Р Е Ш Е Н И Е
№995/2.6.2022г.
Град Пловдив, 02.06.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на седми април две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3276 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка
с чл.124, ал.1 ЗДСл.
Образувано е по жалба на А.О.Л. *** срещу заповед № 2-429
от 05.11.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.107,
ал.2 ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на А.О.Л. на длъжност
инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, дирекция „Контрол“, отдел
„Проверки“, сектор „Проверки“, с ранг ІІІ младши, тъй като държавният служител
е получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността.
Според жалбоподателя оспорената заповед е
незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с материалния закон, при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не
е съобразена с целта на закона, издадена в резултат на една неправилно
определена оценка на изпълнението на заеманата длъжност. Иска се отмяна на
оспорената заповед и присъждане на направените разноски. Допълнителни
съображения по съществото на спора са изложени в писмената защита, депозирана
на 05.05.2022 г.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли тя да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Допълнителни съображения по същество са изложени в депозираната на 18.04.2022
г. писмена защита.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси
непосредствено и неблагоприятно са засегнати от заповедта с оглед настъпилото
прекратяване на служебното правоотношение, и в преклузивния 14-дневен срок
(л.9) от съобщаването й, извършено лично на жалбоподателя на 23.11.2021 г.
Заповедта съгласно нормата на чл.124, ал.1 ЗДС подлежи на съдебен контрол по
реда Административнопроцесуалния кодекс. Всичко изложено налага извод, че
жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради
следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че със заповед № 2-991 от 06.11.2015 г. на директора на ТД Пловдив
на НАП на основание чл.82, ал.3 ЗДСл. жалбоподателят е преназначен на длъжност
инспектор по приходите с ранг ІV младши в ТД Пловдив на НАП, дирекция
„Контрол“, отдел „Проверки“, сектор „Проверки“, и съгласно утвърдената
длъжностна характеристика (л.12-14) целта на длъжността е осъществяване на
контрол по прилагане на данъчното и осигурителното законодателство чрез
извършване на проверки.
Във връзка с ежегодното оценяване за изпълнението на
длъжността на 30.06.2020 г. между оценяващия ръководител и жалбоподателя е
проведена междинна среща (л.18-19), на която е констатирано, че по изпълнение
на цел 1 жалбоподателят не изпълнява в обем и качество заложените показатели,
указанията на изпълнителния директор на НАП по анализиране на представените от
задължените лица документи, не спазва сроковете за подаване на искания за
удължаване на сроковете, процедурата по предаване на документи за архив, липсва
каквато и да е ефективност от контролната дейност. Във връзка с направените
констатации на служителя се препоръчва при извършване на ПУФО да създаде
организация по предприемане на целесъобразни и навременни процесуални действия
във възложените производства, като събраните доказателства следва да се анализират
веднага при получаването им, както и предприемане на последващи действия с цел
повишаване на ефективността на контролната дейност. По изпълнението на цел 5 на
жалбоподателя е препоръчано в хода на текущи производства да инициира покани по
чл.103 ДОПК. По изпълнение на цел 7 е констатирано, че до настоящия момент няма
индиции за нарушаване на правилата за информационна сигурност от страна на
жалбоподателя, но той следва да положи усилия за придобиване на знания и умения
за обработване на информация, създаване на съдържание и дигитална комуникация,
необходими за успешно изпълнение на длъжността, както и да придобие оперативна
самостоятелност, да организира работния си процес така, че да може да работи
едновременно по всяка от възложените задачи.
Във формуляра от междинната среща е отразено
несъгласието на жалбоподателя с голяма част от коментарите, като счита оценката
за субективна и неотразяваща коректно извършената от жалбоподателя работа, а
по-голямата част от целите са постигнати.
Видно от формуляра за годишна оценка на изпълнението
на длъжността за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. (л.16-17, л.20-24),
жалбоподателят е получил оценка – неприемливо изпълнение, което не отговаря
напълно на изискванията. След направен анализ на работата на А.Л., оценяващият
ръководител е установил голям брой регулярни пропуски при изпълнение на
определените цели в индивидуалния работен план относно възложените през периода
проверки, изразяващо се в неизпълнение на преобладаващата част от изискванията
за обем, качество и срокове и в неотговарящи на изискванията за органи по
приходите, работещи в отдел „Проверки“, компетентности, знания, умения и
поведение. От извършения анализ на процеса по извършване на проверки
оценяващият орган е установил порочни практики при служителя, с които се цели
максимално продължаване на срока на извършване на ПУФО с цел повишаване на
коефициента на натовареност и осигуряване на бездействие, защото първото
процесуално действие се предприема в деня, в който изтича първоначално
определеният срок по резолюция; при средна продължителност на ПУФО от 185 дни в
90 % от приключилите производства е извършено едно процесуално действие –
връчване на ИПДПОЗЛ; служителят системно не изпълнява указанията на
изпълнителния директор на НАП по анализиране на представените от задължените
лица документи и отразяване на относимите доказателства в ИС „Контрол“;
немотивирани искания за продължаване на проверките, подавани в последните
минути на работното време на последния ден от срока на проверката, което отнема
възможността на възлагащия проверката орган да извърши преглед и анализ на
действията във връзка с поисканото удължаване и налагат издаване на резолюции
за удължаване на проверките почти винаги извън работното време; служителят не
изпълнява процедурата за предаване на събраните документи в архив след
приключване на проверките, в резултат на което към 31.12.2020 г. има
неархивирани 129 преписки. Констатирано е също, че служителят не е изпълнил
забележките от годишната оценка за 2019 г., защото от приключените 153 преписки
през 2019 г. има архивирани само 48 ППВ и 2 проверки в обект. Направен е извод,
че служителят не се е съобразил също и с дадените препоръки при междинната
среща на 30.06.2020 г.
Според оценяващия ръководител А.Л. не съумява да
идентифицира и задълбочено да разглежда проблемите, като се ориентира в тяхната
структура и причините, които ги пораждат; не съумява да събира информация от
различни източници, определени от законодателството и утвърдените процедури,
които да използва като доказателства; не успява да прецени силните и слабите
страни на възможните варианти за решение с цел предлагане на ефективни решения;
на ръководителя често се налага да записва допълнителни указания към служителя,
да фокусира вниманието му върху възможности за предприемане на процесуални
действия с оглед целта на проверката, които указания не се изпълняват
своевременно; служителят трудно се справя самостоятелно с поставените задачи и
често се оправдава с другите хора или с обстоятелствата, не търси начини за
повишаване на продуктивността и качеството на работата си. По отношение
оценката на възможността за работа в екип оценяващият ръководител е отбелязал,
че А.Л. не предизвиква конфликтни ситуации, но не се интересува от изпълнението
на целите на сектора, закъснява или не се явява на работни срещи, не изпълнява
в срок поставените задачи, не изпълнява задължението за записване на името на
проверяваното лице и целта на посещение в създаден за целта регистър на
сектора. Според оценяващия ръководител служителят се изразява добре, но не
винаги съумява правилно да интерпретира изказванията на други лица или
съдържанието на документите, с които работи; въпреки че изслушва внимателно
хората, не проверява дали правилно ги е разбрал, което води до субективно
интерпретиране и забавяне на работния процес. Според оценяващия ръководител,
въпреки че познава интересите и очакванията на вътрешните и външните
потребители на услугите, които звеното предоставя, през оценявания период са
регистрирани закъснения в предоставяните услуги и неубедително качество,
свързано с просрочието на приключилите производства. Оценяващият ръководител
счита, че независимо от познаването на структурата и функциите на
администрацията А.Л. не съумява да работи с вътрешните правила, процедури и
прилагане на законодателството в областта, в която работи. Крайният извод на
оценяващия ръководител е, че А.Л. не показва желание и потенциал за развитие
като служител в отдел „Проверки“ на дирекция „Контрол“.
Оценката е съобщена на жалбоподателя на 04.10.2021 г.,
който е подал възражение на 12.10.2021 г. (л.28-29). Според жалбоподателя
описаните пропуски са субективни обстоятелства, свързани с естеството на работа
и от независещи от него самия обстоятелства, които не са залегнали в критериите
на наредбата, както и дълъг период на отсъствие от работа.
Възражението на А.Л. е разгледано от контролиращия
ръководител – началник сектор „Проверки“, който след запознаване също с
мотивите на оценяващия ръководител, е направил нов анализ на степента на
постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности,
общите постижения и поведение на служителя, въз основа на който анализ и
коригирайки част от констатациите на оценяващия ръководител, е потвърдил
постановената годишна оценка от оценяващия ръководител и също е дал окончателна
годишна оценка на изпълнението на длъжността от А.Л. – неприемливо изпълнение.
Потвърдени са констатациите за неспазване на срока за
извършване на проверки – 60% от проверките са приключени над законовия
6-месечен срок и само 27% от проверките са извършени в рамките на първоначално
определения с резолюция срок, а в хода на проверките, които нямат регламентиран
срок за приключване, процесуалните действия се инициират в последните дни на
изтичане на срока по първоначалната резолюция и при липса на мотиви за
причините, довели до искане за продължаване на срока, и на конкретните
предприети и неприключили към датата на искането процесуални действия, като е потвърдена
констатацията, че исканията за продължаване на срока на производствата се
генерират в последните часове на последния ден по резолюцията. Според
контролиращия ръководител служителят не планира и не предприема необходимите
действия за установяване на конкретните факти и обстоятелства, предмет на
проверката, не изпълнява индивидуалните си цели по начин, който помага за
изпълнението на общите цели на отдела. Относно ППВ контролиращият ръководител е
установил, че в пет производства е бил включен втори орган по приходите с цел
приключване на производствата в срок и пет АПВ са издадени след срока на
резолюцията, получено е оплакване от проверявано дружество за непредприети в
срок действия от служителя. Сравнявайки работата на служителя с тази в отдел
„Проверки“ като цяло, контролиращият ръководител е направил извод, че при А.Л.
производствата с неспазен срок са 10, а средното закъснение за издаване на
документ е 38 дни, което е почти два пъти повече отколкото за целия отдел. При
89% на архивирани спрямо приключили производства за отдела процентът на
архивирани производства на А.Л. е едва
26%. Според контролиращия ръководител поведението на служителя еднозначно
потвърждава липсата на планиране и изпълнение на работата по начин, осигуряващ
възможно най-добър краен резултат. При извършените ПУФО протоколите не са добре
структурирани, обосновани и лесни за разбиране, не се следват точно
постановените въпроси във възлагателните писма, липсва аналитичност и хронологичност
при излагане на установените факти и обстоятелства, липсват последващи
действия. Относно целта – подпомагане на процеса на доброволно спазване на
задълженията – контролиращият ръководител е посочил, че при средно 12
производства по чл.103 ДОПК за един орган по приходите инициираните от
служителя действия в само 4 производства е значително под средния брой за
отдела. Посочено е също, че за периода служителят не е образувал
административнонаказателни производства и такива, при които е следвало да се
предприемат действия по налагане на принудителни административни мерки.
Потвърдена е констатацията относно архивирането – архивираните спрямо
приключените производства от служителя за периода са 26%, докато за отдел
„Проверки“ съотношението е 89%. Отчитайки дадените препоръки на А.Л. и
резултатите от неговата работа, контролиращият ръководител е направил извод, че
Л. не се е съобразил с дадените на междинната среща препоръки, не е взел мерки
за подобряване на изпълнението на служебните задължения, нито е подобрил
личната си организация и комуникация с прекия ръководител, не е изпълнил
преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на
изискванията, определени в него, като неизпълнението се дължи на обстоятелства,
зависещи лично от служителя.Оценявайки заявения във възражението на Л. стремеж
към инициативност и отговорност, контролиращият ръководител счита, че
служителят няма ангажираност, активно отношение и подход към работата, в
действията му липсва целеполагане, планиране, обмисляне, реализиране на
плановете, обратна връзка и резултат. Според контролиращия ръководител
показаните компетентности от А.Л. са неприемливи и не отговарят на изискванията
за длъжността, затруднява се при идентифициране на проблеми и на причините,
които ги пораждат, не изследва задълбочено фактическата обстановка по всеки
конкретен казус, обикновено не търси различни източниците на информация,
затруднява се, когато трябва да работи по няколко задачи едновременно, не
съумява да планира и приоритизира вида
на проверките и сроковете, като по този начин пропуска важни срокове и
пренебрегва изискванията за качество. Според контролиращия ръководител
обикновено Л. се фокусира върху изпълнението на собствените си цели без да се
интересува от изпълнението на целите на екипа, не дава обратна връзка за своята
работа и текущите задачи, слабо се интересува от работата на другите членове на
екипа, не спазва дадените му насоки и указания от прекия ръководител,
субективно интерпретира изказванията на другите и съдържанието на документите,
с които работи, не допринася за осигуряване на насърчаваща комуникацията
работна среда, предоставените дейности често са със закъснение и с
незадоволително качество, служителят е неуверен при изпълнение на задачите и притежава
незадоволително равнище на знания и умения, необходими за ефективно изпълнение
на длъжността.
Въз основа на така определената годишна оценка на
изпълнението на длъжността и докладна записка от 20.10.2021 г. на началник
отдел „Проверки“ е издадена оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно
производство, с която на основание чл.107, ал.2 ЗДСл. е прекратено служебното
правоотношение на А.Л..
В хода на съдебното производство с писмения отговор по
жалбата от ответника са представени писмени доказателства, представляващи част
от административната преписка по издаване на оспорената заповед и установяващи
качеството оценяващ и контролиращ ръководител на лицата, определили годишната
оценка на жалбоподателя и нейната корекция.
Представените заповеди за ползване на платен годишен
отпуск и болничните листове нямат отношение към законосъобразността на
оспорената заповед. Те удостоверяват единствено отсъствието от работа на
служителя за определен период от време, като и платеният годишен отпуск, и
отпускът поради временна неработоспособност са признато от закона право на
служителя, за да може да възстанови силите и здравето си. От друга страна,
ползваният отпуск поради временна неработоспособност през 2020 г. е общо 14
календарни дни (л.78-81) – период, който не доказва наличие на особено влошено
здраве, което от своя страна да се е отразило върху възможността на жалбоподателя
да изпълнява служебните задължения срочно и качествено.
Представеният формуляр за оценка от 19.04.2006 г. и
писмо на изпълнителния директор на НАП от 01.04.2015 г. също са ирелевантни за
законосъобразността на оспорената заповед. Същите са единствено индиция за наличие
на проблеми в изпълнението на длъжността от страна на жалбоподателя и в
предходни години.
Представените в последното заседание копия от
кореспонденцията между жалбоподателя и непосредствения му ръководител
(л.136-147) и справките за броя на възложените и приключените проверки
(л.149-151) потвърждават правилността на констатациите и изводите на оценяващия
и на контролиращия ръководители за неспазване на сроковете и невъзможност от
страна на жалбоподателя да изпълнява всички възложени му задачи, необходимостта
част от възложените му задачи да бъдат прехвърляни на други служители, за да се
приключат производствата.
В хода на съдебното производство е разпитана
свидетелката Диана Пенева Блачева, чиито показания съдът кредитира като
обективни, непосредствени и кореспондиращи със събраните по делото писмени
доказателства. Свидетелката е пряк ръководител на жалбоподателя и оценяващият
ръководител, определил годишната оценка на изпълнението на длъжността за
процесната 2020 г., и потвърждава отразените при междинната среща и в годишната
оценка факти, довели до поставяне на ниската оценка – неспазване на сроковете
за изпълнение на задачите, късно подаване на исканията за продължаване на
сроковете, неспазване на работното време, непознаване и неспазване на
процедурите, лоша комуникация.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно чл.107, ал.2 ЗДСл. органът по назначаването може
да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител,
получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в
едномесечен срок от получаване на окончателната оценка.
В настоящия случай е била налице предпоставката на
цитираната правна норма – в годишното оценяване за 2020 г. жалбоподателят е
получил оценка „неприемливо изпълнение“, която съгласно чл.16, ал.5 от Наредбата
за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната
администрация (НУРОИСДА) е най-ниската годишна оценка, т.е., било е налице
фактическото основание за издаване на заповед за прекратяване на служебното
правоотношение на жалбоподателя.
Самата годишна оценка не подлежи на съдебен
контрол, тъй като в НУРОИСДА е предвиден самостоятелен ред за подаване на
възражения срещу годишната оценка. От друга страна, годишната оценка няма
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК.
Съгласно чл.23, ал.1 НУРОИСДА служителите, които
не са съгласни с дадената им от оценяващия ръководител годишна оценка на
изпълнението на длъжността, могат да подадат писмено възражение, в което да
посочат мотивите за несъгласието си с оценката съгласно формуляра по приложение № 4. В случая жалбоподателят
е подал писмено възражение на 12.10.2021 г., което е разгледано от
контролиращия ръководител съгласно формуляра по приложение № 5 към чл.24, ал.2 НУРОИСДА. Той е изпратил копие от възражението до
синдикалната организация на работниците и служителите в НАП, но няма данни по
делото НСС в НАП да е изразил становище, което е отбелязано във формуляра на
контролиращия орган. На 18.10.2021
г. контролиращият ръководител е потвърдил окончателната годишна оценка „неприемливо
изпълнение“, а на 19.10.2021 г. с оценката на контролиращия ръководител са се
запознали оценяващият ръководител и жалбоподателят. Т.е., в настоящия случай
жалбоподателят е реализирал в пълен обем правото си на защита срещу определената
му годишна оценка на изпълнението на длъжността и тази оценка е окончателна.
От друга страна, съобразявайки съдебната практика, че
съдът не разполага с възможността да контролира правилността на оценяването на
нивото на изпълнение и професионална компетентност на служителя, но следва да
провери спазването на нормативните изисквания за провеждане на процедурата по
оценяване, настоящият съдебен състав намира, че в случая не са допуснати такива
съществени нарушения в процедурата по оценяване, които да обосновават
незаконосъобразност на оценката и на оспорената заповед само на това основание.
Противно на застъпеното в жалбата и в писмената защита
становище, при съставянето на индивидуалния работен план (л.16-17) са спазени
изискванията на чл.9 НУРОИСДА – заложените цели са 6, т.е., под максимално
допустимия по чл.9, ал.4 брой; целите са в достатъчна степен конкретни,
постижими, съгласувани с целите на административната структура и на
административното звено и са измерими по обем, качество и срокове, съобразени
са с преките задължения и компетентности,
определени в
длъжностната характеристика на длъжността, заемана от жалбоподателя;
индивидуалният работен план е съгласуван със служителя предвид наличието на
негов подпис (л.17).
Не се споделя възражението на жалбоподателя, че рангът,
наречен от него „звание“, влияе върху кръга от служебни задължения, съответно
целите на индивидуалния работен план, защото за тяхното определяне от значение
е единствено длъжността, която съответният служител заема в администрацията.
Не се споделя възражението за липса на междинна среща
с оглед наличието на попълнен формуляр (л.18-19). Вярно е, че в съдебното
заседание свидетелката, която е оценяващ ръководител на жалбоподател, посочи,
че формулярът за междинната среща е бил попълнен предварително с оглед големия
обем на съдържанието му, но посочи също, че на жалбоподателя е било
предоставено достатъчно време, за да се запознае със съдържанието, а след това
и да направи възражения, каквито са отбелязани в полето „коментари“. Т.е., дори
и да са допуснати процедурни нарушения, те не могат да бъдат определени като
съществени, защото не са се отразили върху правата и законните интереси на
жалбоподателя.
Вярно е, че в случая на заключителната среща не са
обсъдени подходящи действия за развитие на служителя, но това не е нарушение на
процедурата, защото общата оценка на оценяващия ръководител, потвърдена и от
контролиращия ръководител, е, че жалбоподателят не показва желание и потенциал
за развитие като служител в отдел „Проверки“.
Не се споделя възражението на жалбоподателя за
нарушение на чл.18 НУРОИСДА, защото оценката на изпълнението на длъжността е
направена въз основа на обективно установени факти и обстоятелства относно броя
на извършените различни проверки, приключени и архивирани производства,
неспазването на сроковете за извършване на проверките и невъзможността на
жалбоподателя да се справя с възложените му задачи, като са цитирани конкретни
проверки и проверявани лица, направена е съпоставка с работата на останалите
служители от отдела, т.е., налице е обективна, безпристрастна и компетентна
оценка, потвърдена от контролиращия ръководител.
Съгласно чл.16, ал.5 НУРОИСДА оценка „неприемливо
изпълнение“ се определя, когато оценяваният едновременно: а) не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен
план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като
неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя; б) е показал за преобладаващата част
от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в
приложение № 1 (Рамки на компетентности, т.3 Служители, заемащи експертни длъжности с аналитични
и/или контролни
функции) и приложение № 1а (Рамка на дигитална компетентност).
В случая по безспорен начин е
доказана кумулативната даденост на двете предпоставки по чл.16, ал.5 от
наредбата, поради което оценяващият и контролиращият орган са имали
фактическите основания за определяне на най-ниската оценка за изпълнение на длъжността.
Следва да се отбележи, че констатациите от годишната оценка напълно съвпадат с
констатациите от междинната среща и действително свидетелстват за постоянно и
непроменено небрежно отношение на жалбоподателя към служебните му задължения и
поставените цели. Констатациите на оценяващия и на контролиращия орган за
неизпълнение на целите от индивидуалния му работен план и за липса на
необходимите знания, умения и поведение у жалбоподателя не бяха оборени в
съдебното производство при негова доказателствена тежест. От друга страна,
редовно съставените формуляри за годишната оценка и за нейната корекция
съставляват официални писмени документи, които се ползват с материална доказателствена
сила, с която съдът е длъжен да се съобрази.
Получената най-ниска годишна оценка
е фактическо основание за издаване на заповед с правно основание чл.107, ал.2
ЗДСл. Органът по назначението действа при условията на оперативна
самостоятелност и има право на преценка, дали да издаде заповед за прекратяване
на служебното правоотношение на конкретния служител. В този смисъл самата
преценка на органа по назначението по какъв начин следва да се разреши
възникналия спор във връзка с изпълнението на длъжността не подлежи на съдебен
контрол с оглед предоставената от закона правна възможност органът сам да
избере едно от многото възможни разрешения.
В настоящия случай заповедта е издадена в едномесечния
срок по чл.107, ал.2 ЗДСл. от получаване на окончателната оценка. Както се каза
по-горе, окончателната оценка на контролиращия орган е издадена на 18.10.2021
г., а оспорената заповед е издадена на 05.11.2021 г. Т.е., спазен е
преклузивният срок, в който за органа по назначението съществува правомощието
да прекрати служебното правоотношение със служител, получил възможно
най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото
и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да
бъде уважено и на основание чл.143, ал.1 АПК, във връзка с чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, да бъде осъден жалбоподателят да заплати на
НАП сумата 150 лева. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.О.Л., ЕГН **********,***, срещу
заповед № 2-429 от 05.11.2021 г. на изпълнителния директор на НАП.
ОСЪЖДА А.О.Л., ЕГН **********,***, да заплати на Националната
агенция по приходите сумата 150 (сто и петдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: