Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… / 28.02.2020г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на 31.01.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретар АТАНАСКА И., като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 343 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се развива по
предявен иск с правно основание чл.**2
ГПК вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД от „Ф.И."
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу Г.С.П. ЕГН **********, адрес: ***, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните суми:
•
1665.46 лева - главница;
•
269.79 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 19.10.2012г. до 20.03.2014г.;
•
965.52 лева - лихва за забава за периода от 20.10.2012г.до 07.08.**.
•
законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.08.**.
до окончателното изпълнение на задължението
за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 12758/**. по описа на PC Варна, **-ри състав.
Претендират
се и
направените разноски.
Обстоятелства,
от които се твърди,
че произтича претендираното право: На
29.09.2012г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК 13069127586 и Г.С.П.
ЕГН **********, е сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер CREX-**,
въз основа на който между страните възниква облигационноправна връзка. По
силата на договора кредитополучателят се съгласява предоставеният му кредит в
размер на 3331.00 лева да бъде изплатен пряко на упълномощения (те) Търговски
партньор(и). Извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение
на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет
на сключения договор, като последният се задължава да върне така отпуснатата
заемна сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва (а именно - добавка,
съставляваща печалбата на кредитора) на 18 месечни погасителни вноски.
Сочи се, че ответната страна в производството не изпълнява
всички свои задължения по договора и преустановява плащанията, като падежът на
първата неплатена вноска е настъпил на 19.10.2012г. Считано от следващия ден
длъжникът е изпаднал в забава. В този случай съгласно договора се дължи
договорно обезщетение за забава (лихва за забава), чийто размер се изчислява
спрямо действащата законна лихва.
Крайният срок за изпълнение на договора настъпва на
20.03.2014г., с което става изискуем целият неизплатен остатък от главното
задължение - главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава
(съгласно чл.86 от ЗЗД) от подаване на заявлението до изплащане на
задължението. Дължи се и неизплатената част от договорната възнаградителна
лихва, считано от падежа на първата неплатена вноска до края на договора.
Дължимо е и уговореното обезщетение за забава (лихва за забава) от момента на
изпадането в забава.
На 10.01.2017г., между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК
13069127586 и „Ф.И." ЕАД, ЕИК ********* се сключва договор за прехвърляне
на вземания. По силата на договора и на основание чл.99, ал. 2 ЗЗД титуляр на
вземанията по договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в
настоящото производство, става второто дружество. Това обстоятелство е видно и
от приложеното като писмено доказателство Приложение 1 към договора за цесия.
Съгласно задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът
упълномощава цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията. В
полза на „Ф.И." ЕАД, ЕИК ********* има издадено пълномощно от БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД, по силата на което новият кредитор е изрично упълномощен
да уведомява длъжниците, чиито вземания са прехвърлени. В изпълнение на
задължението си за уведомяване, ищецът изпраща писмено уведомление до Г.С.П.
ЕГН **********, но пратката се връща в цялост като непотърсена от адресата.
Предвид този факт, в настоящото производство предстои да бъде връчено
уведомление, приложено ведно с исковата молба. /В този смисъл е и Решение №
123/24.06.2009г. на ВКС по т.д.№ 12/2009г.,П т.о.,ТК/.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на
договорните му задължения ищецът, в
качеството си на цесионер по договора за потребителски паричен кредит,
предявява претенцията си по съдебен ред и подава заявление по чл.410 от ГПК. По
образуваното ч.гр.д.№ 12758/**. по описа на PC Варна, има издадена
заповед за изпълнение, препис от която е връчен на длъжника и същият подава в
срок възражение. Гореописаните факти, според изнесеното, обуславят интереса и
легитимацията на „Ф.И." ЕАД, ЕИК ********* да подаде иск за установяване
на вземанията си. Гореизложените
факти и обстоятелства обуславят интереса и легитимацията на „Ф.И." ЕАД,
ЕИК *********, да предяви настоящия иск.
В срока по чл. 131 ГПК
е депозиран писмен отговор от ответника,
чрез
особения представител адвокат С.И.М. ***, със
съдебен адрес:***2, назначена на основание чл.47, ал.6 ГПК с определение на ВРС
№ 6740/27.05.2019г.
С отговора се изразява становище
за допустимост на исковете, предвид спазването на срока за предявяването по
чл.415, ал 4 от ГПК, като същите се оспорват по размер, като съображенията за
това са следните:
По отношение претенцията на
цесионера- кредитор „Ф.И." ЕАД за установяване на вземане на парична сума
в размер на 1665.46лв, съставляваща главница по договор за потребителски кредит
№ CREX-**/29.03.2012r, сключен между „ БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД и Г.С.П., счита се, че същата е частично основателна. Част от вземането за
главница по този договор е погасено по давност.
В случая е приложима общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД.
Според ищцовото дружество падежът на първата неплатена вноска е настъпил на
19.10.2012г, съответно давността на тази вноска е изтекла на 19.10.2017г. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 23.08.**.,поради което вземанията за главница за
всички дължими вноски с падеж преди 23.08.2013г.са погасени поради изтекла
давност. Всички останали вноски с падеж след 23.08.2013г. не са погасени по
давност и са дължими от Г.С.П..
По отношение на претенцията на
ищцовото дружество за установяване на вземане на сумата в размер на 269.79лв,
съставляваща договорна възнаградителна лихва, счита същата за неоснователна и
недоказана. По делото е представен договор за потребителски кредит №
CREX-**, сключен на
29.09.2012г. между „ БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Г.С.П.. В раздел
Параметри на договора в полето лихвен процент е отбелязана стойност 0.00%.
Никъде в договора не е отбелязана друга стойност различна от 0.00%. Единствено
в т.2 от Условията по договора е отбелязано, че лихвеният процент е фиксиран за
срока на договора. След като страните по договора са уговорили лихвен процент в
размер на 0.00%, се счита, че ответницата не дължи заплащане на възнаградителна
лихва в претендирания размер. Освен това се счита, че вземането за договорна
лихва е погасено по давност, съгласно чл.111,б ЗЗД.
По отношение на претенцията за
заплащане на лихва за забава в размер на 965.52лв., се счита същата за
неоснователна, поради погасяване по давност. Заявлението по заповедното
производство е подадено на 23.08.**. и към този момент вече е изтекла давността
за вземания от лихви, изчислена както от деня, в който ответницата е изпаднала
в забава-20.10.2012г. , така и към деня на падежа на цялото
задължение-20.03.2014г./падежа на последната вноска по кредита/. На практика от
20.03.2017г. вземането за лихви е било погасено по давност.
При изложеното се отправя искане
исковете на ищцовото дружество в претендирания размер да бъдат отхвърлени и да
се признае за установено вземане в полза на ищеца в размер на 1528.59лв., съставляваща парична сума от непогасените по
давност вноски с падеж след дата 23.08.2013г. , като до претендирания размер
2977лв. исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Отправя
се искане да бъде изплатено адвокатско възнаграждение за особено
представителство.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
От приложеното ч. гр. д. №12758 по описа за 2018 г.
на ВРС, **-ри състав, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на
настоящото производство: сумата
от 1665,46 лв. (хиляда шестстотин шестдесет
и пет лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща дължима главница
по Договор за стоков
кредит №CREX-** от
29.09.2012 г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД (с предходно наименование
„ДжетФайненс Интернешънъл”) и Г.С.П., вземането по който е прехвърлено с
Договор за цесия от 10.01.2017 г. на „Ф.И.” ЕАД; сумата от 269,79 лв. (двеста шестдесет и девет лева и седемдесет и
девет стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва за периода
от 19.10.2012 г. до 20.03.2014г.; сумата
от 965,52 лв. (деветстотин шестдесет и пет лева и петдесет и две стотинки),
представляваща лихва за забава за периода от 20.10.2012 г. до 07.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 23.08.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 410 от ГПК, както и направените съдебно –
деловодни разноски, от които: 58,02 лв.
(петдесет и осем лева и две стотинки), за заплатена държавна такса и 50,00 лв. (петдесет лева), за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 26 от НЗПрП.
След изпълнение на процедура за връчване на
длъжника на заповедта при условията на чл.46, ал.5 от ГПК, на заявителя са
дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за предявявнае на установителен
иск, като в срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил иск по чл. **2 ГПК.
Представен
по делото в заверен вид е Договор за
потребителски паричен кредит с номер CREX-**, сключен на
29.09.2012г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК 13069127586 и Г.С.П.
ЕГН **********, по силата на дружеството, като кредитодател е предоставило на
ответницата, като кредитополучател кредит в размер на 3331.00 лева, уговорени
да се изплатят на 18бр. месечни вноски от по 218,37лв., като общата стойност на
плащанията с първоначалната вноска е посочена в размер на 3930,58лв.
В чл.1 от договора, е уговорено, че с
посписването на този договор, кредитоплучателят се съгласява предоставения му кредит да бъде изплатен
пряко на упълномощения/те Търговски партньор/и/
Съгласно чл.17 от процесният договор, с
подписа си като кредитополучател, лицето удостоверява, че е получило
преддоговорна информация, съгласно ЗПК, че стоката/услугата, описана в група
„Финансирани стоки и услуги“ му е била продадена и предадена в добро
функционално състояние от упълномощения търговски партньор, както и че е
получило опосредстван чрез стока/услуга кредит за сума, посочена в пола“размер
на кредита“ и платима от кредитополучателя на търговския/те партньор/и при
получаване на вещта.
Според
изнесеното, падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 19.10.2012г.
Считано от следващия ден длъжникът е изпаднал в забава.
Представен е договор за прехвърляне на
вземания от 10.01.2017г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК
13069127586 и „Ф.И." ЕАД, ЕИК *********, по силата на който и на основание
чл.99, ал.2 ЗЗД, титуляр на вземанията по договора за паричен заем, вкл.
вземанията, претендирани в настоящото производство, става второто дружество,
като цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на
вземанията по чл.99, ал.3 ЗЗД.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, както и
допълнителна такава, чиито заключения съдът кредитира като подробни и добре
аргументирани. В основната си експертиза вещото лице сочи следното: Съгласно предоставен по делото
Договор за покупка на стоки или услуги № CREX -**от 29,09,2012г., на кредитополучателят Г.С.П.
ЕГН **********,
е предоставен кредит за покупка на стоки посочени в раздел „Финансирана стока
или услуга": „Диван модел Авеню - 1 бр.
- 1 302 лв.; гардероб модел Спирит - 1 бр.
- 736 лв. и
секция модел Бианка - 1
бр. -1293
лв.", като
цялата стойност на стоките общо се равнява на 3 331 лв. Съгласно Договора е дължима
и такса за обработка на кредита в общ размер на 599,58лв. и така цялата стойност по
договора се равнява на 3 930,58
лв. за срок от 18
бр. месечни вноски при годишен лихвен процент 0%. Датата на последното плащане по
процесният договор е 08,08,2013г.
с което са погасени изцяло задълженията с падеж дата
20,06,2013г. и
частично задължението с дата на падеж 19,07,2013г. в размер на
30 лв. и след тази
дата няма извършвани плащания. Остатъкът от дълга до дата
09,01,2017г.
вкл./датата на цесията/, е както следва: 1665,46лв. остатък главница и
269,79лв. остатък такса ангажимент, или общо 1935,25лв.
Освен лихвата за
забава до дата 09,01,2017г.
(датата на цесията) върху неплатената главница в общ размер на
1 935,25лв. се дължи
и лихва за забава за периода 10,01,2017г. -23,08,**. (дата на заповедното
производство), която се равнява на 317,70 лв.
Остатъкът от дълга
към дата 23,08,**./дата
на подаване на заявление по чл410 ГПК/, е както следва:
За главница -
1 665,46 лв.
За такса
ангажимент - 269,79
лв.
За мораторни лихви
за забава - 953,92
лв. за периода от 21,11,2012г. до 23,08,**. (626,22
лв. + 317,70 лв.) Мораторната лихва помесечно
до дата 09,01,2017т. вкл., е посочена подробно в таблица, а за периода
10,01,2017г. - 23,08,**.,
е посочена общо, тъй като размерът на целият дълг е изцяло изискуем.
На въпроса,
предоставен ли е на ответницата кредит и в какъв размер, вещото лице сочи следното:
Съгласно предоставен по делото Договор за покупка на стоки или услиги
№ CREX -**от
29,09,2012г. на кредитополучателят Г.С.П. ЕГН ********** е предоставен кредит за покупка
на стоки посочени в раздел „Финансирана стока или услуга": „Диван модел
Авеню - 1
бр. - 1 302
лв.; гардероб модел Спирит
- 1 бр.
- 736 лв. и
секция модел Бианка -1
бр. -1293
лв.", като
цялата стойност на стоките общо се равнява на 3 331 лв.
Съгласно Договора
е дължима и такса за обработка на кредита в общ размер на
599,58 лв. и така
цялата стойност по договора се равнява на 3 930,58лв. за срок от
18бр. месечни вноски
при годишен лихвен процент 0%.
В допълнителното
си заключение, вещото лице изчислява размерите на главницата по договора,
начислена за периода от 23,08,2013г.
до края на срока на договора, както и на лихвата за забава, начислена върху
така посочения размер на главницата, за периода от
23,08,2013г.
до 23,08,**., и констатира следното: Съгласно
предоставена справка за погасителният план, извършените вноски, погасените с
тях задължения и остатъкът от дълга до договора за цесия за периода от
23,08,2013г. до края на договора, размерът на остатъчното задължение е както
следва:
За периода от
23,08,201Зг. до края
на договора задължението за главница се равнява общо на 1 528,51 лв., в това число:
За главница
- 1 295,34 лв.
За такса
ангажимент - 233,17лв.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Както по-горе бе изложено, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото
производство. Длъжникът в срок е подал възражение срещу заповедта за изпълнение
и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок
е предявил установителен иск за вземането. Поради изложеното съдът намира, че
се породил правен интерес от провеждане на настоящото производство и същото е
допустимо.
За да бъдат уважени предявените искове,
следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1)
валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит; 2) валидно
сключен договор за цесия с ищеца, предмет на който са вземанията по процесния
договор за потребителски кредит; 3) съобщаването на цесията на ответника; 3)
настъпването на крайния срок за изпълнение на договора за потребителски кредит.
От представените по делото писмени
доказателства се установява по безспорен начин съществуването на облигационна
връзка по Договор за потребителски паричен кредит с номер CREX-**,
сключен на 29.09.2012г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК
13069127586 и отв.Г.С.П. ЕГН **********.
Настоящият съдебен състав намира, че същият отговаря
на изискванията на чл.10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК.
Договорът е сключен в писмена форма и клаузите му са формулирани по ясен и
разбираем начин. В него са отразени индивидуализиращите данни на страните,
посочени са размерът на получената сума, общият размер на сумата, която следва да
бъде върната, годишният процент на разходите/24.91%/, както и дължимата
фиксирана лихва в процентно изражение/0%/.
Договорът съдържа и
погасителен план, в който са описани размерът, броят, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски.
От граматическото
тълкуване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК следва, че погасителният
план следва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, а относно последователността на разпределение
на вноските между различните неизплатени суми – само в случай че са дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Погасителният план
представлява част от текста на самия договор за кредит. Същественото е той да
има минимално необходимото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК, което условие
в случая е спазено.
Изискване за посочване
на дължимите суми по пера в рамките на всяка отделна погасителна вноска е
въведено с чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. То обаче касае хипотеза, различна от
процесната, при която в течение на изпълнението по договора кредитополучателят
погаси предсрочно главницата по срочен договор за кредит. В този случай за него
се поражда правото да получи нов погасителен план, в който да са посочени
отделно главницата и лихвата по всяка погасителна вноска.
Досежно обстоятелството
дали претендираните вземания са валидно прехвърлени на ищцовото дружество.
Настоящият съдебен състав намира, че от представените към исковата молба
писмени доказателства се потвърждава, че кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД, ЕИК 13069127586 е цедирал на
„Ф.И.” ЕАД вземанията си към ответника, основаващи се на процесния договор за
кредит. Както по-горе бе посочено, в приложението към представения договор за
цесия подробно са описани всички подлежащи на прехвърляне вземания. Доколкото
те са индивидуализирани с посочване номер на договора, имена и ЕГН на
кредитополучателя, размер на главница и лихви по договора, не би могло да
съществува никакво съмнение, че сред тях попадат и вземанията по процесния
договор за кредит. Предвид изложеното
разминаване между размера на прехвърленото вземане така, както е посочен
в договора за цесия, и размера на предявените искови претенции не би могло да
опорочи прехвърлянето, в каквато насока ответникът е релевирал възражение.
Макар по делото да няма
данни ответникът да е получил преди образуване на производството уведомлението
за извършената цесия, приложено по делото, следва да се отчете обстоятелството,
че уведомлението е връчено в рамките на настоящото исково производство. В
подкрепа на този извод е наложилата се съдебна практика – Решение №
114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о., Решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014
г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. №
2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г.
на ВКС, I т.о.
Наведеното от ответникът
възражение за погасяване по давност на главниците по процесния договор за потребителски кредит №
CREX-**/29.03.2012г., съгласно общата петгодишна погасителна давност
по чл. 110 от ЗЗД, е основателно, поради което вземанията за главница за всички
дължими вноски с падеж преди 23.08.2013г.са погасени поради изтекла давност.
При изложеното дължими са останалите главници, съставляващи по погасителен план
месечните вноски от №12 до №18 или общо възлизащи в размер на 1528,59лв.
По отношение на претенцията на
ищцовото дружество за установяване на вземане на сумата в размер на 269.79лв, претендирана
като договорна възнаградителна лихва, съдът счита същата за неоснователна. По
делото е представен договор за потребителски кредит № CREX-**, сключен на 29.09.2012г. между „ БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Г.С.П., в раздел „Параметри и условия“, в полето лихвен процент е отбелязана стойност
0.00%. След като страните по договора са уговорили лихвен процент в размер на
0.00%, съдът приема, че ответницата не дължи заплащане на възнаградителна лихва
в претендирания размер. Отделно от това, Възражението на ответникът за погасяване по давност на вземането за договорна възнаградителна лихва за периода от 19.10.2012г.
до 20.03.2014г., в размер на 269.79лева, е
погасено по давност, съгласно чл.111,б. „в“ от ЗЗД.
По отношение на претенцията за
заплащане на лихва за забава в размер на 965.52лв., за
периода от 20.10.2012г.до 07.08.**., ответникът навежда
възражение за погасяване по давност.
Доколкото на падежа потребителят не е погасил задължението си спрямо
кредитора, съдщият дължи обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва
върху сумата от 1528,59лв. за периода от 20.10.2012г. до 07.08.**., чиито размер служебно
изчислен с лихвен калкулатор, възлиза на 900,89лв.
Възражението
за погасяване по давност на обезщетението за забава за времето от 20.10.2012г.
до 23.08.2015г., е основателно, тъй като тригодишният давностен срок, е изтекъл
към деня на подаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК – 23.08.**.
Следователно,
ответникът дължи обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за
периода от 23.08.2015г. до 07.08.**. върху главницата от 1528,59лв., чиито
размер възлиза на 459,19лв., до който размер предявеният иск следва да бъде
уважен и отхвърлен за разликата над присъдената сума до пълния претендиран
размер от 965,52лв. за времето от 20.10.2012г. до 23.08.2015г.
Предвид така изложените съображения предявеният иск
за главница следва да бъде уважен за сумата от 1528,59лв., като за разликата над тази сума до пълния
предявен размер същият следва да бъде отхвърлен.
На отхвърляне в цялост подлежи претенцията за
възнаградителна лихва, на изложените по-горе съображения.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца искане,
съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
заповедното производство разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 74,02 лева, при присъдени
със заповедта 50.00лв. за
ю.к.възнаграждение и 58,02лв. за д.такса.
В
исковото производство по чл.**2 ГПК, ищецът е претендирал разноски за заплатена
държавна такса в размер на 108,60 лева, депозит за съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 150 лева, депозит за особен представител на ответника по
чл.47, ал.6 ГПК в размер на 433.05лв., депозит за допълнителна ССЕ 50.00 лева,
както и за ю.к.възнаграждение в размер на 150.00 лева, или общо в размер на 891.65 лева.
При съобразяване на размера на реално извършените
разноски на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за исковото производство
съразмерно на уважената част от исковете в общ размер от 611,01 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.**2 ГПК вр. чл.
99, ал.1 от ЗЗД, в
отношенията между страните, че
ответникът Г.С.П. ЕГН **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ на ищеца „Ф.И."
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, следните
суми: сумата
от 1528,59лв. – главница, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на главница за горницата над присъдената до
претендирания размер от 1665.46 лева -
главница; ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.08.**. до окончателното изпълнение
на задължението; сумата
от 459,19лв., представляваща лихва за забава за периода от
23.08.2015г. до 07.08.**. върху главницата от 1528,59лв., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на лихва за забава за горницата
над така присъдената до претендирания размер от 965.52 лева, за периода от 20.10.2012г.до 07.08.**., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 12758/**. по описа на PC Варна, **-ри
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.**2 ГПК вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД,
за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответникът Г.С.П. ЕГН **********, адрес: ***,
ДЪЛЖИ на ищеца „Ф.И." ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 269.79
лева - договорна възнаградителна лихва, за
периода от 19.10.2012г. до 20.03.2014г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 12758/**. по описа на PC Варна, **-ри състав.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК, Г.С.П. ЕГН **********,
адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.И." ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, СУМАТА
от 74.02лв., представляваща сторени в
заповедното производство разноски
по ч.гр.д. №
12758/**. по описа на PC Варна, **-ри
състав, както и СУМАТА
от 611,01лв., представляваща сторени в исковото производство разноски по
гр.д.№343/2019г. по описа на ВРС, 33-ти състав, съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС
от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: