№ 69
гр. Ботевград, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:К.В.Н.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от К.В.Н. Гражданско дело № 20231810101623
по описа за 2023 година
С исковата молба от малолетната Д. С. Д. с ЕГН: ********** – чрез своята майка и
законен представител Т. Р. В. с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. Г. Д. от
САК, срещу С. Д. Х. с ЕГН: ********** са предявени осъдителни обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 143, ал. 2 и чл. 149 СК –
съответно за издръжка занапред в размер на 400 лв. месечно (от датата на депозиране
на исковата молба до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или
прекратяване на издръжката), ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, и издръжка за минал период в размер на 4800 лв., за периода от 03.10.2022 г. до
03.10.2023 г. (датата на предявяване на исковата молба).
В исковата молба се сочи, че родителите на детето са във фактическа раздяла от
м. август 2021 г. След раздялата детето заживяло с майка си и понастоящем двете
живеят в с. Н., *. Грижи за детето полагала единствено майката. Ответникът не
изявявал желание да контактува с дъщеря си, не полагал грижи за нея и не й заплащал
никаква издръжка. Разходите за детето нараствали, животът поскъпвал, а майката била
безработна. Ответникът от своя страна бил в трудоспособна възраст и имал
възможност да заплаща претендираната издръжка.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок
не е депозирал отговор.
В откритото съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител
заявява, че поддържа доводите и исканията си, изложени в исковата молба. Ответникът
1
не се явява и не се представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
От Удостоверение за раждане № **********/06.04.2020 г., издадено въз основа
на Акт за раждане № 36/06.04.2020 г. на Община Кнежа, се установява, че родители на
малолетното дете Д. С. Д. са Т. Р. В. и С. Д. Х..
От заверено копие на Регистрационна карта при Агенция по заетостта, Дирекция
„Бюро по труда“ се установява, че Т. Р. В. е регистрирана като безработна и търсеща
работа, считано от 28.10.2022 г., като последното вписване от 04.10.2023 г.
Съгласно констатациите от Социален доклад вх. № 1246/12.02.2024 г. на ДСП –
Ботевград, които съдът приема като обективно и професионално направени, основни
грижи за детето Д. С. Д. полага майката Т. Р. В.. Детето е добре обгрижено, със
стабилен здравен статус, потребностите му за удовлетворени, включително в
емоционален план. В дома на майката на детето са осигурени подходящи битови
условия. Там живеят и родителите на майката, които я подпомагат в грижите и
отглеждането, включително финансово. Детето посещава детска градина в с. Н. и
развитието му е съответно на възрастта.
Св. Недка Петкова Василева, баба по майчина линия на малолетната ищца,
заявява, че родителите на детето от 2021 г., м. август не са заедно. Оттогава детето
живеело с майка си в дома на св. Василева. Ответникът не се обаждал на дъщеря си, не
й изпращал пари и по никакъв начин не я подпомагал.
Съдът се доварява на показанията на единствения разпитан свидетел, тъй като
същите не се оборват от други доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Задължението на родителите да заплащат издръжка на непълнолетните си деца
следва директно от закона („ex lege”) по силата на чл. 143, ал. 1 СК. Дължимият размер
на това задължение е обусловен кумулативно от нуждите на лицето, имащо право на
издръжка, и възможностите на дължащия издръжка (по арг. от чл. 142, ал. 1 СК).
Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане,
здравословното състояние, възрастта, образователните нужди, задоволяването на
неговите потребности при съобразяване на нормалните, ежедневните нужди от храна,
облекло, учебни, спортни и културни занимания и т.н. (в този смисъл ППВС № 5/1970
г.). Възможностите на родителя да заплаща издръжка се преценяват с оглед на неговите
доходи, имотното му състояние, професионалната му квалификация, наличието на
парични задължения към други лица и т.н.
2
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК е специална по отношение тази на чл. 139 СК
– т.е. правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно. То не е
поставено в зависимост от обстоятелството дали детето е работоспособно, дали е
навършило необходимата възраст за придобиване на дееспособност по трудовото
законодателство, както и дали разполага с имущество на свое име, от което може да се
издържа. Това е достатъчен индикатор за засилената социална функция на закона,
която е предвидена по отношение на ненавършилите пълнолетие, както и за интересите
на детето, които следва да бъдат приоритет при прилагането на правото. Само по себе
си, задължението по чл. 143 СК предполага единствено да се установи качеството
„непълнолетно лице” по отношение на детето, а по отношение на ответника –
качеството на негов родител.
В процесния случай обстоятелството, че малолетният ищец е дете на ответника,
е доказано по безспорен начин.
Ответникът е в трудоспособна възраст. Същият не е проявил процесуална
активност по делото и не е провел насрещно доказване, поради което съдът приема, че
няма обективни пречки, които да възпрепятстват ответника да реализира месечен
трудов доход поне в размер на минималната работна заплата за страната, която от
01.01.2024 г. е 933 лв.
Малолетната Д. С. Д. е на възраст, в която основните разходи са за осигуряване
на здравословно и разнообразно хранене. Отделно от това обичайно се налагат и други
разходи за медикаменти, дрехи, обувки, хигиенни и козметични продукти и др. Затова
съдът намира, че за месечната издръжка на детето са необходими общо около 450 лв. В
тази издръжка, задължение за участие имат и двамата родители. Според константната
съдебна практика, поначало родителят, който живее с детето и полага грижи за него,
дължи издръжка в по – малък размер от общо определения, тъй като предоставя такава
в натура, осигурява материални блага за домакинството и заплаща консумативите,
свързани с ползваното жилище. Затова в случая делът на родителя Т. Р. В. в паричната
издръжка следва да е по – малък от този на ответника С. Д. Х..
В заключение съдът намира, че предявеният иск по чл. 143, ал. 2 СК следва да се
уважи, като се присъди издръжка в размер от 280 лв. месечно, а за разликата над
уважения размер до пълния предявен от 400 лв. искът следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 149 от СК
Искът за издръжка за минал период следва да бъде уважен до месечния размер
от 280 лв., или общо 3360 лв. за целия период, като доводите на съда са идентични с
гореизложените. За разликата над уважения размер до пълния предявен такъв от 4800
лв. искът следва да се отхвърли.
По разноските
3
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК ответникът следва да
заплати сумата 537,60 лв., представляваща дължима държавна такса върху размера на
присъдените издръжки – занапред и за минал период.
С оглед императивната разпоредба на чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът е длъжен
служебно да допусне предварително изпълнение на настоящото решение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК С. Д. Х. с ЕГН:
********** с адрес: с. * да заплаща на детето Д. С. Д. с ЕГН: **********, чрез
неговата майка и законен представител Т. Р. В. с ЕГН: **********, и двете с адрес: с.
Н., *, * месечна издръжка в размер на 280 лв. /двеста и осемдесет лева/, считано от
датата на депозиране на исковата молба 03.10.2023 г. до настъпване на обстоятелства,
водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 280 лв. до
пълния предявен размер от 400 лв. месечно.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 149 от СК С. Д. Х. с ЕГН: **********
с адрес: с. * да заплати на детето Д. С. Д. с ЕГН: **********, чрез неговата майка и
законен представител Т. Р. В. с ЕГН: **********, и двете с адрес: с. Н., *, *, издръжка
за минал период в общ размер на 3360 (три хиляди триста и шестдесет) лв.,
представляваща сбор от дължимите месечни издръжки в размер на по 280 (двеста и
осемдесет) лв. за периода от 03.10.2022г. до 03.10.2023 г. (датата на предявяване на
исковата молба), ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3360 лв. до пълния предявен размер от 4800 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК С. Д. Х. с
ЕГН: ********** с адрес: с. * да заплати по сметка на Районен съд - Ботевград сумата
от общо 537,60 лв. (петстотин тридесет и седем лева и шестдесет стотинки),
представляваща дължима държавна такса върху размера на присъдените издръжки –
занапред и за минал период, както и 5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението.
4
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните!
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
5