Определение по дело №1958/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на чл. 172 ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалба от М.И.Г. против Заповед № 23 – 0445 - 000138/ 18.08.2023 г на началник група към ОДМВР-Варна, РУ Аксаково, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка на осн. чл. 171 т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водача до разрешаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

С жалбата е направено и особено искане за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ, мотивирано с вероятността за настъпване на вреди от изпълнението за жалбоподателя, които са значителни и тежки и не могат да бъдат преодолени впоследствие. Твърди се, че в случая не са налице основанията по чл. 60 ал. 1 от АПК за допускане на предварителното изпълнение, и се настоява, че в случая частният интерес е противопоставим на обществения поради липсата на извършено нарушение.

След като прецени приложените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В горецитираната Заповед № 23 – 0445 - 000138/ 18.08.2023 г. е изложено, че против М.И.Г. е съставен АУАН от 18.08.2023 г. за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 ЗДвП – управлява ППС след употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Посочено е, че в случая е налице материалноправната предпоставка по чл. 171 т. 1, б. „б“ от ЗДвП за налагане на ПАМ – временно отнемане на СУМПС до разрешаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена лично на оспорващия на 24.08.2023 г. По преписката са приложени цитираният в заповедта АУАН против М.И.Г., заповед за компетентността на издателя на оспорената заповед, и справка за нарушител.

Депозирането на искане по реда на чл.166 ал. 2 от АПК не е ограничено в срок – предпоставка за допустимостта му е единствено наличието на висящо съдебно производство по оспорването на заповедта за ПАМ, и това условие е изпълнено в настоящия случай. Искането е отправено от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171 т. 1, б. „б“ от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на посочените компетентни органи; те подлежат на обжалване по реда на АПК, което обаче не спира изпълнението на ПАМ, освен ако съдът не го направи съгласно ТР №5/ 08.09.2009 г на ВАС. От така възприетата законодателна уредба се изяснява, че предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на конкретната ПАМ – отнемане на СУМПС, е допуснато еx lege, т. е. че в тази случаи законът презумира наличието на една, повече или всички предпоставки по чл. 60 ал. 1 от АПК, приложим и към настоящия казус с оглед липсата на изрично предвиждане на основания за това в специалния закон. До колкото този въпрос е и извън преценката на административния орган, за него не съществува задължение дори да мотивира предварителното изпълнение на акта си, както е и в конкретния казус. Поради това липсата на мотиви в тази насока не резултира в незаконосъобразност на предварителното изпълнение и не съставлява основание за отмяна на разпореждането, възпроизвеждащо императивна правна норма; съответно – възражението на оспорващия, че предпоставките на чл.60 ал.1 от АПК не са налице в настоящия казус, е несъстоятелно.

Именно защото е изрично предвидено с чл. 172 ал. 6 от ЗДвП, при отправено искане за спирането на предварителното изпълнение на заповедта за ПАМ по чл. 166 ал. 2 от АПК, в тежест на молителя е да докаже, че то би му причинило значителна или трудно поправима вреда. Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл. 170 ал. 1 от АПК, законодателят е въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т.е. такива, които не са съществували при издаването на заповедта за ПАМ.

Никое от тези изисквания не е изпълнено в конкретния случай. М.Г. мотивира искането си единствено с вероятността от настъпване на „непоправими вреди и пропуснати полза“, при липса на каквато и да била конкретизация относно вида, естеството и евентуалния размер на тези вероятни вреди и пропуснати ползи, които биха настъпили от допуснатото от законодателя предварително изпълнение на заповедта; както и защо в конкретния казус личният му частен интерес е равен и противопоставим на обществения такъв, и то до степен да го преодолява.

Независимо от горното следва да бъде посочено, че дори в случай на реално настъпили имуществени вреди за молителя в резултат на невъзможността управлява ППС в определен период от време, то те не биха били съществени, и още по-малко – трудно поправими съобразно константната съдебна практика, понеже при евентуална отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ като незаконосъобразна те подлежат на репарация по реда на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, вр.чл. 203 и сл. от АПК. Не на последно място – в случая молителят не е посочил нито едно ново обстоятелство, което да не е съществувало при издаването и връчването на ИАА, чието предварително изпълнение се иска, и което евентуално да обоснове спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че в конкретния казус молителят не е оборил установената с чл. 172 ал. 6 от специалния ЗДвП презумпция, т.е. не е доказал, че предварителното изпълнение на ПАМ ще му причини значителна или трудно поправима вреда, което квалифицира молбата му по чл. 166 ал.4 вр.ал.2 от АПК като неоснователна и налага отхвърлянето и. В заключение следва да бъде посочено, че доколкото нито специалния ЗДвП, нито общия АПК съдържат изрична забрана, оспорващият би могъл да поиска отново спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта – при възникване на нови обстоятелства относно настъпването на значителни или трудно поправими вреди за него.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.И.Г., ЕГН ********** с адрес *** за спиране на предварително изпълнение на Заповед № 23 – 0445 - 000138/ 18.08.202023 г на началник група към ОДМВР-Варна, РУ Аксаково, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка на осн. чл. 171 т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водача до разрешаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд - София.

	Съдия: