РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 26.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Л.Д.като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 784 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от И.Н.А.,
ЕГН **********,*** срещу ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, ***представлявано от И.Ц. ***съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 128 т.2, вр. чл.242, ал.1 КТ, с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сума в общ размер на 460,00 лева, представляваща неплатено трудово
възнаграждение за периода от м. ноември 2017 г. до м. декември 2017 г.; иск с правно основание чл.150 КТ, с искане да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сума в общ размер на 1148,62 лева,
представляващи, положен от ищеца извънреден труд за м. октомври, ноември и
декември 2017 г. от които: за м. октомври 2017 г. сума в размер на 156,63 лева,
за следните дни: 05.10.2017 г – 8 часа извънреден труд; 07.10.2017 г – 8 часа
извънреден труд; 08.10.2017 г – 8 часа извънреден труд; за месец ноември 2017
г- сума в размер на 678,73 лева, за следните дни: 09.11.2017 г – 8 часа извънреден
труд; 10.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 13.11.2017 г – 8 часа извънреден
труд; 04.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 15.11.2017 г – 8 часа извънреден
труд; 16.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 17.11.2017 г – 8 часа извънреден
труд; 22.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 23.11.2017 г – 8 часа извънреден
труд; 24.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 27.11.2017 г – 8 часа извънреден
труд; 28.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 29.11.2017 г – 8 часа извънреден
труд; за м.декември сума в размер на 313,26 лева за следните дни: 09.12.2017 г
– 8 часа извънреден труд; 10.12.2017 г – 8 часа извънреден труд; 11.12.2017 г –
8 часа извънреден труд; 12.12.2017 г – 8 часа
извънреден труд; 20.12.2017 г – 8 часа извънреден труд и 21.12.2017 г – 8 часа
извънреден труд; иск с правно основание
чл.224, ал.1 от КТ с искане да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сума в размер за обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 5 дни за 2017 г. в размер на 49,28 лева, ведно със
законната лихва върху претендираните суми, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди в
обстоятелствената част на исковата си молба, че е работил в ответното дружество по силата
на сключен между тях трудов договор от 19.09.2017 г. на непълно работно време
от 4 часа. Сочи, че за месеците октомври, ноември и декември е полагал
извънреден труд, който не му е заплатен.
Излага, че през м. октомври 2017 г.
е полагал извънреден труд, както следва: 05.10.2017 г – 8 часа извънреден
труд; 07.10.2017 г – 8 часа извънреден труд; 08.10.2017 г – 8 часа извънреден
труд; за месец ноември 2017 г. : 09.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 10.11.2017
г – 8 часа извънреден труд; 13.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 04.11.2017 г
– 8 часа извънреден труд; 15.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 16.11.2017 г –
8 часа извънреден труд; 17.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 22.11.2017 г – 8
часа извънреден труд; 23.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 24.11.2017 г – 8
часа извънреден труд; 27.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 28.11.2017 г – 8
часа извънреден труд; 29.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; за м.декември: 09.12.2017
г – 8 часа извънреден труд; 10.12.2017 г – 8 часа извънреден труд; 11.12.2017 г
– 8 часа извънреден труд; 12.12.2017 г – 8 часа
извънреден труд; 20.12.2017 г – 8 часа извънреден труд и 21.12.2017 г – 8 часа
извънреден труд.Твърди, че месеците ноември и и декември не му е изплатено и
трудовото възнаграждение. Излага и, че ответното дружество не му е заплатило
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 5 дни за 2017 г.
В проведеното по
делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения
иск и да му присъди сторените по делото разноски. Счита, че иска е доказан
както по основание, така и по размер.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Не оспорва
факта, че между страните в периода от 20.09.2017 г. до 22.12.2017 г. е
съществувал трудов договор, в който е уговорено непълно работно време – 4 часа
и основно месечно възнаграждение в размер на 230 лева. Излага, че трудовите
възнаграждения в ответното дружество се плаща след 22-ро число на следващия
месец. Твърди се, че за м. ноември 2017 г. ищецът има 19 работни дни и 3 дни
болнични, за което ме у начислено възнаграждение в размер на 213,28 лева, като
след съответните удръжки му се полагало чиста сума за получаване – 166,88 лева.
Излага, че на 22.12.2017 г. се е обадил на ищеца да дойде да си поучи
заплатата, но той отказал, тъй като заявил, че напуска. Навежда доводи, че с
пощенски запис от 05.01.2018 г. му е изпратена сумата от 166,88 лева,
представляваща дължимото му трудово възнаграждение. Твърди, че на 08.01.2018 г. му е преведена и сумата от
148,83 лева, вкл. начислено трудово възнаграждение за м. декември 2017 г. в
размер на 127,78 лева и 54,75 лева – обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2017 г. Излага, че след приспадане на съответните дължими удръжки се
е получила сума в размер на 148,83 лева. Твърди, че на 22.01.2018 г. бил уведомен
от пощенската станция, че ищецът е отказал да получи пощенските записи и те са
върнати. Не оспорва факта, че ищецът има право да получи посочените от него
суми. Твърди, че тъй като той е отказал да получи същите не е налице забава на
кредитора, поради което счита, че за тези суми не му се дължи лихва и разноски.
Оспорва предявения иск за извънреден труд, като твърди, че не е полагал такъв.
Излага, че не е запознат и с тахографските шайби,
защото такива не са му били предадени, а са задържани от ответника.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният
представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск. Твърди, че с
пощенски записи са му изпратени дължимото възнаграждение за полагания от него
труд до датата на прекратяване на трудовото правоотношение и за неползвания
платен годишен отпуск. Счита, че по този начин ответникът е изпълнил
задължението си към ищеца. Твърди, че с неполучаване на дължимите суми ищецът е
изпаднал в забава, поради което ответникът му дължи плащане, но не и лихва за забава.
Оспорва искът за заплащане на положен извънреден труд. Сочи, че същият се
допуска само в посочените в КТ случаи. Излага, че от заключението на вещото
лице, което е работило на базата на представените от ищеца тахографски
шайби се установява, че управлявания от ищеца автомобил е работил повече от 4
часа. Сочи обаче, че за . ноември има дублиране, доколкото се установява, че
ищеца е работил 19 дни, а е представил тахографски
шайби за 13, поради което и счита, че е налице дублиране, като в някои дни е работил
двойно и са му зачетени за 4 часа. Навежда доводи, че от заключението на ССЕ се
е установило, че при работодателя не е налична документация за полаган
извънреден труд. Сочи, че тъй като ищецът е задържал тахографските
шайби ответникът не е имало как да разбере колко точно е работил. Навежда
доводи, че не е доказано, че ищецът е работил повече и то със знанието на
работодателя, който ако е бил наясно е щял да му заплати изработеното. Излага,
че от тахографските шайби е видно, че ищецът не е
работил през цялото време.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и се установява от приобщените по делото
доказателства, че ищецът е работил при ответника на длъжност *** с непълно
работно време – 4 часа и с основно месечно възнаграждение в размер на 230 лева.
Установява се от
приложената по делото длъжностна характеристика на ищеца и какви са били
основните му задължения.
Видно е от
приложената по делото Заповед за прекратяване на ***, че на основание чл.71,
ал.1 от КТ, сключеният между страните трудов договор е прекратен.
От приложеното по
делото писмо от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен, изпратена до ищеца по
делото се установява, че същите са му посочили, че след проверка в ответното
дружество се е установило, че дължимото му трудово възнаграждение и
обезщетението за неизползван отпуск са му изпратени с пощенски запис.
По делото са приложени
и двадесет и две копия на тахографски дискове от
автобус с ***, които са обект на изследване на назнамената
по делото САЕ.
Установява се от
приложената по делото платежна ведомост за м. ноември 2017 г., че на ищеца е
начислено трудово възнаграждение за м. ноември в размер на 166,88 лева.
Видно е от
приложената по делото платежна ведомост за м. декември 2017 г., че на ищеца е
начислено трудово възнаграждение за м. декември в размер на 145,83 лева.
От приложените по делото пощенски записи се
установява, че ответникът е изпратил на ищеца чрез ***два пощенски записа с
основание – „заплата за м. ноември 2017 г.“ и „заплата за м. декември 2017 г. и
неизползван платен годишен отпуск“, които са върнати с отбелязване, че
„получателят отказва да получи сумата по записа“.
По делото са изслушани и ССЕ и САЕ, заключението на които съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото.
От заключението на ССЕ се установява, че: неплатеното трудово възнаграждение
на ищеца от ответното дружество за м.
ноември 2017 г. е в размер на 166,88 лева, като по делото са налице данни за
пощенски запис за изплащане на това възнаграждение; неплатеното трудово
възнаграждение на ищеца от ответното дружество
за м. декември 2017 г. е в размер на 96,55 лева, като по делото са
налице данни за пощенски запис за изплащане на това възнаграждение; по иска с
правно основание чл.224, ал.1 от КТ за 5 дни за 2017 г. – същото е в размер на
49,28 лева, като по делото има данни за пощенски запис за изплащане на това
обезщетение.; по иска за извънреден труд – в счетоводството на ответника не се
установяват заповеди и други документи, установяващи такъв положен труд, но на
база на твърденията на ищеца с точно конкретизирани периоди, обезщетението помесечно на основание чл.262 КТ е както следва: за м.
октомври 2017 г. – извънреден труд в размер на 108,56 лева; за м. ноември 2017
г. –извънреден труд на стойност 423,28 лева; за м. декември 2017 г. –
извънреден труд -206,24 лева.
От заключението на допуснатата по делото САЕ се установява, че ищеца е
работил по следните маршрути : ***и ***; 08.10.2017 г. – ***и обратно;
09.11.2017 г.– *** и обратно; 10.11.2017 г –– *** и обратно; 13.11.2017 г. - ***
и обратно; 14.11.2017 г. - *** и обратно; 15.11.2017 г. – *** и обратно; 16.11.2017
г – *** и обратно; 17.11.2017 г – *** и обратно; 22.11.2017 г – ***и обратно; 23.11.2017
г. - ***и обратно; 24.11.2017 г – ***и
обратно; 27.11.2017 г. - *** и обратно; 28.11.2017 г – – *** и обратно; 29.11.2017
г – ***и обратно; 09.12.2017 г – *** и обратно; 10.12.2017 г – *** и обратно; 11.12.2017
г – *** и обратно; 12.12.2017 г – *** и обратно; 20.12.2017
г – *** и обратно. Установено е и, че по
маршрута – *** работният ден е започвал в диапазона от 5.45 и 5.55 и приключвал
в 20.00 и 20,05 часа, а по маршрута - ***работният ден е започвал в диапазона
от 5.35 и 5.45 и приключвал в 20.45 и 20,55 часа. В проведеното по делото
о.с.з. вещото лице подробно описва начина, по който се изчислява изминалото
време и почивките на управлявания от ищеца автобус.
По предявеният иск с правно основание чл. 128
т.2, вр. чл.242, ал.1 КТ.
За
успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищецът е да установи: факта,
че между него и ответника е възникнало валидно трудово правоотношения, по
силата на които е заемал длъжността „шофьор“; че през претендирания
период от време е полагал труд по силата на последното; както и размера на
договореното и дължимо между страните месечно трудово възнаграждение.
В тежест
на ответника е да докаже, че е заплатил дължимото възнаграждение, тъй като
твърдението, че не е изплатено, е отрицателен факт, тежестта за доказване на
който се носи от отсрещната страна. Ответникът не е ангажирал такива
доказателства. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните по делото
се установява, че неизплатеното ТВ на ищеца за м. ноември 2017 г. е в размер на
166,88 лева, а за м. декември 2017 г. е
в размер на 96,55 лева. Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.128, т.2 вр. чл.242 от КТ е основателен
и доказан до размера от 166,88 лева
за м. ноември 2017 г. и за размера от
96,55 лева за м. декември 2017 г. и следва да бъде
уважен, като за горницата до претендираната сума в размер на по 230 лева месечно следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Действително ответникът по
делото е направил опит да изплати дължимото възнаграждение на ищеца, но това не
го освобождава от задължението му да престира на
работника трудовото му възнаграждение.
По отношение на акцесорния
иск за лихва върху просрочената главница, съдът намира, че същият е изцяло
неоснователен по следните съображения: претендираната
в настоящото производство лихва представлява обезщетение за виновно
неизпълнение на парично задължение по смисъла на чл. 86 от ЗЗД. Съобразно
представеното доказателство, неоспорено от ищеца – ответникът е направил опит да изпълни
задължението си към ищеца, изпращайки му пощенски запис с дължимото трудово
възнаграждение. В този случай, съгласно чл. 83 ал. 1 от ЗЗД, съдът може да
намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Същевременно,
съгласно чл. 83 ал. 2 от ЗЗД длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които
кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин. С оглед
събраните по делото доказателства, съдът намира, че ищецът не е положил
достатъчна грижа, като не е потърсил и не е получил изпратения му пощенски
запис, което освобождава ответника изцяло от отговорност за заплащане на обезщетение.
Съобразно тези изводи на съда, претенцията за заплащане на законна лихва в се
явява изцяло неоснователна и следва да се отхвърли.
По предявеният иск с правно основание чл. 224, ал.1 КТ
За да
възникне правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е
необходимо трудовото правоотношение на работника/служителя да е прекратено, и
работникът да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за
календарната година на прекратяването или за предходни години. Съгласно чл.155,
ал.1 вр.ал.4 от КТ, всеки работник или служител има
право на платен годишен отпуск, като размерът на основния платен годишен отпуск
не е по-малко от 20 работни дни. Съгласно чл.173 от КТ платеният отпуск се
ползва от работника с писмено разрешение от работодателя.
За успешното провеждане на предявените искове
ищецът следва да установи, че полагаемият
отпуск е в твърдения размер и, че трудовото правоотношение е прекратено на
посоченото основание.
Ответникът следва да установи точно изпълнение на
задължението си за заплащане на дължимото обезщетение.
Не е спорно по делото и се установява от събраните
писмени доказателства, че трудовото правоотношение е прекратено на 22.12.2017 г
Установи
се от заключението на вещото лице, че ищецът не е използвал платен годишен
отпуск и има право на обезщетение за неизползването му в размер на 49,28 лева.
Поради изложеното настоящият състав на съда счита, че предявеният иск с правно
основание чл.224, ал.1 от КТ е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Съдът като взе предвид, че ответникът
е направил опит да престира на ищеца дължимото му
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск счита, че на посочените по –
горе основания иска за заплащане на законна лихва следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По предявеният иск с правно основание чл. 150 КТ
Съобразно чл.143, ал.1 КТ, извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Т.е. извънредният труд
е работа, която се извършва извън установеното по трудовото правоотношение
редовно работно време. По силата на чл.150 КТ, за положен извънреден труд се
заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262 КТ, който
предвижда минималните размери на увеличение и в случай, че не е уговорено
друго.
Независимо, от
забраната в ал. 2 за полагане на извънреден труд и от факта, че ответника не е
водил специална книга за отчитане на извънреден труд по смисъла на чл. 149 ал.
1 от КТ, само по себе си това не представлява доказателство за липса на
извънреден труд, полаган при работодателя, т.к. от неизпълнението на
това свое задължение, той не може да черпи права. Съгласно Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в тежест на
работника е да установи завишаването на месечната продължителност на работното
време, за което са допустими всички доказателствени
средства, в това число и свидетелски. Неводенето на писмен отчет
за положен извънреден труд от работодателя не прехвърля доказателствената
тежест върху него, но липсата
на подобна отчетност сама по себе си
не доказва, че няма извършена
работа в някоя хипотезите на чл.143, ал.1 КТ, поради което и
възраженията на ответника в тази посока са неоснователни. Въпрос на конкретна преценка, с оглед
становищата на страните, доводите им и събраните по делото доказателства е
установяването или не на положен извънреден труд.” В случая съдът намира, че ищецът
успешно доказа положен от него за исковия период 05.10.2017г.-21.12.2017 г. извънреден труд. Изслушаната по делото САЕ категорично
установи, че през процесните дни ищецът е работил
повече от 12 часа на ден. Съдът счита за неоснователни възраженията на
ответника, че е възможно да е налице дублиране и същият в някой ден да е
работил двойно и да са му зачетени за два дни. Напълно е възможно е както
ищецът да е работил един ден, който да му се зачете за два, така и да не е
представил тахографски дикове
за тези дни, които е работил в повече.
Съобразно направеното изчисление от вещото
лице по назначената по делото ССЕ съдът счита, че на ищеца следва да се присъди
сума в размер на 738,08 лева за положен извънреден труд, като за горницата до претендираната сума от 1148,62 лева иска следа да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на *** разноски в общ размер на 202,03 лева, от които
дължима държавна такса в размер на 42,03 лв. и 160 лева за допуснатите по
делото САЕ и ССЕ.
Съобразно уважената част от иска на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 173,65 лева.
Съобразно отхвърлената част от иска на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 100,32 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, ***представлявано от И.Ц. ***да заплати на И.Н.А., ЕГН **********,***, сума в общ размер на 263,43 лева, представляващи неплатено
трудово възнаграждение, както следва: сума в размер на 166,88 лева за м. ноември 2017 г. И сума в размер на 96,55 лева за м. декември 2017 г., на основание чл. 128 т.2, вр.
чл.242, ал.1 КТ като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за разликата
до претендираните 460,00 лева като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, ***представлявано от И.Ц. ***да заплати на И.Н.А., ЕГН **********,*** сума в размер на 738,08 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба, представляващи обезщетение за извънреден труд на основание чл.150 КТ, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата до претендираните 1148,62
лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***представлявано
от И.Ц. ***да заплати на И.Н.А., ЕГН
**********,*** сума в
размер на 49,28 лева, представляващи обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за неизползван платен годишен отпуск за 5 дни за 2017 г., на
основание чл.224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Н.А., ЕГН **********,*** срещу ***със
седалище и адрес на управление ***, ***, ***представлявано от И.Ц. ***иск с
правно основание чл.86 ЗЗД с искане ответникът да му заплати законна лихва
както върху неплатеното трудово възнаграждение за м. ноември и м. декември 2017
г. в общ размер на 263,46 лева, така и върху обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, ***представлявано от И.Ц. ***, да заплати на И.Н.А., ЕГН **********,***
сума в размер на 173,65 лева, представляващи
сторените по делото разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И.Н.А., ЕГН **********,*** да
заплати на ***със седалище и адрес на управление ***, ***, ***представлявано от
И.Ц. ***сума в размер на 100,32 лева,
представляващи сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***представлявано от И.Ц.
***, да заплати по сметка на ***държавна такса в размер на 42,03 лв. и
направените разноски за вещо лице в размер на 160 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред *** в двуседмичен срок, считано от
датата на съобщаването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: