ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 416
гр. Шумен, 30.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500183 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба с рег. №
5302/18.04.2022г. депозирана от Ж. В. Г. с ЕГН ********** от гр. Ш. срещу
определение № 812/06.04.2022г. постановено по гр. д. № 20223630100402 по
описа на РС - Шумен, с което на жалбоподателката е върната като
недопустима молбата за постановяване на привременни мерки по реда на чл.
323 от ГПК и е прекратено производството по делото. Жалбоподателката
излага, че неправилно първоинстанционния съд е приел молбата по чл. 323 от
ГПК за недопустима и е прекратил производството по делото, тъй като е
приел, че чл. 323 от ГПК е приложим единствено в хипотезата на
производство по спорна съдебна администрация и се присъединява към
основното производство. Сочи, че съда не е взел под внимание, че в случая се
касае за изменение на обстоятелства по чл. 59, ал. 9 от СК, с основно
петитумно искане за охрана интересите на Е.В. Х.. Излага, че компетентен да
се произнася по дела с правна квалификация чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 323 от
ГПК е съдът по местонахождението на детето, какъвто се явява РС – Шумен и
служебното начало задължавало първоинстанционния съд първо да направи
преценка на сезиращата молба и да се произнесе с изрично становище по
допустимостта, а не след като е предприел съдопроизводствени действия по
същество да прекратява производството по делото. С оглед изложеното, счита
1
че са налице всички основания за връщане на делото на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия и да бъдат
постановени поисканите привременни мерки по чл. 323 от ГПК.
Съдът след като се запозна с изнесените доводи в жалбата и
материалите по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице и е
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна,
поради следните съображения:
Производството по гр. д. № 20223630100402 по описа на РС - Шумен е
образувано по молба на жалбоподателката срещу В. С.Х. с ЕГН **********
от гр. С. с правно основание чл. 323 от ГПК. В молбата си молителката е
изложила, че със ответника са във фактическа раздяла и с дъщеря си са се
преместили да живеят в гр. Ш. от САЩ. Посочила е, че между тях има
висящо бракоразводно дело в СРС, по което съда е отказал да съедини
производство по чл. 127, ал. 2 и чл. 59 от СК поради липса на международна
компетентност, предвид обичайното местопребиваване на малолетното дете в
САЩ. Изложила е, че малолетната Е. Х. се намира на територията на Р.
България от януари 2020г. и е придобила трайна отседналост и се е
адаптирала към живота в България, както и, че е било налице влязло в сила
решение за връщане на детето в САЩ, което е изпълнено през месец
октомври 2021г., поради което към момента не съществували пречки спора
между родителите за родителските права по отношение на детето да бъде
разрешен от Районния съд по местоживеене на детето – РС - Шумен, според
константната практика на ВКС, която е категорична на кой съд са подсъдни
граждански дела по чл. 127, ал. 2 от СК и е поискала от съда да постанови на
осн. чл. 323 от ГПК описаните в молбата привременни мерки.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение
първоинстанционният съд е върнал молбата като недопустима и е прекратил
производството по делото. За да върне молбата, като недопустима съда е
приел, че привременни мерки са допустими във всеки един момент само при
висящо между страните производство и същата се разглежда от съда пред
който то е висящо, както и, че мерките могат да се постановят само по
въпросите по които е сезиран съда. Посочил е, че искането за привременни
мерки няма самостоятелен характер, решението по него не се ползва със сила
2
на присъдено нещо, а е пререшаемо, поради което същото не може да бъде
предмет на самостоятелен иск, с какъвто съда е сезиран.
Настоящата съдебна инстанция намира определението за правилно.
Съгласно чл. 323, ал.1 от ГПК, по молба на страните съдът, пред който е
предявен искът за развод или унищожаване на брака, определя привременни
мерки, между които и грижата за децата и тяхната издръжка. Законодателят е
дал възможност в бракоразводния процес с молба, на която и да е от страните
съдът, пред който е предявен искът за развод, да определи привременни
мерки относно: издръжката между съпрузите, семейното жилище, ползването
на придобитото през време на брака имущество, грижата за децата и тяхната
издръжка. Тези мерки може да се взимат по всяко време, докато трае
бракоразводния процес. Те се ползват с изпълнителна сила, но не и със сила
на присъдено нещо. Привременните мерки имат действие до постановяване
на окончателното решение, но могат да бъдат изменявани и отменявани. С
приключването на бракоразводния процес те отпадат, тъй като се заместват
от трайната уредба на отношенията или за да е допустима молбата за
привременни мерки, по въпросите с които е сезиран съда, то първо следва да
е налице предявен такъв иск, по който съда да може да определи привременни
мерки, които да действат до постановяването на крайния акт по делото, който
има сила на присъдено нещо. Производството по привременни мерки по чл.
323 от ГПК, с каквото искане в случая е сезиран първоинстанционния съд, не
е отделно и самостоятелно производство и компетентен да се произнесе по
такова искане е само съдът пред който е висящо делото по основния иск.
От материалите по делото е видно, че между страните е налице висящо
единствено производство по чл. 49, ал. 1 и 3 от СК пред СРС – за
прекратяване на брака, съединен само с небрачен иск за фамилното име на
жената след развода, но не е налице висящо производство по иск за
родителски права, местоживеене, режим на лични отношения и издръжка по
отношение на общото на страните по бракоразводното дело дете, тъй като с
Определение № 20100927 от 20.04.2021г. по гр.д. № 37218/2020г. по описа на
СРС, производството по тези съединени искове е прекратено, поради липса на
международна компетентност на съдилищата в Р. България, с оглед на което
правилно първоинстанционния съд е върнал молбата като недопустима.
Изложените в жалбата, доводи и съображения относно компетентността
на РС – Шумен, като съд по местоживеене на детето са релеванти единствено
при предявен иск по чл. 59 от СК или по 127, ал. 2 от СК, по който също са
допустими привременни мерки по реда на ал. 3 на чл. 127 от СК, но не и по
отношение на иск по чл. 323 от ГПК, тъй като такъв иск не е самостоятелен и
винаги следва компетентността и подсъдността на основния иск и важи до
постановяване на окончателен съдебен акт по основния иск.
Предвид гореизложеното, обжалваното определение, като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди, а жалбата срещу него да се остави
3
без уважение, като неоснователна.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 812/06.04.2022г. постановено по гр.
д. № 20223630100402 по описа на РС - Шумен.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4