Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1484 12.06.2019 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На тринадесети май две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретар Недялка Димитрова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 6037/2018г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк.“Люлин 10“, бул.“Д-р
Петър Дертлиев“ 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.
против К.Д.Н., ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на
ответника, че в качеството му на кредитополучател по договор за кредит от 04.05.2016г.
дължи на ищеца сумата от 2888.93 лева главница, сумата от 1271.49 лева договорна
лихва за периода от 20.03.2017г. до 20.05.2019г., сумата от 356.31 лева
обезщетение за забава за периода от 21.04.2017г. до 28.03.2018г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че на 04.05.2016г.
”БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е сключил с ответника договор за потребителски
кредит, по силата на който на Н. е даден кредит от 3000 лева. Кредитът е
трябвало да се върне на 36 вноски, до 20.05.2019г. Настъпила е предсрочна
изискуемост на кредита на 20.04.2017г., тъй като длъжникът не е заплащал
вноските. Заплатени са само 1449.10 лева. Дължи се обезщетение за забава в общ
размер от 356.31 лева за периода от 21.04.2017г. до подаване на заявлението в
съда. В последствие с договор за цесия от 15.09.2017г. вземането по кредита е
било продадено на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Ответникът е уведомен с писмо за
цесията, алтернативно се моли уведомлението за цесия да му се връчи с исковата
молба. С тези мотиви се претендира уважаване на претенцията.
Искът е по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът чрез
особения си представител е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва
исковете. Липсват доказателства, че сумата от 3000 лева е предоставена реално
на ответника. Уговореният годишен размер на договорната лихва е прекомерен. Не
са изпълнени изискванията на закона ответникът да бъде уведомен за цесията.
Съобщението за цесията е нередовно връчено и не е породило правни последици. Твърди се, че клаузата за неустойка е нищожна
на основание чл.143, т.5 ЗЗП.
По реда на чл.410 ГПК
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение № 1152/02.04.2018г. по ч. гр. дело № 2249/2018г. за търсените суми.
Бургаският районен съд намира исковете за частично основателни.
Сключен е бил договор за потребителски паричен кредит PLUS -13314883/04.05.2016г. между кредитора ”БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и длъжника К.Д.Н.. Според договора, в полза
на ответника е предоставен кредит от 3000 лева, който е следвало да се върне на
общо 36 погасителни вноски. Всяка погасителна вноска, според чл.3 от договора,
съставлява изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разходите на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалбата на кредитора. Лихвеният процент е фиксиран за
срока на договора. От записаното в графа ”Параметри и условия” се установява, че всяка месечна погасителна вноска е
равна на 155.82 лева, ГПР е 46.03%, лихвеният процент е 35.67%, а общата
стойност на плащанията е 5609.52 лева.
В договора е изрично записано, че с полагането на подписа си върху него
лицето, посочено като кредитополучател удостоверява, че е получило посочената
сума в група ”Параметри и условия”, т.е. че е получило сумата по кредита.
Следователно кредиторът е изпълнил основното си задължение да предаде сумата по
кредита на кредитополучателя.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. БРС намира, че в случая има нарушение на т.12 от посочената разпоредба. В нея е записано, че договорът за кредит следва да съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. Районният съд отчита, че погасителният план в случая не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и допълнителните разходи. Видно е от табличната част на договора, че е посочен размерът на погасителната вноска /155.82 лева/, но това е нейната обща стойност, като тази вноска не е разбита по начин, който да показва каква част от сумата погасява главница, каква част погасява лихвата, каква част погасява разходите и т.н. Липсата на такава разбивка е нарушение на закона – чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, която норма е императивна, поради което договорът на основание чл.22 ЗПК се явява недействителен.
БРС намира за нужно да отбележи също, че от договора не става ясно по какъв начин е образувана общата сума, дължима от потребителя /чл.11, ал.1, т.10 ЗПК/. Посочени са наистина ГПР и лихвения процент, но тяхното посочване не прави ясно по какъв алгоритъм е изчислена общата дължима сума /в договора е наречена “обща стойност на плащанията“/ от 5609.52 лева. По тази причина съдът счита, че е нарушен и чл.11, ал.1, т.10 от закона, което нарушение също има за последица недействителността на договора.
Според чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. След като в
случая процесният договор е недействителен, длъжникът трябва да върне само
главницата, която е получил. Както стана ясно, в договора се съдържа признание,
че кредитополучателят е получил главницата от 3000 лева /в тази връзка е налице
и преводно нареждане на стр.89/. Ищецът сам е заявил в исковата си молба, че
част от сумите са платени в последствие от длъжника. Това признание се подкрепя
и от изготвената съдебно-икономическа експертиза, която е установила, че до
датата на цесията по кредита са били платени суми от общо 1120.30 лева, като са
останали неплатени 2788.13 лева главница, 1271.49 лева договорна лихва и 100.80
лева застраховки. Следователно длъжникът дължи 2788.13 лева, представляващи
остатък от незаплатена главница /това е чистата стойност на кредита/.
Установява се по
безспорен начин, че вземанията по кредита са прехвърлени с договор за цесия от
27.07.2017г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищеца. В
приложението към договора за цесия фигурира ясно името на ответника и процесния
договор за кредит, поради което следва извод, че са прехвърлени в полза на
новия кредитор именно процесните вземания. Старият кредитор /цедент/ е подписал
пълномощно, с което е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от
негово име на основание чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. В
изпълнение на пълномощното, новият кредитор, ищец по делото, е изпратил до
длъжника уведомително писмо за цесията. Видно е от данните по делото, че писмото
с уведомлението не е било връчено на ответника, поради което БРС намира, че то следва да се счита за връчено с
връчване на исковата молба на особения представител в хода на исковото
производство – чл.235, ал.3 ГПК. Фактът, че ответникът се представлява от
особен представител не е пречка за връчване на уведомлението за цесията. Особеният представител действа по делото от
името на ответника. Той може да противопоставя на ищеца всякакви възражения,
отблъскващи иска – както процесуални, така и материалноправни /например
възражение за давност/. След като особеният представител може да релевира
всякакви възражения, логично е, а и равенството на страните в процеса го
изисква той да е адресат на заявления от страна на ищеца, които са
материалноправни по същността си и водят до изменение на спорното право, като
тези възражения могат да се вземат от съда предвид по чл.235, ал.3 ГПК. Разбира
се, особеният представител може да приема само такива заявления на ищеца, които
са свързани с предмета на делото, тъй като той има представителна власт само за
този спорен предмет. Да се приеме друго значи изцяло да се попречи на ищеца да
реализира правата си като кредитор и до голяма степен да се обезсмисли фигурата
на особения представител. Нарушава се и равенството в процеса, след като ищецът
няма да може да отправя заявления, свързани със спорното право до представителя
на ответната страна, докато последната ще може чрез същия този представител да
отправя всякакви възражения и заявления. Ето защо БРС счита, че няма пречка
съобщението за цесията да се връчи на особения представител. В случая е налице
такова връчване, поради което цесията е произвела действие по отношение на
длъжника.
По отношение на
предсрочната изискуемост на кредита:
Твърденията са, че
кредитът е трябвало да се върне до 20.05.2019г. Претендира се предсрочна
изискуемост, доколкото заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 30.03.2018г.
Ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, защото твърди, че са просрочени
две и повече вноски. Настоящата
съдебна инстанция намира, че правилата за предсрочна изискуемост на банковия
кредит – т.18 от Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, са приложими
и за кредити, отпуснати от небанкови институции, каквато е “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. В този смисъл са мотивите
на решение № 200 от 18.01.2019 г. по т.д. № 665/2018 г. на ВКС ТК, Първо т.о. Следва обаче да бъде
съобразена и практиката наложена с Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. на
ВКС по тълк.дело № 8/2017 г. ОСГТК, съгласно което
е допустимо предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.422
ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. В
този смисъл, в случая съгласно представения погасителен план, задълженията
следва да бъдат изцяло погасени до 20.05.2019г., поради което настоящата съдебна инстанция намира,
съобразно цитираната по-горе практика на ВКС, че задължението за заплащане на главницата е вече
изцяло падежирало в хода на делото, с настъпване на уговорения краен падеж на
плащане, поради което въпросът с настъпване или не на предсрочната изискуемост
губи значение за спора.
Както
беше казано, вземанията по договора за кредит са валидно прехвърлени с цесия,
която е съобщена на ответника в хода на процеса и съответно валидно го
обвързва. Също така беше прието, че договорът е недействителен, поради което на
ищеца се дължи само сумата за главница. В случая неплатената главница е 2788.13 лева /чистият размер на кредита, без
сумите за застраховка/, поради което искът по чл.422 ГПК е основателен и доказан за този размер. Следва решение, с което се приеме
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2788.13 лева неплатен размер на главницата, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането. В останалата си част, за горницата
над 2788.13 лева до 2888.93 лева главница, както и за договорната и мораторната
лихва, доколкото договорът е недействителен и тези вземания не се дължат, искът
трябва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в настоящото
производство в размер на 645.75 лева, сбор от заплатена държавна такса, депозит
за особен представител, разноски за експертиза и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът трябва да бъде осъден да
заплати и разноските в заповедното дело в размер на 86.62 лева.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Д.Н., ЕГН ********** ***, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, жк.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ 25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. сумата от 2788.13 лева /две хиляди седемстотин осемдесет и осем лева и
тринадесет стотинки/ главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит PLUS -13314883/04.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 29.03.2018г. до
окончателното изплащане, което вземане е присъдено със заповед за изпълнение № 1152/02.04.2018г. по ч. гр. дело
№ 2249/2018г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 2788.13
лева до 2888.93 лева главница, за сумата от 1271.49 лева договорна лихва за
периода от 20.03.2017г. до 20.05.2019г. и за сумата от 356.31 лева обезщетение
за забава за периода от 21.04.2017г. до 28.03.2018г.
ОСЪЖДА К.Д.Н., ЕГН ********** *** да заплати на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
жк.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Н.Т.С. сумата
от 645.75
лева /шестстотин четиридесет и пет
лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски и сумата от 86.62 лева /осемдесет
и шест лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща разноски в заповедното дело.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД