Р Е Ш
Е Н И Е
град С., 29.03.2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично
заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и седемнадесета година, в
състав :
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Д.К., като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 6 028 по
описа на 2015 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са субективно съединени искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. чл. 26 ал.2 пр.2 от ЗЗД.
Ищците Р.М.И. и Е.Д.Г., излагат в исковата си молба, че са
бивши съпрузи и съсобственици при равни квоти на дворно място с площ от 640
кв.м., находящо се в гр. С., бул. „********* съставляващо имот пл. № 13
/по-късно станал УПИ III-181/ от кв. 179 по плана на гр. С., м. „Г.Г.”, при граници по документ за
собственост – улица, С.П.С., Й.А., О. Ал. И. и Д.П. И., а по скица – улица, УПИ
IV-182, УПИ XV-183, УПИ XVI-179 и УПИ II-180, заедно с построеното в дворното място източно масивно едноетажно жилище с
мазе и таван, застроено върху 64 кв.м. и състоящо се от стая, хол, кухня,
баня-тоалетна, две антрета и тераса. Твърди се, че въз основа на подправени
документи, неизвестни лица са продали на ответника описания по-горе имот без да
са упълномощени за това. При тези фактически твърдения е мотивиран правен
интерес от исковете и са сезирали съдът с искане да се прогласи нищожността на разпоредителната
сделка поради липса на съгласие.
Претендират се и сторените в производството съдебни разноски.
Ответникът Ч.В.Ц., редовно
уведомен, оспорва фактическите твърдения в исковата
молба в заявен в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на
процесуалния си представител – адв. П..
Заявени са и възражения за недопустимост на предявените
искове с оглед нормата на 126 от ГПК като по отношение на тях е постановено
определение на САС, ГО, 1 състав по ч.гр.д. 2969/2016 г., в което са дадени
задължителни указания за настоящия съдебен състав.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. К..
Ответникът не е заявил процесуално представителство в открито съдебно
заседание.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съобразно чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 67, дело 11 309/92 г. на Първи Нотариус при СНС при Втори РС, от
съдържанието на който се установява, че на 15.07.1992 г. В.Д.Л. и Р.А.Л. са
продали на Р.М. Ш. собственият си
недвижим имот - дворно място с площ от 640 кв.м., находящо се в гр. С., бул. „*********
съставляващо имот пл. № 13 от кв. 179 по плана на гр. С., м. „Г.Г.”, при
граници по документ за собственост – улица, С.П.С., Й.А., О. Ал. И. и Д.П. И.,
заедно с построеното в дворното място източно масивно едноетажно жилище с мазе
и таван, застроено върху 64 кв.м. и състоящо се от стая, хол, кухня,
баня-тоалетна, две антрета и тераса.
По делото е представено решение № 30/30.03.1999 г. на СРС, 81 състав,
постановено по гр.д. 1295/98 г., влязло в сила. От съдържанието на същото се
установява, че сключеният на 03.05.1987 г. брак между Е.Д. Ш.а и Р.М. Ш. е
прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен.
Представено е удостоверение изх. № 6/06.06.2013 г. на СО – район „Триадица”
за идентичност на лице с различни имена, от което се установява, че името Р.М.И.
и Р.М. Ш. са имена на едно и също лице.
По делото е представен и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 86, дело 71/2003 г. на Нотариус 117 – Д. *** действие – СРС, от който се
установява, че на 19.06.20003 г. Р.М. Ш. и Е.Д. Ш.а са продали на Ч.В.Ц.
следния свой недвижим имот, придобит по време на брака и представляващ СИО:
УПИ, находящ се в гр. С., местност „Г.Г.”, на бул. „********* с площ от 640
кв.м., съставляващо имот УПИ III-181от кв. 179 по плана на гр. С., м. „Г.Г.”, при граници по документ за
собственост – улица, С.П.С., Й.А., О. Ал. И. и Д.П. И., а по скица – улица, УПИ
IV-182, УПИ XV-183, УПИ XVI-179 и УПИ II-180, заедно с построеното в дворното място източно масивно едноетажно жилище с
мазе и таван, застроено върху 64 кв.м. и състоящо се от стая, хол, кухня,
баня-тоалетна, две антрета и тераса.
По делото е изслушана съдебно графическа експертиза, изготвена от вещото
лице Д.К.В., от заключението на която се установява, че подписът, положен под „първи
продавач” на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 86, дело
71/2003 г. не е положен от Р.М. Ш., а подписът, положен под „втори продавач” в
същия документ не е положен от Е.Д. Ш.а.
При тези ангажирани от страните доказателства, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Предмет на настоящото производство е сключеният на 19.06.20003
г. договор за покупко-продажба на недвижим имот. Ищците са изложили твърдения в
исковата си молба, че същият е нищожен поради липса на съгласие като в тази
връзка е заявено, че договорът не е подписан от тях. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест обстоятелството дали същото
представлява неавтентичен документ пада върху ищцовата страна. Ищецът изцяло
носи тежестта на доказване на твърдените от него факти и обстоятелства, на
които основава възражението си за недействителност на договора. В тази връзка
същият е ангажирал съдебно графическа експертиза. Съдът кредитира заключението
на експертизата като обективно и обосновано, която е обосновала извод, че
подписите, положени под „продавач” не изхожда от лицата, сочени за негови
автори. За да обоснове този извод, настоящият съдебен състав взе предвид
използваният сравнителен материал /подписи, положени в личните карти на ищците/
т.е. документи, изискващи лично явяване пред длъжностното лице и полагане на
подпис пред него. Предвид на това обстоятелство същите са с безспорен характер и
съставляват годен сравнителен материал.
При липсата на други доказателства съдът намира, че процесният
по делото договор не е сключен от лицата, сочени като продавачи, поради което същият
страда от сочения от тях порок и пряко обосновава извод за основателност на
ищцовата претенция.
При този изход на спора на ищцата Г. се следват разноски
в размер на 200 лв. – депозит за ВЛ. На същата не се следват разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение доколкото в представеното по делото
пълномощно /стр. 52/ е отбелязано, че същото е „безплатно”. На ищеца И. се
следва сумата от 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. На двамата се
следва и сумата от 80 лв. – заплатена ДТ. В списъка по чл. 80 от ГПК е заявено
искане за присъждане на съдебни разноски, сторени в производството по обжалване
на съдебно определение на настоящия съдебен състав пред САС, поради което
същите е недопустимо да се присъждат по настоящото производство, а ищците е
следвало да заявят искане за присъждането им пред САС.
Съдът констатира, че съгласно данъчната оценка на
процесния имот същата е в размер на 89 835 лв., поради което дължимата ДТ
за разглеждане на иска е в размер на 898, 35 лв., от тях внесени са 80 лв.
Предвид което ищците следва да бъдат осъдени да доплатят по сметка на СГС
дължимата от тях ДТ в размер на 818, 35 лв.
Водим от гореизложеното СГС, I-19 състав:
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26 ал.2 пр.2 от ЗЗД по исковете на Р.М.И., ЕГН **********, с адрес: *** и Е. Ч. Г., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу Ч.В.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** договор за
покупко-продажба на недвижим имот,
сключен на 19.06.2003 г. и обективиран в нотариален акт 86, нотариално дело
71/2003 г. на Нотариус 117 – Д. *** действие – СРС, с който Р.М. Ш. и Е.Д. Ш.а
са продали на Ч.В.Ц. следния свой недвижим имот, придобит по време на брака и
представляващ СИО: УПИ, находящ се в гр. С., местност „Г.Г.”, на бул. „*********
с площ от 640 кв.м., съставляващо имот УПИ III-181от кв. 179 по плана на гр. С., м. „Г.Г.”, при граници
по документ за собственост – улица, С.П.С., Й.А., О. Ал. И. и Д.П. И., а по
скица – улица, УПИ IV-182, УПИ XV-183, УПИ XVI-179 и УПИ II-180, заедно с построеното в дворното място източно масивно едноетажно жилище с
мазе и таван, застроено върху 64 кв.м. и състоящо се от стая, хол, кухня,
баня-тоалетна, две антрета и тераса като сключен при липса на съгласие.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК Ч.В.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Р.М.И., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 800 лв. – разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК Ч.В.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Е. Ч. Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 200 лв. – разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК Ч.В.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Р.М.И., ЕГН **********, с
адрес: *** и Е. Ч. Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 80 лв. –
разноски.
ОСЪЖДА Р.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***
и Е. Ч. Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят по сметка на СГС ДТ в
размер на 818, 35 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: