№ / ….2020 година, гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и пети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
РАЛИЦА АНДОНОВА
2. НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и
при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к. адм. д. № 1097 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц.И. *** срещу
Решение № 320 от 24.02.2020 година, постановено по НАХД № 3756/2019 година по
описа на Районен съд – Варна, ХІІІ състав, в частта с която е потвърдено
Наказателно постановление №19-0819-002369/30.05.2019 година на началника на
група към Областна дирекция на министерство на вътрешните работи - Варна сектор
„Пътна полиция“, с което на Ц.И.И. е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 300 лева на основание чл.177, ал. 1, т. 4 от Закона за движението
по пътищата.
В жалбата са изложени твърдения, че
решението на ВРС е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и при неправилно приложение на материалния закон – отменително
основание по чл.348, ал.1 от НПК. Сочи се, че неправилно РС се е произнесъл по
фактическата обстановка, която е подкрепена с доказателствен материал. Изтъква
се, че доказателствата са ценени неправилно поотделно и в съвкупност, с което е
допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на
решението на РС и за отмяна на НП или за
изменение към минималния размер на наказанието.
Ответната страна ОД МВР Варна, не изразява становище по жалбата.
Представителят на ВОП счита жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока
по чл.211, ал.1 от АПК.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното Наказателно
постановление №19-0819-002369/30.05.2019година на началника на група към
Областна дирекция на министерство на вътрешните работи - Варна сектор „Пътна
полиция“, на Ц.И.И. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
300 лева на основание чл.177, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата.
От фактическа страна е установено, че автомобила
е бил спрян от движение със ЗППАМ № 2159/08.04.2013г., връчен на 07.05.2013г.
на И..
Деянието, което И. е осъществил, като е
управлявал спряно от движение моторно превозно средство, съставлява нарушение
по смисъла на Закона за движение по пътищата и е основание за реализиране на
административно наказателната му отговорност. Към момента на извършената
проверка се установява, че на И. е връчена ЗППАМ 09.04.2013г., с която
управлявания от него автомобил е бил спрян от движение. Видно от изисканата и
приложена по делото ЗППАМ тя е били лично връчена на И. преди датата на
установеното по настоящия АУАН нарушение. Нарушението на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП
е умишлено, като връчването на заповедта, с която автомобила е спрян от
движение, доказва знанието му за този факт и определя възможността да бъде
ангажирана неговата лична виновна отговорност. По делото са представени
доказателства, че ответника по касация е бил наказван до този момент множество
пъти за нарушения по чл.177, ал.1 от ЗДвП. Поради това наложеното наказание в
максимален размер е адекватно на нарушението.
Деянието, което е осъществил, като е управлявал спряно от движение
моторно превозно средство, безспорно съставлява нарушение по смисъла на чл.5,
ал.3, т.2 Закона за движение по пътищата, каквато квалификация е дадена както в
акта, така и в постановлението, и е основание за реализиране на административно
наказателната му отговорност. При определяне размера на санкцията за това
нарушение, предвидена в чл.177, ал.1, т.4 от ЗДвП, наказващият орган е
съобразил тежестта на нарушението и обстоятелството, че той е наказван
многократно за нарушения по този закон, включително и по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП и правилно е определил размера на санкцията в средния размер, а именно
„Глоба” в размер на 300 лева, поради което ВРС е приел, че в тази му част
наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и е потвърдил
НП.
Обжалваното решение е правилно
като постановено при
отсъствието на наведеното с жалбата касационно основание
по чл.348,ал.1,т.1 от НПК –
нарушение на материалния закон.
Съставомерността на извършеното деяние и
вината на нарушителя са правилно установени
от съда, който е обсъдил всички твърдения на жалбоподателя и аргументирано ги е
приел за неоснователни. ВРС е обсъдил и възражението
относно невъзможността за редуциране на наказанието глоба от 300лв. в по-нисък
размер, тъй като И. е наказван многократно вкл. и по чл.5 , ал.3, т.2 от ЗДвП. Касационната инстанция изцяло споделя тези мотиви.
При извършената от касационния съд
служебна проверка не се констатираха пороци относно допустимостта и валидността
на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Варненският
административен съд, на основание
чл.221, ал.2 от АПК
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 320 от 24.02.2020 година, постановено по НАХД № 3756/2019 година
по описа на Районен съд – Варна, ХІІІ състав в обжалваната част.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1……
2……