 4
от КТ – за времето, докато длъжността бъде заета въз основа на конкурс, с
оглед обстоятелството, че същата вече е била заета към 10.10.2023г. от
спечелилото конкурса лице, то съдът неправилно е уважил предявения иск по
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, вместо да го отхвърли.
Счита за неправилно решението и в частта, с която съдът е уважил
предявения иск чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ и е
присъдил на ищеца обезщетение за оставане без работа за 6 месеца. Съдът не
2
бил съобразил, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на
06.10.2023 г., когато е получил заповедта за уволнение, а не както неправилно
е приел на дата 28.09.2023г. Не било съобразено от съда, че в периода от
28.09.2023г. до 14.10.2023г. ищецът се е намирал в състояние на временна
нетрудоспособност, поради което за този период не му се дължи обезщетение,
тъй като не е бил в състояние да реализира доходи от труда си, а има право на
обезщетение по чл. 162, ал. 3 от КТ. Доколкото липсвала причинна връзка
между противоправното поведение на работодателя за този период и
невъзможността работникът да реализира трудови доходи, поради временната
си неработоспособност, намира, че за този период не му се дължи
претендираното с исковата молба обезщетение. Тъй като съдът не съобразил
обстоятелството, че срочният трудов договор на ищеца е бил прекратен на
друго основание, поради изтичане на срока му, считано от 10.10.2023г. когато
класираният на проведения конкурс кандидат е постъпил на работа, намира, че
в случай че се приеме за незаконно уволнението, то обезщетение би му се
дължало за периода от 06.10.2023г. до 10.10.2023г. С оглед това, че в този
период ищецът е бил в отпуск за временна нетрудоспособност, за която
получава обезщетение от социалното осигуряване, излага, че обезщетение за
оставане без работа въобще не му се дължи и предявеният иск е
неоснователен. Въз основа на горното, прави искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново, с което предявените искове бъдат
отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. Д., пълномощник на ищеца Ч., с
който въззивната жалба се оспорва изцяло като неоснователна. Намира
изложените в жалбата възражения за неправилни и несъстоятелни. Излагат се
подробни съображения по отношение незаконосъобразността на проведения
конкурс, като се сочи, че общият резултат от проведеното с ищеца интервю –
кандидат в обявения конкурс, погрешно е сметнат като сбор, което се отразило
и на крайното класиране. Доколкото, видно от протоколите ищецът Ч. е
постигнал по-висок общ резултат от кандидатът И. М., това обстоятелство
променяло крайното класиране. Поради това Ч. следвало да бъде класиран на
по-предно място от спечелилия последното място в конкурса кандидат М..
Намира, че ответникът не е следвало да прекратява трудовото
правоотношение на ищеца Ч., а да го класира с по-висок резултат и с него да
сключи споразумение на основание чл. 107, във връзка с чл. 96, ал. 1 от КТ.
Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради
което отправя искане да бъде потвърдено изцяло. Претендира присъждане на
разноски пред въззивната инстанция - адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. Представено е писмено становище, с което жалбата се поддържа, както
и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Ответникът по жалбата, чрез
процесуалния си представител оспорва въззивната жалба по изложените в
отговора доводи. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
След извършена служебна проверка по редовността и допустимостта на
въззивната жалба, въззивният съд намира, че същата е постъпила в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, подадена е от страна, която има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение, отговаря на изискванията на чл.
3
260 и 261 от ГПК, следователно същата е процесуално допустима за
разглеждане по същество.
Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид
доводите, изложени в открито съдебно заседание и при спазване разпоредбата
на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
С подадената искова молба ищецът М. М. Ч., ЕГН **********, с адрес:
гр. В., ул. „Г. Г." №** твърди, че е работил в ответното предприятие Р. Д. Г. -
гр. П., ЕИК *********, с адрес: гр. П., бул. „А. С." №**, представлявана от
директора инж. В. В. по силата на Трудов договор № 1/21.01.2020 г., като е
заемал длъжността Старши специалист „Горски инспектор“ и за срок - до
заемане на длъжността след конкурс. С Допълнително споразумение №
3/10.03.2022г. към трудовия договор същият е бил преназначен в РДГ – П. на
длъжността „Главен специалист - Горски инспектор“ с индивидуална основна
месечна заплата от 1 200,00 лева.
Със Заповед № ЧР-02-21 от 27.09.2023 г. на директора на РДГ - П.
трудовото му правоотношение с ответника било прекратено на основание чл.
325, ал. 1, т. 8 от КТ, поради заемане на длъжността въз основа на проведен
конкурс, считано от 28.09.2023г. На 03.10.2023 г. била издадена Заповед № ЧР
02-22/03.10.2023г. на директора, с която била допълнена посочената Заповед
№ ЧР-02-21/27.09.2023г. относно прекратяване на срочното трудово
правоотношение с ищеца единствено в частта й за датата от която
правоотношението следва да бъде прекратено съобразно предходната заповед,
а именно - считано от датата на връчване на Заповед № ЧР-02-21/27.09.2023г.
Твърди, че брутното трудово възнаграждение, което получавал в месеца
предхождащ уволнението е в размер на 1 440,00 лева.
На 06.10.2023 г. ищецът получил уведомително писмо от ответника, с
което бил уведомен, във връзка с проведения на 25.09.2023г. от работодателя
му конкурс за длъжността „Главен специалист - Горски инспектор“, че
постигнатият от него резултат на конкурса бил по-нисък спрямо другите
участници. На същата дата ищецът получил и посочените Заповед № ЧР-02-
21/27.09.2023г. и Заповед № ЧР 02-22/03.10.2023г., с което трудовото му
правоотношение било прекратено. Твърди се, че ищецът е бил в отпуск
поради временна нетрудоспособност, считано от 28.09.2023г. до 04.10.2023г.,
както и за периода от 05.10.2023г. до 14.10.2023 г., съобразно издадени
болнични листове № Е20223436508 от 28.09.2023г. и № Е20232929582 от
06.10.2023г. Сочи, че процесните две заповеди му били връчени по време на
болничен отпуск. На това основание твърди, че трудовото му правоотношение
е незаконно прекратено, доколкото е извършено във време, когато се е
намирал в отпуск за временна нетрудоспособност. Счита, че издадените
заповеди били неправилни и незаконосъобразни и следва да бъдат отменени,
като по отношение втората заповед - Заповед ЧР 02-22/03.10.2023г. излага, че
била нищожна, доколкото с нея се променяла датата на вече прекратено
трудово правоотношение.
Навеждат доводи за незаконосъобразност на проведения конкурс за
длъжността „Главен специалист - Горски инспектор“ за заемане на 6 щатни
бройки при РДГ – П., обявен със Заповед № РД05-144/02.08.2023г. на
директора на предприятието, в който участвал и той, доколкото е проведен при
4
съществено нарушение на правилата за провеждането му. Сочи, че конкурсът
се е състоял от две части – тест и интервю, което се провежда с кандидатите,
които успешно издържали теста. Намира, че са налице нарушения на
правилата по провеждането му, доколкото още с обявяването му не били
публикувани критериите за оценка на кандидатите, нито били посочени
минимален брой точки, при които кандидатите се считат успешно издържали
интервюто. Сочи, че след като издържал теста на 25.09.2023г., заедно с
останалите явили се шестима кандидати, на същия ден в 13,30 часа всички
допуснати кандидати се явили на интервю за проверка на професионалната им
компетентност. След проведеното интервю на същия ден – 25.09.2023г. на
интернет страницата Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), РДГ - П., бил
качен Протокол № 2/25.09.2023г. на комисията по провеждане на конкурса, с
който бил обявен окончателният резултат на кандидатите, като с него
комисията класира всички останали кандидати, но не класира ищецът Ч.,
поради събрани най-малко брой точки от двата етапа – 444 т. Ищецът сочи, че
конкурсната комисия се състояла от трима членове, като единствено единият
от тях – Н. Т. на длъжност „Човешки ресурси“ при ответника, задавала
специфични въпроси от сферата на горите към ищеца. Счита, че посоченият
член на комисията не притежава необходимия професионален и образователен
ценз в сферата на горското стопанство – лесовъдно образование, за да задава
специфични въпроси към участниците в тази сфера, което опорочавало
конкурсната процедура и същата била незаконосъобразно проведена.
Доколкото конкурсът бил проведен незаконосъобразно, намира, че и
извършеното след това прекратяване на трудовото му правоотношение с
посочените заповеди се явява незаконосъобразно. По изложените
съображения ищецът моли съда да признае уволнението му за незаконно и да
го отмени, да бъде възстановен на предишната му работа, както и да бъде
осъден ответникът да му заплати обезщетение за времето, през което е останал
без работа, поради незаконното уволнение, в размер на 6 месечни брутни
трудови възнаграждения, считано от 28.09.2023г., равняващи се на сумата от
8 640,00 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира и присъждане на
разноски – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв на
упълномощения му адвокат.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по делото е подал писмен отговор,
с който оспорва исковете като изцяло неоснователни, необосновани и
недоказани. Счита, че описаните в исковата молба обстоятелства не отговарят
на действителното положение между страните, като изцяло оспорва
изложените в исковата молба твърдения като неверни. Твърди, че
извършеното уволнение е законосъобразно, а проведената конкурсна
процедура е законосъобразна и нестрадаща от пороци. Същата била проведена
за длъжност, която се заема въз основа на конкурс, който е бил обявен и
проведен в съответствие с изискванията на КТ и приетите от конкурсната
комисия правила. Сочи, че обявлението за провеждане на конкурса е
изготвено въз основа на заповед на директора на РДГ - П. от 02.08.2023г. за
обявяване на конкурс за заемане длъжността „Главен специалист - Горски
инспектор“, в дирекция „Г. с.“ при ответника – за 6 щатни бройки.
Обявлението имало необходимото задължително съдържание по чл. 91, ал. 2
от КТ и е публикувано в местен вестник. Намира, че липсвало нормативно
изискване в обявлението да се посочва начинът на оценяване на кандидатите,
доколкото няма отношение към провеждането му, а към правилата за работа
5
на конкурсната комисия, поради което посочването им в обявлението не било
задължително. Сочи, че със заповед на директора от 01.09.2023г. е назначена
комисия за допускане на кандидатите до конкурса и комисия за провеждане на
конкурса, съобразно чл. 93, ал. 1 и чл. 94 от КТ. Излага подробни съображения
във връзка със самото провеждане на конкурса, неговите етапи и
законосъобразното му провеждане. Намира, че не са налице твърдените от
ищеца нарушения на конкурсната процедура, във връзка с лицата участвали в
конкурсната комисия. Сочи, че в съответствие с чл. 95, ал. 2 от КТ е изготвено
уведомително писмо до ищеца Ч., с което му се съобщават резултатите от
конкурса, което доколкото последният не се явил да го получи след конкурса,
му било връчено на 06.10.2023г. Доколкото кандидатът не бил класиран за
заемане на длъжност по проведения конкурс, в съответствие със закона били
издадени процесните Заповед № ЧР-02-21/27.09.2023г. и Заповед № ЧР 02-
22/03.10.2023г., с които трудовото му правоотношение било прекратено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ. Твърди, че тези заповеди не са били
връчвани на Ч. докато последният е ползвал отпуска поради временна
неработоспособност. Излага твърдения, че болничните листове които Ч. е
представил пред работодателя са оспорвани по административен ред, като
вторият болничен лист бил отменен по административен ред. Сочи се, че в
случая правилата за предварителна закрила не са приложими, поради което за
ответника не е съществувало задължение да изисква разрешение от
Инспекцията по труда преди да пристъпи към прекратяване на трудовото
правоотношение. Намира, че трудовото правоотношение е прекратено
законосъобразно, доколкото ищецът е бил нает на срочен трудов договор до
заемане на длъжността му с конкурс. Позовава се на чл. 96, ал. 1 от КТ,
съгласно който трудовото правоотношение с класирания в конкурса кандидат
възниква от момента, в който лицето е получило съобщението за резултата,
като същият е длъжен в 2-седмичен срок да постъпи на работа, какъвто бил и
настоящия случай. Сочи, че лицето И. М. е класиран на шесто място в
проведения конкурс, като трудовото правоотношение с него възникнало на
28.09.2023г., съобразно подписано споразумение с ответника. Намира, че с
постъпване на М. на работа, било изпълнено и последното условие за
прекратяване на трудовото правоотношение с лицето, заемало до този момент
временно конкурсната длъжност, доколкото видно от акта му за встъпване в
длъжност, М. е постъпил на работа на 10.10.2023г. Доколкото трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено законосъобразно, намира за
неоснователни и исковете за възстановяване на работа и за присъждане на
обезщетение за оставане без работа, в резултат на уволнението. Въз основа на
горното моли за отхвърляне на предявените искове като изцяло
неоснователни, както и присъждане на разноски в първоинстанционното
производство.
Пред въззивната инстанция не са поискани и не са събрани нови
доказателства.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е
правилно установена от първоинстанционния съд с известни допълнения от
въззивната инстанция, както следва:
Не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото
писмени доказателства, че между тях е съществувало трудово
правоотношение по силата на Трудов договор № 1 от 21.01.2020 г., като
ищецът М. Ч. е заемал длъжността специалист „Горски инспектор“ в дирекция
6
„Г. с.“ при РДГ - П.. Ищецът Ч. е заемал посочената длъжност по силата на
трудов договор, който е бил сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 4, във вр. с
чл. 70, ал. 1 от КТ - със срок до заемане на длъжността въз основа на конкурс.
С Допълнително споразумение № 3 от 10.03.2022г. към трудовия договор,
ищецът е бил преназначен в РДГ - П. на длъжността „Главен специалист -
Горски инспектор“ в дирекция „Г. с.“ с индивидуална основна месечна заплата
от 1 200,00 лева. В споразумението е посочено, че същото е неразделна част от
Трудов договор № 1 от 21.01.2020 г.
Видно от Допълнително споразумение № 50 от 15.08.2023 г. към
трудовия договор, считано от 10.08.2023г. ищецът е заемал длъжността
„Главен специалист - Горски инспектор“ с индивидуална основна месечна
заплата от 1 440,00 лева. Същото е неразделна част от Трудов договор № 1 от
21.01.2020 г.
Със Заповед № РД-05-144 от 02.08.2023 г. на директора на РДГ - П., на
основание чл. 91 от КТ, във вр. с чл. 31, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 от Наредба №1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, е бил обявен
конкурс за заемане на длъжността „Главен специалист - Горски инспектор“ в
дирекция „Г. с.“ - 6 щатни бройки. Въз основа на заповедта е изготвено
обявление, което е публикувано във в. „Марица“ на 03.08.2023г., на страница
16, както и на интернет страницата на ИАГ, видно от представените
извлечения.
Не е спорно по делото, че със Заповед № РД-05-165 от 01.09.2023г. е била
назначена конкурсна комисия за допускане на кандидатите за конкурса и
комисия за провеждане на конкурса в състав – председател инж. Ц. Р. –
заместник директор на РДГ - П., Г. Т. – старши юрисконсулт при РДГ - П. и Н.
Т. – главен експерт „Човешки ресурси“ при РДГ - П.. Видно от Протокол №
1/12.09.2023г. на 12.09.2023г. е било проведено заседание на комисията за
допускане на кандидатите, сред които е и ищецът М. Ч., като конкурсът е
насрочен за 25.09.2023г. от 9,30 часа. На 25.09.2023г. е била изготвена
подробна система за оценяване от конкурсната комисия, която е била сведена
до знанието на участниците на същата дата.
Видно от представените писмени доказателства, ищецът Ч. е преминал
успешно първия етап от конкурса - решаване на тест, като е получил 104 т.
или 26 верни отговора, при минимално необходими 100 т. или 25 верни
отговора, съответно е бил допуснат до следващия етап - интервю за
професионална компетентност. Интервюто е било проведено в същия ден на
25.09.2023 г. в административната сграда на РДГ - П.. Окончателните
резултати от проведения конкурс са отразени в Протокол № 2 от 25.09.2023г.
на конкурсната комисия, като извлечение от протокола е било публикувано на
интернет страницата на ИАГ и на РДГ - П..
Видно от представения Протокол № 2 от 25.09.2023г., отразяващ
окончателните резултати на кандидатите за длъжността „Главен специалист -
Горски инспектор“ - 6 щатни бройки е, че ищецът Ч. е получил окончателен
резултат от 444 т. и заема 7-мо място в класирането, с който резултат не се
класира за заемане на длъжността, поради събран най-нисък брой точки. На 6-
то място, с окончателен резултат от 450 т. е класиран кандидатът И. С. М..
Със Заповед № ЧР-02-21 от 27.09.2023 г. на директора на РДГ - П. е било
прекратено трудовото правоотношение между ищеца и ответника на
основание чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ, поради заемане на длъжността въз основа
7
на конкурс. На 03.10.2023 г. е издадена Заповед ЧР 02-22/03.10.2023 г., с която
посочената Заповед № ЧР-02-21 от 27.09.2023 г. се допълва относно
прекратяване на срочното правоотношение само в частта й, в която
правоотношението следва да бъде прекратено, считано от датата на връчване
на Заповед № ЧР-02-21/27.09.2023 г.
По същество не се оспорва от страните, че посочените две заповеди -
Заповед № ЧР-02-21/27.09.2023 г. и Заповед ЧР 02-22/03.10.2023 г., са връчени
на ищеца Ч. на дата 06.10.2024 г., видно от отбелязванията върху тях. В
същите е отразено изявление „В болничен съм“. На същата дата, ищецът
получил и изготвеното Уведомително писмо №РДГ09-8143-27.09.2023 г. от
РДГ- П., с което Ч. бил уведомен за резултатите от проведения конкурс и за
това, че постигнатият от него резултат от 444 т. се явява най-нисък спрямо
другите участници.
От представените по делото 2 броя болнични листове № Е20223436508 от
28.09.2023 г. и № Е20232929582 от 06.10.2023 г. се установява, че ищецът е
бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, считано от 28.09.2023г. до
04.10.2023г., както и в периода от 05.10.2023г. до 14.10.2023г. С Експертно
решение № 01334 от 12.12.2023г. на Втори състав на ТЕЛК към „МБАЛ П.“
АД болничен лист за временна нетрудоспособност № Е20232929582 от
06.10.2023г. за времето от 05.10.2023г. до 14.10.2023г. е отменен. Срещу така
постановеното решение на ТЕЛК е подадена жалба от Ч. до Националната
експертна лекарска комисия, която с Експертно решение № 00064 от
21.02.2024г. е отменила Експертно решение № 01334 от 12.12.2023г. на Втори
състав на ТЕЛК към „МБАЛ П.“ АД, а болничният лист с № Е20232929582 от
06.10.2023г. е потвърден.
От показанията на разпитания по делото свидетел Ц. Р. – заместник
директор на РДГ - П., се установява, че същият е разяснил подробно
процедурата по провеждането на конкурса и отделните негови етапи на
участниците в конкурса в деня на провеждането му. Същият намира, че
конкурсната процедура е била проведена законосъобразно и обективно,
съобразно приетите от конкурсната комисия правила. След като били
съобщени резултатите от проведения конкурс на кандидатите, ищецът Ч.
оспорил същите пред ИАГ, чийто представители не открили нарушения в
конкурсната процедура. Въпреки това ищецът отказал да получи уведомление
за класирането от конкурса, като на 28.09.2023 г. представил болничен лист.
Впоследствие В. и Ч. се срещнали, като последният категорично отказвал да
му бъдат връчени съответните документи – двете заповеди и уведомлението,
които в крайна сметка му били връчени на 06.10.2023 г.
Показанията на В. се подкрепят от показанията на разпитания свидетел Н.
Т., която заема длъжността Главен експерт „Човешки ресурси“ при ответника
и е била член на конкурсната комисия.
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява,
че лицата Д. П., Т. Г., К. К., П. Х., С. Д. и И. М. – всички участници в конкурса
и класирани на първите 6 места, са сключили с РДГ – П. споразумения по чл.
107, във вр. с чл. 96, ал. 1 от КТ на 28.09.2023 г., за заемане на длъжността
„Главен специалист - Горски инспектор“, съобразно резултатите от конкурса.
От представените 6 броя Актове за встъпване в длъжност на посочените по-
горе лица се установява, че същите са постъпили на работа, както следва: Д.
П., Т. Г., К. К., П. Х. и С. Д. на дата 28.09.2023г., а И. М. на 10.10.2023 г.
8
По делото е представено Щатно разписание на РДГ - П. към 02.08.2023 г.
и към дата 27.09.2023 г., от които е видно колко щатове има открити за
длъжността „Главен специалист - Горски инспектор“ към съответните дати и
колко от тях са били заети.
От представеното по делото копие от трудовата книжка на ищеца Ч. и
след извършена констатация в съдебно заседание се установява, че след дата
28.09.2023 г. същият не е започвал друга работа.
Видно от допусната и изслушана по делото съдебно-икономическа
експертиза, брутното трудово възнаграждение за определяне размера на
обезщетението по чл. 225 от КТ е 1440,00 лева, като за период от 6 месеца
същото възлиза на сумата от общо 8 640,00 лева.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна
настоящата инстанция приема от правна страна следното:
С оглед извършената служебна проверка на валидността и допустимостта
на обжалваното решение на основание чл. 269 ГПК съдът намира, че същото е
валидно и допустимо.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, в частта, с
която се оспорва неправилността на първоинстанционното решение, досежно
прогласяване незаконността на уволнението ищеца Ч., като се явява
основателна по отношение уважения иск за възстановяването му на
предходната работа и присъденото обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение, по следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове по чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ предявени от ищеца
М. Ч. срещу ответника РДГ - П., както следва:
1/ конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване на
уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ЧР-02-21/27.09.2023 г.,
допълнена със Заповед ЧР 02-22/03.10.2023 г. на директора на РДГ – П. за
незаконно и неговата отмяна;
2/ конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на
ищеца на предишната работа при ответника РДГ – П. – на длъжност „Главен
специалист - Горски инспектор“;
3/ осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ – за присъждане на
обезщетение за времето, през което е ищецът останал без работа, поради
уволнението в размер на 8 640,00 лева за периода от 28.09.2023 г. до
28.03.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на вземането.
За да уважи изцяло предявените искове районният съд е приел, че макар и
проведеният конкурс да е законосъобразен, доколкото отговаря на законовите
изисквания за провеждането му и не са налице твърдените от ищеца
процедурни нарушения, с оглед обстоятелството, че ответникът е прекратил
трудовото правоотношение на ищеца, преди датата на постъпване на работа на
последният спечелил конкурса кандидат, то уволнението му се явява
незаконно. С оглед уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, явяващ се
условие за уважаване на иска за възстановяване на заеманата работа преди
незаконното уволнение, съдът е намерил за основателен и иска по чл. 344, ал.
1, т. 2 от КТ, а доколкото е констатирал, че ищецът не е работил на трудово
правоотношение за период от 6 месеца, му е присъдил в пълен размер и
9
претендираното обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение в размер на 8 640,00 лева.
При така установено по делото, настоящия съдебен състав намира
решението на първоинстанционния съд относно основателността на иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за правилно и обосновано, доколкото видно от
събраните по делото доказателства прекратяването на трудовото
правоотношение на посоченото основание е незаконосъобразно, тъй като към
датата на уволнението не е осъществен изцяло фактическият състав на
уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ.
Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ, трудовият договор с лицето, заемащо
длъжността, се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие
с постъпване на работа на работника или служителя, който е спечелил
конкурса. Законността на прекратяването на трудовото правоотношение на
посоченото основание следва от установяване на следните кумулативни
предпоставки: 1/ длъжността на уволнения работник или служител да е
определена за заемане с конкурс; 2/ конкурсът да е валидно проведен и да е
приключил успешно и 3/ лицето, спечелило конкурса да е постъпило на
работа, т.е. да е започнало изпълнението на задълженията си по трудовото
правоотношение, което е възникнало от конкурса.
Съгласно трайно установената съдебна практика е недопустимо да се
атакуват по исков ред провеждането на конкурс и резултатите от него, тъй
като преценката за професионалната подготовка и другите качества на
кандидатите, необходими за заемането на длъжността, е въпрос на
целесъобразност, но в производството по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът
може да извършва проверка доколко проведеният конкурс е отговарял на
общите изисквания, установени в закона, с оглед зачитане последиците от
провеждането му, които имат отношение към законосъобразността на
прекратяването на това основание. Следва да се има предвид, че при
проверката си за законосъобразност на конкурсната процедура в
производството по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1, съдът следи за нарушение на
императивни правила. Извън обхвата на проверка за законосъобразност на
конкурса, която се извършва от съда в тези случаи са решението на комисията
по провеждане на конкурса, с което е поставена оценка на участниците в
процедурата, тъй като преценката за професионалната подготовка и
необходимите за заемане на длъжността качества на кандидатите е въпрос на
целесъобразност. Оценяването и класирането на кандидатите е в
правомощията единствено на конкурсната комисия, доколкото това е
единственият орган, който е компетентен да оценява и класира кандидатите.
Съдът не е орган, който може да подбира кандидатите за заемане на
длъжността, доколкото има правомощия единствено да провери дали
комисията в работата си се е ръководила от утвърдените правила, осигурена ли
е равна възможност на кандидатите за участие, дали подалият заявление за
участие в конкурса кандидат отговаря на изискванията за заемане на
длъжността и въобще законно ли е процедирано. Преценките на комисията,
включително за професионалните качества, годността, знанията и качествата
на кандидатите за заемане на длъжността, за която е обявен конкурсът, съдът
няма правомощия да проверява, доколкото се касае за въпрос по
целесъобразност (Решение № 200/20.11.2019 г. по гр.д. № 792/2019г., III ГО на
ВКС и др.)
В настоящия случай, както правилно е приел първоинстанционният съд,
10
подобни нарушения при провеждането на конкурса, за които съдът е овластен
да следи няма, доколкото са съобразени изискванията както на Кодекса на
труда относно реда за провеждането му, така и на установените специални
правила.
В случая не е спорно между страните, че длъжността „Главен специалист
- Горски инспектор“ при ответника – РДГ - П. се заема въз основа на конкурс,
която е определена като такава по силата на изричната разпоредба на чл. 31,
ал. 2 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, издадена съвместно от министъра на земеделието и храните и
министъра на вътрешните работи (Наредбата), с оглед разпоредбата на чл. 90,
ал. 1 от КТ.
При обявяване и провеждане на конкурса съдът намира, че работодателят
е действал в съответствие с изискванията на чл. 91 и следващите КТ и в
съответствие с изискванията на посочената Наредба. На първо място се
установи, че конкурсът е обявен със Заповед № РД-05-144/02.08.2023 г. на
директора на РДГ - П. за заемане на 6 свободни щатни бройки на длъжността
„Главен специалист - Горски инспектор“ при ответника, като обявлението към
нея има задължителното съдържание по смисъла на чл. 91, ал. 2 от КТ, а
именно: посочено е наименованието на предприятието, мястото и характера
на работата и изискванията за длъжността, както и начина на провеждане на
конкурса - на два етапа, състоящи се в писмен тест и интервю за
професионална компетентност, който съответства на разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 от Наредбата. С оглед доводите на ищеца за нарушение на разпоредбата
на чл. 91, ал. 2, т. 2 от КТ според настоящата инстанция, начинът на
провеждане на конкурса включва описание на различните етапи на неговото
осъществяване, съответно на изискуемите се от кандидата действия във
връзка с провеждането му, но липсва нормативно изискване в обявлението да
се посочва начинът на оценяване на кандидатите, който няма отношение към
провеждането му, а към правилата за работа на комисията, посочването на
които в обявлението не е задължително. На следващо място, в обявлението са
посочени и необходимите документи за участие в конкурса, мястото и срока на
подаването им – един месец от обявяването на конкурса, който съответства на
разпоредбата на чл. 91, ал. 2, т. 3 от КТ, изискваща срокът да не е по-кратък от
един месец. Установява се от представените писмени доказателства и
обстоятелствата, че конкурсът е бил обявен от работодателя чрез местния
печат на 03.08.2023г., както и на интернет страницата на ведомството, в
съответствие с разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от КТ.
Видно е от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че в
съответствие с правилата на чл. 93-95 от КТ обявеният конкурс е проведен от
назначена от работодателя нарочна комисия със Заповед № РД-05-
165/01.09.2023г. Видно от приетия по делото Протокол № 1 от 12.09.2023г.
същата се е произнесла по допускане на кандидатите - 7 кандидати за
обявените с конкурса 6 щатни бройки, един от които е ищецът. Тук е моментът
да се посочи, че законът не въвежда изисквания за ценз на членовете на
комисията – работодателят е оставен да прецени с какви знания и умения
трябва да разполагат членовете на комисията, като единственото условие към
него е в състава на комисията да се включат съответните специалисти.
Следователно няма изискване всички членове на комисията да са
специализирани в областта, в която работи съответното предприятие. В случая
в състава на комисията освен юрист и експерт по човешки ресурси е участвал
11
и заместник директорът на РДГ – П., т.е. комисията е имала в състава си
специалист в областта на лесовъдството. Съдът не може да проверява
компетентността на лицата, назначени от работодателя за членове на
комисията, доколкото преценката е на работодателя, а само дали при
назначаването на комисията са спазени законните изисквания. С оглед
изложеното, релевираните от ищеца доводи по отношение единия член от
конкурсната комисия и неговия професионален и образователен ценз в
областта на лесовъдството са неоснователни.
Следва да се посочи, че по делото се установи, че назначената за
провеждане на конкурса комисия в деня на конкурса 25.09.2023г. е изготвила
подробна система за оценяване, която е била сведена до знанието на
участниците на същата дата преди провеждането му, поради което
неоснователни са доводите на ищеца в противна насока.
По делото се установява, че конкурсът е проведен по установените
правила от конкурсната комисия. Същата, след като е оценила попълнените от
кандидатите тестове, е обявила кои от тях продължават към втория етап -
провеждане на интервю, съответно е провела интервю за установяване на
професионалната компетентност на преминалите успешно първия етап
кандидати, като е извършила и класирането им, съобразно постигнатите от тях
резултати, както следва: 1/ Д. П. – 625 т., 2/ К. К. – 611 т., 3/ Т. Г. – 611т., 4/ П.
Х. – 603 т., 5/ С. Д. – 450 т., 6/ И. М. – 445 т. Доколкото конкурсът е проведен за
заемане на 6 щатни бройки и с оглед постигнатия най-малък брой точки,
комисията не е класирала ищецът М. Ч., получил 444 т. Доводите на ищеца,
развити едва в представената писмена защита пред първоинстанционния съд и
поддържани в отговора на въззивната жалба, относно начина на оценяване на
кандидатите, броя точки, които са получили на всеки от етапите и
извършеното класиране, имплицитно включват оспорване на извършената от
работодателя, чрез назначената от него конкурсна комисия, оценка на
професионалната подготовка и другите качества на кандидатите, която
оценка, както беше изяснено по-горе е по целесъобразност и не подлежи на
съдебен контрол.
С оглед изложеното, доколкото по делото се установи, че спечелилите са
тези оценени най-високо от конкурсната комисия и се установи, че
проведената процедура по провеждане на конкурса е в съответствие с
установените правила, правилно и обосновано съдът е приел, че конкурсът е
валидно проведен и е приключил успешно.
По делото липсват писмени доказателства за датата, на която на
класираните кандидати са съобщени резултатите от конкурса. Съгласно
показанията на разпитания по делото Т., това се е случило на 28.09.2023г.,
когато всеки от класираните, с изключение на некласирания ищец, е получил
уведомителни писма за резултатите от конкурса, съобразно изискванията на
чл. 95, ал. 2 от КТ. В този смисъл според настоящата инстанция,
уведомяването на класираните кандидати е станало най-късно на 28.09.2023 г.
(в рамките на 3-дневния срок по чл. 95, ал. 2 от КТ), когато между ответника и
спечелилите конкурса кандидати са подписани споразумения по чл. 107 от КТ
и от който момент разпоредбата на чл. 96 от КТ свързва възникването на
трудово правоотношение с лицата, които са класирани за заемане на
длъжността по проведения конкурс. По делото не е спорно, че некласираният
кандидат Ч. е бил уведомен за резултатите от проведения конкурс едва на
06.10.2023 г., видно от отбелязването в представеното по делото
12
Уведомително писмо № РДГ09-8143/27.09.2023 г., което обстоятелство не
опорочава фактическия състав за възникване на трудовите правоотношения с
останалите кандидати.
От значение за законността на уволнението на заемалия длъжността до
провеждане на конкурс служител обаче е не възникването на трудовото
правоотношение със спечелилото конкурса лице, а постъпването му на работа,
т.е. моментът, от който е започнало изпълнението на задълженията си по
трудовото правоотношение, което е възникнало от конкурса. Съгласно
разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от КТ, спечелилото конкурса лице е длъжно да
постъпи на работа в 2-седмичен срок от получаване на съобщението за
резултата от конкурса, а при уважителни причини – до 3 месеца, в противен
случай съгласно чл. 96, ал. 3 от КТ, ако не постъпи в този срок, трудовото
правоотношение се смята за невъзникнало. От датата на постъпване на работа
на спечелилия конкурса следва да бъде прекратен трудовият договор на
лицето, което до този момент е заемало конкурсната длъжност по силата на
срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 4 от КТ. В този момент лицето
спечелило конкурса „заема длъжността“ и това е основанието за прекратяване
на трудовото правоотношение с лицето със срочен договор по чл. 68, ал. 1, т. 4
от КТ, изпълнявало длъжността за времето докато бъде заета въз основа на
конкурс по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ. Срочният трудов договор се
прекратява считано от датата на постъпване на работа на спечелилия конкурса
по силата на закона когато се сбъднат изискванията на разпоредбата,
независимо от обстоятелството, че към този момент лицето заемало
конкурсната длъжност, е в отпуск по болест, доколкото същият не се ползва от
закрилата по чл. 333 от КТ. Това е така доколкото прекратяването на трудовия
договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ не е сред изрично изброените
случаи, предвидени в разпоредбата на чл. 333 от КТ. Доводите на ищеца,
изложени в исковата молба, във връзка с установеното по делото, че е бил в
отпуск за временна нетрудоспособност по времето когато му е връчена
заповедта за уволнение, поради което уволнението му е незаконно само на
това основание, са неоснователни.
Видно от представените по делото актове за встъпване в длъжност,
спечелилите конкурса лица са постъпили на работа, както следва: Д. П., Т. Г.,
К. К., П. Х. и С. Д. на дата 28.09.2023г., а И. М. на 10.10.2023 г. Последният
класиран в конкурса кандидат – И. М., е постъпил на работа в срока по чл. 96,
ал. 2 от КТ на 10.10.2023 г., която дата следва моментът на прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца на 06.10.2023 г. - когато са му връчени
процесните заповеди. С оглед това правилно, законосъобразно и обосновано
първоинстанционният съд е приел, че към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца, която е релевантна за преценка на
законността на уволнението на използваното основание, не е била налице
последната предпоставка от фактическия състав на уволнителното основание,
а именно лицето, спечелило конкурса да е постъпило на работа. При това
положение прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като предявеният от ищеца Ч.
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ правилно е приет за
основателен и е уважен.
Изложените във въззивната жалба възражения, че първоинстанционното
решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила,
доколкото в исковата си молба ищецът Ч. не е въвел като довод за незаконност
13
на уволнението обстоятелството, че лицето спечелило конкурса е встъпило в
длъжност след прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, на
каквото основание първоинстанционният съд е признал за незаконно
уволнението и е уважил исковите претенции, настоящият въззивен състав
намира в конкретния случай за неоснователни. Видно от подадения по делото
писмен отговор ответникът изрично се е позовал на посочения факт,
доколкото изрично е посочил, че последният класиран в проведената
конкурсна процедура кандидат – И. М. е постъпил на работа на 10.10.2023г.,
въвеждайки по този начин аргументи, че извършеното уволнение на ищеца е
законосъобразно.
С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е
съществуването на това потестативно право. Ако съдът признае, че това
потестативно право е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е
законно, а ако съдът признае, че това потестативно право не е съществувало
или не е надлежно упражнено, уволнението е незаконно. Затова ищецът по
иска за признаване на уволнение за незаконно трябва да посочи всички факти,
които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на
работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или
имат значение за надлежното му упражняване. Не съществува обаче пречка
ищецът да посочи някои правопораждащи факти, а ответникът – някои
опорочаващи, правоотлагащи или правопогасяващи факти. Независимо от
това от кого са посочени и с чии процесуални усилия те са доказани, съдът
може да основе решението си върху тях - Решение № 665/01.11.2010 г. по гр.д.
№ 242/2009г., IV ГО на ВКС.
С оглед на това, доколкото предмет на делото е предявен иск по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно извършено уволнение на
основание чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ, една от предпоставките за законността му е
спечелилото конкурса лице да е постъпило на работа и този факт влиза в
предмета на доказване по делото, независимо от това дали ищецът или
ответникът се позовава на него. В посочена хипотеза в тежест на ответника е
да докаже законността на уволнението на основанието, на което е извършено,
а именно длъжността да е била определена за заемане въз основа на конкурс,
конкурсът да е проведен и приключил успешно, в съответствие с изискванията
на закона, спечелилият конкурса служител да е постъпил на работа, от който
именно момент възниква правото му да прекрати трудовото правоотношение с
работник, заел длъжността по силата на срочен трудов договор, сключен на
основание чл. 68, ал. 1, т. 4 от КТ до заемане на длъжността с конкурс. В този
смисъл не са налице твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения от
страна на първоинстанционния съд, който приел иска за основателен въз
основа на невъведен в предмета на делото факт.
Не са лице процесуални нарушения от страна на съда и във връзка с
извършения доклад по делото и разпределената доказателствена тежест на
страните. Възраженията в тази насока също са неоснователни. Видно от
извършения доклад по делото с Определение № 119/16.01.2024г., връчен на
страните и неоспорен от тях, съответно и приет за окончателен в открито
съдебно заседание на 02.02.2024г., районния съд е посочил: „В тежест на
ответника е да установи проведен ли е успешно конкурс, спазени ли са
императивните изисквания за неговото провеждане и дали лицето, спечелило
14
конкурса е постъпило на работа. Ищецът следва да докаже оставането си без
работа поради уволнението и съответния срок, както и размерът на
претендираното обезщетение поради оставането си без работа.“ В този
смисъл, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е очертал
предмета на делото, съответно правилно е разпределил и доказателствената
тежест за фактите, които следва да се установят в процеса.
Доколкото ответникът, след провеждане на конкурса е побързал да
прекрати срочното трудово правоотношение с ищеца Ч., без да изчака и
последният класиран и спечелил конкурса кандидат да постъпи на работа, то
извършеното със Заповед № ЧР-02-21/27.09.2023 г., допълнена със Заповед
ЧР-02-22/03.10.2023 г., считано от датата на връчването им – 06.10.2024г., се
явява незаконно, съответно правилно първоинстанционният иск е уважил
предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. В случая ответникът не е
съобразил това, че в разпоредбата на чл. 325 от КТ са уредени „общите
основания“ за прекратяване на трудово правоотношение, при които трудовият
договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие,
като моментът на прекратяването на трудовия договор при тях следва да се
извлича от всяко от тези основания в зависимост от неговия характер и
съставни елементи. В хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ моментът на
прекратяване на трудовия договор е от деня на постъпването на работа на
работника или служителя, който е избран или е спечелил конкурса. В този
конкретен случай, прекратяването на трудовия договор не се извършва по
волята само на една от страните, а е резултат на юридическо събитие, което
прави неизбежно и за двете страни прекратяването на трудовия договор. С
оглед изложеното въззивната жалба в тази част се явява неоснователна, като
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е насочена и срещу уважения с решението иск по чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ. В тази част настоящият съдебен състав намира жалбата за
основателна, а обжалваното решение за неправилно, по следните
съображения:
Предпоставките за уважаване на иска за възстановяване на предишната
работа по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е признаване на извършеното уволнение за
незаконно и установяване, че трудовото правоотношение би съществувало, ако
не беше незаконно прекратено. Правото на възстановяване на работника или
служителя на заеманата от него длъжност възниква от незаконното уволнение
и то предпоставя признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също
така и от съществуването към момента на постановяване на решението на
материалното субективно преобразуващо право на възстановяване.
Възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на
предишната му работа се извършва с постановено и влязло в сила съдебно
решение. Когато трудовото правоотношение е било с неопределен срок и не са
настъпили други обстоятелства, поради които работникът да не може да бъде
възстановен на заеманата длъжност при работодателя, то исковата претенция
по чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ е основателна и следва да бъде уважена. В случаите
обаче, когато се касае за срочно трудово правоотношение и срокът на
договорът е изтекъл, т. е. трудовото правоотношение е прекратено преди
постановяване на решението, съобразно постановките на Тълкувателно
решение № 2/2012г. по т.д. № 2/2012г. на ОСГК на ВКС, възстановяване на
предишната работа на работника или служителя не може да бъде постановено.
Това е така, тъй като възстановяването на незаконно уволнения работник или
15
служител предпоставя трудово правоотношение, което би съществувало, ако
не беше незаконното уволнение. В една такава хипотеза, доколкото трудовото
правоотношение е прекратено на основание изтичане на срока, предявеният
иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В случая се установи, че уволнението на ищеца е незаконно. Следва да се
има предвид обаче, че ищецът е заемал длъжността „Главен специалист -
Горски инспектор“ при ответника въз основа на срочен трудов договор по чл.
68, ал. 1, т. 4 КТ – за времето, докато длъжността бъде заета въз основа на
конкурс. С оглед на това следва да се съобрази дали срочното трудово
правоотношение не е прекратено поради изтичане на неговия срок към датата
да постановяване на съдебното решение, в който случай материалното
потестативно право на незаконно уволнения работник или служител за
възстановяване на предишната работа вече не съществува, съобразно
постановките на посоченото тълкувателно решение.
По делото беше установено, че за длъжността, заемана от ищеца по
срочно трудово правоотношение, е проведен конкурс, който е съобразен с
общите правила на чл. 91 - 96 от КТ и е завършил успешно с класиране на
издържалите конкурса кандидати, както и че трудовото правоотношение със
същите е възникнало на 28.09.2023г., а последният от класираните кандидати е
заел длъжността на 10.10.2023 г., с което срочният трудов договор на ищеца е
бил прекратен с изтичане на неговия срок. В този смисъл от този момент, а и
към датата на постановяване на съдебното решение, не съществува
материалното потестативно право на ищеца за възстановяване на предишната
работа, макар и уволнението да е незаконно извършено на основание по чл.
325, ал. 1, т. 8 от КТ.
По изложените съображения, предявеният от ищеца Ч. иск по чл. 344, ал.
1, т. 2 от КТ иск за възстановяване на заеманата от него преди уволнението
длъжност се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Доколкото това
обстоятелство не е съобразено от районния съд, който е уважил иска по чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ, в тази част обжалването решение е неправилно и следва
да бъде отменено, като постановено в нарушение на материалния закон, а
искът отхвърлен.
По отношение обусловената искова претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3, във
връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за времето през
което ищецът Ч. е останал без работа поради уволнението, решението на
първоинстанционният съд също е неправилно и следва да бъде отменено, по
следните съображения:
Признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна пораждат
за работодателя задължение и да обезщети работника или служителя за
вредите, претърпени в резултат на незаконното уволнение, изразяващи се в
пропускането на възможност да получи трудово възнаграждение за времето,
през което е останал без работа. Размерът на това обезщетение се съизмерява с
брутното трудово възнаграждение, получено от работника или служителя за
месеца, предхождащ уволнението или последното, получено от него брутно
трудово възнаграждение - чл. 228, ал. 1 от КТ.
По делото беше установено, че процесното уволнение е незаконно, а от
представеното копие от трудовата книжка на ищеца се установява, че за
исковия период ищецът не е започнал работа при друг работодател по трудово
правоотношение. Установява се по делото, включително и от приетото по
16
делото заключение на вещото лице, че размерът на последното получено от
него брутно трудово възнаграждение преди прекратяването на трудовия
договор е било в размер на 1 440,00 лева, което за период от 6 месеца възлиза
на сумата от 8 640,00 лева. И по този иск обаче следва да се съобрази
обстоятелството, че считано от 10.10.2023 г. срочният трудов договор на
ищеца е бил прекратен на друго основание – поради изтичане на срока му, с
постъпването на работа на последния класиран в конкурса кандидат.
Доколкото Заповед № ЧР-02-21/27.09.2023 г. е допълнена със Заповед № ЧР-
02-22/03.10.2023 г. относно моментът на прекратяване на срочното
правоотношение, считано от датата на връчване на Заповед № ЧР-02-
21/27.09.2023 г., а същите са връчени на ищеца на 06.10.2024г., то се налага
извода, че за периода от 28.09.2023г. до 06.10.2023г. същият все още не е бил с
прекратено трудово правоотношение, поради което обезщетение по чл. 225,
ал. 1 от КТ не му се дължи. Такова обезщетение би му се дължало за периода
от незаконното уволнение – 06.10.2023г. до датата на която срочният трудов
договор е бил прекратен поради изтичане на срока му, а именно с
постъпването на работа на последния класиран в конкурса кандидат –
10.10.2023г. За периода след тази дата обезщетение също не му се дължи,
доколкото срокът на договора му е изтекъл и трудовото правоотношение е
прекратено, считано от 10.10.2023г.
Следва обаче да се има предвид, че в периода от 28.09.2023г. до
14.10.2023г., в който се включва и периода от 06.10.2023г. до 10.10.2023г.,
ищецът е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност, видно от
приложените по делото 2 броя болнични листове за периода от 28.09.2023г. до
04.10.2023г. и за периода от 05.10.2023г. до 14.10.2023г. По делото е
установено, че единият от болничните листове – този за периода за периода от
05.10.2023г. до 14.10.2023г., е обжалван, отменен е от ТЕЛК, чието решение
обаче е отменено от НЕЛК и издаденият болничен лист е потвърден. С оглед
на това и за периода от 05.10.2023г. до 14.10.2023г., ищецът е ползвал отпуск
за временна нетрудоспособност и не е бил в състояние да полага труд.
Константна е съдебната практика, която се споделя и от настоящия
съдебен състав, че за периода, в който работникът, макар и незаконно уволнен,
е временно нетрудоспособен, същият има право на обезщетение по чл. 162, ал.
3 от КТ, без оглед на това получил ли е такова, но не и на трудово
възнаграждение. Това е така, доколкото естеството на обезщетението по чл.
225, ал. 1 от КТ е да обезщети работника при определен вид имуществени
вреди - пропуснати ползи за реализиране на доходи от труда, който същият би
положил, ако не беше фактът на незаконното уволнение. За времето на този
отпуск работникът не пропуска възможност да реализира доходи от труда си,
тъй като поначало той е в такова състояние, което не му позволява да полага
труд. В този смисъл прекъсва се причинната връзка между незаконното
уволнение и вредите, а когато причинна връзка между този факт и
пропуснатите ползи няма, обезщетението не се дължи. По същата причина не
се дължи и разликата между полученото от НОИ обезщетение и трудовото
възнаграждение. В този смисъл Решение № 166/21.08.2015г. по гр.д. №
4468/2014г., IV ГО на ВКС, Решение № 201/25.09.2013г. по гр.д. № 68/2013г.,
III ГО на ВКС и др.
С оглед изложеното се извежда извод, че за периода, в който ищецът е бил
неработоспособен и е ползвал отпуск за временната си нетрудоспособност,
същият не е могъл да реализира доходи от труда си, доколкото е бил в такова
17
състояние, което не му е позволявало да полага труд, дори да не е бил
незаконно уволнен. За този период ищецът няма право на обезщетение по чл.
225, ал. 1 от КТ, тъй като няма причинна връзка между противоправното
поведение на работодателя и неполученото трудово възнаграждение за този
период. Поради това и за периода от датата на незаконното уволнение
06.10.2023г. до датата на която е прекратено трудовото правоотношение,
поради изтичане на срока му - 10.10.2023г., ищецът няма право на
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ и такова, независимо факта на незаконното
уволнение, не му се дължи от ответника.
По изложените съображения исковата претенция за присъждане на
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, следва да
бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, а обжалваното решение в тази
част отменено като неправилно.
С оглед отхвърляне на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във
връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, настоящата инстанция следва да ревизира
обжалваното решение в частта за разноските пред първата инстанция.
Ищецът по делото претендира присъждане на адвокатско възнаграждение
за осъществената от адв. Д. защита по делото по чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т.
2 от ЗАдв. Представен е договор за правна защита и съдействие от 05.12.2023
г. и списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в случаите по
ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена, адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение, съобразно предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв размер, като съдът следва да осъди другата страна да
го заплати директно на адвоката. Доколкото решението на
първоинстанционния съд е потвърдено единствено в частта по иска по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ, адвокатско възнаграждение се дължи единствено за
осъществената защита по този иск. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа
възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна
заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ.
Доколкото към датата на подписване на договора за правна помощ
минималната работна заплата за страната възлиза на сумата от 780,00 лева,
като се съобрази, че е уважен единствено предявеният иск за отмяна на
незаконното уволнение, дължимото се възнаграждение е в размер на
половината от тази сума или 390,00 лева. Поради това за разликата от тази
сума до присъдения от първоинстанционния съд размер от 1 944,00 лева,
обжалваното решение следва да бъде отменено.
Ответникът по исковете своевременно е претендирал пред районния съд
заплащане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер
на 360,00 лева, позовавайки се на чл. 23, т. 1, предл. 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съгласно посочената разпоредба от тази
Наредба, дължимото се възнаграждение по трудови дела за отмяна на
уволнение или за възстановяване на работа, когато искът е предявен
самостоятелно, е от 50 до 180 лева, а по трудови дела с определен материален
интерес - от 100 до 360 лева. С оглед това, че пред първоинстанционния съд
страната се е представлявала от юрисконсулт и като съобрази, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност от делата от този вид, доколкото
предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ
се отхвърлят, настоящият въззивен състав намира, че в полза на ответника
18
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева.
С оглед изхода на спора, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК разноски
за настоящата инстанция се дължат и на двете страни, които са своевременно
претендирани.
Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК жалбоподателят -
ответник претендира присъждане на сумата от 360,00 лева – възнаграждение
за юрисконсулт, както и сумата от 425,60 лева – заплатена държавна такса за
въззивно обжалване. С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателят
следва да се присъди частично сумата от 197,80 лева - заплатена държавна
такса. Юрисконсултско възнаграждение за представителство пред настоящата
инстанция не следва да се присъжда, доколкото страната не се е
представлявала по делото от юрисконсулт. Видно от самата въззивна жалба,
както и от подаденото по делото становище, същите изхождат и са подписани
лично от инж. В., в качеството му на директор и представляващ
жалбоподателя РДГ - П.. В проведеното пред въззивната инстанция открито
съдебно заседание представител на жалбоподателя не се яви, поради което
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
неоснователно. Поради горното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна - ищец следва да заплати на жалбоподателя
сторените пред въззивния съд разноски в размер на 197,80 лева - държавна
такса.
По отношение въззиваемата страна - ищец се претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение за осъществената от адв. Д. защита пред
въззивния съд на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Представен е договор за правна защита и съдействие от 21.05.2024 г. и списък
по чл. 80 от ГПК. Доколкото решението на първоинстанционния съд е
потвърдено единствено в частта по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
адвокатско възнаграждение се дължи за осъществената безплатна защита само
по този иск. С оглед посоченото по-горе по отношение размера на
адвокатското възнаграждение, доколкото към датата на подписване на
договора за правна помощ минималната работна заплата за страна възлиза на
сумата от 933,00 лева, то дължимото се адвокатско възнаграждение е в размер
на половината от тази сума или 466,50 лева. Поради това, жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на адв. Д. сумата от 466,50 лева за
осъществената него пред въззивната инстанция безплатна адвокатска защита
на въззиваемата страна.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от
ГПК, решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от 30.07.2024г.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 474/12.04.2024 г. по гр.д. № 20235220104449 по
описа за 2023г. на Районен съд - П. В ЧАСТТА, С КОЯТО на основание чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ е възстановен М. М. Ч., ЕГН ********** от гр. В., ул. „Г.
Г." №**, на заеманата преди уволнението длъжност Главен специалист
„Горски инспектор“, Дирекция „Г. с.“, с код по НКПД 3359-3026, с място на
работа - Р. Д. Г. - гр. П., ЕИК *********, с адрес: гр. П., бул. „А. С." №**,
19
представлявана от директора инж. В. В., В ЧАСТТА, С КОЯТО на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, Р. Д. Г. - гр. П., ЕИК
*********, с адрес: гр. П., бул. „А. С." №**, представлявана от директора инж.
В. В., е осъдена да заплати на М. М. Ч., ЕГН ********** от гр. В., ул. „Г. Г."
№**, обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за
периода от 28.09.2023г. до 28.03.2024г. в размер на 8 640,00 лева, ведно със
законната лихва от 06.12.2023г. до окончателното изплащане, КАКТО И В
ЧАСТТА за разноските, с която на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, Р. Д. Г. - гр.
П., ЕИК *********, с адрес: гр. П., бул. „А. С." №**, представлявана от
директора инж. В. В. е осъдена да заплати на адв. В. Д. от АК - П., с адрес: гр.
В., бул. „Х. А." №**, вх.*, ет.*, адвокатско възнаграждение в размер на
1 944,00 лева за разликата над сумата от 390,00 лева до присъдения размер
от 1 944,00 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.
„Г. Г." №** срещу ответника Р. Д. Г. - гр. П., ЕИК *********, с адрес: гр. П.,
бул. „А. С." №**, представлявана от директора инж. В. В., иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност Главен специалист „Горски инспектор“, в Дирекция „Г.
с.“, при Р. Д. Г. - гр. П., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.
„Г. Г." №** срещу ответника Р. Д. Г. - гр. П., ЕИК *********, с адрес: гр. П.,
бул. „А. С." №**, представлявана от директора инж. В. В., иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение за времето през което е останал без
работа поради незаконното уволнение в размер на сумата от 8 640,00 лева за
периода от 28.09.2023г. до 28.03.2024г., ведно със законната лихва от
06.12.2023г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М. М. Ч., ЕГН **********,
с адрес: гр. В., ул. „Г. Г." №** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Д. Г. - гр. П., ЕИК
*********, с адрес: гр. П., бул. „А. С." №**, представлявана от директора инж.
В. В., сумата от 150,00 лева – сторени пред първоинстанционния съд разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 474/12.04.2024 г. по гр.д. №
20235220104449 по описа за 2023г. на Районен съд - П. в останалите части.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М. М. Ч., ЕГН **********,
с адрес: гр. В., ул. „Г. Г." №** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Д. Г. - гр. П., ЕИК
*********, с адрес: гр. П., бул. „А. С." №**, представлявана от директора инж.
В. В., сумата 197,80 лева - сторени пред въззивната инстанция разноски за
държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, Р. Д. Г. - гр. П., ЕИК
*********, с адрес: гр. П., бул. „А. С." №**, представлявана от директора инж.
В. В., ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. Г. Д., с адрес: гр. В., бул. „Х. А." №**, вх.*,
ет.*, сумата от 466,50 лева - адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна адвокатска защита пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с
касационна жалба в едномесечен срок, считано от 30.07.2024г.
Председател: _______________________
20
Членове:
1._______________________
2._______________________
21