№ 288
гр. П., 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря К.А.И.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720101864
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.344, ал.1, т. 1 от КТ; чл.344, ал.1, т.2 от КТ и чл.225, ал.1 във вр. с
чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
Производството по делото е образувано по искова молба от Ю. В. В.,
ЕГН ********** от гр. П., *** срещу С. „***”, ЕИК ***, със седалище/адрес
на управление: гр. П., ***, представлявано от А.С.Х., с правни основания в
КТ както следва:
- чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, за признаване уволнението на
ищеца със Заповед *** г. на С. „***”, представлявано от А.С.Х., за незаконно
и неговата отмяна;
- чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност: “***” в С. „***”, представлявано от
А.С.Х.;
- чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.2 от Кодекса на труда, за заплащане на
обезщетение в размер на 3900.00 лева, равняващо се брутното му трудово
възнаграждение за период от шест месеца за времето, през което е останал
без работа поради незаконното му уволнение, а именно за периода от
1
30.09.2020 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
30.09.2020 г. до окончателното му изплащане, като му се присъдят сторените
по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът - С. „***” чрез адв. Р. Б. е подал
отговор, с който е оспорил исковете, като твърди, че искът за признаване на
уволнението за незаконосъобразно не може да бъде уважен, предвид
сключения между страните срочен трудов договор срокът на който бил
изтекъл на 30.06.2022 г. По изложените в отговора доводи и аргументи молят
съда да отхвърли предявените искове, като им се присъдят сторените по
делото разноски.
В съдебното заседание ищеца лично, чрез адв. Б. и в депозирани
писмена защита, поддържа предявените искове, и моли съда да ги уважи,
като им се присъдят сторените по делото разноски.
В съдебното заседание ответникът се представлява от адв. Б., която
оспорва исковете, като и в депозирана по делото писмена защита моли съда
да ги отхвърли, като им се присъдят сторените разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Обективно кумулативно съединените искове са с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ; чл.344, ал.1, т.2 от КТ и чл.225, ал.1 във вр. с чл.344,
ал.1, т.3 от КТ. Предявените искове са допустими, предявени от лицето, на
което принадлежи правото- уволнения работник, срещу оспорващия
работодател, като са спазени изискванията за надлежно упражняване правото
на иск и липсват процесуални пречки за разглеждането им.
По основателността:
Няма спор между страните, че ищецът Ю. В. В., че ищецът е заемал при
ответника длъжността „*** *** ***“, за срок от *** г., при пълно работно
време, при основно трудово възнаграждение от 650.00 лева, което се
установява от приложения и неоспорен от страните трудов договор *** г.
Със заповед *** г., на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, считано от
05.10.2020 г., трудовото правоотношение на ищеца от длъжност “***” в *** -
2
П., било прекратено. Като причини за прекратяване на трудовото
правоотношение в заповедта е посочено „***“. Тези факти се установяват от
приложената по делото заповед *** г.
По искане на ищеца по делото са разпитани свидетелите С.Т.П. и
Т.И.С., а по искане на ответника по делото са разпитани свидетелите А.Д.В. и
Е.Л.В..
В показанията си свидетеля П., сочи, че през времето, в което ищеца е
заемал при ответника длъжността „*** ***“, той е бил ***. Твърди, че В.
работил при ответника и преди сключване на процесния трудов договор, но
по това време клуба е бил в аматьорския футбол, и не е имало изискване за
сключване трудови договори с ***ите. Едва, когато клуба влязъл в
професионалния футбол през 2020 г., считано от 01.06.2020 г. бил сключен
процесния трудов договор. Твърди, че ищеца работил като *** на *** – П.“
до 30.09.2020 г., когато се провела футболна среща с „***“, която *** – П.“
загубили. Твърди, че същата вечер след мача, свидетеля разбрал от помощник
– ***а на отбора, че на следващия ден ръководството на клуба, ще представят
нов „*** ***“. Сочи, че ищеца му се обадил, и му казал същата информация, а
той му отговорил, „…че не участва в това нещо..“. Свидетеля не знае дали на
ищеца са му връчвани документи за прекратяване на трудовото
правоотношение, но твърди, че на 01.10.2020 г. ищецът не отишъл на работа.
Твърди, че за смяната на *** ***а на отбора и футболистите не били
съгласни.
В показанията си свидетеля С. твърди, че ищецът е работил като ***
при ответника от 2019 г., като имало и сключен трудово договор между него
и клуба. Твърди, че през 2019 г. свидетеля се е присъединил като футболист
към отбора. Сочи, че отбора е играел под ръководството на В. до 01.10.2020
г., а на 30.09.2020 г. играли мач с „***“ за купата на Б., който загубили.
Твърди, че на 01.10.2020 г. на отбора било съобщено от президента на клуба –
А.Х. и М.Ж., че отбора има нов *** *** – Х.Я., за който казали на
футболистите, че ръководството е взело решение да бъде новия *** на клуба.
Сочи, че след 01.10.2020 г. ищецът не е работил за клуба, а насрочената на
01.10.2020 г. тренировка не се е състояла, тъй като част от футболистите
застанали зад тогавашния си *** – ищеца.
В показанията си свидетеля В. – член на Управителния съвет на клуба,
3
сочи, че познава ищеца, като *** *** на „***“. Твърди, че ищеца бил
назначен по трудов договор при ответника през 2020 г., а преди това също е
тренирал отбора.. Сочи, че на 01.10.2020 г. се качили на стадиона, но
футболистите бойкотирали тренировката, а ищеца не се явил на работа.
Твърди, че футболистите не искали да тренират, тъй като искали ищеца да
остане *** на клуба, но на 01.10.2020 г. не бил представен нов *** на клуба.
Сочи, че на 01.10.2020 г. имало събрание на Управителни съвет на *** – П.“,
на което от ръководството било взето решение новият *** *** на клуба да
бъде Х.Я., който поел клуба от 04.10.2020 г. Твърди, че от 01.10.2020 г. до
04.10.2020 г. В. не е идвал на работа във *** -П.“, и не е представял
документи за отсъствието си.
Свидетеля В. – помощник *** на *** – П.“, в показанията си твърди, че
за последно е бил на работа с ищеца на 30.09.2020 г., когато е бил мача с
„***“, който мач загубили. Сочи, че от следващия ден ищецът не е ходил на
работа. Твърди, че на 02.10.2020 г. тренировката била водена от Х.Я..
Свидетеля не знае поради какви причини ищеца не е отишъл на работа, а на
мача на 04.10.2020 г. с „К.“, твърди, че отбора бил изведен на терена от Х.Я.,
като *** ***.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда:
Основанията за прекратяване на трудовия договор по инициатива на
работодателя са посочени в чл.328, ал.1, т.1-т.12 и ал.2 от КТ. Те
представляват определени от закона юридически факти, при наличието на
които уволнението може да бъде извършено.
Съгласно чл.328, ал.1, т.12 от КТ, работодателят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или
служителя в сроковете по чл.326, ал.2 от КТ при обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор.
За да се осъществи фактическия състав на уволнителното основание по
чл.328, ал.1, т.12 от КТ следва да е налице нова фактическа обстановка,
същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по
конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете
страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им, т.е.
обективната невъзможност по принцип следва да е породена от причини, за
настъпването на които нито една от страните по правоотношението не
4
съдейства в една или друга степен.
За прилагане на основанието по сочената разпоредба се изисква наличие
на нова обстановка, настъпили нови обстоятелства, които да правят
невъзможно изпълнението на трудовия договор. Основанието за уволнение по
чл.328, ал.1, т.12 от КТ може да се използва тогава, когато е настъпила
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор от страните, по
причина, която е извън другите специално уредени в КТ, като причините,
породили тази нова обстановка, следва да произтичат от фактори, независещи
от волята на страните и следователно невъзможността за изпълнение на
насрещните задължения по трудовото правоотношение е следствие на
обективни обстоятелства. Обективната невъзможност предполага, че при
създадена нова обстановка реалното изпълнение на трудовия договор става
невъзможно.
В случая в процесната заповед е посочено, като причини за
прекратяване на трудовия договор - *** на ищеца, което не може да се
подведе като основание за прекратяване на трудовия договор на посоченото
основание – чл.328, ал.1, т.12 от КТ, обуславящ безвиновна фактическа
невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. От
показанията на свидетелите безспорно се установи, че след 01.10.2020 г.
ищецът не се е явявал на работа, респ. не е изпълнявал трудовите си
задължения. Като причина свидетелите П. и С. сочат категорично, че това е
решението на ръководството на клуба за назначаване на нов *** ***, която
причина не попада в хипотезата на чл.328, ал.1, т.12 от КТ. Дори и да се
приеме, че ищецът не се явявал на работа след 01.10.2020 г. по незнайни
причини, тези обстоятелства също не попадат в хипотезата на чл.328, ал.1,
т.12 от КТ. Показанията на П. и С., кореспондират в частност и с показанията
на В., който твърди, че на 01.10.2020 г. част от футболистите са бойкотирали
тренировката, тъй като си искали стария ***.
Както вече, бе посочено основанието за прекратяване на трудовия
договор по чл.328, ал.1, т.12 от КТ обуславя безвиновна фактическа
невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните, като
субективното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение
с работник или служител, се поражда само при наличието на тези
предпоставки.
5
От събраните по делото доказателства не се установи да е настъпила
нова фактическа обстановка, която да е довела до невъзможност за
изпълняване на задълженията от ищеца и причините за това да са
непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са
неподвластни на волята им. При тези обстоятелства предявеният иск по
чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда се явява основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен, като процесната заповед за уволнение се
отмени, а уволнението на ищеца се признае за незаконно.
С оглед основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, който е
главен, следва да бъдат разгледани и акцесорните искове по чл.344, ал.1, т.2 и
по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2
от КТ следва уволнението да е отменено като незаконосъобразно и трудовото
правоотношение да е за неопределено време или да е срочно, но със срок,
който да не е изтекъл към заседанието, в което е приключило съдебното
дирене.
Съгласно разясненията, дадени с тълкувателно решение № 2/2012 г., по
тълк. дело № 2/2012 г. на ОСГК на ВКС, искът с правно основание чл.344,
ал.1, т.2 от КТ е важно правно средство за защита срещу незаконно
уволнение. Прието е, че искът е конститутивен и с него се упражнява
субективното преобразуващо право да се възстанови съществуването на
трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя.
Според същото тълкувателно решение това право на работника или
служителя възниква от незаконното уволнение и то предпоставя
признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също така и
съществуването към момента на постановяване на решението на
материалното субективно преобразуващо право на възстановяване.
Възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на
предишната му работа се извършва с постановено и влязло в сила съдебно
решение. Решението на съда за уважаване на иска има за съществена
последица възстановяване на трудовото правоотношение такова, каквото е
било преди уволнението и то има преобразуващо действие: със сила на
присъдено нещо се възстановява прекратеното трудово правоотношение,
6
възражда се същото трудово правоотношение съществувало между страните
преди незаконното уволнение - за същата работа, трудово възнаграждение,
условия на труд и др. Прието е, че това принципно разрешение търпи
изключение в практиката на съда в една специална хипотеза - при предявени
искове за защита срещу незаконно уволнение по срочен трудов договор.
Според тълкувателното решение в тези случаи, когато уволнението е
признато за незаконно, но междувременно - докато трае съдебния процес и
преди постановяване на решението, срокът на трудовия договор е изтекъл,
искът за възстановяване на работа се отхвърля. Прието е, че материалното
потестативно право на възстановяване на предишната работа на незаконно
уволнения работник или служител не съществува, а възстановяването на
работа предпоставя трудово правоотношение, което би съществувало, ако не
беше незаконното уволнение.
В случая от събраните по делото доказателства е установено, а и е
безспорно между страните по делото, че ищецът Ю. В. В. е заемала
длъжността „*** ***“ при ответника въз основа на срочен трудов договор.
Видно от приложения трудов договор, съгласно т.2 от същия, неговия срок е
определен от *** г.
Съдебното дирене пред настоящата инстанция е приключило на
06.03.2023 г., и към момента на постановяване на настоящото решение,
срокът на процесния трудов договор е изтекъл още на 30.06.2022 г. Поради
това към момента на приключване на съдебното дирене, а и към момента на
постановяване на настоящото решение, този факт на основание чл.235, ал.3 от
ГПК, следва да бъде съобразен от съда. С оглед на така установеното следва
извода, че ищецът поради изтеклия срок на договора, ищецът не е носител на
потестативното право за възстановяване на работа, а искът за възстановяване
на работа в тази хипотеза следва да се отхвърли. В томи смисъл е решение №
5 от 22.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2225/2016 г., IV г. о.
В горния смисъл искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ е неоснователен, и като
такъв следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от
КТ:
За да бъде уважен искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ
вр.чл.225, ал.1 от КТ кумулативно следва да са налице следните три
7
предпоставки: на първо място, уволнението на работника или служителя
трябва да бъде признато за незаконно; на второ място, трябва да е налице
вреда, подлежаща на обезщетяване, която се съизмерява с пропуснатото
брутно трудово възнаграждение на работника или служителя за времето след
уволнението, през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца.
На трето място, следва да съществува причинна връзка между незаконното
уволнение и оставането без работа. При липсата на която и да е от трите
предпоставки, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
В конкретния случай, уволнението е незаконно и като такова ще следва
да бъде отменено. Предявеният обективно съединен иск за заплащане на
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е осъдителен, поради което в тежест на
ищеца е да докаже претенциите си, като установи оставането си без работа,
претърпените вреди и техния размер. Оставането без работа е съществен
елемент от фактическия състав, който следва да се установи по несъмнен
начин в процеса с допустимите в закона писмени доказателства, като в
настоящия случай такива се явяват представеното заверено копие от
трудовата книжка на ищеца, както и направените от съда констатации в
съдебно заседание по оригинала на трудовата книжка на ищеца, при която
констатация се установи, че след прекратяване на трудовото правоотношение,
ищеца в срок от шест месеца не е полагал труд по друг трудов договор.
Кодексът на труда определя дължимата сума за обезщетение като равна
на размера на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя
за периода, през който същият е останал без работа поради незаконното
уволнение, но за не повече от 6 месеца, изчислено на база последното
получено възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението,
съгласно разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ. От приетата и неоспорена от
страните СИЕ се установява по безспорен начин, че размерът на
обезщетението по реда на чл.225, ал.1 от КТ е в размер на 3873.41 лева.
В случая ищецът иска присъждане на обезщетението за времето от
30.09.2020 г. до 30.03.2021 г., но в случая трудовото му правоотношение е
прекратено с процесната заповед считано от 05.10.2020 г., поради което и
това е началната дата от която следва да му бъде изплатено дължимото му се
обезщетение. При това положение и с оглед приетата и неоспорена от
страните съдебно икономическа експертиза, съдът сам може да изчисли
8
дължимото се на ищеца обезщетение, при последно получено брутно трудово
възнаграждение през м.08.2020 г., от 122 работни дни в процесния период от
05.10.2020 г. до 30.03.2021 г., и при среднодневно обезщетение в размер на
30.95 лева, на ищеца се дължи присъждане на възнаграждение от 3775.90
лева.
С оглед горе изложеното съдът намира,че искът по чл.344, ал.1, т.3 вр.
чл.225, ал.1 от КТ, предявен за сумата от 3775.90 лева, се явява основателен и
доказан, заедно с акцесорното нему искане за присъждане и на законна лихва
върху тази сума от подаване на исковата молба до изплащането й (ТР №
3/1996 г. на ОСГК на ВКС), а за разликата до пълния предявен размер от
3900.00 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
Страните са направили искания за присъждане на разноски за което са
представили списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ищецът претендира следните разноски: заплатен адвокатско
възнаграждение по гр.д. № 05959/2020 г. в размер на 1050.00 лева, държавна
такса за частна касационна жалба – 15.00 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение по настоящото дело в размер на 700.00 лева.
От така претендираните адвокатски възнаграждения съдът намира, че
по гр.д. 05959/2020 г. от заплатеното от ищеца възнаграждение в размер на
1050.00 лева, а по настоящото дело е заплатил такова в размер на 700.00 лева,
или общо заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1750.00
лева. Съдът намира, че от общото адвокатско възнаграждение по 1/3 част е
заплатено по всеки един от трите иска, като взе предвид характера на делото,
неговата фактическа и правна сложност, а и платените хонорари от
насрещната страна. При това положение следва да бъде присъдена на ищеца
сумата от 1162.70 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете. Към тази сума следва да бъде
присъдена и заплатената от ищеца такса за частна касационна жалба от 15.00
лева, или общо разноски на ищеца следва да бъдат присъдени в размер на
1177.70 лева.
На ответника с оглед отхвърлената част от исковете следва да му бъдат
присъдени разноски в размер на 449.18 лева, предвид претендираните от него
такива в общ размер на 1356.52 лева.
9
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, в приход на ПРС, сумата в размер на
204.93 лева, представляваща държавна такса за уважената част от исковете,
както и направените от бюджета на ПРС разходи за вещо лице в размер на
300.00 лева, както и 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай че задължението не бъде изплатено доброволно.
Воден от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, уволнението на Ю.
В. В., ЕГН ********** от гр. П., *** за незаконно, като ОТМЕНЯ Заповед
*** г. на С. „***”, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. П., ***,
представлявано от А.С.Х..
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ю. В. В., ЕГН ********** от гр. П., ***
против С. „***”, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. П., ***,
представлявано от А.С.Х., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението със Заповед
*** г. „*** ***“ при С. „***”, ЕИК ***.
ОСЪЖДА С. „***”, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. П.,
*** да заплати на Ю. В. В., ЕГН ********** от гр. П., ***, сумата от
3775.90 (три хиляди седемстотин седемдесет и пет лева и деветдесет
стотинки) лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал. 1във вр. с
чл.344, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, за времето, през което Ю. В. В. е
останал без работа поради незаконното уволнение- за периода 05.10..2020
г. 30.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на иска - 09.11.2020 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 3900.00 лева, и за периода от
30.09.2020 г. до 04.10.2020 г.
ОСЪЖДА С. „***”, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. П.,
*** да заплати на Ю. В. В., ЕГН ********** от гр. П., ***, сумата от
1177.70 (хиляда сто седемдесет и седем лева и седемдесет стотинки) лева,
представляваща направени по делото разноски по гр.д. № 05959/2020 г. на
ПРС, гр.д. № 01864/2022 г. на ПРС и за касационното производство,
10
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ю. В. В., ЕГН ********** от гр. П., *** да заплати на С.
„***”, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. П., ***, сумата от
449.18 (четиристотин четиридесет и девет лева и осемнадесет стотинки)
лева, представляваща направени по делото разноски по касационното
производство, и по настоящото дело, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА С. „***”, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. П.,
*** да заплати по сметка на Районен съд - П. сумата в размер на 204.93
(двеста и четири лева и деветдесет и три стотинки) лева, представляваща
държавна такса, сумата в размер на 300.00 (триста) лева възнаграждение на
вещо лице от бюджета на ПРС, както и 5.00 (пет) лева за служебно издаване
на изпълнителен лист, в случай че задължението не бъде изплатено
доброволно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок,
считано от 20.03.2023 г.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11