Р
Е Ш Е
Н И Е
№111
05.04.2023г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
ІI състав, в публично съдебно заседание на осми март през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и с
участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 781 по
описа за 2022г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.
186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба на „Лидер 27“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.Казанлък, ул.“Александър С. Пушкин“, бл.5, вх.Г, ет.2, ап.77, представлявано
от Ш. И. К., подадена чрез пълномощника му адв.К.Т., против Заповед за налагане
на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-294-0450272/ 03.10.2022г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП,
потвърдена с Решение № ГДФК-150/ 28.10.2022г. на Директора на дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за
издаването му при неправилно приложение на материалния закон, в несъответствие
с целта на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Жалбоподателят твърди, че
Заповедта за налагане на ПАМ е необоснована, а освен това липсата на издадено
наказателно постановление към момента на издаване на процесната заповед е
възпрепятствало дружеството да се възползва от предоставената му от закона
възможност да заплати имуществената санкция и да прекрати производството по
налагане на ПАМ. Изложени са и оплаквания за липса на надлежни мотиви в
заповедта, обосноваващи необходимостта да бъде запечатан обекта. Поддържа,
че обжалваният административен акт се явява постановен при несъобразяване с
принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, тъй като срокът на наложената ПАМ не
съответства на тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото. В
представената по делото писмена защита от процесуалния представител на
жалбоподателя подробно са изложени съображения по наведените оплаквания за
незаконосъобразност на оспорения акт, като изрично се сочи че заповедта за
налагане на ПАМ в частта, в която е указано на търговското дружество да
отстрани наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки в срок до
определената дата на запечатване, не е съобразена с нормата на чл.187, ал.2 ЗДДС. Твърди се, че изваждането на стоките от търговския обект е свързано с
допълнителни разходи на търговеца /за транспортиране и съхранение/, което
обстоятелство обуславяло приложимостта на предвидената в закона възможност
стоките да се оставят на отговорно пазене в обекта. Направено е искане
оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-294-0450272/ 03.10.2022г. да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представеното по делото
писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че в случая е доказано извършеното нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ в търговския обект, поради което в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон административният
орган в условията на обвързана компетентност е издал обжалваната заповед за
налагане на ПАМ, като е изложил подробни аргументи, обосноваващи срока на
наложената ПАМ, който в конкретния случай бил разумен, под средния, предвиден в
законовата норма.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-294-0450272/ 03.10.2022г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на „ДЕМИКА КК“ ЕООД
е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект
- магазин за
строителни материали, находящ се в ****, стопанисван от „Лидер 27“ ЕООД и
забрана за достъпа до него за срок от 7 дни, на чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна обжалваната заповед и наложената със заповедта
принудителна административна мярка се основават на констатациите от извършената
на 26.09.2022г. в 15:18 часа проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от
ДР на ЗДДС – магазин за строителни материали, находящ се в ****, стопанисван от
„Лидер 27“ ЕООД, при която е установено, че дружеството, в качеството му на
задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, не регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки или услуги от търговския обект чрез
фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата
наредба. Конкретно се сочи, че нарушението е установено при извършена
съпоставка между разчетената касова наличност на ФУ и фактическата такава в
касата на обекта, а именно: разчетена е касова наличностот ФУ в обекта тип ELTRADE A3 KL с ИН на ФУ ED276485 и ФП 44286485 в размер 42.10лв.
съгласно направен междинен отчет на ФУ към момента на проверката /26.09.202г./;
фактическа наличност след преброяване на парите в касата и съставения опис на
наличните парични средства в обекта от присъствалия на проверката Ш. К., в
качеството на управител, е в размер на 703.00лв; оборотни средства за започване
на деня, неотразени чрез функциите на ФУ – 260.90лв; собствени суми в касата –
0лв; изеждане на пари от касата – 0лв; установена положителна разлика в размер
на 660.90лв. Присъствалият на проверката Шенгюл Каплан е декларирал, в
качеството си на продавач и управител на търговското дружество, че сумата в
размер на 400лв. от установената касова разлика се дължи на платено капаро по
стокова разписка № 6821/ 26.09.2022г. и не е отчетена чрез наличното в обекта
фискално устройство. Прието е, че общият размер на неотчетените продажби на
стоки от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация за обекта ФУ е в размер на 400лв. нарушението е
довело до неотразяване на приходи. Извършеното нарушение се сочи за доказано от
разчетената касова наличност и попълнената от Каплан декларация и въпросен
лист. В заповедта е посочено, че за установените факти и обстоятелства е
съставен на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за
извършена проверка сер. АА № 0450272/ 26.09.2022г. Въз основа на констатациите
е направен извод, че „Лидер 27“ ЕООД не е издало съответния документ за
продажба по члл.118 от ЗДДС. Извършеното нарушение е квалифицирано като такова
по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, явяващо се основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС за
прилагане на принудителна административна мярка със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС.
Заповедта
за налагане на ПАМ е била обжалвана по административен ред пред Директора на
дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП, който с Решение № ГДФК-150/
28.10.2022г. е отхвърлил като неоснователна жалбата. В него са изложени
съображения, че описаната в обжалваната ЗНПАМ фактическа обстановка изцяло се
подкрепя от събраните в хода на проверката доказателства – разчетена касова
наличност и попълнената от Шенгюл Каплан декларация и въпросен лист, както и
стокова разписка с № 6821/ 26.09.2022г. Установените факти сочат по несъмнен
начин нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118,
ал.1 от ЗДДС. Относно възраженията на жалбоподателя за нецелесъобразност на
постановения акт се сочи, че в случая административният орган действа в
условията на обвързана компетентност при установено нарушение на реда или
начина на издаване на съответен документ за продажба, поради което няма право
на преценка дали да наложи принудителна административна мярка, а оперативната
му самостоятелност обхваща единствено определянето на срока за запечатване на
обекта, като в конкретния случай неговата продължителност е надлежно обоснован
с вида на нарушението и последствията от неиздаване на ФКБ и при определянето
му е съобразен принципът на съразмерност, заложен в чл.6 АПК. Въз основа на
подробно изложените в решението съображения е направен извод за
законосъобразност на обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-294-0450272/
03.10.2022г, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловди в ЦУ на
НАП.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по
издаване на обжалваната Заповед за налагане на ПАМ, в т.ч Протокол
за извършена проверка сер. АА № 0450272/ 26.09.2022г., ведно с описаните в него
документи, събрани в хода на проверката – декларации, въпросен лист, стокова
разписка; Акт за установяване на административно нарушение № F680771/
11.10.2022г. и др.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на наложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна.
С
оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на
принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186
от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл.186 ЗДДС ПАМ по ал. 1 се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на
правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета
като доказателства Заповед № ЗЦУ – 1148/26.08.2020 г. на Изпълнителния директор
на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция
за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, е определил началниците
на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни
дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централното
управление на Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане
на ПАМ по чл.186
от ЗДДС /л.25 от делото/. Следователно обжалваната Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС е издадена от материално и териториално компетентен административен орган
– Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС. В
достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за
вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата
на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са
описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на
налагане на административната мярка с отразяване на информация за дата, място
на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за неотчетената
посредством издадена фискална бележка търговска продажба. Отделни мотиви са
изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект.
Доколкото съгласно нормативната регламентация при налагането на ПАМ по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС кумулативно с нея и при същите предпоставки се
прилага и принудителна административна мярка по чл.
187, ал. 1 от ЗДДС, излагането на отделни мотиви с посочване на
фактически основания за наложената ПАМ "забрана за достъп до обекта",
не е необходимо – по силата на закона прилагането на ПАМ по чл.
187, ал. 1 от ЗДДС се следва заедно и едновременно с налагането на ограничението
по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са
изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК,
за постановяване на мотивиран административен акт.
В хода на административното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Всички действия на органите
по приходите по извършване на проверката за установяване на нарушението са
документирани по надлежния ред – със съставянето на протокол за извършена
проверка.
По
отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно
чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. По силата на чл.
187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се
забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези
обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лице.
В нормата на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират
и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските
услуги. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от същата наредба задължително
се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод, а според ал. 6 фискалната
касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането.
Въз
основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че неспазването на
изискването /неизпълнението на задължението/ по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с
чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, се субсумира във
фактическия състав на законово предвиденото материалноправно основание за
прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, доколкото се свързва с
неспазване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба.
В случая, плащането, за което е
констатирано от контролните органи, че не е издадена касова бележка,
представлява "капаро", което понятие се употребява в гражданския
оборот като синоним на "задатък". По своята същност задатъкът представлява
имотно благо, което едната страна дава на другата в момента на сключване на
договора в потвърждение на това, че договорът е сключен и за осигуряване на
неговото изпълнение, нормативно регламентиран в чл. 93 от ЗЗД. За определяне данъчното третиране на тези предварителни
плащания на първо място следва да се установи дали е налице конкретна доставка
по смисъла на чл.
6, ал. 1 от ЗДДС, насрещна престация за която се явява
предварителното плащане. Само при наличието на ясно идентифицирана доставка, по
която извършеното предварително плащане представлява насрещна престация, може
да се приема, че е налице авансово плащане по
облагаема доставка, и съотв. за това предварително плащане се следва издаването
на ФКБ по силата на чл.3, ал.1 вр. чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/
13.12.2006г. Аргумент в подкрепа на направения извод може да бъде извлечен и от разпоредбата на чл.
25, ал. 7 от ЗДДС, съгласно която, когато, преди да е възникнало
данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът
става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с
изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка, като в
тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.
Процесната
доставка е индивидуализирана в необходимата и достатъчна степен, видно от
съдържанието на съставената стокова разписка №6821, в която фигурират
наименование на стоката, количество, единична цена и обща стойност. Нито в
хода на развилото се административно
производство, нито в настоящото съдебно производство дружеството-жалбоподател
оспорва, че стоките, описани в стоковата разписка, във връзка с които е извършено предварително плащане – „капаро“, в
размер на 400лв., са били доставени. Ето
защо следва да се приеме, че заплатеното капаро може да бъде предмет на
облагане с ДДС, съответно на документиране по правилата на чл. 111а -120 от ЗДДС, сред които е и чл. 118 от
закона, посочен във връзка с нарушения чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
Следователно налице са предвидените
в закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и
приложението на чл. 187 от ЗДДС. След като е
констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обект
органът по приходите по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС действа в условията на
обвързана компетентност и няма възможност на преценка дали да наложи
предвидената в закона принудителна административна мярка или не. Единствената
преценка, която административният орган трябва да направи е по отношение на
срока на принудителната административна мярка, каквато преценка в случая е била
извършена. С процесната заповед е постановено запечатване на
търговския обект за 7 дни от максимално предвидения в закона срок от 30 дни.
Неоснователни са оплакванията в жалбата за ненадлежно мотивиране на акта в
частта му досежно продължителността на мярката (срока, за който същата е
приложена). В мотивите на акта си ответникът е изтъкнал, че в случая
продължителността на срока е определена с оглед тежестта на извършеното
нарушение и неговите последици, а именно, че същото води до неотчитане на
приходи. При определянето на този срок правилно са отчетени конкретно
установени при проверката факти, като е отчетено местоположението – в центъра
на ****, и вида на търговския обект – магазин за строителни материали на
достъпни цени и разнообразен асортимент, с продължително работно време и
възможност за реализиране на значителни обороти предвид множеството потенциални
клиенти и характера на дейността. Видно от изложените мотиви, мярката цели да
постигне промяна в начина на извършване дейността в конкретния търговски обект,
като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният -
недопускане вреда за фиска. В случая се касае за законоустановена цел, тъй като
нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки за
предотвратяването и преустановяването на административни нарушения. Уредената в
чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС принудителна административна мярка
"запечатване на обект" е насочена към постигане именно на такава
превантивна цел, доколкото към момента на постановяването й дружеството не е
преустановило дейността си в търговския обект, т. е. съществува възможност за
извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за
извършено плащане, което от своя страна възпрепятства възможността да бъдат
проверени извършените от него продажби и съотв. правилно определени дължимите
данъци. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите
на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на
публичните задължения. Ето защо съдът счита, че не е нарушен принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК при определяне срока на административната мярка.
Продължителността й е в разумно съотношение на пропорционалност между
засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи
данъчното облагане.
Ирелевантно
е дали е издадено наказателно постановление за установеното нарушение.
Налагането на принудителните административни мерки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а"
и чл. 187 от ЗДДС не е
обвързано с издаване на наказателно постановление за нарушението и се прилага
независимо от ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството. Действително с разпоредбата на чл.187, ал.4 ДОПК законодателят е
предвидил възможност в случаите, в които нарушителят е санкциониран с
издаването на наказателно постановление и глобата или имуществената санкция е
заплатена изцяло, по искане на санкционираното лице да се прекрати действието
на принудителната административна мярка от органа, който я е приложил. Посочената законова разпоредба
обаче установява една правна възможност за нарушителя, но не въвежда
допълнително условие за законосъобразно издаване на заповедта за прилагане на
ПАМ.
Предвид изложените съображения,
съдът намира, че с оспорения индивидуален административен акт правилно е
приложена ПАМ – запечатване на търговския обект на "Лидер 27" ЕООД и
забрана на достъпа до него за срок от 7 дни.
Обжалваната
заповед обаче е незаконосъобразна в частта, в която е указано на търговското
дружество да отстрани наличните в търговския обект и прилежащите му складове
стоки, в срок до определената дата на запечатване, тъй като не е съобразена
нормата на чл.
187, ал. 2 от ЗДДС, според която когато отстраняването е свързано
със значителни затруднения за органите по приходите и/или със значителни
разходи за лицето, постановилият запечатването орган може да разпореди стоките
в обекта или обектите да бъдат оставени на отговорно пазене от лицето. Съдът
приема за основателно оплакването на жалбоподателя, че евентуално изваждане на
стоките от обекта е свързано с допълнителни разходи, които търговецът трябва да
направи за тяхното транспортиране и съхранение на друго място. При това
положение и при спазване изискването на чл. 6,
ал.3 АПК за прилагане на по-благоприятните за лицата мерки, ако по
този начин се постига целта на закона, следва да намери приложение разпоредбата
на чл.
187, ал. 2 от ЗДДС като стоките бъдат оставени на отговорно пазене в
обекта. В случая тази възможност е законосъобразна, по-благоприятна е за
жалбоподателя и с нея в еднаква степен се постига целта на закона. С оглед
изложеното обжалваната заповед следва да се отмени в частта, в която е указано
на "Лидер 27" ЕООД да отстрани
наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки.
Предвид
изхода на делото, следва да бъдат уважени частично исканията на страните за
присъждане на разноски по делото. С оглед
частичната основателност на оспорването, на жалбоподателя "Лидер
27" ЕООД следва да се присъдят
разноски в размер 275лв. - т.е. в половин размер от направените от него
разноски по делото общо 550лв /50лв. за държавна такса и 500лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от
14.11.2022г/. Заплащането на посочената сума следва да се възложи в тежест на Националната
агенция за приходите – юридическото лице на бюджетна издръжка, към което
организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт. Съответно в полза на ответника, представляван от
юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение също в половин
размер – 75 лв. от общо 150лв., определени в съответствие с чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и
чл.37 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на „Лидер 27“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.Казанлък, ул.“Александър С. Пушкин“, бл.5, вх.Г, ет.2, ап.77, Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-294-0450272/ 03.10.2022г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в
частта, в която е указано на "Лидер 27“ ЕООД да отстрани наличните в
търговския обект и прилежащите му складове стоки.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Лидер 27“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.Казанлък, ул.“Александър С. Пушкин“, бл.5, вх.Г, ет.2, ап.77, в останалата й
част.
ОСЪЖДА
Националната агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул. "Княз
Дондуков"№ 52, да заплати на „Лидер 27“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.Казанлък, ул.“Александър С. Пушкин“, бл.5, вх.Г, ет.2,
ап.77, сумата от 275 /двеста седемдесет и пет/ лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА
„Лидер 27“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Казанлък,
ул.“Александър С. Пушкин“, бл.5, вх.Г, ет.2, ап.77, да заплати на Националната
агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул. "Княз Дондуков"№
52, сумата от 75 /седемдесет и пет/ лева, разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: