Определение по дело №2055/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК.

Образувано е по частна касационна жалба от вр.и.д. председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА ДРВВЗ) против определение № 94/06.07.2023 г., с което на осн.чл.84 от ЗАНН вр.чл.25 ал.2 от НПК е спряно производството по АНД № 155/2023 г. по описа на РС – Девня до приключване на производството по адм.д. №1236/2022г по описа на Административен съд – Варна. Сочи се, че разпоредбата на чл.25 ал.1 т.4 от НПК визира като основание за спиране на производството преюдициално запитване до СЕС, отправено в хода на наказателно производство, докато в случая запитването, поради което е спряно АНД на РС – Девня, е отправено по административно дело. Сочи се, че производството по делото, по което е отправено преюдициалното запитване, се спира до произнасянето на СЕС, а в случая АНД е спряно до произнасянето на националния съд до делото, по което е било отправено преюдициалното запитване. Счита, че независимо, че в двете производства е приложима една и съща разпоредба от вътрешното право, чието съответствие с правото на ЕС е предмет на преюдициалното запитване, не е достатъчно основание за спиране на производството по АНД, без да са изследвани и всички други релеватнтни факти по делото. С тези аргументи се претендира отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане по същество от въззивния съд.

Ответникът – С.Н. оспорва частната жалба в представен отговор. Счита, че спорът по адм. дело № 1236/2022 г. на Административен съд-Варна е преюдициален спрямо този по АНД № 155/2023 г. по описа на РС-Девня. Твърди се, че разрешаването на въпросите за законосъобразността на ИАА с влязъл в сила съдебен акт е от съществено значение за преценката за законосъобразност и на НП. Поддържа се, че независимо от липсата на изрична правна норма в НПК, сходна на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, с обжалваното определение ДРС правилно е приложил по аналогия чл.25 ал.2 от НПК, с позоваване на съдебна практика в смисъл, че разпоредбата на чл.25 ал.1 т.4 от НПК не следва да се тълкува стеснително, и е приложима и в случаите на отправено преюдициално запитване по друг вид дела извън наказателни.

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на районния съд, от надлежна страна , депозирана е в срока по чл. 230 АПК, и е процесуално допустима. Определението е връчено на жалбоподателя на 27.07.2022 г., видно от приложено на л.92 от въззивното дело съобщение. Жалбата е подадена на 28.07.2023 г. видно от отбелязване в деловодството на Районен съд-Девня. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред Районен съд-Девня е образувано по жалбата на С.Н., белгийски гражданин чрез пълномощника му адв. Д. против НП № 1263/05.05.2023 г. на вр.и.д.председател на ДА ДРВВЗ, с което в качеството му на изпълнителен директор на Съвета на директорите и представляващ „Солвей соди“ АД, ЕИК ********* му е наложена глоба в размер на 9000,00 лв. за нарушение на чл.69,ал.1 , предл. трето във връзка с чл.56,ал.1,т.9 от Закон за запасите от нефт и нефтопродукти ( ЗЗНН), затова че в качеството си на законен представител на задълженото лице „Солвей соди“ АД не е предприел необходимите действия за изпълнение в срок до 10.02.2023 г. на задължително предписание дадено в КП № ГМ-*/09.01.2023 г. за създаване на определените с Разпореждане № Р-**-***/28.04.2022 г. нива на запаси за извънредни ситуации от 53 422,256 тона котелни горива.

Ведно с въззивната жалба са представени доказателства за оспорване на Разпореждане № Р-**-***/28.04.2022 г. за създаване на запаси за извънредни ситуации по реда на АПК, по повод на което е образувано адм.д. №1236/2022г по описа на Административен съд – Варна. С молба от 05.07.2023 г. въззивникът е поискал спиране на делото до постановяване на влязло в сила решение по адм.д. №1236/2022г на АС – Варна с аргумент, че въпросът за законосъобразността на Разпореждането за създаване на запаси за извънредни ситуации, е от значение за правилното решаване на спора по АНД. В молбата е изложено, че съдът по административното дело е отправил преюдициално запитване до СЕС, като поставените въпроси са от съществено значение за решаване на производството по адм. дело № 1263/2022 г. и АНД № 155/2023 г. по описа на Районен съд-Девня. Към молбата е приложен препис от определението по административното дело, с което е отправено преюдицианото запитване до СЕС.

С оспореното определение РС – Девня е приел, че цитираното в НП разпореждане на зам. председателя на ДА ДРВВЗ е предмет на обжалване по адм. дело № 1236/2022 г. по описа на АС-Варна и решаването на първоинстанционното дело е от съществено значение, доколкото към настоящия момент не е ясна законосъобразността, респективно незаконосъобразността на разпореждането за създаване на запаси за извънредни ситуации. Приел, че са налице материалноправните предпоставки за спиране на производството. По отношение на процесуалноправните посочил, че независимо от липсата на изрична разпоредба, регламентираща спирането на АНП, то не е недопустимо предвид препращането към правилата на НПК по силата на чл.84 от ЗАНН. Така приел, че приложима по аналогия е нормата на чл.25 ал.2 от НПК, допускаща спиране на производството, когато се чака отговор на изпратена молба за международна правна помощ. С тези съображения ДРС е постановил спиране на производството по АНД № 155/23 г. до приключване на това по адм.д. №1236/22 г. на АС- Варна.

Определението на Районен съд-Девня е неправилно.

Съгласно чл.84 от ЗАНН във въззивното съдебно производство по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления са приложими процесуалните правила на НПК. Принципното разбиране на законодателя е, че воденото наказателно производство винаги има приоритет пред останалите видове съдопроизводства (граждански и административни), вкл. и по отношение на възможността за спиране на наказателното производство по повод висящо друго такова, различно от наказателно, т.е. че развитието и приключването на водено наказателно производство не се поставя в зависимост от развитието и приключването на гражданско, административно или друго производство, различно от наказателно такова по своя характер.

Основанията за спиране на наказателното производство са лимитативно изброени в чл.25 от НПК. Така съгл.чл.25 ал.1 т.4 от НПК наказателното производство се спира, когато съдът отправи преюдициално запитване до СЕС. Един от основните принципи на наказателното правораздаване е забраната за разширително тълкуване на правните норми. От граматическото тълкуване на чл.25 ал.1 т.4 от НПК е очевидно, че на спиране подлежи само конкретното наказателно производство, по което съдът е отправил преюдициалното запитване до СЕС. В противен случай би бил използван различен израз, например – при отправено преюдициално запитване до СЕС по същото или по друго наказателно производство с преюдициален характер. Този извод се потвърждава и от сравнението на чл.25 ал.1 т.4 от НПК с уредената в чл.485 и сл. в Глава тридесет и седем от НПК процедура по изготвяне и изпращане на преюдициално запитване до СЕС по наказателноправни въпроси. Независимо от горното практиката на наказателните съдилища в смисъл, че спиране на наказателното производство в хипотезата на чл.25 ал.1 т.4 от НПК е допустимо и при отправено до СЕС преюдициално запитване по друго наказателно производство, е съответно на принципа, че наказателното производство е възможно да бъде спряно само във връзка с друго производство от наказателен характер. Единственото изключение от този принцип се съдържа в чл.24 ал.1 т.5 от НПК, но и тук се касае за наказателен по своя характер производство – това по ЗАНН, а не за административно такова по АПК.

В обобщение на изложеното– ЗАНН и субсидиарно приложимият пред въззивния съд НПК не предвиждат възможност за спиране на производството по АНД до приключване на друго преюдициално производство, различно от наказателно или административнонаказателно. Поради това спиране на въззивното производство по АНП до приключване на производство от административен характер с влязъл с сила съдебен акт е незаконосъобразно, още повече, че самият НПК предвижда спиране до произнасянето на СЕС, не до влизане в сила на решение по административно дело на български съд.

По различен начин са уредени същите въпроси във висящността на производството по ЗАНН пред касационния съд. Според изричното предвиждане на чл.63в от ЗАНН в тази фаза са приложими правилата на АПК, който съобразно разпоредбата на чл.144 предвижда субсидиарно прилагане на Гражданския процесуален кодекс. За касационният съд в производството по ЗАНН е налице законово уредена възможност съгласно чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН да го спре до постановяването на решение по преюдициалното запитване до СЕС след положителна преценка за необходимостта от такова спиране.

В обобщение на изложеното – чл.25 от НПК не предоставя възможност за спиране на АНП във въззивната съдебна фаза по ЗАНН поради отправено запитване до СЕС по преюдициален въпрос от административноправен характер. Такава възможност съществува в касационното производство по ЗАНН, където са приложими правилата на АПК и ГПК и конкретно – чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. Изложеното обосновава извод, че законодателят не е целял и не е предвидил възможност за спиране на АНП във въззивната фаза на съдебното производство – поради това не е предвидил такава възможност нито със ЗАНН, нито с НПК, напротив – предвидил е хипотеза за възобновяване на приключило АНП след отмяна на ИАА, на който е обосновано НП. Районен съд-Девня се е позовал на неприложимо към казуса основание за спиране на производството – това по чл.25 ал.2 от НПК, което касае отправена молба за международна правна помощ (например за призоваване, за разпит на свидетели и др.).

Предвид изложеното определението на Районен съд-Девня следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Жалбоподателят не е претендирал разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Мотивиран от изложеното, Административен съд -Варна, VІ-ти тричленен състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 94/06.07.2023 г., с което на осн.чл.84 от ЗАНН вр.чл.25 ал.2 от НПК е спряно производството по АНД № 155/2023 г. по описа на Районен съд – Девня до приключване на производството по адм.д. №1236/2022г по описа на Административен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Девня за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: