РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Монтана, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на девети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500095 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на А.
Б. чрез особения представител адв. З. А. против решение на Районен съд – Монтана от
4 януари 2022 г. по гр. д. № 315/2021 г., с което е признато за установено
съществуването на вземане на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД в размер на 958,90 лева главница ведно
със законната лихва, считано от 20.07.2017 г. до изплащане на вземането, 23,94 лева
договорна лихва за периода 27.06.2017 г. - 19.07.2017 г. и 0,26 лева мораторна лихва за
периода 27.06.2017 г. - 19.07.2017 г., дължими по договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит от 07.12.2016 г., за което е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 2258/2017 година по описа на МРС.
Във въззивната жалба, подадена от особения представител адв.З. А., се твърди,
че искът е недопустим, тъй като въз основа на заповедта за изпълнение вече е
образувано изпълнително производство и с предявяването на иска ще се стигне до
повторно осъждане на длъжника за същото вземане. Оспорва да е извършено цедиране
на дълга, тъй като твърдения за договор за цесия се съдържали само в исковата молба,
но липсват доказателства. Моли решението да бъде отменено и вместо него МОС да
постанови ново, с което да отхвърли иска.
Ответникът по въззивната жалба „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, представлявано от изп.
директор И. М., чрез юрисконсулт И.П. оспорва въззивната жалба и моли да бъде
1
оставена без уважение като неоснователна. Изтъква, че искът по чл. 422 от ГПК се
предявява за установяване съществуването на вземане, по което вече е издадена
заповед за изпълнение и е продължение на заповедното производство. С постановеното
решение не се осъжда длъжника да плати повторно същия дълг. Относно активната
легитимация на ищеца подчертава, че пред първоинстанционния съд е представен
препис от договор за продажба на вземания, едно от които е процесното. Установено е
и уведомяване на длъжника Б.. Като намира решението на МРС за правилно и
законосъобразно, въззиваемата страна моли то да бъде потвърдено и бъдат присъдени
разноски за въззивната инстанция.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима, норазгледана по същество е
неоснователна.
Пред Районен съд – Монтана е бил предявен иск с правно основание чл. 422 от
ГПК за установяване съществуването на вземане на „ОТП Ф. Б.“ ЕАД против А.Б.,
произтичащо от договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица, сключен на 07.12.2016 г.
В производството пред първоинстанционния съд е установено, че договорът за
кредитна карта е бил сключен с Б. Д. ЕАД, която предоставила на ответника кредитна
карта с кредитен лимит в размер на 1 000 лв. Договорено е месечна падежна дата 20-то
число на месеца.
На 09.07.2018 г., по силата на договор за покупко – продажба на вземания, Б. Д.
ЕАД прехвърлила пакет от вземания ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и изтекли лихви на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД. В това число е
прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между Б. Д. ЕАД и А.Б. договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
07.12.2016 г.
По заявление на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД срещу въззивника била издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 2258/2017 г. по описа МРС, както и изпълнителен лист,
послужил за образуването на изп. д. № 201774804400654/2017 г. по описа на ЧСИ М.И.
От заключението на вещото лице, прието от МРС, се установява, че размерът на
задължението на ответника към ищеца е в размер на 958,90 лв главница, ведно със
законната лихва, считано от 20.07.2017 г. до изплащане на вземането; 23,94 лв
договорна лихва за периода от 27.06.2017 г. до 19.07.2017 г.; 0,26 лева мораторна лихва
за периода от 27.06.2017 г. до 19.07.2017 г.; 117,28 лв заемни такси.
При така установните факти първоинстанционният съд е достигнал до
2
законосъобразни правни изводи за наличие на изискуемо и ликвидно вземане, за което
е била издадена заповедта за изпълнение. Изложил е мотиви по възражението за
повторно осъждане на Б. да плати същия дълг и е уважил иска.
Съдът намира решението за правилно и законосъобразно и като извърши
собствен анализ на доказателствата, достигна до същите правни изводи за
основателност на иска, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към
мотивите на МРС и потвърждава обжалваното решение.
По делото е представен писмен договор, установяващ възникването на
договорна вързка между А.Б. и Б. Д. ЕАД. По силата на договора банката предоставила
кредит с лимит 1000 лв, като длъжникът се задължил да погасява усвоените части от
кредита до 20-то число на месеца. Установено е със счетоводната експертиза, че
длъжинкът е усвоявал средства по кредита, но е преустановил погасяването му.
Дълъгът на А.Б. е бил цедиран от Банката на въззиваемото дружество.
Договорът за цесия е бил сключен в писмена форма, с него са прехвълени множество
вземания, като е установено, че едно от тях е това на Б.. Длъжинкът е бил уведомен за
осъществената промяна на кредитора. Договорът за цесия е породил своето правно
действие, тъй като е валидно сключен при спазване на изискуемата форма. От това
следва, че първоначалният кредитор е бил заместен в правоотношението с А.Б. от
въззиваемото дружество. От това произтича и активната легитимация на „ОТП Ф.“
ЕАД да заведе иска за установяване на вземането, макар цесията да е осъществена след
издаване на заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 2258/2017 г. по описа МРС.
Предявеният установителен иск, предмет на настоящото производство, се явява
продължение на заповедното производство и се счита заведен от датата на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Заповедното производство предхожда исковото, защото неговата цел е да
провери безспорността на вземането. Ако длъжникът подаде възражение срещу
заповедта за изпълнение, то тогава се открива пътят на исковия процес, който да
изследва въпроса съществува ли вземането и да го установи със сила на пресъдено
нещо. Издадената заповед за изпълнение се ползва с изпълнителна сила, затова въз
основа на нея е бил издаден и изпълнителен лист, но при оспорване се провежда
състезателно производство и решението по него наслагва сила на пресъдено нещо към
вече формираната изпълнителна сила. Исковото производство се явява едно
своеобразно продължение на заповедното, което намира израз в законодателното
разрешение искът по чл. 422 от ГПК да се счита заведен от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Доводите във въззивната жалба, че с решението по настоящото производство
въззивникът ще се окаже осъден два пъти да плаща едно и също задължение, е
несъстоятелен. Решението по чл. 422 от ГПК допълва заповедта за изпълнение, като
3
внася безспорност. Искът е установителен и сам по себе си не се ползва с
изпълнителна сила, въз основа на решението не може да се издаде изпълнителен лист,
за да се пристъпи към повторно изпълнение.
Вторият аргумент във въззивната жалба за липса на активна легитимация на
„ОТП Ф.Б.“ ЕАД също е неоснователен. Дружеството е купило вземането на Б.Д. ЕАД
и е заместило банката като кредитор по договора за кредитна карта. Сключването на
договора за цесия е установено с писмени доказателства. Въпреки, че вземането е
цедирано след издаване на заповедта за изпълнение, допустим е иск по чл. 422 от ГПК,
предявен от дружеството-цесионер, каквито задължителни разяснения са дадени с т.
10б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивният съд не намери да са налице основания за отмяна на обжалваното
решение, поради което оставя без уважение въззивната жалба и потвърждава
решението на МРС.
При този изход на процеса въззивникът А.Б. дължи на въззиваемата страна
разноските, направени пред МОС, а те възлизат на 600 лв, формирани от депозит за
възнаграждение на особения представител и юрисконсултско възнаграждение.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд – Монтана от 4.01.2022 г. по гр. д. №
315/2021 г.
ОСЪЖДА А.Б., ЕГН **********, да плати на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *, 600 лв
разноски по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4