Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 02.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански
състав в открито съдебно заседание на 04.11.2016
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Д.М.,
като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №4765 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази
следното :
Производството
е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена
искова молба от
“ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Плевен, ул. “Източна индустриална зона” №128, представлявано от
изпълнителния директор Йордан Василев, чрез юрк. ***, съдебен адрес:***,
Източна индустриална зона 128 против С.И.Д., ЕГН **********, адрес: ***, в
която се твърди следното: ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответницата за сумата 4323,42лв.,
от които 3174,61лв. - главница представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергияза периода от 01.04.2008г. до 29.02.2016г. и 1148,81 лв. лихва
за забава от 02.06.2008г. - 25.03.2016г., с претендирана законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. По образуваното
ч.гр.дело №2201/2016г. по описа на ПлРС е издадена заповед за изпълнение срещу
длъжника, подал възражение в срок, инициирало настоящото исково производство.
Предявен е иск за установява съществуване
на вземане на ищеца спрямо ответницата за консумирана и незаплатена топлинна
енергия за неин топлоснабден имот- апартамеит, находящ се на адрес: *** с аб.№ 16591.
Вземането се обосновава със следното: като
собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът
е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153. (1) (Изм. -
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл.150.(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинната енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Съгласно ал.2 същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани
във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки”
бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от
ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите
на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния
ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание
чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.04.2008г. до 29.02.2016г. и не
е погасил задължението си.
Сградата-етажна собственост на адрес
адрес: ***, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до
имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД.
Сумите за ТЕ за периода от 01.04.2008г. до
29.02.2016г. за процесния имот са начислявани от “Топлофикация - Плевен” ЕАД по
изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение ответницата, че дължи на
„Топлофикация - Плевен” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер
на 1555,91 лв., от които 1386,87 лв. - главница представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода 01.02.2013г. - 29.02.2016г. и 173,04
лв. лихва за забава от 02.04.2013г. - 25.03.2016г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ТПК по ч.гр.дело №2201/2016 г. по описа на ПлРС до окончателното
изплащане на сумите.
Претендират се и направените по делото
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. на
основание чл. 78 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответницата.
В о.с.з.
ищцовото дружество не се представлява.
В о.с.з. ответницата, редовно
призована, не се явява и не се представлява. Не ангажира становище по
представените в хода на делото
доказателства.
В о.с.з. третото лице-помагач на
ищеца, не се представлява. Попълнило е делото с писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид доказателствата по
делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното :
Предявеният иск е допустим, а по същество – основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
От приложеното ч.гр.д .№2201/2016год. по описа на ПлРС се
установява, че на 31.03.2016год. ищцовото дружество е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответницата. Съдът
е издал заповед за сумите, както следва: : 3174.61 лв. – главница за периода от
01.04.2008 г. до 29.02.2016 г., 1148.81лв. – лихва върху главницата за периода
от 02.06.2008г. до 25.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 31.03.2016 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в размер 86.46лв.
държавна такса и 180лв. юриконсултско
възнаграждение. В заповедта е отразено,
че вземането на кредитора произтича от доставяна от ищеца на ответницата,
ползвана от нея, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.04.2008г. до
29.02.2016г., доставена от дружеството.
Срещу заповедта е подадено възражение в срок от
страна на длъжника, а предявеният иск на основание чл.422 от ГПК е предявен в 1-месечния
срок от уведомяването.
БЕЗСПОРНО по
делото е, че адресът на който живее ответницата е именно жилищният имот, за
който е ползвана незаплатена топлинна енергия за периода, посочен по-горе.
Същата не е депозирала писмен отговор, не е оспорила представените от ищеца и
третото лице-помагач писмени доказателства. По делото е прието заключение на ВЛ
Т.И. /л.43 и сл. от делото/, от което се установява, че размерът на вземането
на ищеца е именно в претендирания размер. При това положение и предвид изложеното,
предявеният иск е изцяло осонвателен
и доказан и следва да бъде уважен.
Ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца
разноските за настоящото произовдство
в размер, както следва: 19,01лв. -
внесена държавна такса, 120лв. депозит за вещо лице и юрисконсултски хонорар в
размер 339,19лв. – минимален размер, съобразен с чл.7 от Наредба №1 за размера
на минималните адвокатски
възнаграждения, приложима в случая.
По отношение разноските
в заповедното производство: същите следва да бъдат присъдени в размер,
съразмерно на установеното по размер вземане в исковия процес, а
именно – 96,14лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 от ГПК, че С.И.Д., ЕГН **********, адрес: *** ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул.
„Източна индустриална зона“ №128, сумите, както следва: 1386,87лв. - главница
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода
01.02.2013г. - 29.02.2016г. и 173,04 лв. лихва за забава от 02.04.2013г. -
25.03.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение – 31.03.2016год., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на основание чл.410 от ТПК по ч.гр.дело №2201/2016 г. по
описа на ПлРС.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.3 от ГПК С.И.Д., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Плевен, ул. „Източна индустриална зона“ №128, направените в исковото
производство разноски, както следва: 19,01лв.-внесена държавна такса, 120лв. депозит за вещо лице и
юрисконсултски хонорар в размер 339,19лв.,
както и направените в заповедното производство по ч.гр.д. №2201/2016год. по
описа на ПлРС разноски – 96,14лв.
Решението е постановено при участие на трето-лице
–помагач на ищеца- „“ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД-София 1111, ул.“Проф.Г.Павлов“ №3, кв.Гео
Милев.
решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: